Загадката „Серпента"

26.

Ревът на старинния извънбордов двигател беше толкова силен, че Гемей не чу хеликоптера до мига, в който той увисна над самите им глави. И дори тогава, по-скоро смутената физиономия на Чи стана причина да разбере, че вече не са сами. Върна рязко газта и насочи плоскодънката към затревения бряг. Блъсна я в него, под закрилата на надвесените гъсти клони. От въздуха надали можеше да се пробие с поглед дебелият зелен навес. За по-сигурно Гемей натика лодката в голям папратов храст. Не искаше ранното утринно слънце да ги издаде, с някой отразен от алуминиевия корпус лъч.

Пространството над тях се изпълни от грохота на огромните перки. Тук-там, през издухваните от тях пролуки в клоните, се мяркаха синьо-белите цветове на увисналия отгоре хеликоптер. На Гемей и през ум не можеше да ѝ мине, че броени часове след като научи за изчезването ѝ, нейният съпруг ще се върне в Юкатан, ще намери хеликоптер и че в момента виси над главата ѝ. Откакто бе дошла по тия места, почти ѝ бяха изскубали косата от корен, искаха да я насилят, натикаха я да умре в някаква пещера, принудиха я да рови като къртица в задушливи тунели и накрая я използваха като подвижна мишена. Нямаше причина да допусне, че тия, които я бяха приели така зле, ще пропуснат възможността да прибавят към неприятностите и въздушна подкрепа. Изпусна въздишка на облекчение, когато ревът от машината заглъхна в далечината и след миг отново се носеха по реката.

След като се отърваха от Жълти зъби, Гемей и Чи хукнаха към гората на зигзаг между куршумите и бързо се спуснаха по брега на реката. Блъснаха по течението две от легналите там три очукани алуминиеви лодки, скочиха в третата, запалиха двигателя и се стрелнаха навътре.

След като цял ден премина в плаване, без каквито и да било премеждия, те прекараха една спокойна нощ, за да поемат отново рано на другата сутрин. Хеликоптерът показа на Гемей, че лесното бягство и безоблачното вчерашно пътуване са им създали фалшиво чувство за безопасност. Сега трябваше внимателно да наблюдават небето и да се държат близо до брега. От хеликоптера нямаше и помен, но витлото на лодката се бе намотало с треви, така че трябваше да я издърпат на брега и да го освободят. Това не отне повече от минута-две, но когато Гемей направи опит да запали отново двигателя, той отказа. Не можеше да разбере защо. Дъртият мъркюри със своите петнадесет конски сили не представляваше кой знае каква гледка с издрания си капак, но си работеше много добре до момента. Мъчеше се да разбере какъв може да е проблемът, когато откъм реката се чу испанска реч. Няма на света нищо по-обезкуражаващо от капризен извънбордов двигател. Особено ако тая непокорна купчина желязо е единственото нещо, застанало между вас и бедата. Гемей опря стъпало в задната преграда на лодката. В опит да предразположи скрития в машината враждебен дух тя се усмихна приятно и му каза «моля». След това дръпна стартовото въже с всичката си сила.

Двигателят реагира с едно мокро пльок-пльок, пусна тежка въздишка на астматик и замълча. В настъпилата тишина Гемей извика от болка, ожулила кокалчетата на пръстите си в алуминиевата дъска за сядане. Изригна поток сквернословия и въздухът се нажежи от приказките, с които призова фуриите да стоварят своя гняв върху всички тъпи, непокорни машини по земята. Професор Чи, седеше на носа на лодката, хванал един увиснал над тях клон, за да не ѝ позволи да се изплъзне по течението, докато Гемей се мъчи с двигателя. По челото ѝ се стичаха капки пот. С квадратна от озлобление уста, с обрамчили лицето ѝ тъмночервени змийчета коса, тя спокойно би могла да позира за древната статуя на Медуза. И което бе по-зле, тя прекрасно знаеше на какво прилича. Но кипренето трябваше да почака. Несръчният им опит да саботират преследването явно не бе успял. Не можеха да знаят, че да се пуснат лодките по течението, не беше достатъчно, че едната се бе закачила на някакъв корен, а другата направо се бе върнала до брега. И ето, сега първата от тях се подаде иззад завоя в маранята, а след миг се видя и втората. Във всяка имаше по четирима мъже, сред които видя Панчо и Елвис. Панчо водеше хайката, застанал с пушка в ръка на носа на първата лодка. От възбудените му викове личеше, че е забелязал плячката.

