Загадката „Серпента"

33.

Раул Гонсалес трепереше на тъмно в очакване куршумът да се забие в гърба му и се молеше това да стане, преди да е замръзнал в студената нощ. Отново прокле оная американка. Тя провали мароканската му мисия, тя е виновна за положението му сега. Ядните мисли бяха прекъснати. Светна прожектор и Гонсалес видя някакво фантастично същество. Отчасти човек, отчасти звяр.

От врата надолу беше мускулест мъж с бронзова кожа. Около бедрата си носеше препаска в яркозелено, жълто и пурпур. Отблизо, двете издутини над хълбоците се оказаха кожени подплънки. Лицето беше скрито зад маска, сътворена в кошмар на побъркан. Зеленикавата зурла беше дълга и покрита с плочки, очите изгладнели, а зиналата паст — пълна с огромно количество остри като ножове зъби. От тила на изрода стърчаха дълги ярки пера в червено и зелено. Чудовището стоеше неподвижно като паметник, скръстило мускулести ръце пред широки, без косми гърди.

— Madré mia — донесе се жалко скимтене отляво на Гонсалес.

— Silencio⁸⁴ — изсъска той към водача на амфибията. Заповядано им беше да мълчат, под страх от разстрел.

Гонсалес не искаше да го застрелят, само защото някакъв страхлив ревльо не може да си държи устата затворена. Мълчаливецът отдясно му допадаше повече. Издължен и гъвкав в движенията си като змия. Убиец като самия него. При друг случай, Гонсалес с удоволствие би си побъбрил професионално със съседа по въпросите на науката да убиваш, усвоявана от него в качеството му на потънал в рани осиротял хлапак, по мизерните улици на Буенос Айрес, където си играеше на котка и мишка с ескадроните на смъртта, наемани от местните търговци за изтребване на уличните бандитчета. Търговците гледаха на тях като на вредни насекоми. Гонсалес беше невръстен юноша, когато се яви пред търговците с делово предложение — да се внедрява в добре познатите му банди и да избива себеподобните си с гарота или нож в съня им. С напредване на възрастта задачите ставаха по-сериозни. Конкуренти в бизнеса, политици, неверни съпруги. Всички отправяни без време на оня свят. Пистолет. Нож. Мъчения. Гонсалес си бе спечелил репутацията на акуратен доставчик точно на исканата услуга.

Втори прожектор очерта още една мускулеста фигура с друга маска — зинала паст и кървавочервен език на ягуар.

Гонсалес отново изпсува през зъби. Той седи на студа, а някакъв идиот си прави маскарад! Не е честно. И само, защото оплеска една работа. Все повече поръчки отиваха в ръцете на по-млади убийци, когато го посетиха емисари на Братството. Той дори не знаеше, че то съществува, но те знаеха за него всичко. Искаха го за специални задачи и застаряващият наемник прие с радост. Парите бяха добри. Работата не беше трудна. Също като в уличния му период — чакаш обаждане, проникваш и убиваш. Лесни задачи. Като в Мароко.

Мароко. Искаше да не е чувал тая дума.

Проста работа, бе казал човекът от Мадрид. Невъоръжени, нищо неподозиращи учени. Включваш се в експедицията. Организираш нападението. Изриваш жертвите от леглата им, изколваш ги като овце и бързо закопаваш телата, да не остане и следа. Само да не беше тая кучка с руското име! Господи, какви сладки планове имаше той за нея! Жадно разглеждаше онова стройно тяло, докато тя седеше пред палатката си и разресваше коса с цвят на зряло жито под следобедното слънце. При разговор, тя се държеше с грубовата любезност. Отпъждаше го като досадно насекомо, полазило красивото ѝ бедро. Щеше да я принуди да моли за живота си, предлагайки в замяна единственото си богатство — това възхитително тяло.

