Загадката „Серпента"

32.

Сан Антонио, Тексас

Като американец от мексикански произход, Завала изпитваше смесени чувства към най-голямата светиня на Тексас. Възхищаваше се от куража на защитниците на Аламо, мъже като Бък Тревис, Джим Боуи и Дейви Крокет, чиито имена бяха издълбани на паметната плоча на «Аламо пласа». Същевременно му беше жал за избитите по време на обсадата, поради некадърното командване на Санта Анна, 1550 мексикански войници. Тексасците загубват 183 души. Мексиканците губят Тексас.

Повъртя се около черквата, единствен материален спомен от огромната някога крепост, разгледа музея и използва остатъка от следобеда да наблюдава хората в едно кафене. В шест и половина вече паркираше наетата кола в подземния гараж на «Тайм куест». Забеляза местата, маркирани за «Халкон индъстриз». Паркира колкото може по-близо до тях, после мина пред два асансьора — един обществен и друг с надпис «Частен», и застана на пост в сянката на дебела бетонна колона. В седем и пет от главния асансьор се показа Мелъди и закрачи към колата си. Завала пак съжали, че не може да отиде на среща с тази прекрасна жена, но се налагаше да изостави подобни мисли. Трябваше му бистра глава за първата среща със сеньор Халкон.

Бдението му беше на път да го възнагради. Малко след като си отиде Мелъди, един черен линкълн безшумно се плъзна пред вратата с надпис «Частен». Почти на секундата, тя се отвори и от нея се показа човек.

Завала фокусира своя никон върху високия мургав мъж, който излезе от асансьора и с елегантна грациозност тръгна към колата. Халкон. Преди да влезе в лимузината, Завала направи няколко снимки. Насочи обектива към шофьора, който придържаше вратата отворена. Бе облечен в тъмен костюм, а бялата му коса бе остригана по военному ниско. Беше висок и широкоплещест, с внушителна мускулатура, макар че беше поне на седемдесет. Завала успя да го снима само веднъж, преди белокосият да зашари с поглед из гаража, сякаш бе чул едва доловимия шум от електромоторчето за пренавиване. Завала се разтвори в сянката и не посмя дори да диша, преди да се хлопне вратата и лимузината да потегли.

За част от секундата образът на белокосия в окуляра на фотоапарата бе оставил отпечатък върху ретините му. Облегна се на студения бетон, все още невярващ на очите си. Човекът от Аризона. Сигурен беше. Въпреки гладка избръснатото лице и скъпия костюм. Само че, тогава човекът на Халкон носеше работни дрехи, дълга коса и гъста бяла брада. Имаше съпруга, впоследствие загинала и се представяше с името Джордж Уингейт.

След като възвърна самообладание, Завала се впусна към колата. Последва лимузината, пускайки две-три коли между нея и своя обектив. Излязоха от града на магистрала в северозападна посока. Един след друг пазарните центрове и предградията оставаха назад. Равнината постепенно отстъпи място на заоблени хълмове и гори.

Завала караше много назад, като едва забелязваше лимузината, поела със скорост много над позволената, след като излезе от населените места. След около час, когато започна да се смрачава, излязоха от магистралата на двулентов път с доста слабо движение. Завала остана още по-назад. Не след дълго забеляза червената светлина от стопове и линкълнът изчезна. Завала намали, докато фаровете му осветиха малък пластмасов рефлектор, сочещ един черен път. Отмина го, за да остави впечатление, че отива другаде, а след няколкостотин метра направи обратен завой и се върна.

Изключи фаровете, просто за опит и установи, че може да следва черния път и без тях, ако намали скоростта до бърз човешки ход. Попита се какво може да търси из тия храсталаци важна клечка като Халкон. Може би има ловджийска хижа тук. Отвсякъде гъста гора. Понякога дърветата оредяваха и той виждаше назъбени канари и от двете страни. Пред него нямаше светлини, но това не го изненада, защото по пътя имаше много завои. За да избегне някоя неприятна изненада, Завала често спираше, излизаше от колата и отиваше напред пеша, като армейски патрул.

При поредното упражнение, забеляза пред себе си светлина. Тръгна внимателно към нея, докато видя, че източникът ѝ е самотен прожектор над порта във висока мрежеста ограда. Махна колата от пътя и приближи оградата, скрит от дърветата. Спря на ръба на землен насип, струпан при разчистване на терена. Оградата беше около два пъти по-висока от човешки ръст и завършваше със спирала от бодлива тел. Бяла табела с черни букви съобщаваше от портата, че минаването е забранено. Ставаше дума и за специално обучени да нападат стражеви кучета. Инстинктът го бе предпазил. Над табелата имаше малка кутийка, която не можеше да бъде друго, освен видеокамера.

Оградата беше твърде висока за изкачване, пък и нямаше как да преодолее бодливата тел или кучетата, а усетът му подсказваше, че има и алармено устройство. Като си спомни забелязания край пътя невисок хълм, той се върна при колата и тръгна на заден ход, за да не се забележат стоповете ѝ. После я вкара в храстите. Тръгна към хълма, започна да го изкачва, което не беше лесна задача в тъмното. Спъваше се и трябваше на няколко пъти да се измъква от разни драки, но накрая стигна гористото теме на хълма. Избра си подходящо дърво и се качи на най-високия клон, който би издържал тежестта му.

Оттук можеше да гледа зад оградата. Като се изключи самотният прожектор на портата, районът не бе осветен. Очите му бяха свикнали с тъмнината и скоро различи някакви форми. Гледаше към голям комплекс от постройки, някои правоъгълни, други цилиндрични, като над всички доминираше голяма пресечена пирамида. Постройките бяха от белезникав камък и сякаш светеха под слабите лъчи на луната.

— Ама че ловджийска хижа! — Промърмори Завала. Шантава работа!

Древен град в тексаските пущинаци. Опита се да се свърже с Остин, но клетъчният му телефон не можеше да улови сигнал. След няколко минути взиране в мрака, в напразен опит да различи някакви подробности, той реши, че е видял, каквото има за виждане. Тъкмо щеше да се спусне по дървото, когато блесна светлина и той забеляза нещо странно. Отново се вкопчи в клона и загледа като омагьосан невероятните събития, които започнаха да се развиват пред очите му.