Лодките приближаваха. Гемей отново погледна към двигателя и забеляза, че смукачът е изтеглен и го дави. Тя бързо върна пластмасовия пул на място и отново изтегли връвта. Моторът се разтресе и когато му подаде съвсем леко газ, пое. Бързо се насочиха към средата, където водата беше най-дълбока и щяха да станат най-лесна мишена. Погледна назад. Първата лодка се отдалечаваше от другарката си. Или двигателят ѝ беше по-мощен или просто работеше по-добре. Започна да ги приближава. Скоро разстоянието щеше да се скъси достатъчно, за да даде възможност на коленичилите на носа мъже да ги отстрелят като зайци.

Едно от дулата блъвна дим. Панчо бе гръмнал два пъти, по-скоро да се изфука, отколкото да улучи някого. Или не се бе прицелвал изобщо, или разстоянието бе все още голямо, но свистене от куршуми не се чу. След това преследвачите се изгубиха зад поредния завой. Беше буквално въпрос на минути да цопнат мъртви в реката.

Прас!

Гемей рязко се извърна при неочаквания звук. Чи бе открил вярното си мачете на дъното на лодката. Сега сечеше с него огромни части от надвисналия клонак. Нова стоманена светкавица. Още един голям клон във водата. Чи въртеше оръжието си като полудял. Купища клони падаха от двете страни на лодката. После се съединиха, преплетоха се и образуваха плаваща дига, която се закотви на пясъчен език в средата на течението.

Кормчията на първата лодка забеляза препятствието, едва когато бе станало късно. Плоскодънката излетя от завоя с пълна газ. Опита да завие. Като резултат от маневрата лодката се метна встрани и удари клонака с борда си. Един от разбойниците се надвеси, за да я отблъсне, и установи от опит колко прав е бил Нютон с твърдението си, че всяко действие среща противодействие. Тялото му се опъна между лодката и плитчината, после пльосна в реката. Блъсването на втората лодка в първата бе придружено от объркани крясъци. Сватбарски куршум отлетя към гората. Подплашени птици изпълниха пространството с дрезгави крясъци.

— Браво! — викна Гемей триумфално. — Чудесен ход, професоре.

От наченките на усмивка върху иначе каменното майско лице се видя, че професорът беше доволен, както от резултатите на своя труд, така и от похвалата.

— Знаех си, че все някой ден харвардското ми образование ще ми послужи за нещо — скромно каза той.

Гемей се усмихна и премести руля, за да избегне плитчините край брега. Но не ѝ беше до смях. След миговете на ликуване тя си даде сметка, че всъщност нямат и най-малка представа накъде са тръгнали. Или пък имат ли достатъчно гориво, за да стигнат дотам. Провери резервоара. Наполовина пълен. Или наполовина празен, ако се възприеме песимистичният подход, който би бил по-подходящ в тяхното положение.

След кратко съвещание решиха да се понесат с пределен ход за известно време, с цел да си осигурят преднина, а после да се оставят на течението.

— Не че искам да добавя нещо към и без това печалното състояние на нещата, професоре, но имате ли някаква представа накъде тече тази река?

Професорът поклати глава:

— Тя дори отсъства от картата. Допускам, че се носим на юг. Просто защото, както и вие посочихте, на север реките са малко.

— Казано е, загубиш ли се, върви по река и тя ще те отведе при хора — убедено заяви Гемей.

— Това съм го чувал. Също и че мъхът расте откъм северната страна на дърветата. Само че моят опит доказва, че мъхът расте от която си иска страна на дърветата. Вие да не сте била скаут?

— Много обичах да си играя с момчета. Но най-голямото ми постижение в областта на оцеляването беше да се науча да дялам шишове от пръчки.

— Човек не знае кога ще му потрябват разните умения. Впрочем аз нямам особено желание да се срещам с хора. Особено, ако са приели формите на чиклерос.

— Има ли такава възможност?

— Преследвачите ни са дошли в лагера, след като ние бяхме затворени в пещерата. Значи, били са недалеч оттам. Може би в базов лагер.

— Или пък са отишли нагоре по реката, когато се натъкнахме на техните приятелчета.

— Едното или другото. Аз мисля, че трябва да сме готови за най-лошото — да сме попаднали между две групи разбойници.

Гемей вдигна поглед нагоре, където, през цепнатини тук-там, бе започнала да се промъква синевата на небето. Попита:

— Мислите ли, че оня хеликоптер работи с бандата?