Но тя не беше в леглото, когато нахлу в палатката ѝ, а при преследването беше по-бърза от вятър. Три пъти беше в ръцете на Братството и три пъти им се изплъзна. Амфибията не я удави. Групата, изпратена на борда на кораба на НАМПД да довърши работата, бе или застреляна, или жива изгорена. Единственият оцелял стоеше сега от лявата му страна.

Заповедта да замине за Тексас не беше изцяло изненада. Гонсалес очакваше да получи остро предупреждение, парична глоба и нова задача. Вместо това, въоръжени с автомати мъже го подкараха като говедо заедно с останалите. След смрачаване ги изкараха тук и им наредиха да стоят мирно. Предупредиха, че ако мръднат или издадат звук, ще ги застрелят. И така, стояха си тук, заслушали писъците на койотите в нощния въздух на пустинята. До момента.

Нова светлина. Появи се трета фигура. Череп с празни очи и мъртвешка усмивка.

От невидими високоговорители се разнесе глас:

— Поздрави, братя мои! — Изрече той на изискано кастилско наречие.

— Поздрави, Господарю Халкон — отвърна невидим хор.

— Знаем защо сме се събрали. Трима от нас бяха получили задача да продължат святото ни дело и ни подведоха. — Гласът млъкна за момент. — Наказанието е смърт.

Ето ти го и куршума, помисли си Гонсалес. Майната му, животът бе минал приятно. Запъна крака в земята, та да посрещне с тяло оловния ураган. Дано само стане по-бързо. Несвикнали, краката го боляха от стоене. Изненада го нещо кръгло, което излетя от тъмното и заподскача по земята. Помисли черно-белия предмет за футболна топка. Когато спря по средата на двете групи мъже, забеляза, че е изрисувана с черепи.

Гласът се разнесе отново:

— Ще получите възможност да се преборите за живота си. Играта ще определи дали ще живеете, или ще загинете.

Прожекторите угаснаха. Трите фигури изчезнаха. Но само за миг. Блеснаха множество ярки светлини и Гонсалес видя, че заедно с останалите се намира в пространството между две успоредни каменни стени. Тримата костюмирани бяха свалили маските си и стояха в противоположния край. В средата на всяка от двете стени висеше баскетболно табло с изписана на него папагалска глава В полумрака върху стените се долавяше движение на хора. Стотици, ако се съди по гласовете им.

— Топката символизира съдбата — изгърмяха говорителите. — Съдник е Космосът. Алигаторът, ягуарът и черепът символизират вашите противници — господарите на подземния свят. Правилата не са променяни две хилядолетия. Господарите ще използват краката си. Вие можете да използвате и ръце, и крака. Целта е да се докара топката до противоположния край. Ако я вкарате през ринга, печелите. Загубилите загиват.

Гонсалес се втрещи. Футбол. Господи! Ще играят някакъв кикбол, за да отърват кожата! Той бе играл по улиците като дете, а по-късно и в аматьорски отбор и дори никак не беше слаб. Но сега напълно бе загубил форма, в резултат от злоупотребата с алкохол, дрога и жени. Набитото му тяло все още беше силно, но вече имаше и паласки, а въздухът не стигаше.

— Играли ли сте това? — попита той с крайчеца на устата.

— Малко — отговори убиецът. — Нападател.

— Аз, вратар — предпазливо се обади човекът с амфибията.

— Ще играем за живота си — предупреди ги Гонсалес. — Правила няма. Всичко е позволено. Ясно ли е?

Двамата кимнаха.

Триото отсреща чакаше.

— Първият удар е мой — заяви Гонсалес. Впи поглед в топката, засили се и я запрати напред. Оказа се по-тежка от очакваното. Вероятно от плътен каучук. Усети болка по целия крак. Бе вложил цялата си сила в удара, но целта се оказа далечна, топката се затъркаля покрай стената и отново се върна на полето, в краката на противника.

