Зоната

5

Удивително — промълви Кери Екберг, а думите й вдигнаха пара във въздуха. — Не мисля, че някога съм виждала толкова ясно и наситеносиньо небе.

Вървяха нагоре по ледниковата долина, окъпани от ярка слънчева светлина. Въпреки плачливите намеци за неотложността на неговата работа, Феръдей избра да дойде с тях и сега пухтеше и хриптеше, докато се изкачваха. В течение на месец той изминаваше този път поне веднъж дневно и фактът, че той все още го затрудняваше, беше доказателство за годините заседнал живот, прекарани в лабораторията. За разлика от него Екберг крачеше напред с целеустремеността на трениран бегач. Очите й се стрелкаха във всички посоки и не пропускаха нищо. От време на време измърморваше нещо в цифров диктофон. Беше облечена в резервната парка на Пени Барбър, нахлузена върху коженото й яке.

— Разбирам какво имаш предвид — отговори Маршал. — Ще ми се да ни оставаше повече.

— Моля?

— Дните стават по-къси, и то бързо. Остават ни две, а може би три седмици добра дневна светлина. След това тук ще настъпят белите нощи. Двадесет часа дневно. А ние ще си заминем.

— Не е за чудене, че бързате. Във всеки случай при такова небе Джими ще излезе на терена.

— Джими?

— Джими Фортнъм, нашият главен оператор — тя погледна напред към ледника, чието тъмносиньо рамкираше острия лазур на небето. — Откъде връх Страх е получил името си?

— Кръстен е на Уилбърфорс Фиър13, изследователят, който го е открил.

— Това направило ли го е известен?

— Всъщност го е убило. Умрял е от измръзване в подножието на калдерата14.

— О — Екберг измърмори още нещо в своя диктофон, — калдера. Значи става дума за вулкан?

— Изгаснал вулкан. Наистина е доста странно — единственото геологическо образувание на хиляди квадратни километри замръзнала земя. Хората още спорят как е възникнал.

— Д-р Съли спомена, че е опасен. Какво искаше да каже с това?

— Връх Страх наистина е мъртъв конус от праисторическа лава. Времето и ледникът са го износили и затова е много чуплив. — Той посочи острите като нож гребени на долината, а после една от големите пещери, осеяли подножието на планината. — Тръби от лава, подобни на тези, възникват тогава, когато над активния поток от магма се образува кора. С годините те стават много трошливи и лесно могат да рухнат. В резултат планината е като голяма къщичка от карти. Ние направихме откритието в задната част на една от тези тръби.

— А белите мечки, които спомена?

— Красиви за гледане, но много агресивни. Особено днес, когато ареалът, в който живеят, намалява. Когато хората ти пристигнат, внимавай да не се пръскат извън оградения район, ако не носят оръжие. В базата има склад с мощни карабини.

Те се катериха около минута, преди Екберг отново да наруши мълчанието.

— Ти си палеоеколог, нали така?

— Да. По-точно квартернерен15 еколог.

— И какво точно правиш тук?

— Палеоеколозите като мен реконструират изчезналите екосистеми с помощта на вкаменелости и други древни свидетелства. Опитваме се да определим какви създания са се скитали по земята, с какво са се хранили, как са живели и умирали. Аз се опитвам да определя какъв вид екосистема е съществувала тук преди напредването на ледника.

— И сега, когато глетчерът се оттегля, доказателствата и пробите отново излизат на бял свят?

— Точно така.

Тя погледна Маршал с пронизващ въпросителен поглед.

— Какви проби?

— Следи от растения, слоеве кал, някои макроорганични останки като дърво.

— Кал и дърво — отбеляза Екберг.

Маршал се засмя.

— Не е достатъчно секси за „Тера Прайм“, а?

Тя се изсмя в отговор.

— Какво можеш да направиш с тях?

