Загадката „Серпента"

35.

Лодчицата се плъзгаше през призрачната мараня като в сън. Речните изпарения се превръщаха в прозрачни видения, чиито разперени ръце предупреждаваха: Връщайте се!

Гемей управляваше, а Чи седеше на носа като махагоново украшение на древен кораб, забил остър поглед в сивкавия воал, за да открие всяка пречка — човек или не. Бяха поели на път в ранни зори, след нощувка на малко островче посред реката. Чи спа в огромния хамак на брега. Срещата с Жълтата брада още държеше влага на Гемей. Чи я увери, че тук няма змии, но тя възрази в смисъл, че даже и червейче не би било добре прието от нейна страна. Предпочете несгодите, но и относителната безопасност на лодката. Събуди я силно съскане. Видя с облекчение, че това е само газовият котлон, на който Чи вареше кафе. След бърза закуска с консерви поеха надолу.

Складът на чиклеросите ги беше осигурил материално за дни напред. Понеже в лодката бе тясно, натовариха втора с храна, бутилирана вода и гориво и сега я дърпаха подире си. Това ги забавяше, но запасите бяха от жизнено значение за оцеляването им.

Утринното слънце изсуши водните духове и видимостта се подобри, но в замяна дойде задушаващата влажност на въздуха. Гемей си бе намерила оръфана сламена шапка, която я пазеше от слънчев удар и от ослепяващата тропическа светлина.

Реката се сучеше насам-натам. При всеки завой Чи вдигаше ръка, а Гемей връщаше газта до празен ход. За няколко минути се оставяха на течението, наострили уши за гласове или шум от двигател. Забравили страха от опасност в тила, те съсредоточаваха цялата си предпазливост напред. Нямаха никакво желание да се натресат на банда негодници зад някой завой. Все още не бяха сигурни за ролята на хеликоптера. Съюзник ли беше или враг? Той ги отърва от бързеите. От друга страна, не можеха и да забравят, че ги изхвърли в реката.

От време на време във водата скачаше риба. Шумът при падането ѝ беше като от изстрел в бъчва. Иначе, освен от звуците на лодката, се чуваше само бръщолевенето на птиците в дърветата и жуженето на насекоми, Гемей беше благодарна за щедрото присъствие на «Кътър»⁸⁷ в склада на бандитите. Препаратът против насекоми трябваше често да се нанася наново, за да замести изтънелия от потене и случаен дъждец предпазен слой. Чи сякаш не се тревожеше от насекомите. Естествен подбор, помисли си Гемей. И да е имало някога маи, податливи на малария или други пренасяни от насекоми зарази, очевидно отдавна са били изтребени.

С течение на времето, видът на реката се промени. Ширината ѝ намаля наполовина. Вливането на еднакво количество вода в два пъти по-тясно пространство направи течението по-бързо. Равнинната околност премина в хълмиста, бреговете се извисиха и станаха стръмни, обрасли с непроходима растителност.

Гемей се бе изнервила от бавното им и равномерно плаване преди, но и ролята на водач на тобоган май не ѝ се нравеше особено. При по-високата скорост възможностите за допускане на безнаказани навигационни грешки се ограничаваха.

— Къде ли се намираме? — промърмори тя, измервайки с поглед покритите с лиани варовикови скали от двете страни.

— И аз си мислех същото — отвърна Чи с поглед, зареян в небето. — Със сигурност се движим на изток, защото оттам дойде слънцето. Ще имаме нужда от скаутските ви умения.

— Онова, от което наистина имаме нужда, — засмя се тя, — е една портативна радиостанция.

Чи бръкна в раницата и извади античния прибор, който бяха намерили в пещерата. Слънцето се отрази в металните му части. Подаде уреда на Гемей:

— Знаете ли как се работи с такива устройства?

— Аз съм морски биолог, повечето работно време прекарвам под водата, а дотам ме водят други. Все пак изкарала съм някакъв курс по навигация.

Чи хвана лоста за управление, докато Гемей разглеждаше уреда. Сега за пръв път имаше възможност да направи това на спокойствие. Отново се възхити на майсторството, с което бяха изработени дървеният корпус и кръглите, зацепени едно в друго, зъбчати колела. Надписите определено бяха на древногръцки — имена на различни богове.