Средният мъж се хвърли към нея като светкавица и я поведе с ловки движения към средата. Съотборниците му тичаха от двете страни. Приличаха на тризнаци. Еднакви бронзови тела, еднакви прически — като черни паници, нахлупени над еднакви безизразни очи.

Мъжът с топката видя напиращия към него Гонсалес и подаде наляво. Гонсалес не спря. Не се интересуваше от топката, трябваше му човекът. Направил си бе проста сметка. Ако извади от строя един, силата на отбора намалява с една трета. Наведе глава и се насочи за удар. Целта изчака хладнокръвно приближаването на нападателя, ловко се извърна и му подложи крак. Гонсалес се опита да спре, не успя, спъна се и тежко падна, а зъбите му изтракаха.

Сподавяйки острата болка в ребрата, той се изправи и се опита да настигне бързо отдалечаващата се група. Съотборникът му убиец се хвърли в безуспешен опит да отнеме топката, но вместо това, успя да забие лакът в гърдите на противника и да изтръгне от тях приятно за ухото стенание от болка.

Гонсалес го подкрепи с цяло тяло в гърба. Човекът падна на колене, където и би трябвало да си остане като разумен мъж, но вместо това, той скочи и се затича след другарите си, които наближаваха края на полето.

Толкова бързо. Трима срещу един.

Водачът на амфибията стоеше самотен срещу нападателите. Водещият топката го подцени и реши да го преодолее, вместо да подаде настрани за лесен победен удар. Движеше се твърде бързо, за да може да заобиколи, без да загуби топката, затова финтира наляво и мина вдясно.

Амфибията разгада трика и тръгна в правилната посока, вдигнал свит лакът. Ударът комбинира набраната и от двамата инерция и нападателят бе повдигнат във въздуха. Разнесе се рязък звук от счупване на челюст и мъжът рухна на земята, с бликнала от устата му кръв. Гонсалес не можеше да си поеме дъх, но ловкостта на съотборника му даде нови сили.

Той овладя топката и я запрати между двамата противници, които дори и не погледнаха падналия си другар. С прегракнал вик на триумф той, се понесе към тях, с намерение да ги разблъска настрани. Единият протегна ръка и можеше да му счупи врата, ако движението беше по-точно.

Убиецът открадна топката, но веднага му я отнеха и изпратиха по посока на Гонсалес. Противникът забеляза тичащия към него амфибия и реши, че по-лесно ще се справи с бавния Гонсалес. Той отново реши да заложи на човека, а не на топката, и се приготви да го ритне в чатала.

Е, пак не успя. Играчът се извъртя и ритникът се плъзна по кожената подплънка на хълбока. Топката пак отиде към техния край. Убиецът се втурна натам, ритна я към центъра, после я настигна и преди някой да му попречи, вдигна я с две ръце и я запрати към ринга.

Може би щеше да успее, но миг преди хвърлянето получи удар между лопатките и не успя да се прицели. Топката удари ринга отдолу нагоре и тупна на терена.

Тълпата изрази липсата на единодушие с разочарован стон в тъмнината.

Играта се промени. Трима на двама. Гонсалес едва дишаше, но усещаше вече вкуса на победата.

Противниците им ги наблюдаваха с безизразни като камък скулести лица. Съдбоносната сфера лежеше в празното пространство помежду им. Гонсалес губеше сили и си даваше сметка, че може да издържи още съвсем малко.

— Изяж ги! — излая той.

Отново съюзени от отчаянието, двамата отстрани тръгнаха срещу противника, докато Гонсалес държеше средата, за да овладее топката. Приготви се за силен удар, с който да я вдигне високо. Усети плътния допир. Топката се издигна и сякаш нищо не би могло да я спре. Когато тя се отдели от земята, пазеният от убиеца противник подскочи високо и с движение на балетист подложи кожената подплънка на пътя ѝ. Топката се отклони и звучно удари партньора му, който падна.

