Загадката „Серпента"

28.

Вашингтон

Когато Пърлмътър се обади, за да попита дали не може вместо за вечеря да са срещнат за обяд, Остин се зарадва по две причини. Желанието на корпулентния архивист да обядват в «При Кинкед», известен вашингтонски ресторант на «Пенсилвания авеню», означаваше, че проучването му е дало резултат. А сметката за един обяд ще олекоти портфейла на Остин не толкова, колкото за вечеря с шест блюда. Поне така си мислеше, докато видя Пърлмътър да си избира бордо от 1982 година и блюда от менюто сякаш си поръчваше чиния с хапки в китайски ресторант.

— Не искам да те измъчва мисълта, че ме използваш само срещу един обяд, вместо да ми платиш вечеря — обясни своята разточителност той.

— Ама, разбира се! — отвърна Остин, като се питаше как ли ще успее да прекара сметката за пиршеството пред подозрителните счетоводители на НАМПД. Когато Пърлмътър остави менюто, Остин въздъхна с облекчение.

— След като си побъбрихме с теб по телефона, аз се обадих на Хуан Ортега в Севиля. Дон Ортега е един от водещите специалисти по Колумбовата проблематика и понеже ми се стори, че малко нещо бързаш, помислих, че той може да ускори процеса.

— Благодаря ти, Джулиън! Чел съм работи на Ортега и ги намирам много задълбочени. На теб помогна ли?

— И да, и не. На едни въпроси отговори, но повдигна други. — Пърлмътър подаде на Остин документите, които Ортега му изпрати по факса. — Прочети това на спокойствие. За да пестим време, ще ти разкажа разговора си с дон Ортега.

И Пърлмътър започна да систематизира резултатите от усилията си, като спираше от време на време, за да си отхапва от една кифличка.

— Пето плаване — промърмори Остин. — Това положително ще предизвика суматоха сред историците, както и пренаписване на много книги. Какво е мнението ти на професионалист? Фалшиво ли е това писмо?

Пърлмътър оброни замислен глава, допрял показалец до тлъстата си буза.

— Четох го няколко пъти, Кърт, но не мога да ти дам определен отговор. Ако е фалшификат, то той е изключително добър. Сравних го с други автентични Колумбови документи, както и с писания на Лас Касас. Стилът, речникът, начинът на писане — всичко съвпада.

— И както вече посочи, защо някой ще си прави труд да краде фалшив документ?

— Защо наистина?

Сервитьорът донесе виното. Пърлмътър вдигна чашата си срещу светлината, разлюля съдържанието ѝ, пое аромата на букета и най-накрая отпи. Затвори очи и каза с блажена усмивка:

— Съвършено, както си и знаех. Това е наистина една легендарна година.

Остин също опита виното:

— Трябва да се съглася с теб, Джулиън. — Остави чашата и продължи: — Споменаваш за някаква «смърт на петимата», за която Колумб изразява угризения в писмото си. Какво знаеш по този въпрос?

Сините очи заиграха от възбуда.

— Изненадан съм, че не се хвана веднага за това. Разрових се в библиотеката си и намерих една странна история от някой си Гарсиласо де ла Вега. Тя може да хвърли известна светлина. Там се твърди, че седем години преди Колумб да тръгне на историческото си първо плаване, един испански кораб попаднал в буря, недалеч от Канарските острови и бил отнесен чак в карибския район. Пет от седемнадесетте членове на екипажа оцелели. Те поправили кораба и се върнали в Испания. Колумб научил за тях и ги поканил у дома си, където били пребогато нагостени. В хода на веселбата, те разправили всичко за пътуването си.

— Нищо изненадващо. Моряците обичат да пускат такива истории, дори и без езиците им да са развързани от пиене.

Пърлмътър издаде огромното си туловище напред.

— Било е нещо повече от приятелска приказка. Било е несъмнено добре планирана операция за събиране на сведения. Тези прости моряци не подозирали, че притежават информация с неоценима стойност. Колумб организирал експедиция и търсел източници за финансирането ѝ. И ето ти сведения от първа ръка, които могат да отворят вратата към несметни богатства. Моряците са могли да го осведомят за теченията, посоката на вятъра, показанията на компаса, географската ширина, продължителността на плаването. Може би дори са виждали туземци със златни украшения. Помисли си само какво значи това. Техният опит не само доказвал, че може да се стигне до Китай и Индия, което Колумб смятал, че ще направи. Те знаели пътя за отиване и за връщане! Колумб възнамерявал да завладее нови земи за Испания. Бил убеден, че ще намери злато или поне ще се срещне с Великия хан, от когото да получи доходен монопол за подправки и други скъпи стоки. Колумб знаел за славата и богатствата на Марко Поло и мислел, че може да се справи по-добре от него.

— Не по-различно от стопанския шпионаж днес — коментира Остин. — Вместо да си служи с подкупи, подслушвателни устройства и проститутки, за да събира информация за противника, Колумб просто натъпква източниците си с ядене и пиене.

— Може да ги е напомпал и с нещо повече.

Остин вдигна вежди.

— И петимата умрели след обяда — поясни Пърлмътър.

— Преяждане?