Натисна с показалец най-голямото колело, но и то като останалите беше неподвижно, поради корозията. По неговата странична повърхност бяха гравирани образи на животни. Овен. Козирог. Мечка. Даже Лъв. От разположението им Гемей заключи, че това са съзвездия. Спомни си картонените небесни карти с въртящи се кръгове, които можеха да показват разположението на небесните светила в различни периоди на годината. Умно.

— Който и да е конструирал това нещо, е бил гений — каза тя. — Разбрах само малка част от функциите. Показва как изглежда небосводът в различно време на годината. И което е по-важно — от небосвода може да се научи кое време на годината е.

— С други думи, небесен календар, незаменимо помагало при определяне настъпването на дъждовния сезон, времето за сеитба и жътва.

— И времето за плаване също. А и при определяне на местоположение. Може да се използва като секстант, който определя приблизително, но все пак достатъчно точно, слънчевия азимут.

— За какво са останалите колела?

— Може да са и за отваряне на консерви, доколкото знанията ми позволяват да отгатна. Ще трябва да попитате някого с повече технически опит — отговори Гемей с поклащане на глава. — Много жалко, че механизмът е повреден. Не бих имала нищо против да знам къде се намираме.

Чи порови в раницата и измъкна карта, която разгъна върху коленете си.

— Реката я няма на картата — каза той, като проследи с пръст предполагаемата линия на придвижването им. — Вероятно е плавателна само след дъждовния сезон. Ако пресметнем посоката и скоростта си, бих казал, че или сме прекосили границата с Гватемала, или сме много близо до нея. Което е и логично. Заграбените предмети се транспортират през Гватемала до Белиз и оттам — по-надалеч.

— В плановете ми, когато пристигнах за участие в експедицията на НАМПД, не влизаше посещение на Гватемала, но доколкото разбирам, нямам особено голяма възможност да избирам.

— Погледнете нещата откъм положителната им страна — каза Чи. — Предоставя ни се възможност да пресечем този ужасен бизнес.

Гемей повдигна едната си вежда. Надяваше се част от оптимизма на Чи да се поизпари. С оглед на доста несигурното им положение на хора, живеещи миг за миг, трудно можеха да се видят в ролята на борци против злото на контрабандата. Лично нейната пряка задача беше оцеляването. Тая опасна игра на живот и смърт ѝ бе дошла до гуша. Обстоятелството, че са още живи, си бе чиста случайност.

Посочи няколко драснати с молив хикса.

— Имате ли някаква представа какво може да е това?

След известно проучване професорът каза:

— Всичко може да е. Разкопки, места за складиране на находки или на припаси, разпределителни пунктове.

— И ние се пъхаме право в устата на вълка, това ли иска да ни каже тая кръстословица? — Тя взе инструмента и го подаде на Чи.

— Интересно — обади се той, докато внимателно връщаше в раницата древния уред. — В усърдието си да проумеем начина му на действие, напълно забравихме за археологическото му значение.

— Оставям на други да си блъскат главата с него. Сега съм морски биолог.

— Все пак, не можете да отречете, че откриването на предмет с древногръцки произход, в доколумбов културен слой, повдига някои въпроси.

— На които не съм подготвена да дам отговор.

— Нито пък аз. Още не. Но знам, че и най-предпазливият намек за доколумбов контакт с Европа ще ми навлече на главата свещения гняв на цялата археологическа общност. Този прибор не е дошъл тук сам. Или е докаран от европейци, или от американци, които са го взели от Европа.

— Може да е за добро, че няма кой да ни каже — отбеляза Гемей.

Усилващото се течение сложи край на дискусията. Реката се бе стеснила още, заприличала бе на клисура. Бреговете бяха станали по-стръмни и по-високи. Чи с мъка удържаше лодката и Гемей пое управлението ѝ. Не се чуваше буботене на водопад, още не, но Гемей беше нащрек.

— Скоростта ни се увеличава — каза тя на Чи.

— Не можете ли да я намалите?

— Двигателят е почти на празен ход, колкото да мога да я управлявам. Гледайте и слушайте внимателно! Ако доловите опасни шумове, тръгвам към брега, пък там ще видим какво ще правим.