Гонсалес помисли, че се е хлъзнал, но движението беше преднамерено. Мъжът стисна топката между глезените си и я запрати във въздуха. Съотборникът му я посрещна с глава и я отклони към ринга. За миг изглеждаше, че ударът е къс, но топката се поколеба върху ръба на ринга и тупна през него на земята.

Играта свърши.

Последва див рев от горния край на стените.

И тишина.

Гонсалес и другарите му стояха задъхани, потънали в пот и мръсотия. Топката бе минала през ринга с показна лекота. Бяха си играли с тях като с мишлета. Противниците им наистина имаха умения на богове, а техният шанс си беше нулев още в началото.

Вътрешната стена беше цяла в рисунки. Гонсалес не бе обърнал внимание на това до момента, но сега проследи погледите на своите противници. Изобразени бяха групи играчи, загледани едни в други над изрисувана с черепи топка. На едно място победителят държеше нож в ръка, а в другата — отрязана глава. Обезглавената жертва бе коленичила пред него. От врата ѝ като змии се виеха струи кръв.

Тълпата ги притисна и ги накара да коленичат. Някой сграби косата му и изви главата назад. Гонсалес проумя участта си. Три подобни на мечове ножа лъснаха във въздуха и три глави почти едновременно тупнаха на земята. Очите трескаво се въртяха в орбитите, докато трите кълба стигнаха до първото, което бе решило съдбата им.

Високо от наблюдателния си пост Завала прошепна «Господи!». Не вярваше на очите си. Бе наблюдавал играта с интерес. Дори от това разстояние забеляза, че е доста грубичка. Но чак накрая проумя колко сериозен е бил залогът за участниците в нея. Спусна се по дървото и затича през храсталака към колата.

Помещението във вътрешността на пирамидата беше огромно. Покрай каменните му стени бяха наредени стъклени витрини с безценни нефритови маски в тях. На едната стена имаше огромен екран. Халкон наблюдаваше как Гонсалес и съотборниците му доиграват последните кървави мигове от своя живот, после се извърна към седналия в кожено кресло мъж с белег на лицето, който пушеше пура:

— Искаш ли да видиш повторението, Гусман?

— Ще го погледна в края на спортните новини, ако не възразявате, сър — отговори белязаният.

Халкон махна към скрит сенсор и картината угасна.

— Не ми казвай, че си загубил интерес към нашата игра.

— Не искам да гледам некадърници, сър — отговори Гусман и отпи от чашата си. — Игрите стават все по-кратки, а им липсва умение и финес.

Халкон не се изненада от грубия отговор. Измъкна пура от скъпа кожена кутия, украсена със злато, запали и замислено загледа Гусман през димната пелена.

Знаеше го от деня на рождението си, когато неговият баща определи най-довереното си лице за личен закрилник на сина си. Човекът беше напълно лишен от емоции, затова така се харесваше на макиавелистичния комбинатор Халкон.

— Прав си — каза той с отвращение. — Такива мърлячи опорочават целите на играта — да насажда страх и подчинение сред следовниците ми, като ги кара да се гордеят с културното си наследство.

Ръката му се плъзна към телефона.

— Победителите да се строят за връчване на наградите така, че да ги виждам — късо разпореди той. После отиде до стъклен шкаф с няколко карабини и пистолети вътре. Извади една пушка с оптически прицел и каза:

— Хайде, Гусман!

Халкон тръгна към врата, която ги изведе на тъмен балкон, над полето. В осветеното пространство ясно личаха фигурите на победителите. Халкон опря приклад в рамото си и присви око в оптическата тръба. Карабината излая три пъти, като Халкон ловко действаше със затвора ѝ. Когато ехото от изстрелите заглъхна, на тревата останаха да лежат три неподвижни фигури.

— Знам, че предпочиташ австрийска карабина, при изпълнение на задачите си — промълви Халкон, докато разглеждаше със задоволство резултата от работата си, — но на мен винаги ми е вървяло с тази английска L-42A1.

