Зоната

16

Само тридесет минути по-късно сънливата база „Страх“ беше напълно будна. Сега Маршал, заедно с всички останали, седеше на стар сгъваем стол в Операционния център на равнище Б. Това беше единственото помещение, достатъчно голямо, за да побере толкова хора. Той огледа лицата на насъбралите се. Някои, като Кери Екберг и Съли, изглеждаха смаяни. Други бяха просто със зачервени очи. Фортнъм, главният оператор, седеше с обронена глава и юмруците му несъзнателно се свиваха и разпускаха.

Бяха се събрали по молба на Улф, представителя на кабелната телевизия. Всъщност, помисли си Маршал, поканата съвсем не прозвуча като молба. Повече приличаше на заповед.

Когато за пръв път научи новината, Емилио Конти остана като замаян, парализиран от неочакваното обръщане на късмета. Но сега, докато Маршал гледаше как режисьорът крачи напред-назад пред разположените в полукръг столове, той видя други чувства, изписани по неговото лице — отчаяние и ярост.

— Първо — излая Конти, без да спира да крачи, — фактите. По някое време между полунощ и пет сутринта хранилището е било разбито и активите — той изяде края на думата — извадени. Откраднати. Д-р Маршал, който е сред нас, е открил станалото. — Конти му хвърли кратък поглед, а черните му очи проблясваха от недоверие. — Говорих с ръководствата на „Тера Прайм“ и „Блекпул“. Предвид обстоятелствата те нямаха друг избор и тазвечерното предаване на живо беше отменено. Вместо това ще бъде излъчен наново „От смъртоносни води“. — Той почти изплю думите. — Ще върнат дванадесет милиона долара от реклами на своите спонсори. И това в добавка на осемте милиона, които похарчиха, за да направят всичко това възможно.

Той спря за миг и се вторачи в събраните хора, след това продължи да крачи напред-назад.

— Това са фактите. Второ, предположения. Между нас има къртица. Човек, който получава пари от конкурентна кабелна телевизия. Или може би някой, който работи за посредник на търговец на екзотични предмети с връзки в музеи и богати колекционери от чужбина.

Застаналата до Маршал Пеги Барбър изпръхтя.

— Малоумщини.

— Малоумщини? — обърна се Конти към нея. — Случвало се е и преди. Това не е просто артефакт, а активи.

— Активи? — възкликна Барбър. — Какви ги говорите?

— Говорим за стока — отговори Улф вместо Конти. Човекът от кабелната телевизия беше застанал най-отзад до сержант Гонзалес и прехвърляше стъклена пръчица за разбъркване на безалкохолни напитки из устата си. — Нещо много повече от вечерно забавление. Един многократно използваем ресурс на кабелната телевизия. Нещо, което би могло да се използва по най-разнообразни начини. Например да се излага в музеи, да се дава под наем на университети и изследователски институции, да се използва за други предавания или за продължение на това. Може би бъдеща легенда на телевизията или пък неин талисман.

Талисман, помисли си Маршал. Досега не беше имал представа колко амбициозни са били плановете на Блекпул за замръзналата котка.

Когато Улф застана отпред, Конти спря да крачи и се присъедини към него.

— Като кабелна телевизия, „Тера Прайм“ се явява член на една много малка общност — продължи Улф. — Въпреки усилията, които положихме да запазим всичко в тайна, знаехме, че за този проект ще се разчуе. Но бяхме сигурни, че нашият подбор ще елиминира всички, които не са на сто процента сигурни. — Той вдигна ръка до устата си и извади пръчицата. — Очевидно нашата увереност не е била оправдана.

Маршал забеляза, че по-голямата част от снимачния екип слуша с наведена глава. Само неговите колеги учени изглеждаха изненадани от тези приказки за заговор.

— Какво точно искаш да кажеш? — попита Съли.

— Една минутка — Улф се обърна към Гонзалес. — Завършихте ли с преброяването?

Гонзалес кимна.

— Има ли някой, който липсва?

— Само един. Новопристигналият д-р Логан. В момента моите хора го издирват.

— А някой друг от екипа на телевизията или експедицията?

— Не, всички са тук.

Едва тогава Улф се обърна отново към Съли.

— Казвам, че имаме основание да смятаме, че на някого в тази база е платено да открадне екземпляра за трета страна. Уговорката е направена или преди пристигането ни на терена, или на някакъв по-късен етап. За да научим повече, ще прегледаме всички разговори от и с база „Страх“, проведени през последните седемдесет и два часа.

— Смятах, че държите всичко под контрол — обади се Маршал. — Процесът на топене, охраната, всичко. Как изобщо е станало това?

— Още не знаем — отговори Улф. — Изглежда топенето е било ускорено. Очевидно от онзи, който е задигнал трупа. Това е напълно автоматизиран процес, имаше помощен генератор, така че нищо не би могло да се обърка без външна намеса. Проверихме извън оградата. Няма следи тази нощ да е кацал и излитал самолет. Това означава, че активите са все още тук.