В основата на подобния на стена бряг се виждаше метър-два широка кална ивица. Достатъчно, за да излезе човек от водата и да си поеме дъх. Завладя я друга мисъл. Това беше единственият път, по който чиклеросите биха могли да дойдат. Ще рече, реката бе използваема за тяхната малка лодка. Проблем създаваше буксирната. Време е да излязат на брега, да пренатоварят багажа и да я пуснат по течението.

Коритото изведнъж се стесни значително и скоростта на течението се удвои.

Спогледаха се уплашено. Все още нямаше шум от бързеи. Движеха се по широк завой, а бреговете бяха така близо, сякаш можеха да ги докоснат. Гемей възнамеряваше да се остави на течението, което да я изхвърли на калната ивица. Но втората лодка изведнъж застана напряко, после се метна встрани и започна да пречи на управлението. От опит знаеше, че когато нещата в една лодка тръгнат наопаки, те не се оправят сами. Само драстични действия можеха да помогнат.

— Отрежете я! — извика тя.

Чи гледаше с неразбиране.

Тя направи жест, сякаш реже с ръба на дланта си.

— Отрежете въжето или ще се намотае около винта.

Разбрал какво се иска от него, Чи се задейства светкавично.

Преряза буксирното въже с рязък замах на мачетето. Натоварената лодка започна бавно да се върти и се насочи право към тях. Двамата я наблюдаваха с надежда да се разминат. Едно сблъскване в тесния каньон би било трагедия. Следейки другата лодка през рамо, Гемей се мъчеше да избегне сблъсъка и не забеляза варовиковата стена, която се изправи изведнъж пред тях.

Наведе глава и лодката се стрелна през отвор в стената. За секунди течението ги засмука в зейналата паст и всякаква следа от дневна светлина се загуби.

— Трябва ни фенерче, професоре — каза Гемей и гласът ѝ прокънтя в плътната тъмнина.

Фенерчето светна и лъчът му разкри влажни скали, лъснали само на метри от тях. Рязко завъртя лоста, за да избегне блъсване в стената, но движението се оказа прекалено силно и лодката застана напряко на течението. След няколко мига напрежение, тя отново се изправи и пое по реката.

Чи осветяваше ръбести скалисти стени и таван. Тази подземна река напомняше на Гемей развлекателните съоръжения в Луна парк, само че, в този случай, не можеше и дума да става за развлечение. Особено когато лъчът улови нещо като черна лиственица, плъзнала по тавана. Светлината се отразяваше в хиляди червени точици. Задържа дъха си не толкова от страх, колкото да не поеме отвратителната воня на амоняк.

— Не понасям прилепи — каза тя през зъби.

— Не правете резки движения и всичко ще бъде наред — предупреди я Чи.

Нямаше нужда от предупреждение. Гемей бе замръзнала на местото си при мисълта за кожестите криле и острите игловидни зъби.

Прилепите обаче не помръдваха и след малко от тях не остана и помен.

— Забележително — обади се Чи. — Никога не бях виждал цяла река така внезапно да изчезва под земята.

— Извинете забележката ми, професор Чи, но вашата страна разполага с прекалено много, за моя вкус, пещери и всякакви други кухини.

— Да, доктор Гемей. Боя се, че е като швейцарско сирене.

Гемей направи опит да погледне на това обстоятелство от добрата му страна, но не откри такава. Бяха натикани в недрата на земята и нямаше гаранция, че ще се измъкнат някога оттам. Единствената утеха беше, че този е пътят, използван от крадците, което пък означаваше, че отново могат да се натъкнат на някого от тях. Гемей вдигна пропелера над водата и продължиха да направляват лодката с весла и да я отблъсват с ръце и крака, когато се удряше с кухо кънтене в скалистите стени на пещерата.

Гемей се хвана за малък сталагмит и намота около него остатъка от буксирното въже. Импровизираният кнехт⁸⁸ издържа. Изпълзяха на една скална площадка и запалиха пропановата лампа. Гемей очакваше отрязаната лодка да се добере до тях, но, изглежда, се бе закачила някъде. Чи жалеше за любимите си месни консерви. Гемей му каза, че може би по-късно ще си я приберат. Месото не ѝ липсваше кой знае колко, но водата и бензинът биха дошли на място.