Гусман погледна към игрището и разтегли устни в сардонична усмивка:

— Мисля, че току-що прекратихте договорите им.

Халкон се изсмя и те се прибраха вътре. Той внимателно върна карабината на мястото ѝ, после погледна белязания:

— Моите извинения, Гусман! Необмислено беше от моя страна да допусна, че човекът, който със собствени сили успя да потопи най-красивия океански кораб, е загубил вкус към кървавите спортове. Трябва да се извиня, че толкова дълго крих плановете си. Не те повиках тази вечер в моята светая светих само за да наблюдаваш това жалко представление. Ти пръв ще научиш подробностите, свързани с великите ми виждания за бъдещето.

— Поласкан съм, дон Халкон — отвърна Гусман с лек поклон.

Халкон вдигна чаша към голям портрет в златна рамка, окачен над огромната камина до входа:

— На моя велик прародител, основателя на Братството, посвещавам своята лелеяна мечта.

Масленият портрет бе изпълнен в стила на Ел Греко, само че, в случая, издълженото лице и островърхи уши на модела не бяха преувеличение. Мрачният мъж с тонзура⁸⁵ и просто тъмнокафяво расо имаше белезникава, почти прозрачна кожа, рязко открояваща ярката червенина на сладострастни устни. Диамантено твърди очи блестяха, сякаш отразили пламъци. Фонът беше сянка, освен в един ъгъл, където бе сгърчена горяща на клада фигура. За пръв път Гусман видя портрета на Ернандо Перес, в качеството си на новопосветен в Братството. Бащата на Халкон обясни с иронична усмивка, че Перес наредил да изгорят художника като еретик, понеже искал портретът да остане последната му творба.

Гусман беше първият и единствен член на ордена с нелатинско потекло. Той беше незаконен син на немски пилот изтребител, чиято част бе стационирана в Испания, и датска гувернантка, в имението на Халкон. Пилотът загинал при въздушен бой, а гувернантката се бе самоубила. Старият дон отгледа момчето в дома си и се погрижи за образованието му. Мотивите му не бяха безкористни. Даваше си сметка, че един безпрекословно верен последовател е по-ценен от цял полк, мотивирани от личен интерес. Той даде на момчето ново име и го образова в най-изискани училища, където овладя няколко езика, докато по-специализирани учители го обучаваха на бойни изкуства и употребата на оръжие. Първият паднал от ръката му, загина при дуел със саби и му остави ужасяващия белег на лицето. Гусман оправда надеждите на стария дон — превърна се във всеотдаен помощник, чиято естествена склонност към насилие и убийства беше само един плюс.

— Чувал съм баща ви да казва, че Перес е бил в основата си обикновен човек — промълви Гусман.

— Бил е фанатизиран нихилист. Добрият архидякон основава Братството на Свещения меч на истината, защото му се сторило, че Торквемада е излишно мек към еретиците. Но за щастие — добави Халкон с усмивка, — свещеническият обет не му пречел да се отдава на плътски радости с млади послушнички. Иначе как щеше да се появи на бял свят фамилията Халкон? Нито пък религиозното рвение⁸⁶ му е пречело да присвоява имуществото на осъжданите. Убежденията му стават първа повеля за Братството.

Гусман издекламира повелята като магнетофон:

— Първо задължение на Братството е да унищожава всяко доказателство за контакт между Стария и Новия свят, преди Колумб.

— Това и сега е наш дълг, но смятам да въведа някои изменения.

— Изменения? — Повелята имаше силата на Светото писание, в рамките на Братството.

