Загадката „Серпента"

14.

Хирам Йегър се бе излегнал в креслото си с ръце зад главата и наблюдаваше през телените си бабешки очила триизмерното фотографско черно-бяло изображение на закръглена млада жена от Суматра. Тя изглеждаше по-жива и от истинска, благодарение на холограмата, прожектирана на огромен монитор зад подковообразна рамка. Попита се колко ли милиона момчета получават първите си уроци по женска анатомия от мургавите момичешки фигури от страниците на «Нешънъл джиографик».

С въздишка на сънлива носталгия, Йегър каза:

— Благодаря за почерпката, Макс.

— Моля — отвърна безтелесният глас на компютъра с женски тембър. — Помислих си, че ще ви хареса малка почивка. — Готовата за женене мома изчезна обратно в 1937 година, когато завинаги я бе замразил фотограф на списанието.

— Събуди приятни спомени — каза Йегър, като отпи от кафето си.

От личния си терминал в малка странична стая, началникът на комуникационната мрежа на агенцията можеше за един миг да проникне, където пожелае в огромния информационен комплекс на компютърната система, заемаща изцяло десетия етаж на главната квартира на НАМПД. Обикновено световните сензации се създаваха от материалните постижения на агенцията. Използването на суперсъвършени изследователски кораби, съдове за дълбочинни проучвания и цял куп подводни роботи, възбуждаше въображението на обществеността. Но една от най-големите заслуги на Сендекър, невидимият диамант в короната на НАМПД, беше огромната, бързодействаща компютърна система, която Йегър бе създал, в условия на пълна свобода и неограничено финансиране, осигурени от адмирала.

Сендекър бе примамил Йегър по време на един от набезите си в Силиконовата долина и му възложи изграждането на безусловно най-добрия и голям научен архив по океанология в света. Огромната база данни беше радостта на Йегър и неговата страст. Години бяха отишли, за да се съберат на едно място вековни човешки знания, извлечени от книги, статии, научни и исторически студии. Всичко, написано за морето, бе достъпно не само за сътрудниците на НАМПД, но и за морските изследователи, професионалистите океанографи, морските инженери и подводните археолози по цял свят.

Йегър беше единственият човек в агенцията, който не се съобразяваше с изискванията на Сендекър за облеклото и това му се разминаваше. Което красноречиво говореше за неговите дарби. С джинсовите си яке и панталони, дълга русо сивкава коса, вързана на опашница, и невчесани бакенбарди, прикриващи момчешкото му въодушевление, Йегър можеше да е дошъл от някоя хипарска комуна от шестдесетте години. Всъщност той не живееше в юрта, а пътуваше до и от къщата си в скъпо предградие в Мериленд, с беемве, снабдено с всички екстри. Привлекателната му жена беше художничка, а двете дъщери тийнейджърки учеха в частно училище. Основното оплакване и на трите беше, че Йегър прекарва повече време с електронното си семейство, отколкото с биологическото.

Той все още изпитваше страхопочитание към огромната мощ, поставена под негово ръководство. Заменил бе клавиатурата и монитора с вербални команди и холограмен прожектор. Набегът му в по-нагледните участъци на «Нешънъл джиографик» имаше за цел само да послужи като оправдание за временно откъсване от отговорната задача, върху която работеше, по искане на Сендекър. На пръв поглед тази директива не изглеждаше сложна — да се изясни дали има други нападения над археологически експедиции, подобни на това в Мароко. Оказа се обаче монументална задача. Той дори още повече пренебрегна проявяващите разбиране съпруга и дъщери, за да реши този пъзел.

Макар системата на НАМПД да бе ориентирана към океана, Макс най-редовно влизаше без разрешение в други системи, за да събира информация и да прехвърля данни между лаборатории, вестникарски архиви, изследователски блокове, университети и исторически документации по цялото земно кълбо. Най-напред състави основен списък, в който подреди хронологично, по десетилетия, експедиции до половин век назад. В списъка имаше стотици имена и дати. След това изгради компютърен модел, въз основа на известните събития около мароканския инцидент. Помоли Макс да сравни модела с всички експедиции от списъка, като търси във всякакви източници — академични трудове, научни списания, новини, да ги съпостави и да установи дали и други експедиции са стигали до такъв непредвиден край. И да не забравя да търси модели.

Източниците често се оказваха откъслечни и дори съмнителни. Също като скулптор, който се взира, за да открие фигурата в мраморния блок, Йегър оряза списъка. Все още си оставаше достатъчно дълъг, за да обезкуражи и най-упорития изследовател, но това обстоятелство само изостри апетита му. След няколко дни бе събрал огромно количество информация. Сега ще помоли компютрите да пресеят всичко и да изчистят резултата в удобен за консумация вид.

— Макс, моля отпечатай резултатите си, след като изчерпиш програмата! — обърна се Йегър към компютъра.

— Скоро ще те информирам. Извинявай за закъснението! — отвърна мекият, монотонен глас. — Защо не си сипеш още едно кафе, докато чакаш?