По време на обяда, състоящ се от жилави, студени тортили, те обсъдиха възможностите си за по-нататъшни действия. Съгласиха се, че има само една — да карат нататък. Никой не изказа премълчаваното опасение, че реката може изведнъж да потъне под някоя скала. Но тази възможност си висеше над главите им като буреносен облак.

Слязоха пак в лодката, запалиха двигателя, за да могат да я управляват, и продължиха напред още половин час, като често се прегъваха на две в пристъпи на кашлица, предизвикана от влажния плесенясал въздух. Гемей усещаше тая плесен навсякъде по себе си, сякаш и вътре в дробовете си. Течението като че ли отслабваше. Чи, който светеше напред, съобщи, че реката се е върнала почти към размерите си преди бързеите. Беше поставил лампата на носа и тя хвърляше жълта светлина в нещо като голяма пещера.

— Стоп! — надвика Чи звука от мотора, който изведнъж бе започнал да ехти.

Гемей загаси двигателя и рязко завъртя лоста, за да избегне удара с изпречила се на пътя им черна скала. Реката бе изчезнала. Навярно водите ѝ потъваха под скалите, помисли си тя. Намираха се в голямо езеро. От главния проход се отклоняваше по-малък. Поради липса на алтернатива Гемей насочи лодката по този, изглежда, дело на човешка ръка, тунел.

Чи загаси лампата и се наведе напред, вторачен в тъмното към някаква слаба оранжева светлина, която с приближаването им ставаше все по-голяма и ярка, за да се превърне накрая в газен фенер, окачен на един от коловете на малък пристан. Гемей вкара лодката между две подобни на нея, върза я и изгаси мотора. Ослушаха се внимателно, но не доловиха нищо повече от собственото си учестено дишане.

— Май това е краят на плаването — каза Гемей.

Прибраха остатъка от хранителните си запаси в раницата на Чи и предпазливо поеха по пристана, който беше продължение на скална площадка с ширината на тротоар. Проходът се разшири, а стените му станаха гладки. Следваха светлинна линия, очертана от закачени през известно разстояние фенери, докато стигнаха обширно помещение. Стените и таванът бяха гладки и правилно изсечени.

Чи огледа пространството:

— Това е било кариера. Вероятно използвана от древните за добив на строителен материал за храмове и жилищни сгради. Намираме се в средище на майска култура.

— Не мисля, че древните са използвали газени фенери.

— И аз не мисля. Но добрата новина за нас е, че тук някъде трябва да има изход.

Продължиха да оглеждат наоколо и попаднаха на десетина дървени сандъка, подредени върху палети. Чи ги обходи и надникна в тях:

— Невероятно — прошепна той. — Тук трябва да има стотици паметници на майската култура. Използват кариерата като склад за крадени антики.

— Логично е — съгласи се Гемей. — Награбеното се докарва по реката, а от тук се транспортира по-нататък. — Нещо ѝ дойде наум. — Трябва им някакво транспортно средство, за да вдигат нещата от тук.

Чи не я слушаше. Стоеше пред редица стелажи издигнати покрай стената. Лъчът на фенерчето му се плъзгаше напред-назад по множество каменни блокчета, изложени като във витрина на погребална агенция.

— Пак същите кораби — прошепна той.

Гемей приближи и видя фигурите.

— Приличат на ония, които видяхме в развалините.

— Да, изглежда мащабът на кражбите е значително по-голям, отколкото допусках. Явно са нападнали и други места. За да изрежат тия блокове, трябва да са използвали ъглошлайф с диамантени дискове. — Въздъхна тежко. — Това е трагедия.

Интелектуалната любознателност за момент взе връх над инстинкта за самосъхранение. Можеха цял ден да обменят мнения, ако Гемей не бе забелязала белезникаво петно в дъното на кариерата. Дневна светлина! Най-после изход от това злокобно място. Откак бяха напуснали лодката, тя не можеше да се освободи от усещането за чуждо присъствие. Хвърлила бърз поглед през рамо, хвана Чи за ръката и направо го отскубна от каменните находки.

Светлината нахлуваше през отвор с размерите почти на гаражна врата, оформен в типична за маите арка. Излязоха навън. Внезапната промяна от студен мрак към ослепителна жега беше шокираща и те запримигаха срещу слънцето. Пред отвора видяха грубо скована товарна платформа и увиснала над нея кука от кран. Земята наоколо беше пропита с машинно масло и утъпкана от автомобилни гуми.

