Загадката „Серпента"

45.

Докато се люшкаше като риба на въдица над водната повърхност, Остин имаше прекрасната възможност да се полюбува на непроницаемата мъгла, обгърнала «Морският дявол». Кранът се завъртя и го отпусна върху палубата, където хора от екипажа му помогнаха да се освободи от «анцуга» като пажове, засуетени около тежката броня на своя рицар.

Изтеглен няколко минути по-рано, Завала имаше необичайно смачкан вид, без подсилващите форми на доспехите си. Също като при космонавт, изваден от състояние на безтегловност, първите стъпки на Остин бяха несигурни. Завала му подаде чаша кафе. Няколко глътки от силната течност възстановиха кръвообращението му. После свършиха най-належащото — хукнаха с вдървени крака към близката тоалетна. Излязоха усмихнати. След като се преоблякоха в сухи и топли дрехи, отново се върнаха на палубата.

Пътешествието от останките на «Андреа Дориа» дотук беше лишено от приключения, но напрегнато. Особено в първите моменти, когато винчът с леки придръпвания обираше луфта на въжето и после на повърхността, когато каменният блок загуби плаваемостта си. Опитните членове на екипажа на «Морският дявол» закрепиха към него още балони, за да са сигурни, че няма да го изпуснат на дъното, нахлузиха му стоманена примка и го вдигнаха на палубата с помощта на А-образната рама на кърмата.

Остин съзерцаваше безобидния наглед камък, легнал върху дървен палет, и не можеше да повярва, че е причинил толкова много неприятности и е отнел толкова много живот. Камъкът бегло наподобяваше надгробна плоча, което му отиваше, като се има предвид, колко хора бяха загинали заради него. Беше малко по-дълъг от висок човек и горе-долу, колкото човек, широк и дебел. Остин клекна и прекара длан по черната повърхност, която поради изсъхването ставаше тъмносива. Проследи с пръсти йероглифите, но те нищо не му говореха. Цялата тая работа не му говореше нищо.

Хората от екипажа затънаха плочата с ватиран плат, а отгоре — с пластмасово платнище. Малък мотокар я отнесе под един заслон на палубата. Нямаше вид на чуплива, след като бе издържала почти половин век в потопен брониран камион, а после и пътешествие до повърхността, но не биваше да се поема риска да стане на хиляди крехки парченца.

Донатели наблюдаваше тъжно откарването на плочата.

— Значи заради това нещо загинаха всички тези хора.

— Убийствата още не са свършили — каза мрачно Остин, като присвиваше очи срещу мъглата, чийто сиво-жълт покров бе обгърнал целия спасителен кораб и притъпяваше звуци и светлина. Температурата бе паднала поне с десет градуса. Потръпна, като си спомни за разказа на Донатели, в който също такава мъгла скрива «Андреа Дориа» от погледа на «Стокхолм».

— Дай да видим капитана — предложи Остин и двамата със Завала се изкачиха на мостика.

Вътре в рулевата Макгънти им кимна да приближат до радара и им показа бяло петънце върху зеления му екран. Остин примигна. Може би престоят под водата му бе дошъл много. Бързото движение на петното през екрана повече подхождаше на самолет, отколкото на кораб.

— Това нещо толкова бързо ли се движи, колкото ми се струва? — попита Завала.

— Носи се като привидение — изръмжа Макгънти.

Остин почука с пръст по екрана:

— Може да са нашите лоши момчета.

Очите на Макгънти блеснаха.

— Когато бях малко момче на юг, ченгетата влизаха с патрулката в строителната площадка и във всички посоки хукваха хора. Ченгетата всеки път си намираха по нещо. Ако не ти е чиста съвестта, видиш ли синия буркан да мига, плюеш си на петите. И това тук е същото, обзалагам се.

— Лошият се спасява, ако никой не го гони — отбеляза Остин. Петното изпревари друг съд със същия курс, все едно че мина покрай остров. — Според мен тия приятели се движат с около петдесет възела.