— Не се изненадвай! Промени в Братството са правени и по-рано. Ние се развиваме от религиозна групировка до терористична организация в защита на испанската корона. Вършели сме работата си добре. Братството изличава от лицето на земята всеки намек за съществуването на доколумбови контакти, които поставят на изпитание църковната догма и от тук — непогрешимостта на кралските действия. Като закриляме убеждението, че Колумб пръв сред европейците е стъпил в Новия свят, ние парализираме претенциите на други държави към нашите богатства. Ето защо съмнението в делата му е прогласено за държавно престъпление. Спомням си, че като момче попитах баща си: Какъв е смисълът на това днес? Крал Фердинанд и кралица Изабела са мъртви. Испания вече не е велика сила.

— Не е важна самата идея — промълви Гусман, — важна е нейната чистота.

— Баща ми те е учил добре. Той наби същото и в моята глава. Само в подчинение на свещения си обет да изпълняваме първоначалната си задача, можем да запазим облика си на елитно Братство със свещена кауза. С помощта на Братството Колумб става почти светец. И днес още съвременни учени, отклонили се от постулатите, дадени от нашите средновековни братя, поставят на карта кариерата си. Светът се чуди как така генералисимус Франко остана на поста си до своя сетен дъх. Само, защото своевременно бе сключил съюз с нас. А най-голямата заплаха за Братството беше неутрализирана, благодарение на теб.

— Баща ви ми каза, че предметът на борда на кораба може да разруши Братството. Но освен това, той искаше и да покаже на последователите, че е готов на всяка крайност, за да оправдае съществуването на Los Hermanos.

— Да, той сравняваше това събитие с постъпката на Кортес, който изгаря корабите си, така че хората му да нямат друг избор, освен да го следват.

— Баща ви беше мъдър човек.

— Да, мъдър, но превалената му обвързаност с миналото можеше да доведе до края на Братството. Когато поех нещата в свои ръце, се бяхме принизили до положението на една испанска мафия. Ако искаме Братството да просъществува нови петстотин години, трябва да постъпим като Кортес — да изгорим корабите си. Вече няма да защитаваме несъществуваща испанска корона, а ще полагаме основите на една нова империя. Вдъхновител ще ни бъде Кетцалкоатл, пернатата змия на маите, който ще се завърне с друг образ, за да постави началото на нова ера. Този път Кетцалкоатл ще се прероди като ястреб.

— Не разбирам.

— Причината, поради която продължаваме да крием доколумбовия контакт, е да дадем на испаноидите по-голямо самочувствие, основано на миналото им. Ако в медиите се разпространи идеята, че всички велики култури на Средна Америка са дошли от Европа, Китай или Япония, това ще затъмни славата на постигнатото от нашите народи и ще ги запрати в задния двор на историята. Благодарение на друг благороден прародител, в жилите ми тече и кръв на маите. Аз не съм просто испанец, аз съм и индианец. Олицетворявам историческото наследство на две велики цивилизации. Да се допуска, че славната култура на моя народ е внесена от друга цивилизация, е противно. Да се твърди, че олмеки, инки и маи са съвсем малко повече от диваци, а архитектурни чудеса, гениална астрономия и прекрасни изкуства са сътворили, само защото са били напътствани от азиатски и европейски нашественици, е непоносимо. Децата на Латинска Америка, както и техните деца, трябва да вярват, че предците им са постигнали величието си само благодарение на собствените си способности. Това е от жизнено значение, ако искаме да възродим някогашната си слава и да заемем мястото си на водеща цивилизация на двадесетото столетие.

— Доста висока цел.

— Изслушай ме! — каза Халкон. — По-скоро, отколкото можеш да си представиш, южната третина на Съединените щати ще се отцепи и ще се превърне в латиноамериканска държава.

— При цялото ми уважение, дон Халкон, при последното споменаване за отцепване, в САЩ имаше гражданска война.

— Положението днес е съвършено различно — лаконично отговори Халкон. — Това, за което говоря, ще стане, независимо дали аз ще съм жив или не. След петдесет години американците с неиспански произход ще бъдат малцинство в САЩ. Това вече е факт в пограничните щати, като например Ню Мексико. Аз само предлагам да ускорим процеса, като започнем испаноидно движение за независимост с твоя помощ.