— Аз съм участвал в няколко обяда, които едва не ме довършиха, но идеята на Де ла Вега е съвършено различна. Той намеква, че хората са били отровени. Разбира се, не може да заяви това открито. Колумб разполага с могъщи връзки. Но помисли все пак. Исторически факт е, че при първото си плаване Колумб разполага с карта. — Пийна нова глътка вино и замълча за по-голям ефект. — Възможно ли е тази карта да е направена, въз основа на знанията на тези нещастни моряци?

— Възможно е, но от писмото излиза, че Колумб осъжда тази смърт.

— Точно така. Той я приписва на така нареченото братство. Los Hermanos.

— Самият Колумб нямаше ли брат?

— Има, казва се Бартоломе. Но Колумб използва множествено число. Братя.

— Да допуснем, че си прав. Нека старият Хрис се възползва от закрилата на съмнението. Значи, кани тия приятели в къщата си, за да види какво може да измъкне от тях. Los Hermanos вземат допълнителни мерки никой друг да не научи разказаното. Колумб може да е кариерист, но не е убиец. Случката го преследва.

— Убедителен сценарий.

— Имаш ли представа що за братство е било това, Джулиън?

— Ни най-малка. След обеда отивам при книгите си. Впрочем, я гледай, тайландската рибена супа пристига. — Пърлмътър бе засякъл първото от множеството поръчани ястия.

— През това време аз ще помоля Йегър да провери, дали няма нещо по въпроса във файловете си.

— Чудесно — отвърна Пърлмътър. — И аз имам въпрос. Ти познаваш морето откъм практическата му страна, не от историческата като мен. Какво мислиш за оня говорещ камък на Колумб, тази торлета на древните, за която се говори в писмото?

— Древните навигационни техники винаги са ме интересували — каза Остин. — Смятам, че тяхното развитие бележи огромна интелектуална крачка в човешката история. За да се придвижат от едно място до друго, нашите предци е трябвало да осмислят и да приложат абстрактни понятия като време, пространство и разстояние. Много ми харесва възможността да натисна едно копченце и сателитът веднага да ми съобщи къде именно върху земното кълбо се намирам. Но си мисля, че твърде много зависим от електронни прибори. Те се развалят. А ние все по-малко сме склонни да вникваме в естествения ред на нещата, траекториите на звездите, прищевките на моретата.

— Добре, да оставим електрониката! — предложи Пърлмътър. — Постави се на мястото на Колумб! Какво би правил с тая торлета?

Остин помисли за момент и каза:

— Да се върнем на предишното му плаване! Приземен съм на един остров, където ми показват някакъв камък или плоча със странни графики. Туземците ми казват, че това е ключ към несметни богатства. Закарвам го в Испания, но никой не знае какво е. Знае се само, че е много стар. Разглеждам го като моряк. В някои отношения знаците наподобяват тези от дъската, която сам аз използвам в навигаторската си кабина. Понеже е много тежък за носене, прекопирам графиките и знаците. И отплавам. Единственият проблем е, че не проумявам смисъла на знаците. В познанията ми има празнота.

— Каква празнота, Кърт?

— Трудно е да се каже, като нямаме представа, как точно е изглеждала торлетата, но ще ти обрисувам аналогична ситуация. Аз съм мореплавател от Колумбово време и ми дават съвременна карта. Географските очертания ще ми помогнат, но навигационните графики и координати, няма да ми говорят нищо. Аз не съм чувал за електронни сигнали или за уредите, които ги изпращат, прихващат и дешифрират, за да фиксират точното местонахождение. Изгубя ли веднъж сушата от поглед, ще трябва да се върна към традиционните методи.

— Много живописен анализ. С други думи, щом излязъл в открито море, Колумб разбрал, че голяма полза от торлетата няма.

— Така ми се струва. Според книгата на Ортега, Колумб не се доверява особено на навигационните инструменти. А може би просто не е умеел да ги използва. Той е бил моряк от старата школа. При това плаване обаче, е трябвало да бъде много прецизен. Затова наема човек, който умее да си служи с приборите.

— Интересно, като се има предвид, че последните вписвания в дневника на «Ниня» са направени от помощник-навигатора.

— Виждаш ли? — отвърна Остин. — Не е по-различно от наемането на някакъв специалист днес. А сега, аз да те попитам нещо. Какво мислиш, че е станало с оня камък?

— Пак се обадих на дон Ортега и помолих да издири следите му. Според него, е бил част от наследството, разпродадено от Луис Колумб, с цел набиране на средства за финансиране на дегенериралия му начин на живот. Ортега ще се свърже с музеите и университетите в Испания и ако няма успех, ще разшири кръга на търсенето в околните страни.

Остин си мислеше за Колумб моряка. Как се връща при «Ниня», безстрашното малко корабче, което така прилежно му служи в предишни плавания. Може би един днешен «Ниня» ще отведе и тях до отговора на загадката.

— Камъкът има своя произход отсам Атлантика — каза Остин. — Ще се обадя на моята приятелка, археоложката доктор Киров и ще я попитам дали е чувала за такъв камък. — Той се усмихна. — Не е ли странно? Търсим улики за убийства днес в случаи преди столетия.

— Не е толкова необикновено. В моята практика минало и настояще често пъти са едно и също. Войни, глад, наводнения, революции, епидемии, геноцид. Това се повтаря и повтаря непрекъснато. Сменят се само актьорите. Но стига с тия злокобни приказки! Да се обърнем към по-весели неща! — заключи грейнал Пърлмътър. — Виждам, че се задава ново ястие.