Макгънти подсвирна тихичко.

— Това ми изглежда голям кораб. Не знам съд с такива размери, който да се движи с подобна скорост.

— Аз знам. Наричат ги «Бързоходци». Нова конструкция. Строи ги компанията «Торникрофт и Гайлс». Използват полуглисиращ корпус и водни турбини, като избягват по този начин неблагоприятния ефект от частичния вакуум, който създават витлата. Дори ако прекарва контейнери, един бързоходец може да се движи с четиридесет и пет възела. А по-новите модели сигурно и с повече. Капитане, забеляза ли големи кораби наоколо, преди нападението?

— По тия места движението е натоварено. — Макгънти бутна шапката си назад, сякаш това щеше да му помогне да си спомни. — Много кораби, главно риболовни, кръстосват насам-натам. Дали сме видели тоя специално? Може би. Клечеше един такъв голям на около миля от нас, но се загуби в мъглата. Аз бях зает с операцията.

— Струва ми се, че ако погледнем в корабния регистър, ще намерим «Халкон индъстриз», вписани като собственик.

— Не можем ли да поискаме помощ от въздуха? — попита Макгънти.

— Невъзможно е в тая мъгла. Но дори и да го намерим, какво от това? Трябва ни заповед за обиск, за да се качим на борда.

Завала слушаше мълчаливо, с непривично стиснати устни за него.

— Нещо ме притеснява в цялата работа — каза той. — Тия приятели знаеха къде сме и с какво се занимаваме. От къде? Ние решихме да се заемем с това едва преди няколко дни. И не сме рекламирали намеренията си.

Остин и Макгънти се спогледаха.

— В тази операция са включени много хора. Всеки от тях би могъл да изпусне нещичко и работата да се разчуе. — Остин и сам не вярваше на това обяснение. Нападателите бяха твърде добре подготвени.

Не след дълго, вятърът промени посоката си и изгони мъглата. Донатели се сбогува с капитана и хората от НАМПД и замина с яхтата си заедно с Антонио.

Остин обеща на оцелелия от «Дориа» да го държи в течение за всяка следваща стъпка.

«Морският дявол» зацепи водната повърхност, мина край Кейп Код и те скоро можеха да наблюдават светлините на самолетите, кацащи и излитащи от летище «Логън». Отмиваха островите пред пристанището на Бостън и швартоваха¹²¹ на един кей, недалеч от Аквариума. Остин се свърза с превъзбудения доктор Орвъл и го помоли да уреди транспорт за камъка. Двамата със Завала последваха камиона до Харвард и се увериха, че е на сигурно място. Орвъл каза, че ако трябва, цяла нощ ще се занимава с йероглифите, и ги покани да останат. Остин отклони поканата. И двамата със Завала бяха капнали от събитията през деня, а и искаха да хванат ранен полет за Вашингтон. След лека вечеря, пиха по едно ирландско уиски с Макгънти преди лягане, мушнаха се в койките си и заспаха почти начаса.

Цилиндричната кула от зелено стъкло на НАМПД им се стори като приветлива светлина на спасителен фар, докато таксито курсираше из непредвидимите течения на столичния трафик. Остин и Завала се бяха качили на морската совалка до летище «Логън» и се прибраха във Вашингтон в късния преди обед. Макгънти се сбогува, като им изкара въздуха с мощни потупвания по гърба, а на Остин присъди най-високата оценка: «Крушата не пада по-далеч от дървото».

— Какво ли има предвид семейство Траут — прекъсна Завала мисловния процес на Остин.

Той се бе обадил предната вечер на съотборниците им от борда на спасителния кораб, за да ги осведоми за битката на «Дориа» и изваждането на плочата. Гемей му бе казала, че двамата с Пол разполагат с нова информация, която ще им предадат на следния ден. Остин беше твърде изморен, за да разпитва. Двамата Траут и Хирам Йегър чакаха в заседателната зала от първото им събиране. Руди Гън се появи след миг, за да съобщи, че Сендекър е на ранен обяд в Белия дом. Адмиралът можеше да се отърве от една покана на вицепрезидента, но на президента — не.

