Загадката „Серпента"

37.

Остин спря под арката на входа и се заслуша в идващата отнякъде тиха музика. Латиноамериканска. С гръб към стената той се плъзна до ръба. Карабината беше готова за стрелба, пръстът — на спусъка. Подаде глава навън, огледа пространството около товарната платформа и като не видя никого, предпазливо се измъкна на слънце. Даде знак на Траут да го последва. Пак с Остин начело, двамата тръгнаха покрай пътя, като се държаха близо до заслона на гъстата растителност.

Там, където разровени следи от гуми напускаха пътя, двамата се стопиха в храстите и се отпуснаха на ръце и колене. Проследиха така коловозите, после по корем изпълзяха до ръба на разчистеното пространство. Остин се протегна и надникна през гъстата трева. Траут го стисна за рамото, но той вече бе забелязал гъстите коси с цвят на червено вино. Гемей. Беше вързана за задната броня на очукан пикап. Лицето ѝ беше с цвят на варен рак, носът ѝ — обелен от слънцето, а гордата ѝ корона представляваше бъркотия от мазни кичури, но иначе изглеждаше наред. До нея се виждаше индианец, който навярно беше доктор Чи. Очите на Гемей бяха затворени, но тя ги отвори и внимателно се огледа, сякаш усетила присъствието им.

Остин бързо се запозна с останалата част от пейзажа. Музиката се носеше от един транзистор, закачен на страничния капак на пикапа. Зад колата трима, седнали на земята, мъже бяха увлечени в игра на карти. Пушките им бяха на ръка разстояние, а и тримата носеха пистолети. Погледът на Остин се плъзна по колата до предната ѝ част, където четвърти мъж ровеше в мотора. И той носеше пистолет, но по-големи тревоги будеше подпряният на гумата калашник. Остин даде знак на Траут да се оттегли. Пол кимна. Разбираше нуждата от рекогносцировка, но разочарованието върху лицето му беше очевидно.

След малко двамата оценяваха обстановката, облегнати на едно дърво.

— Имаме четирима въоръжени, които при други обстоятелства не биха представлявали проблем за нашето оборудване — каза Остин. — Гемей и Чи обаче се намират точно на линията на огъня. Не ми харесва и това, че четвъртият не е при останалите. Въоръжен е с АК-47. Може да ни направи беля. Някакви идеи?

— Можем да повикаме подкрепление — каза Траут, като потупа радиостанцията на кръста си. — Но дори да пристигнат бързо, ще има още повече стрелба и по-голяма вероятност някой да пострада.

— И аз така мисля — почеса Остин наболата си брада. — Чи и Гемей изглеждат добре, което означава, че поне за момента, някой предпочита да ги остави живи.

— Мисля, че щом си оправят колата, ще потеглят.

— Точно тогава ще настъпи нашият час. Ще прекратят играта и пазачите може да се махнат оттам. А може би ще имаме шанс, когато качват Гемей и Чи в колата. Само да излязат от огневата линия.

— Има и друга възможност — отбеляза Траут. — Да се появят още от тия.

— Знам, че разменяме една позната обстановка срещу непозната и това ми харесва толкова малко, колкото и на теб, но засега не виждам какво друго остава, освен да чакаме.

Траут се съгласи неохотно. Пропълзяха назад към края на поляната. Играта на карти продължаваше. Механикът още се ровеше в мотора. Остин забеляза със задоволство, че Гемей и Чи бяха отворили очи. Потисна пристъпа на гняв, от гледката на тяхното страдание.

Много след като Остин реши никога вече да не слуша латиноамериканска музика, механикът се измъкна изпод капака, обърса ръце в мазен парцал и се пъхна в кабината. Двигателят запали от първото завъртане и изпълни пространството с необезпокояван от пробития ауспух грохот. Отзад блъвна червеникав пушек, който обгърна двамата завързани. Те замятаха глави от една страна на друга, в борба за въздух.

Играта отзад прекъсна изведнъж. Играчите сграбчиха парите си, скочиха на крака и с ръце върху носовете и устите, избягаха далеч от задницата на колата, а с това, за радост на Остин — и от оръжията си. Започнаха да крещят на механика, който току-що бе излязъл от кабината. Като видя, че пазачите не изразяват достатъчно ентусиазирано високата си оценка за неговото техническо постижение, той сграбчи най-близкия за яката, завлече го отпред и натика главата му под капака, за да чуе работата на двигателя. Останалите избухнаха в смях и също отидоха отпред.

— Всички на сцената! — каза Остин.

Решаващите елементи при една успешна засада са доброто прикритие и изненадаха. Можеха да пометат чиклеросите с по един откос на карабините си, но Остин бе тръгнал да спасява, не да убива. Двамата с Траут се изправиха и тръгнаха небрежно през поляната. Траут даде къси откоси във въздуха, а Остин държеше бандитите на прицел. Целта беше сплашване. Огънят постигна желания резултат. Поне отчасти. Пазачите видяха двамата терминатори да идват срещу тях, хвърлиха поглед към безполезните си оръжия, после отново към белокосия със стоманените очи и крачещата редом кула и се скриха в гората, като понесени от вятъра листа.

Механикът се шмугна в кабината, включи на скорост и смачка педала на газта. Задните гуми изкопаха земята и хвърлиха шепи от нея назад. Пикапът се понесе с рев, задърпал Чи и Гемей като консервени кутии след кола на младоженци. Музиката продължаваше да гърми откъм каросерията.

Остин викна на Траут да държи бегълците на мушка и с бързината на герой от уестърн измъкна от колана своя ругер. Хванал го с две ръце, той хладнокръвно се прицели в гърба на кабината. Дулото излая пет пъти и предното стъкло се разлетя на парченца. Последните изстрели бяха излишни, понеже още първият бе отнесъл тила на шофьора.

Колата мина няколко метра, като на автопилот и спря. Остин затича натам. Но Траут го изпревари, бързо сряза въжетата на Гемей с ловджийски нож и взе жена си в обятията си.