— Ще направя всичко, което мога, дон Халкон. Както винаги.

— Няма да е толкова трудно, колкото може би си мислиш. — Халкон завъртя един старинен глобус около оста му. — Виж колко различен стана светът. СССР. ГДР. Няма ги. — Спря глобуса с пръст. — Не Халкон, а геополитиците казват, че един ден Белгия ще се превърне във Фландрия и Валония. Австралия ще се раздели на четири. Китай ще се разпадне на голям брой автономни райони, като Хонконг. Благоденстващият Север на Италия ще се откъсне от бедния Юг. Най-важно е какво казват учените за Северна Америка.

Поведе Гусман към масивна маса от махагон, върху която бе разгърната огромна карта. През югозападната част от територията на САЩ бе отпечатана с едри букви някаква дума.

— Анхелика? — прочете Гусман.

— Прекрояването на границите е неизбежно, дори правителствата знаят, че Северна Америка трябва да претърпи изменения. Проектите вече се изготвят, както ти казах. Когато Канада загуби Квебек, сухоземните анклави ще се присъединят към САЩ. Аляска ще се слее с Британска Колумбия и северозападните щати на Америка — в държавата Пасифика. Северните щати на Мексико ще се обединят с югозападните от САЩ. — Халкон прокара длан по картата. — Аз ще поведе хората с индианска и испанска кръв и ние ще залеем териториите, владени някога от Мексико.

— Как ще се изправите срещу въоръжената мощ на една свръхсила?

— Също както Кортес и шепа следовници разгромяват великата империя на ацтеките — с пари, съюзи и противопоставяне на едни групировки срещу други. Полевите карти за военен сблъсък вече се чертаят. Пограничните градове ще бъдат удавени в кръв. Никой няма да бъде пощаден. Колкото по-големи са зверствата, толкова по-мощна ще е реакцията и по-бързо ще се разпространява пожарът. Когато започне всичко, САЩ ще ме молят да го спра. Ще заема поста си на водач и ще възстановим старите ценности и някогашния начин на живот. — Той се усмихна. — Един ден нашата игра с топка ще бъде така популярна, както борбата с бикове и Националната футболна лига. Кървавите събития, които предизвикахме в Чиапас, доказват, че всичко това е изпълнимо.

Гусман се усмихна:

— Беше лесно, като да хвърлиш в бензин запалена клечка кибрит.

— Точно така. Правителството отвърна с избиване на индианци. В исканията си към него майските бунтовници проявиха жестокост не по-малка от тая на древните си прадеди. Калифорнийците в САЩ се въоръжават срещу нелегалната имиграция, насърчавана от нас.

— Фермерите настояват за военно участие в борбата срещу наркобароните, чиято дейност се намира под наш контрол — добави Гусман.

— Всичко върви по план. САЩ ще загубят търпение. Насилието ще обедини милионите испаноиди и индианци в Югозапада. Ето защо не можем да допуснем да се пренаписва славната ни история. Хвърлил съм цяло състояние за покупка на територии, гласове и политическо влияние. «Халкон индъстриз» се е простряла на огромни територии. Построих тук тази нова Чичен Ица, за да стане столица на новата държава. Но даже и огромните ресурси на нашия картел не могат да осигурят въоръжаването на армия, способна да се противопостави на Съединените щати, които може и да не вникнат в тенденциите на бъдещето. Ето защо от жизненоважно значение е да открием богатства, които да ни позволят да изпълним плана си. Той не може да успее, ако не си набавим тези съкровища.

— Близо сме до подреждането на всички парченца от пъзъла. Агентите ни се сдобиха с документи от най-различни източници в Испания и други страни.

— Още ли не се е надигнал вой?

— Още не. «Интернешънъл хералд трибюн» съобщи за необясними кражби на Колумбови паметници от музеи и аукциони, но още никой не е събрал две и две.