Гемей откри срещата:

— Всички сте запознати, така че няма да се разпростирам върху приключенията ни с доктор Чи в джунглите на Юкатан. Както ви е известно, открихме огромно количество древни предмети от културата на маите, приготвени за изнасяне от страната. Складът беше удобно разположен с оглед на сухоземни и водни комуникации. Стотиците екземпляри бяха събирани от най-различни места — както известни на науката, така и неизвестни. В процеса на инвентаризацията, доктор Чи установи наличието, освен на керамични съдове и на известен брой каменни барелефи, видимо изрязани от стените на майски постройки с помощта на ъглошлайф. Необичайният морски мотив във всички тях, изглежда, е привлякъл погледа на чиклеросите. Според доктора всички тези фризове са отмъкнати от храмове обсерватории, подобни на един, който ми бе показал на мястото, наречено от него МТИ. Имаше един проблем — не беше ясно откъде са взети отделните парчета.

Тя замълча, докато Траут раздаде на всички по една от папките, които бе струпал пред себе си. Гемей изчака да утихне шумоленето на хартия и продължи:

— На горния лист виждате осем скици, направени от доктор Чи. Тези профили изобразяват бога на маите Кетцалкоатл, който е познат и под името Кукулкан. На пръв поглед, профилите изглеждат едни и същи, но ако ги разгледате по-внимателно, ще забележите малки разлики.

Негър се възползва от тънкия си усет към детайла:

— На тази тук долната челюст е малко по-изпъкнала — каза той. — А тук веждата е по-дебела.

Гън присви очи.

— Тоя приятел изглежда, като че ли са му държали носа във винкел.

Гемей се усмихна самодоволно като класен наставник.

— Бързо схващате, господа. Тези различия в образите указват различните места, откъдето произхождат. Всеки град е изобразявал бога по свой специфичен начин.

— Както бухалът е бил символ на древна Атина? — обади се Остин.

— Именно. Но в този случай богът изобразява и планетата Венера.

Остин се размърда нетърпеливо с поглед над главите на останалите. Очаквал бе да чуе нещо конкретно, свързано със случая, а не лекция по майска теология.

— Гемей, всичко това е много интересно — каза той, без да прави опит да прикрие нетърпението си, — но не разбирам накъде биеш.

Тя му отвърна с обезоръжаващата си момчешка усмивка:

— Всички тия образи са взети от релефите с корабите.

Вниманието на Остин се изостри начаса. Той се наведе напред.

— Финикийските кораби?

— Засега не знаем със сигурност финикийски ли са или не. Но с положителност можем да кажем, че тези картини изобразяват едно събитие — чуждоземни кораби и чуждоземни гости биват приветствани от маи.

Пол Траут се намеси:

— Доктор Чи вече предположи, че плочите са изрязани от стените на различни обсерватории. С помощта на профилите той ги локализира. Тези съоръжения на маите са пръснати из цяла Централна Америка. Но доколкото му е известно, само осем от тях имат фризове с морска тематика.

— Значи, имаме осем идентични обсерватории в различни места, посветени на Венера, ориентирани съобразно нейния цикъл и всичките свързани по някакъв начин с мистериозните кораби — обобщи Остин.

— Точно така — потвърди Гемей и продължи: — В основата на всичко се крие числото осем. — Забелязала неразбиращите погледи, тя поясни: — Кетцалкоатл и Кукулкан са превъплъщения на главното божество на маите — Венера. Те са проследили нейната траектория с непостижима точност. Известно им е, че в продължение на осем денонощия планетата изчезва. Според маите през това време Венера е в подземното царство. За да проследяват движението ѝ, както и на други небесни тела, маите използват различни строителни и архитектурни средства. Входове, скулптури, колони, посоки на улици. Професор Чи смята, че тия обсерватории са част от по-голям план. Карта. Схема. Дори може би груб компютър, изграден за разрешаването на определена задача.

