Загадката „Серпента"

22.

Пърлмътър предъвкваше молбата на Остин заедно със сочните, пълнени с грозде, патешки гърди, останали от вечеря и прокарвани с рядък сорт шардоне.

Остин щеше да съжалява жестоко, че го изкуши с храна. Имаше един нов френски ресторант, в който умираше да отиде. Е, малко скъпичък наистина, но думата си е дума. Сините му очи весело заиграха върху червендалестото лице, в предвкусване на насладата. Но Остин щеше да си получи своето. И без да обърне и една страница, Пърлмътър беше наясно с литературния океан върху темата «Колумб». Прекалено голям, за да можеш просто да скочиш вътре и да заплуваш. Трябваше му водач и той се сещаше само за един.

След като си почина от обяда, Пърлмътър порови в картотеката си и набра един отвъдокеански номер.

— Buenos dias — дочу се дълбок глас от другия край.

— Добро утро, Хуан.

— А, Джулиън! Каква приятна изненада! Всичко наред ли е при теб?

— Напълно. А ти как си, приятелю?

— По-стар, отколкото при последния ни разговор — отвърна с хихикане испанецът, — но да говорим за по-приятни неща. Надявам се, че ми се обаждаш, за да ми кажеш, че си опитал моите cordonices emhoja de parra.

— Пъдпъдъците в лозов лист бяха превъзходни. По твоя съвет напълних всеки с по една смокиня, вместо да слагам мащерка и лимонова кора. Резултатът беше фантастичен. Освен това за скарата използвах мескитови дърва.

Пърлмътър бе срещнал Хуан Ортега на една сбирка на библиомани в Мадрид. Там установиха, че освен любовта към старинни издания, имат и още нещо общо — склонността да си хапват изискани неща. Правеха каквото могат, за да се срещат поне един път годишно и да утоляват заедно чревоугодническите си потребности, а междувременно си разменяха готварски рецепти.

— Мескитови дърва! Гениално хрумване. Друго не може да се очаква от теб. Радвам се, че си харесал рецептата. Без съмнение, и ти си ми приготвил нещичко? — Пърлмътър почти видя как Ортега се облиза.

— Да, но след малко. Търся те по друг повод. Трябваш ми не като майстор готвач, а в качеството си на Хуан Ортега, най-великият жив авторитет по въпросите, свързани с Христофор Колумб.

— Много си любезен, приятелю — изклопа като квачка Ортега.

— Аз съм само един от многото историци, писали по тези въпроси.

— Но ти си единственият учен, който е достатъчно в течение, за да ми помогне по един изключително необикновен въпрос. Призракът на сеньор Колумб, изглежда, стои в центъра на твърде странни събития. Нека ти обясня! — Пърлмътър разказа какво бе научил от Остин.

— Странна история! — отбеляза Ортега в края на рецитала. — Особено в светлината на едно скорошно събитие. Преди няколко седмици тук, в Севиля, имахме едно престъпление, свързано с Колумб. Една кражба на документ от Колумбовата библиотека при Голямата катедрала на Севиля. Може би съвпадение?

— Може би. А може би не. Какво откраднаха?

— Едно писмо, свързано с петото плаване на Колумб. Адресирано до неговите покровители крал Фердинанд и кралица Изабела. До краля всъщност, по онова време кралицата вече е покойница.

— Позор! Да се загуби такъв ценен документ!

— Не съвсем. Колумб не е правил пето плаване!

— Разбира се, трябваше да си спомня. Но тогава не разбирам, това писмо…

Сърдечен смях се разнесе по линията от три хиляди мили разстояние:

— Фалшификация, amigo⁷³, измама, как казвате там, при вас, документите са подправени.

— Откъде знаеш? Почеркът ли?

— О, не, почеркът си е наред. Толкова е автентичен, че и експерт не би могъл да се усъмни.

— Тогава откъде знаеш, че документът е подправен?

— Много просто, Колумб умира на 20 май 1506. Писмото е с по-късна дата.

Пърлмътър се замисли.

— Може ли да има някаква грешка относно датата на смъртта?

— Къщата на «Кайе де Кристобал Колон», където е починал, е запазена. Но за мястото на погребението му има противоречия. За останките му се твърди, че се намират в Севиля, в Санто Доминго, а и в Хавана. Прахът му почива най-малко в осем урни. — Ортега въздъхна дълбоко. — Водата около тоя човек винаги е мътна.

— Спомням си, че в твоята книга «Откривател или демон?» се поставя под съмнение и месторождението му.