— А отпечатъците от стъпки? — сети се някой. — Не можете ли да ги проследите?

— След стопяването на леда около хранилището има толкова много стъпки, че е невъзможно — отговори Улф. — А извън този район вечно замръзналата земя е прекалено корава, за да останат някакви следи по нея.

— Ако някой го е откраднал, защо не е офейкал със снегомобила? — попита Маршал. — Държите ключовете в помещението за аклиматизация, така че всеки би могъл да ги вземе.

— Прекалено очебийно и твърде бавно транспортно средство. Крадецът ще използва самолет. — Конти огледа събраните. — Ще проверим вещите на всички, стаите, всичко.

Улф спря странните си безизразни очи на Гонзалес.

— Сержанте, нали разполагаш с плановете на база „Страх“?

— За централното и южното крило — да.

— А за третото, северното?

— То е забранено и сигурно заключено.

— И няма начин някой да влезе?

— Никакъв.

Улф помълча няколко секунди втренчен в сержанта, сякаш му беше хрумнала някаква нова мисъл.

— Моля, донеси ми каквото ти е разрешено — Той огледа помещението. — Когато тази среща свърши, искам всички да се върнете в стаите си. Ще се опитаме да приключим с претърсването колкото се може по-бързо. А междувременно бъдете нащрек. Ако видите нещо подозрително, действия, разговор, каквото и да е — елате при мен.

Маршал местеше поглед между Улф и Конти. Не беше сигурен какво го изненада повече: толкова присъщото им предположение за предателство или бързината, с която Улф се готвеше да се справи с него.

Ашли Дейвис седеше неутешима на първия ред, с кръстосани под остър ъгъл крака. Под коженото палто носеше разкошна нощница от коприна, а дългата й руса коса беше разрошена.

— Забавлявайте се да си играете на полицаи — обади се тя. — Емилио, междувременно би ли уредил да си замина веднага за Ню Йорк? Ако работата с тигъра се е провалила, все още имам възможност да водя специалното предаване за обезцветяването на Големия риф от ракообразни.

— Бариерен — поправи я Маршал.

Дейвис го погледна.

— Големият бариерен риф.

— Имам човек, който работи по въпроса — каза Улф, като преди това стрелна Маршал с предупредителен поглед. — Между другото, госпожице Дейвис, тази нощ ти и господин Карадайн сте били най-близо до хранилището. Да си видяла или чула нещо необичайно?

— Нищо — отговори Дейвис, очевидно раздразнена, че я споменават едновременно с някакъв камионджия.

— А ти? — Улф стрелна Карадайн с поглед. Той беше наклонил стола си под доста опасен ъгъл и само вдигна рамене.

— Когато срещата завърши, искам да говоря с вас двамата — Улф премести поглед върху Маршал. — И с теб също.

— Защо?

— Защото ти съобщи за кражбата — отговори Улф, сякаш това действие само по себе си го превръщаше в заподозрян.

— Един момент — намеси се Съли. — А новопристигналият д-р Логан? Защо не е тук?

— Ще проверим.

— Едно е да изстрелваш заповеди и да затваряш хората по стаите им, но съвсем друго да започнеш да разпитваш екипа ми без мое разрешение.

— Твоят екип — излая Улф в отговор, — ще бъде разпитан първи. Вие сте единствените, които не са били одобрени предварително за проекта на кабелната телевизия.

— Логан също не е одобрен, нали така? И между другото, какво общо има одобрението с каквото и да било? — Очевидно рязката загуба на всяка възможност за телевизионно безсмъртие в комбинация с нахлуването на този бюрократ на неговата територия бе пробудила у Съли неговото чувство за собственост.

— Има много общо — отговори Улф. — Големината на този трофей, не само от гледна точка на науката, но и като научни кариери…

Съли отвори уста, после я затвори, но лицето му стана червено като цвекло.

— Мисля, че изяснихме всичко — Улф погледна към Конти. — Искаш ли да добавиш нещо?

— Само следното — каза продуцентът. — Преди двадесет минути говорих с президента на „Блекпул Ентъртеймънт Груп“. Това беше един от най-неприятните разговори, които някога съм водил. — Той огледа помещението. — Сега говоря на човека или хората, които са го направили. Вие си знаете кои сте. Господин Блекпул счита стойността на това откритие за неизчислима и затова смята неговото изчезване за грубо криминално престъпление. — Той отново направи пауза. — Тази кражба няма, повтарям, няма да бъде сметната за провал и черна точка върху моето творчество. Активите са тук и вие няма да имате възможност да се измъкнете с тях. Ние ще ги намерим, ще пренапишем сценария на нашето документално предаване и ще излезем пред публиката с още по-велико произведение на изкуството.