— Като проблема за финикийските, извинявай, за корабите с все още неустановен произход? — попита Остин.

— Точно така — отвърна Пол. — Вторият лист от папките ви съдържа карта на местоположенията на обсерваториите.

Последва ново шумолене на хартия. Гемей каза:

— Опитахме се да съединим храмовете с успоредни линии. Нищо не излезе. Докато си блъскахме главите, обади се доктор Чи. Върнал се за провизии и разбрал, че го търсим. Казахме му, че дирим наслуки в тъмното нещо, за което сме сигурни, че е там, и имаме нужда от помощта му.

Пол обяви:

— Страница трета в папките ви, господа. Доктор Чи ни изпрати това по факса от музея. Испанците са унищожили почти всички книги на маите. Тази е една от малкото оцелели, «Дрезденският кодекс». Съдържа подробни диаграми за движението на Венера. Данните са събирани от обсерватории.

— Каква е връзката с нашата загадка? — попита Гън.

— Главно като пример за вида информация, от която са се интересували маите — отговори Гемей. — Опитайте да си представите техните жреци, вторачени в небето нощ след нощ. Събират данни за движението на небесните светила. После на същите тези места материализират данните в различните елементи на сгради, а после по тях предричат, какво ще направи едно или друго небесно тяло.

— Разбрах — викна Йегър. — Понякога си е полезно да си тъп. Искаш да кажеш, че тия осем храма и релефите са хардуер. Кодексът е софтуерът, който казва на хардуера какво да прави. — Йегър мигаше често-често зад телените си очила. — Ако развием аналогията още, физическата форма на софтуера може да бъде мека, каквато е тази на флопи дискетата с програма. Но може да бъде и твърда, като харддиска.

— Или в нашия случай, като камък — допълни Остин.

— Бинго! — каза Гемей. — Какви гении има само в НАМПД.

Вече запален, Остин започна да свива пръсти:

— Първо. Имаме осем храма, посветени на Венера. Второ. Храмовете са разположени по начин, който ще ни помогне да разгадаем мистерията на корабите и техния товар. Трето. Говорещият камък ще ни каже как да си служим със системата.

— Не бях сигурна, докато тази сутрин не се обади доктор Орвъл. Открил същите осем профила върху плочата. Имате факс в папките. Композицията съдържа три главни елемента. Първи и втори са профилите и кратка версия на корабната история.

— Някаква идея, защо корабът ще бъде погълнат всеки момент от голямата змия? — попита Завала с поглед върху факса.

— Това е третият елемент — поясни Гемей. — Профилите ни казват къде. Корабите — какво, а змията — как. Погледнете Кукулкан. Какво виждате?

— Главно пера — отговори Гън след миг.

— Не — възрази Йегър. — Има и друго. Перата ни объркват. Погледнете челюстите. Това е нещо като диаграма.

— Браво — изръкопляска Гемей с явно задоволство. — Нашият компютърен гуру става първенец на класа.

— Не знам обаче защо — сви рамене гуруто. — Да пукна, ако знам какво говоря.

— Погледнете следващия лист в папките си! На него виждате един от осемте храма. Доста типичен. Цилиндрична форма, балкон околовръст в горната част, фриз в основата. Вижте добре двата вертикални процепа. Според нас използвани са за някакво астрономическо изчисление. Допуснахме, че от тях прави линии водят до апогея и перигея на Венера. И това нищо не означаваше, докато Пол не се сети да погледнем храмовете отгоре, все едно от самолет.

Поел в свои ръце лекцията, Пол вдигна последния лист от папката.

— Прекарахме линиите от всички прозорци и видяхме, че те се пресичат.