— Да. Ние не знаем с положителност испанец ли е или италианец. Сам твърди, че е роден в Генуа, но Колумб не се е славел с искреност. Съществуват и твърдения, според които произходът му трябва да се търси на гръцкия остров Хиос. Според официалната версия, бил чирак на италиански тъкач. Други твърдят, че не е така. Че бил испански морски офицер с име Колон. Знаем, че се е оженил за дъщеря на португалски аристократ и се е движел в дворцови среди, което би било трудно постижимо за един тъкач. Няма негови портрети с достоверен произход. Истински човек на загадките. И той се е стремял към това. Правел е всичко възможно да затрудни работата на биографиците си.

— Това винаги ме е озадачавало.

— Били са бурни времена, Джулиън. Войни. Интриги. Инквизицията. Може да е участвал в някой заговор не откъм печелившата страна. Може да е служил на държава, с която Испания е воювала или която е щяла да бъде завоювана. Съществуват и наследствени съображения — сведения, според които той е извънбрачен син на испански принц. Оттук и името Кристобал Колон, с което е известен в по-зрелите си години.

— Наистина завладяващо, Хуан! Трябва да го обсъдим на чаша сангрия⁷⁴, когато се видим другия път. Но аз бих искал да науча повече за оня откраднат документ.

— Известен ли ти е монахът Лас Касас?

— Да, той изготвя препис на части от оригиналния корабен дневник на Колумб.

— Точно така. Корабния дневник от първото си плаване, Колумб подарява на покровителката си, кралица Изабела. Тя, на свой ред, поръчва да се изработи точно копие от документа и го дава на Колумб. След смъртта на адмирала, това барселонско копие, както го наричат, е наследено от сина му Диего заедно с карти, книги и ръкописи. Всичко това преминава впоследствие във владение на Фернандо — незаконен син на Колумб от любовницата му. Той много ми напомня за теб, Джулиън.

— Не за първи път ме наричат копеле, няма да е и за последен.

— Нямах намерение да подлагам на съмнение обстоятелствата около рождението ти, приятелю. Имам предвид, че Фернандо е бил книжовник и учен, любител на книгите, който събира една от най-добрите библиотеки в Европа. Когато умира през 1539 година, имуществото му, книгите му, както и архивът на Колумб, преминават в собственост на Луис — сина на Диего. Майка му прибира повечето неща на Фернандо в един манастир тук, в Севиля. Когато и тя умира през 1544 година, настъпва световна трагедия.

— Защо, Хуан?

— Тази жена съумява, в продължение на двадесет и три години да държи своя непрокопсан син далеч от документите. След това, всичко е на негово разположение. Това е бедствие. Оня рови из колекцията за документи, които да продаде, за да финансира безпътния си начин на живот. Барселонското копие изчезва и е загубено за вечни времена, вероятно преминало в собственост на оня, който е предложил най-висока цена.

— Бих казал, че ако сега се появи, също няма да се разочароваме от цената.

— Сигурно, но това надали ще се случи, докато сме живи. За щастие, преди да изчезне, копието е видяно от приятел на семейството, доминиканския монах Лас Касас. Той преписва извадки от него. Много внимателно подбрани, избягва всичко нелицеприятно за Колумб, но, общо взето, прави добро резюме.

— Още не виждам връзката между това и откраднатия документ.

— Търпение, приятелю! Този документ, свързан с така нареченото пето плаване, също е излязъл от ръката на Лас Касас. Според твърденията. Също извадки от отдавна изчезнал оригинален корабен дневник.

— Виждал ли си този препис?

— О, да. Той се приема за куриоз. Стигнах дори дотам, че го сравних с оригиналния ръкопис на Лас Касас, който се съхранява в Националната библиотека в Мадрид. Превъзходен фалшификат. Ако не беше съдържанието, с деветдесет и девет на сто сигурност, щях да заявя, че е писан от Лас Касас.

— И за какво става с дума в него?

— Тематиката е незабравима. Наподобява историите за отдавна забравени градове, които са били популярни в Испания през XVI век. Колумб извършва своето четвърто и последно плаване през 1502. Предшествано е от поредни беди, разочарования и нервен срив. По онова време кралските особи вече го мислят за маниакален тип, но не изключват възможността да му се изпречи нещо полезно на пътя. Той все още е убеден, че е открил Азия, че ще намери колосални количества злато и че плаването ще укрепи разклатената му репутация.

— И укрепва ли я?