Времето не означава нищо за един компютър, помисли си Йегър, докато изпълняваше предложението на Макс. Каквото правеше, правеше го с невъобразима бързина, но независимо от това колко бърз и интелигентен беше Макс, той нямаше представа какво означава Сендекър да ти диша по чиповете. Беше му обещал резултатите за следващата сутрин. Докато Макс се трудеше, можеше да прекъсне за момент, да иде в кафето на сградата или просто да напусне тая светая светих за кратка разходка. Не обичаше да напуска електронните си бебета и вместо това, използваше други опции.

Зяпна в тавана и си припомни как Нина Киров каза, че убийците дошли през нощта, изклали всички и после се отървали от телата.

— Макс, я да погледнем на assassins⁵².

Макс беше всъщност система от много компютри и както човешкият мозък, можеше да работи по няколко сложни задачи едновременно.

— Това не би трябвало да е проблем. — След миг гласът на компютъра се обади: — Assassins, английски аналог на арабското hashashin, означаващо «зависим от хашиша човек». Таен ислямски политико-религиозен орден от XI век, ръководен от водач с абсолютна власт и негови заместници. От членовете, наричани посветилите се, се изисквало пълно подчинение. Фактически били убийци, които ликвидирали политически лидери и предлагали услугите си за пари. Осигурявали им хашиш и плътски удоволствия в излишък, като ги убеждавали, че така изглежда раят, където ще попаднат, ако се справят със задачата си. Тази секта разпространява своя терор в течение на повече от двеста години.

Интересно. Но има ли отношение към проблема? Йегър подръпваше брадицата си, докато Макс описваше други групи убийци, в Индия или нинджите в Япония. Тези групи не подхождаха много на мароканския модел и което беше по-важно — от векове не бяха в играта. Все пак не ги отписа окончателно. Ако ще съставя отряд убийци, трябва да види как са си вършели работата в миналото.

Доктор Киров каза, че са унищожили каменно изображение, което би доказало връзки между Стария и Новия свят преди времето на Колумб. Ако извика всичко известно за доколумбовите култури, дори и при скоростта на Макс, ще трябват десет години да се прегледа информацията. Вместо това Йегър бе въвел понятието паралелна парадигма, което в случая означаваше, че на компютъра по различен начин ще се постави въпросът кой би се разсърдил, ако се докаже, че Колумб не е бил първият представител на Стария свят, стъпил в Новия. И обратното.

Преди няколко дни той постави проблема пред компютрите, но досега не бе намерил време да поиска резултата. Йегър се обади:

— Извикай Пар Пар! — Това бе кодовото наименование на непроизносимата паралелна парадигма.

— Пар Пар е готов, Хирам!

— Благодаря, Макс. Кой би се притеснил от разкритието, че Колумб не е стъпил пръв в Америка?

— Някои учени, историци и писатели. Определени етнически групи. Да уточня ли?

— Не сега. Такава постановка ще бъде ли опасна?

— Не. Да потърся ли сламка към миналото?

Йегър бе програмирал компютрите така, че да дават кратки отговори и да не се впускат в безконечни паралелни задачи без специална заявка.

— Давай! — каза той.

— Испанската Инквизиция категоризира вярата в доколумбов контакт като ерес и я наказва с изгаряне на клада. Инквизицията заявява, че Колумб е вдъхновен от Бога, за да отнесе испанската цивилизация в Новия свят. Връзка към Веспучи?

— Давай!

— Когато Америго Веспучи доказва научно, че Колумб не е стигнал до Индия по нов път, а е стъпил на нов континент, той също е заплашен с обвинение в ерес.

— Защо е било толкова важно това?

— Признаването, че някой друг е открил Новия свят, би лишило от легитимност претенциите върху неговите богатства и би отслабило държавната мощ на Испания.

Йегър обмисли отговора. Испания вече не е световна сила и всичките ѝ някогашни владения в Америка са независими държави. Тук имаше нещо, което не можеше да разбере. Също както дете, убедено, че в мрака на шкафа му се крие чудовище, долавя тежкото му дишане, вижда зелените му очи, но всичко изчезва, щом запали лампата.

Компютърът тихичко пропя мелодията на Биг Бен и собствената карикатурна холограма на Хирам се появи.

— Програмата е изчерпана, печатането свърши — заяви анимираният му двойник. — Айде, излизам за една бира.

Йегър прекарваше толкова много време с компютъра, че беше неизбежно той да си програмира някои от чисто личните му черти.

— Благодаря, Макс.

Йегър мина в съседната стая и взе дългия текст, който бе поискал. Докато изучаваше доклада на Пар Пар за археологическите експедиции, очите му се разшириха. Започна задъхано да повтаря думата «невероятно». Бе прегледал доклада само отчасти, когато вдигна слушалката и набра номер. Обади се отривист глас.

— Имате ли минутка, адмирале? — каза Йегър. — Мисля, че имам нещо, което ще искате да видите.

←52

Assassins — (англ.) убийци.