— Проклет да съм — каза Йегър. — Същата диаграма, като в устата на пернатата змия.

Гемей кимна:

— Започнах да мисля по въпроса, когато забелязах прилика между тази диаграма и един амулет, който ми бе заел доктор Чи. Устата на Кукулкан.

Гън каза:

— Не ставаше ли дума за някаква диаграма, на която се уповавал и Колумб?

— Именно — каза Пол. — Според теорията на Орвъл, Колумб се опитал да използва камъка, но не знаел как. Знаел за съществуването на съкровището, но не могъл да разшифрова гравюрата. Накарал да направят скици, за да ги вземе на «Ниня», с надеждата да намери някой да му помогне.

Остин гледаше диаграмата.

По времето, когато Колумб е плавал из морето синьо, навигаторите разполагали с карти, върху които били нанасяни с прави линии курсове, наречени румбове. Който искал например да плава от Испания до Испаньола, просто си подбирал румб и с помощта на компаса си определял курс. Ако не му попречвала буря или течения, стигал точно там, закъдето бил тръгнал. Може би Колумб погрешно е взел тия линии за румбове. Маите били доста по-напред, отколкото допускал Колумб.

— Успя ли да приложиш това към картата?

— Първоначално нищо не излезе — отвърна Пол. — Преди две хиляди години Венера е била на друго място в небосклона. Трябваше малко да поизчисляваме. Предполагаме, че V-образната става на челюстите, тук, където се вижда корабът, е мястото, където има нещо.

Остин имаше и друг въпрос:

— Колко време, мислиш, му трябва на Халкон, за да стигне до същите изводи?

Двамата Траут се спогледаха. Пол отговори:

— Съобщава се за кражби на Колумбови документи и образци на маите от най-различни музеи. Според мен мистър Халкон се опитва да събере две и две, но камъкът е при нас, а сега знаем и как да го използваме.

— По-добре да се поразмърдаме, да не се окаже Халкон по-умен, отколкото го мислим.

Гън се прокашля и подреди един върху друг листовете пред себе си.

— С цялото ми уважение, Кърт, но преди да се хвърлим в пастта на Кукулкан, нека разберем за какво е цялата работа. Като започнем от Халкон и отговорим на въпроса защо той създава толкова много неприятности.

— Разбирам становището ти. А ето и моята теория. Както и Колумб, Халкон е тръгнал по следите на съкровището, докарано от финикийците от Картаген. Ключът към намирането му се крие в документи, доказващи предколумбов контакт между двата свята. Той не желае друг да бърка в меда и затова унищожава както откритите доказателства, така и откривателите им.

— Аз разгледах подобна теория и мисля, че тя води към целта — каза Гън. — Но това е само част от картината. Помолих Йегър да събере подробно досие за Халкон. Кажи ни за финансовото му положение, Хирам.

Йегър погледна компютърната разпечатка пред себе си.

— С оглед личното състояние на семейството му и широко разпрострелите се холдинги, цената му възлиза на милиарди и това е предпазлива оценка.

— Благодаря, Хирам. Това е, което ме притеснява, Кърт. Защо ще тръгне Халкон да си навлича всичко това на главата, да убива хора, да те напада на «Андреа Дориа» и да се опитва да отмъкне така наречения говорещ камък само за да се добере до някакво си съкровище, колкото и баснословно да е то? Той притежава повече пари, отколкото който и да е нормален човек би искал да има.

— Може би отговаряш на собствения си въпрос — каза Остин.

— Нормален човек. От разказа на Завала за екзекуциите на игрището излиза, че Халкон е по-скоро луд човек.

— Мислил съм и по тая възможност. Но ми се струва, че сеньор Халкон е много по-сложна фигура от някакъв отегчен ексцентрик, който си избира за хоби търсенето на съкровища. Хирам, би ли споделил и останалото около нашия господин?