— Не до момента — уточни Халкон с лукава усмивка.

Гусман вдигна побелели вежди.

— Специалистите ни анализираха старите документи. Намериха ключа, който ще ни отвори желаната врата.

— Поздравления, дон Халкон, изключително съм доволен.

— Няма да бъдеш толкова доволен, когато научиш подробностите. Виждаш ли, ключът, който ни трябва, се намира в трюма на «Андреа Дориа», на дъното на океана.

Гусман беше поразен.

— Нима плочата? Как е възможно? Лично баща ви ми нареди да потопя кораба.

— Както отбелязах вече, баща ми не беше безгрешен. Той беше убеден, че камъкът ще ни унищожи.

— Да не би да е грешка?

— Наредих да проверят многократно документите. Прегледах ги и лично. Не, приятелю, боя се, че няма никакво съмнение. Плочата, от която моят баща се страхуваше, ще ни отвори вратите към още по-голяма слава. Искам веднага да започнеш организирането на спасителна експедиция. Всички ресурси на «Халкон Индъстриз» са на твое разположение. Трябва да стане, колкото е може по-бързо.

— Започвам веднага, сър.

— Отлично. Имали други археологически експедиции, които биха могли да попречат на плановете ни?

— Като че ли в цял свят дейността е замразена. Ако не смятаме бързо спряния проект на НАМПД в Аризона, разбира се.

— Поздравления по този повод! Голяма ли е опасността от НАМПД?

— Не бих ги подценил. Видяхте какво стана в Мароко.

— Съгласен съм. Мисля, че най-добре е да останеш начело на всички операции, в които има и следа от тях. Използвай всичката ни мощ.

Гусман чу звъна на клетъчния си телефон и го вдигна.

— Да, веднага — каза той. — Включете го в кодираната линия на дон Халкон. След миг телевизионният екран светна и показа дървета и храсти в черно и бледозелено.

— Какво е това? — попита нетърпеливо Халкон.

— Заснето е с автоматизирана видеокамера на хълма, северно от нас.

Докато гледаха, операторът изчисти цветовете и увеличи главата на тичаща фигура, докато тя изпълни екрана.

Гусман изпсува през зъби.

— Познаваш ли го? — попита Халкон.

— Да. Казва се Завела и беше сред хората на НАМПД в Аризона.

— Прав си, наистина не са беззъбо куче. — Халкон се загледа безмълвно в екрана. — Каза, че има и друг, шеф на групата?

— Кърт Остин. Той ръководеше цялата работа.

— За начало вършат работа. Убий ги и двамата. Отложи, ако трябва спасителната операция.

Халкон освободи Гусман и се върна при картата си.

Гусман не хранеше илюзии по отношение на Халкон. Познаваше го от дете, когато бдеше над него като ангел пазител. Смяташе, че мегаломанските му планове са свързани повече с егоистичните му стремежи към власт и богатства, отколкото с миналото величие на ония, които наричаше свой народ. Той би използвал индианците за личните си цели и после би ги поробил, точно както бяха направили и предните му конквистадори. Планът му положително означаваше гражданска война, кръвопролития и смърт за много хиляди.

Гусман си даваше сметка за всичко това, но не му пукаше. След като попадна под крилото на стария господар, от него се пръкна същество с непоставяща въпроси лоялност. Ликвидирането на висши сътрудници на НАМПД може да се окаже много голяма грешка, разсъждаваше Гусман на излизане от стаята. Но от друга страна, работата през последните години му бе дошла до гуша и значение имаше единствено тръпката от играта. Хората от НАМПД бяха достоен противник. Мозъкът му започна да претегля всички за и против новия план.

←84

Silencio — (исп.) тишина.

←85

Тонзура — обръснато кръгло петно на темето на католическите монаси и свещеници.

←86

Рвение — старание, усърдие, залагане.