— Дървото и останалите органични материали могат да бъдат датирани с радиовъглерод. Така можем да определим преди колко време ледникът ги е затрупал. Калните проби се обработват за цветен прашец, който подсказва какви растения и дървета са преобладавали преди заледяването. Нали разбираш, съвременните еколози анализират света, какъвто е сега, след като през последните няколко столетия е бил подложен на силното въздействие на хората. Но с тези проби, с разчитането и наблюденията, които правя тук, аз мога да реконструирам света, който е съществувал, преди хората да се превърнат в господстващ елемент.

— Значи можеш да възсъздадеш миналото — отбеляза Екберг.

— Да, в известен смисъл.

— На мен ми звучи твърде секси. Предполагам, че глетчерът е съвършеното място за това, защото е замразил дълбоко всичко, запазвайки го като в машина на времето.

— Точно така — отговори Маршал. Беше впечатлен от нейната способност да преценява и схваща бързо непознати неща. — Също така не бива да се забравя, че когато ледът се стопи, той просто освобождава онова, което е крил. Няма щуране, няма копане с лопати и длета, за да откриеш вкаменелости и полувкаменелости.

— Много практичен подход. Какво представляват полувкаменелостите? Много малки вкаменелости?

Маршал отново трябваше да се засмее.

— Така палеолозите наричат нещата, които не са по-стари от десет хиляди години.

— Разбирам. — Тя се обърна към измъчения Феръдей. — Д-р Феръдей, а вие сте еволюционен биолог. Така ли е?

Феръдей се спря, за да си поеме дъх, и останалите любезно последваха неговия пример. После кимна, докато преместваше еднодневката си от едното рамо на другото.

— Какво означава това?

— Просто казано, аз изучавам как се променят видовете с времето — задъхано обясни Феръдей.

— Защо го правите тук, на толкова негостоприемно място?

— Моето изследване включва въздействието на глобалното затопляне върху развитието на видовете.

На лицето й се появи усмивка.

— Значи наистина работите по глобалното затопляне, докато д-р Маршал просто се възползва от него.

В главата на Маршал зазвъня сигнал за тревога. „Тера Прайм“ бяха финансирали експедицията, защото учените приеха да се занимават с глобалното затопляне. Но усмивката на Кери Екберг беше приятелска, затова и той се усмихна в отговор.

Спряха отново за малко, за да може тя да запише още няколко бележки. Маршал чакаше и оглеждаше хоризонта, но изведнъж спря. Измъкна бинокъла си и го подаде на Екберг.

— Погледни. Там, върху вечната замръзналост в посока югозапад.

Тя погледа с бинокъла няколко секунди.

— Говорим за вълка, а той в кошарата. Две полярни мечки. — Погледа още малко, а след това му върна бинокъла. — Трябва ли да се връщаме?

— Тук горе в планината сме си добре. Обикновено един от нас е въоръжен.

— А защо сега не сме?

— Аз отказвам да нося оръжие, а Райт е много разсеян. Хайде, трябва да вървим.

Докато се приближаваха към ледника, Маршал погледна малко тревожно стената от лед, но настъпилите наскоро ниски температури бяха спрели топенето. Лицето на ледника изглеждаше почти същото, както преди три дни, когато пещерата за пръв път се показа.

— Това е пещерата — обяви той, като посочи към черния търбух близо до подножието на ледника.

Екберг погледна натам. Макар да не пролича по лицето й, Маршал знаеше, че сигурно е разочарована, защото не може да надникне вътре. Той кимна на Феръдей. Биологът бръкна в джоба на парката си, измъкна голяма лъскава снимка и я подаде на Екберг.

— Ето какво отрихме вътре — каза Маршал. — Това е разпечатка от видеозаписа.

Тя трескаво грабна снимката. Вторачи се в нея и шумно си пое въздух.

— Умряло е с отворени очи — издиша Кери.

Никой не отговори, просто защото нямаше нужда.

— Боже мой, какво е това?