Гемей пристъпи напред и веднага спря, забелязала нещо с периферното си зрение. Погледна наляво, после надясно и видяното не ѝ хареса. От двете страни на изсечения в хълма вход към кариерата стоеше по един мъж. Първият беше насочил към нея карабина, а другият заплашваше Чи с ловна пушка. Имаха и затъкнати в коланите пистолети. Чи и Гемей се съгласиха с погледи да не правят необмислени движения. Единственият път за отстъпление беше оня, по който дойдоха, а и той бе блокиран след миг от трети въоръжен мъж, който се показа от вътрешността. Чувството, че ги следят, не я бе излъгало, мрачно си помисли Гемей.

И тримата бяха мръсни и брадясали, каквито и се очакваше да бъдат, но тези чиклерос излъчваха някаква дисциплина и ред, които отсъстваха при преследвачите им. Беше логично. Хората при руините вероятно представляваха най-ниското стъпало на изкопчийския орден. Работните пчелички, които изравяха антиките и мулетата, които ги пренасяха дотук. Тези трябва да са охраната. Третият издаде някакво лаконично нареждане. Другите двама дадоха знак на Гемей и Чи да тръгнат по един черен път.

Вървяха през гората няколко минути, за да стигнат до разчистено от храсти и дървета място, където бе паркиран очукан и изкалян пикап с двойно предаване. Вратата на малка барака зееше отворена, за да покаже мръсните инструменти, окачени вътре. Някакъв мъж се ровеше в двигателя. Когато чу пристигащите, той измъкна глава изпод вдигнатия капак. Беше изпит, с восъчна кожа, а острата му брадичка го правеше да прилича на Сатаната. Заприказва се с шефа на охраната. И без да разбира испански, Гемей схвана, че механикът е главният.

Попита нещо Чи, който отново бе влязъл в ролята си на беден селянин. Мъжът сложи край на разговора с жест, който означаваше «това е всичко, което искам да знам». Гемей отбеляза с облекчение отсъствието на похотливите заплахи от по-раншните срещи, но обстоятелството, че мъжът през цялото време държи ръка на пистолета, не ѝ вдъхна особено светли надежди. След кратък размисъл той влезе в кабината на пикапа и с тих глас започна да отговаря на отсечено крякане по радиото. На места разговорът ставаше напрегнат, но когато се върна при тях, мъжът се хилеше и заповяда нещо на охраната. Те грубо събориха професора и Гемей на земята, вързаха краката им и ги закопчаха към бронята на колата.

— Какво каза? — прошепна Гемей, когато ги оставиха сами.

— Съобщих му, че сме се загубили, че вие сте учен, а аз съм ви водач, и че сме попаднали в пещерата случайно.

— Той повярва ли?

— Няма значение. Каза, че има заповед да застрелва всеки, появил се по тия места, но се свързал с босовете и те му наредили да ни откара при тях.

— Изглеждаше много доволен от себе си, че е прехвърлил топката. С какво време разполагаме?

— Има някаква повреда в мотора на пикапа. Щом го оправи, напред.

Гемей въздъхна дълбоко. Не се страхуваше. Просто беше изтощена и донякъде обезкуражена, че така лесно ги пипнаха, след като бяха толкова близо до свободата след всички несгоди и борби по реката. И най-накрая, пак бяха в положение, не по-добро от онова в пещерата. Погледнато откъм добрата страна обаче, тия чиклерос не я фиксираха похотливо и не я заплашваха открито с изнасилване. И нямаше да ходят пеша. Концентрира мислите си върху колата. Тя би могла да се окаже спасителното им средство, стига да намерят начин да изтръгнат ключовете ѝ от четиримата въоръжени мъже. Облегна глава на бронята и прецени шансовете. Даваше си сметка, че при сегашното състояние на нещата само едно нещо можеше да ги извади от безизходицата. Чудо. Затвори очи. Предстоеше дълга нощ.

←87

«Кътър» — фирма за козметика.

←88

Кнехт — масивно метално тяло, на кей или палуба, за което се привързват корабни въжета.