Като нагласи бабешките си очила, Йегър започна:

— Франсиско Халкон е роден в Испания в семейство с вековна история. Халкон, което означава ястреб, явно не е истинското фамилно име, а истинското не можах да открия. Посещавал е скъпи частни училища в Швейцария, както и колеж в Англия. Оксфордски възпитаник — каза Йегър с усмивка. — Става пикадор, с прякор Ел Халкон, и се представя не зле, но е принуден да изостави коридата при скандални обстоятелства. Обвиняват го, че потапял върха на оръжието си в силна отрова, така че бикът умирал, независимо дали е засегнал жизненоважни органи или не.

— Надали е много спортсменско за един оксфордски възпитаник — каза Остин с пресилен британски акцент.

— Може би кеймбриджки, но оксфордски в никакъв случай — каза Завала.

Йегър сви рамене.

— От коридата навлиза в една от сферите на семейния бизнес. Халконите са много гъсти с диктатора Франко и испанските военни преди и след войната и правят огромни пари от оръжейни доставки. След смъртта на Франко и завръщането на краля, който възстановява демокрацията, деловите операции на Халкон попадат в полезрението на съответните органи. Интерпол го подозира във връзки с една испанска терористична организация. Напуска Испания и пристига в Мексико, където един клон от семейството му, чиито корени достигат до Конквистата, притежава цяла стопанска империя. Халкон поема операциите в САЩ, използва парите и влиянието си за създаване на политически връзки и скоро става американски гражданин.

— Доста добре се е справил, ако се съди по компаниите му в Сан Антонио — каза Завала.

— Осъществяването на американската мечта — допълни Гън, без да крие сарказма си.

— В повече от едно направление — каза Йегър. — Законният му бизнес е само прикритие за тъмни сделки и от двете страни на границата. Подозират го в широкомащабни операции по нелегален внос на наркотици и имигранти от Мексико.

— Което означава, че е близък с управляващите там — намеси се Завала. — Никоя голяма сделка, законна или не, не убягва от техния контрол.

— Съвпада с начина, по който семейството действа в Испания и САЩ. Споменава ли се някъде за Братството?

— Както посочих, подозират го в близки отношения с мафиотска структура в Испания — отговори Йегър. — Може да е същото, макар да нямам информация.

— Ами оня комплекс, които видях край Сан Антонио — попита Завала, — то какво е?

— Притежание на една от неговите корпорации. Абсолютно законно, според местните власти. Смятат го за малко нещо откачен, но богат откачен, така че ако има желание да си построи собствен етнографски комплекс, кой ще го спре? Впрочем в плановете на комплекса оня терен е представен като игрище за европейски футбол.

— Никъде не бях гледал такъв мач — каза мрачно Завала.

— Местни жители чували понякога гърмежи и от време на време, автомобилното движение в района ставало доста натоварено, но иначе бил добър съсед и си плащал данъците.

— Хирам е запазил най-сладкото за накрая — обяви Гън.

— Отне доста време поради наличието на множество взаимно преплетени подставени корпорации и фондации, но «Халкон индъстриз» са се разпрострели из цяла Калифорния и югозападните щати. Халкон контролира банки, недвижимост, политически фигури, вестници, всичко, което се продава.

— Явно полага усилия да увеличи властта и богатството си — каза Остин. — Не по-различно от която и да било корпорация с цялата ѝ армия лобисти.

— На място спомена тая дума — армия — каза Гън. — Просто ей така, споделих някои от откритията на Хирам с властите по контрол над въоръженията. Те веднага подушиха миризмата на гнило. В една от компаниите на Халкон разпознаха организация, която купува оръжие от Чешката република и Китай.

— От какъв вид?

— Каквото ти дойде наум. Всичко, от карабини до танкове. Много ракети. Земя — въздух, противотанкови. Такива неща. Снабдили се със заповед за обиск на офисите на компанията. Намерили празни стаи.

— А къде отива всичко това?