— Може би, макар моят опит да показва, че крадците, общо взето, не са привърженици на съвременните технологии. Не се иска много ум, да откраднеш антики и после да ги отнесеш на гръб през гората. Сама видяхте от лекотата, с която му се изплъзнахме — колкото по-просто средство използваш, толкова по-добри резултата.

— Там природата бе на наша страна. Сега излизаме на открито и трябва да помислим как да действаме, ако се появи отново. — Гемей изключи двигателя. — Нека се оставим малко на течението. Може би ще измислим нещо, ако това чудо престане да ни цепи главите.

При замлъкнал двигател, плаването беше почти идилично. Подобни на пера късове светлина проблясваха над главите им в повилата ги зеленина. Двата високи бряга свидетелстваха за дълговечните усилия на водата, издълбала варовиковото си корито. Сякаш отчитайки напредналата си възраст, тя се виеше между дърветата с бавно и уверено темпо, менеше широчината си, а цветът ѝ варираше от сукнено зеленото на билярдна маса, в осветените участъци, до спаначено — в сенките. Не след дълго природните красоти загубиха очарованието си за Гемей, подгонени от протестите на стомаха. Даде си сметка, че не са яли от предния ден, и съжали, че нямаха още от месните сандвичи. Чи каза, че ще види какво може да направи. Накара я да излезе на брега и нападна някакъв храст с мачетето си. Плодовете му бяха стипчиви, но засищаха. Реката беше покрита със зелена корица. Като се отстрани, водата отдолу беше бистра и свежа.

Идилията им приключи с приближаващия шум на извънбордови двигатели.

Лодките се появиха на неколкостотин метра зад тях. Отново бяха една зад друга. Гемей пусна двигателя и даде пълна газ.

Намираха се в широк, сравнително прав участък от реката, което не даваше възможност за каквито и да било трикове. Първата лодка ускори ход и разстоянието помежду им постепенно започна да намалява. Беше въпрос на минути да достигнат пушечно разстояние. То намаля първо с една трета, после наполовина. Гемей нищо не разбираше. Бандитите не правеха и опит да стрелят. Седяха си като на речна разходка. Чи извика:

— Доктор Гемей!

Тя се извърна и видя професора на носа, вперил поглед напред. От далечината се донесе тежък тътен.

— Какво е това?

— Бързеи!

Лодката започна да набира скорост, макар че не беше пипала газта. Въздухът захладня и стана влажен. След малко тътенът се превърна в рев и през водната мъгла се видя пенлива ивица, с набучени в нея лъскави, озъбени скали. В съзнанието ѝ се мярна образът на плоското дъно на лодката и някаква отварачка за консерви, която с лекота разпаря алуминия. Речното корито се бе стеснило в естествена фуния, а мързеливото течение бе заприличало на водна пързалка.

Тя погледна назад. Другите лодки се движеха в кръг. Преследвачите очевидно знаеха за бързеите. Значи, затова не стреляха. Защо да си хабят куршумите?

— Никога няма да се справим с тия скали — изкрещя Гемей през ужасния шум от падаща вода. — Ще завия към брега. Ще трябва да се скрием в гората.

Тя натисна руля и плоскодънката се насочи към брега. На десетина метра от него моторът кихна и млъкна. Гемей опита да го запали отново, но без успех. Бързо отви капачката на резервоара. Вътре имаше само миризма на бензин.

Професор Чи грабна единственото весло и се помъчи да стабилизира лодката. Течението беше толкова силно, че изби веслото от ръцете му. Лодката се засили и започна да се върти около себе си. Гемей наблюдаваше безпомощно как течението ги отнася към заврялата пяна и острите зъби на скалите.

Идеята да се върнат обратно по реката беше на Траут. Миг преди това пилотът бе показал стрелката за гориво и след това часовника си. Горивото свършваше и трябваше да се връщат.

Последователността на Траут като учен, бе наследена от чичо му Хенри, на когото помагаше като хлапе в изкусното изработване на дървени лодки за местните рибари, дълго след като бяха излезли на мода пластмасовите корпуси. Три пъти мери, един път режи, повтаряше чичото, между две пафкания с престарялата си лула. Години по-късно, Траут не можеше да започне решаването на някоя сложна компютърна задача, без да чуе шепота на чичо Хенри в ухото си.

Съвсем естествена реакция беше да предложи да се върнат нагоре по реката, в случай че са пропуснали нещо първия път. Летяха по-ниско от тридесет метра, с умерена скорост и спускания при всяко разширяване на речното корито. Предназначеният за разузнавателни полети хеликоптер беше изключително подвижен. Не след дълго стигнаха бързеите, които бе видял на отиване.