— Не можем да кажем със сигурност — обясни Маршал. — Както можеш да видиш на снимката, ледът е много матов, затова виждаме само очите и малко козина наоколо. Смятаме, че може да е смилодон.

— Какво?

— Смилодон. По-известен е като саблезъб тигър.

— Което на практика е невярно — намеси се Феръдей, — защото смилодонът произлиза от съвършено различна на тигъра линия.

Но Екберг изглежда не чуваше. Тя се беше вторачила във фотографията с широко разтворени очи, забравила за момент цифровия диктофон.

— Мислим така заради очите — обясни Маршал. — Приличат много на очите на големите котки. Всъщност на всички котки. Забележи, че са хищнически. Големи и насочени напред. Широк ирис, вертикални зеници. Обзалагам се, че аутопсията ще разкрие слой tapetum lucidum16 зад ретината.

— Откога е замразено? — попита тя.

— Саблезъбите тигри са изчезнали преди около 10 000 години — отговори Маршал. — Не знаем дали е станало заради настъпващия лед, загубата на жизненото пространство, изчезването на храната или пък някой вирус е прескочил видовата бариера. Като се има предвид времето, когато пещерата е била покрита от ледника, аз смятам, че е бил сред последните от своя вид.

— Още не сме сигурни как е замръзнал — добави Феръдей. Несъзнателното му примигване и големите воднисти очи му придаваха вида на леко слисано дете. — Животното вероятно е влязло в пещерата, за да се скрие от ледена буря, и е замръзнало там. Може да е било ранено или да е умирало от глад. А може просто да е умряло от старост. Подробните анализи ще ни дадат отговорите.

Кери Екберг бързо си възвърна професионалното присъствие на духа.

— Какво е това? — попита тя, сочейки към една вертикална дупка близо до трупа, широка около сантиметър и двадесетина милиметра.

— Както можеш да видиш, тук няма добра видимост — отговори Маршал. — Ледът е мръсен, задръстен е с праисторическа кал. Затова накарахме нашия дипломант да донесе устройство за радиосканиране. Той изпраща радиосигнали и измерва създалото се ехо. Нещо като ехограф.

— Или ехолот за откриване на рибни пасажи — подхвърли Екберг.

— Донякъде — отвори развеселено Маршал. — Изключително високотехнологичен ехолот за откриване на рибни пасажи. Както и да е. Заради състоянието на леда точни измервания не могат да бъдат направени, но тялото изглежда е дълго приблизително два метра и четиридесет и четири сантиметра. Ние преценяваме теглото му на около четиристотин четиридесет и пет килограма.

— По-подходящо за Smilodon populator, отколкото за Smilodon fatalis — намеси се Феръдей.

Екберг бавно поклати глава, а очите й още бяха впити в снимката.

— Удивително — промълви тя. — Заровен под леда в продължение на хиляди години.

Над групата се спусна кратко мълчание. Застанал неподвижно, Маршал започна да усеща как студът се промъква през краищата на качулката му и започва да го щипе по ушите и бузите.

— Ти зададе много въпроси — каза той тихо. — Имаш ли нещо против да отговориш на един?

Екберг погледна към него.

— Питай.

— Ние знаем, че „Тера Прайм“ ще прави някакъв документален филм, но никой от нас няма представа какъв. Предполагаме, че ще опишеш нашата работа тук и ще завършиш, като разкажеш за нашата необичайна находка. За да остане записът за поколенията. Можеш ли да ни кажеш повече подробности?

На устата й заигра крива усмивка.

— Д-р Маршал, всъщност кабелната мрежа не я е грижа за поколенията.

— Продължавай.

— Боя се, че подробностите трябва да ви каже Емилио Конти, главният изпълнителен продуцент. Обаче мога да ви обещая едно, д-р Маршал. Той гледа на това като на златен шанс, миг, за който е работил през цялата си професионална кариера. — Усмивката й стана по-широка. — Вашата малка експедиция ще стане по-известна, отколкото сте си представяли и в най-необузданите мечти.