— Точно ли? Никой не знае. Но като общо направление — Северно Мексико и югозападните щати, в това число Калифорния.

— Оръжейни доставки в размерите, за които споменаваш, струват огромни пари.

Гън кимна.

— Дори един милиардер може да се озори, ако реши да закупи достатъчно оръжие за една революция.

Последните думи на Гън увиснаха в настъпилата тишина.

— Madré mia — прошепна Завала. — Съкровището. Трябва му за тази цел.

— Това е моята теория — спокойно констатира Гън. — Може да звучи налудничаво, но той, изглежда, подготвя някакъв комбиниран военнополитически ход за вземане на властта в тия райони.

— Някакво указание за евентуалното време на действие? — попита Остин.

— Няма да се забави според мен. Източниците на Хирам засичат движение на огромни парични маси от сметки в швейцарски банки към оръжейни доставчици. Той ще се види принуден бързо да попълни сметките, ако иска да не отиде на червено. Което означава, че съкровището му е нужно като въздух.

— Ами нашите въоръжени сили?

— В готовност са. Но дори да бъде спрян с военна операция, ще се пролее много невинна кръв.

— Има и друг начин да бъде спрян. Няма ли съкровище, няма революция — каза Завала.

— Благодаря. Вие двамата и доктор Орвъл направихте много, за да ни дадете вярната посока — каза Остин. Изправи се и огледа присъстващите. — Сега е наш ред — допълни той с усмивка.

Елегантната трапезария беше тъмна в по-голямата си част, ако не се смята осветлението над централната маса, където Анджело Донатели съставяше менюто за следващия ден. Интериорът в ресторанта беше в нантъкетски стил, но за разлика от други с морска тематика, тук предметите не бяха поръчани по пощата. Харпуните и острите ножове за дране, някога наистина бяха потъвали в китова плът, а примитивните картини на стари платноходи бяха оригинали до една. Срещу Донатели бе седнал Антонио, с разгърнат върху снежнобялата покривка италиански вестник. От време на време и двамата отпиваха по глътка амарето. Никой от тях не усети, че вече не са сами, докато не чуха един тих глас да казва:

— Мистър Донатели?

Анджело вдигна очи и забеляза две фигури, застанали точно в края на сянката. Как, по дяволите, са влезли тия хора? Той лично бе заключил. Визитата след работно време, сама по себе си, не го изненадваше. При него се чакаше със седмици за резервация и хората опитваха какви ли не номера, за да съкратят процедурата. Гласът му бе познат отнякъде, което също го наведе на мисълта, че ще е някой клиент.

— Аз съм Анджело Донатели — каза той с неизменната си любезност. — Боя се, че идвате твърде късно, ресторантът е затворен. Ако ни посетите утре, салонният управител ще види с какво може да ви услужи.

— Вие можете да ни услужите, ако кажете на човека си да остави пистолета на масата.

Антонио бавно вдигна от скута си пистолета, измъкнат от кобура под мишницата и го остави на масата.

— Ако сте дошли да ни обирате, също сте закъснели. Всички пари в брой са внесени в банката.

— Не сме дошли да ви обираме. Дошли сме да ви убием.

— Да ни убиете? Та ние дори не знаем кои сте!

В отговор едната фигура излезе в осветения кръг. Мургав строен мъж, който взе пистолета на Антонио и го затъкна в пояса на черния си костюм. Анджело задържа за миг поглед върху пистолета със заглушител на нападателя, но тънките мургави черти на мъжа го накараха да изтръпне. Това лице бе виждал насън. Не. В кошмар. Кратък поглед на убиец, хвърлен към него в трюма на един загиващ кораб. Невероятно, но не бе състарено, след повече от четиридесет години.

— Видях ви на «Андреа Дориа» — каза Донатели с удивление.

Тънките устни на мъжа се извиха в студена усмивка.