Траут погледна надолу към бялата ивица, после над нея, към спокойните води преди бързеите и видя странна гледка. Две малки лодки стояха една до друга настрани от бързеите, докато трета се носеше надолу. Някакъв мъж в носа ѝ, с бесни удари на весло, се мъчеше да я управлява, но силното течение я бе повлякло. Траут забеляза тъмночервено петно на кърмата на лодката.

Гемей!

Не можеше да сбърка тая коса. Особено с ръждивите оттенъци, хвърляни от слънцето. Не можеше да се сбърка и в прогнозата за предстоящите събития. След секунди безпомощната лодка щеше да бъде засмукана в озъбената паст и разбита на парчета.

Траут изкрещя към Моралес:

— Кажете на пилота, да ги отблъсне с въздушната тяга!

Сержантът наблюдаваше настъпващата беда като омагьосан. Опита се да предаде на пилота искането на Траут, доколкото го бе разбрал. Но това превишаваше познанията му по английски. Каза няколко думи и сви рамене объркан. Траут потупа пилота по рамото. Посочи му с рязък жест бедстващата лодка, после направи въртеливо движение с пръст и друго от себе си навън — с длан. За негова изненада пилотът разбра начаса грубия език на жестовете. Той кимна, наклони машината за спускане и намали скоростта до човешки ход. Увисна между лодката и скалистия гребен. Спусна се още, докато въздушната струя от ротора разпени водната повърхност, като някакъв гигантски миксер.

Вълните се надигнаха във високи концентрични кръгове. Първият вихър удари леката лодка, намали скоростта ѝ, после я спря и затласка към брега.

Но дългите, бясно завъртени перки, не бяха предназначени за прецизни спасителни операции. Надигнатите от мощния въздушен поток вълни разлюляха лодката, заплашвайки да я обърнат. Траут, надвесен от прозореца, виждаше какво става. Извика на пилота и вдигна палец.

Хеликоптерът започна да се издига.

Твърде късно. Една вълна награби лодката и я преобърна. Екипажът ѝ изчезна под водата. Траут зачака да види главите им отново. Вместо това чу остър, цепещ звук и гласа на пилота. Обърна се, за да съзре паяжина от цепнатини във ветровото стъкло, което си бе непокътнато, когато го видя за последен път. По средата на мрежата се мъдреше дупка. Обстрелваха ги! Куршумът бе минал между тях и се е забил в задната стена на кабината, точно над опуления Руис. Чиклерото заломоти на испански, въпреки предупрежденията на Моралес да си затваря устата. Сержантът реши да не си губи времето, наведе се и заби юмрук в брадата на Руис, който замлъкна в безсъзнание. След това мексиканският полицай извади пистолета си и откри огън по лодките.

Чу се друг остър звук, сякаш някой биеше с чук върху корпуса. Траут се подвоуми. От една страна, искаше да разбере какво е станало с Гемей, но от друга, разбираше, че машината представлява чудесна мишена. Пилотът пое инициативата. С диви испански псувни той натисна газта. Хеликоптерът изръмжа и се хвърли върху лодките като ястреб. Траут съзря вцепенените от изненада мъже, които излетяха, хвърлени от чудовищната сила на въздушната тяга. Тя подметна и самите лодки, като да бяха парченца талаш. Пилотът изведе машината от виража и я издигна за второ нападение. То се оказа ненужно. Лодките потъваха. Виждаха се главите на мъжете, бясно размахали ръце в опит да се спасят от течението, което безмилостно ги отнасяше към бързеите.

Лодката на Гемей вече бе започнала пътешествието си през пенестия пъкъл и по гърба на Траут полазиха мравки, като си помисли какво можеше да стане. Той още се тревожеше за Гемей. Нямаше и помен от нея или от другата фигура, за която прие, че е на доктор Чи. Пилотът направи няколко бързи кръга и отново посочи към стрелката за горивото. Траут кимна. Нямаше къде да приземят хеликоптера. С неохота показа вдигнат палец и те отлетяха от реката.

Траут градеше различни планове и нямаше представа колко време са летели, докато чу задавянето на двигателя. Машината сякаш се препъна, после пак пое и отново кихна. Пилотът бързо работеше с приборите и пак показа стрелката за горивото. Нула. Протегна глава към нескончаемата джунгла, за да търси свободно място. Двигателят се давеше като болен от холера. Кихането спря, чу се някакво пращене и настъпи ужасяваща тишина. Роторът спря и те се понесоха като камък надолу.