— Точно обратното! Четвъртото плаване е позорен провал. Загубва четири кораба и е приземен на Ямайка с малария и артрит. Откраднатият документ обаче твърди, че се е прибрал в Испания, тайно съоръжил един кораб със собствени средства и пак се отправил към Новия свят, за да извърши онова последно издирване на невероятното златно съкровище, за което бил чул още при първото си плаване.

— Казва ли се в дневника, какво става по-нататък?

— Фалшификаторът използва много тънък литературен подход, за да остави читателя в неведение. От един момент нататък, повествованието се води от член на екипажа. После то рязко прекъсва. Не се казва дали мисията завършва с успех. И дали изобщо корабът се завръща в Испания.

— Ами, той може да е потънал, а дневникът да е попаднал в чужди ръце.

— Именно. Виждаш ли сега какво прекрасно творение на въображението е всичко това?

— Ами, ако историята не е измислена, Хуан?

Отново се донесе силен смях.

— Какво те кара да казваш това?

— Куп неща. За какво му е на някого да извърши такава съвършена фалшификация?

— Обяснението е просто. Нека използваме аналогия с твоята страна. Ако решиш да продадеш някому Бруклинския мост, в твой интерес е да разполагаш с нотариален акт, снабден с колкото може повече подписи и печати.

— Убедителен аргумент, Хуан. Но от друга страна, ако ми падне такъв идиот, който е готов да ми плати за нещо, което явно не е мое, аз бих могъл сам да сложа върху акта колкото си искам подписи и печати и да офейкам с парите. Да се подправят официални подписи, си е излишен труд.

— Този документ би бил подложен на много по-сериозни експертизи, отколкото при продажбата на Бруклинския мост.

— Точно това имам предвид. Както сам казваш, документът е превъзходно изработен. За сравнение — ако ти е известно, че мостът принадлежи на бруклинската община, никакви канцеларски усилия няма да те убедят, че той е за продан. В същия смисъл, не е нужно да си експерт, за да ти стане ясно, че оня документ е фалшив, стига да знаеш, че е датиран след смъртта на Колумб.

— Има и друга възможност — каза Ортега. — Може Лас Касас наистина да е автор на преписа и да е бил наясно, че прави фалшификат.

— За какво му е на Лас Касас да хвърля колосални усилия, ако е знаел, че става дума за фалшификат? Ти сам каза, че монахът е бил много чувствителен към изстъпленията на Колумб. Би ли се решил някой, с такава умствена нагласа, да продължи живота на документ, който ни представя последните думи на Колумб като брътвеж на побъркан?

— Може би, в сметките му не е влизало някой изобщо да види преписа. Само че Луис го продава, за да се откупи от затвора или пък да се натика в леглото на някоя от своите дами.

— Може би — отвърна Пърлмътър, — но има и друго. — Обстоятелството, че някой си прави труда до го открадне.

— Този документ е куриоз, както вече казах.

— Достатъчно голям, за да рискуваш арест?

— Разбирам съображенията ти, Джулиън. Не съм в състояние да ти отговоря. Ако разполагах с оригинала, от който е преписал Лас Касас, но, уви.

— Значи още една Колумбова загадка?

— Да, така изглежда. — Последва пауза. — Сам можеш да прецениш, като ти го изпратя.

— Кое?!

— Документа. Направил съм копие, както и превод на английски. Надявах се да ги представя на научна конференция. Както виждаш, аз също съм поклонник на необикновеното и загадъчното.

— Може да има и още нещо, Хуан. Да не би да се съмняваш в тезата за фалшификата?

— Може би, приятелю. Както казах, прекалено сполучлив фалшификат. Още ти пазя номера на факса. Ще го имаш днес.

— Много ще съм ти задължен. А в замяна, и като израз на благодарност за великолепната ти пъдпъдъчена рецепта, ще ти пратя рецепта за супа от скариди. Даде ми я един майстор готвач от Нови Орлеан с предупреждението, че ще ме изкорми и ще ме напълни като омар, ако я кажа на някого. Трябва да сме дискретни — залагам живота си!

— Ти си верен приятел, Джулиън. Опасността само изостря апетита. Но ако все пак те постигне тази окончателна участ, бъди сигурен, че и на небето ще те намери моето bon appétit.

— Bon appétit и на теб, mi amigo.

←73

Amigo — (исп.) приятел.

←74

Сангрия — испанска напитка, приготвяна обикновено от червено вино, концентрат, газирано питие и накиснати плодове.