— Добре помните лица — отбеляза той. — Но това е бил покойният ми баща. Той ми е казвал, че усетил нечие присъствие в трюма оная нощ. Но нас двамата ни свързват спомени от по-интимен характер. Веднъж си говорихме по телефона.

Сега Донатели си спомни среднощния телефонен звън, изтръгнал го от дълбок сън, и заплахите към него и семейството му.

— Братството — прошепна той.

— Добре помните и имена. Жалко, че сте забравили моето предупреждение за онова, което ще се случи, ако не съумеете да държите устата си затворена. Обикновено, аз не се занимавам с дребните подробности от всекидневието на моята организация, но вие ми причинихте огромни неприятности, старче. Спомняте ли си, какво казах?

Донатели кимна. Устата му бе твърде суха, за да може да отговори.

— Добре. Нека ви го набия в главата. Предупредих ви, че ако проговорите за оная нощ на «Ацдреа Дориа», ще заминете право за гробищата с ясното съзнание, че сте станал причина за смъртта на всеки ваш близък, до когото се доберем. Синове, дъщери, внуци. Всички. Семейство Донатели ще престане да съществува, освен под група надгробни камъни в семейния погребален участък.

— Не можете да направите подобно нещо! — възвърна гласа си Донатели.

— Сам сте си виновен. Тук са замесени огромни интереси. Никой не ви е принуждавал да се разприказвате пред НАМПД.

— Не! — проговори за пръв път Антонио. — Семейството не влизаше в сделката.

Анджело се извърна към братовчед си.

— За какво става дума?

Очуканото лице на Анджело бе изкривено от чувство за вина. Мъжът каза:

— Вашият братовчед не ви е информирал, че работи за мен. Отначало се дърпаше, но вие нямате представа колко силна е носталгията му по дома. Казахме му, че ако ни държи в течение за действията на НАМПД, ние ще оправим проблемите му с властите в Сицилия — каза Антонио, като издаде напред долната си челюст. Същински Мусолини.

— Но не семейството. Връщате ме в Сицилия. Такава беше сделката.

— Аз държа на думата си. Само не ти казах, че ще бъдеш върнат в чамов сандък. Но най-напред вие, мистър Донатели. Arrivederci.

Антонио се надигна от стола си и с яростен вик се хвърли пред братовчед си. Пистолетът издаде звук, по-тих от затварянето на врата. Червено цвете разцъфна на гърдите на Антонио и той се строполи на пода.

Оръжието се изкашля още веднъж.

Този път нямаше преграда и куршумът се заби в гърдите на Донатели. Той падна назад на стола си, докато Антонио вадеше петнадесетсантиметрова берета от кобура на глезена си. Застана на лакта и се прицели в Халкон. Като по някаква магия, в средата на челото му се появи правилен кръгъл отвор и той рухна по очи, а куршумът му отлетя незнайно накъде.

Втората фигура излезе от сянката с димящ пистолет в ръка. Погледна с безразличие току-що убития от него.

— Никакво доверие на сицилианец — отбеляза той тихо.

— Добра работа, Гусман. Трябваше да съм готов за предателство. От това висене в кабинета съм загубил бързината на реакциите си.

— Добре дошъл сте в отбора, когато се заемем с другите от семейството — отвърна Гусман с блеснал поглед.

— С удоволствие. Само че за нещастие, ще трябва да го позабавим. Имаме по-належащи задачи. — Като насочи вниманието си към Анджело, той каза: — Жалко, че не можете да чуете, Донатели. Реших да оставя за известно време семейството ви на мира. Само докато оправим бъркотията, създадена с ваша помощ. Но не се отчайвайте! Скоро ще се съберете с любимите същества в ада.

Отвън се чуха гласове. Изстрелът на Антонио бе привлякъл вниманието на случайните минувачи. Халкон погледна още веднъж неподвижните тела, после, двамата с белязания му придружител изчезнаха в тъмата.

←121

Швартовам — привързвам плавателен съд към брега.