Зоната

21

Лабораторията по физика и биология се помещаваше в една приспособена работилница на равнище Б. Всъщност е съвсем като истинска, помисли си Маршал, който се спря на вратата и започна да оглежда преносимите компютри, микроскопите и другите уреди, разпръснати по работните маси. Общо взето, беше достатъчна за ежедневните анализи и наблюденията, докато откарат пробите и предварителните данни обратно в Масачузетс.

В дъното на лабораторията с гръб към него Феръдей и дипломантът Чен се бяха привели над нещо, а главите им почти се докосваха. Маршал започна да лавира между масите, за да стигне до тях. Когато наближи, видя какво изучаваха толкова внимателно: стойка, на която бяха подредени около дузина епруветки с проби.

— Значи тук сте се скрили — подхвърли той.

Двамата се изправиха и се обърнаха към него с бързите виновни движения на деца, заловени да вършат нещо забранено. Маршал се смръщи.

— Какво правите? — попита той.

Феръдей и Чен размениха погледи.

— Анализираме нещо — отговори Феръдей след известно забавяне.

— Това го виждам — отговори Маршал и погледна към епруветките. Те бяха пълни с разноцветни течности: червена, синя, бледожълта. — Изглежда нещото е завладяло напълно вашето внимание.

Феръдей не отговори, а Чен само вдигна рамене.

— За какво става дума? — попита направо Маршал.

В паузата, която последва, той огледа близките маси, но този път много по-внимателно. Снимките на Феръдей от вътрешността на хранилището бяха пръснати върху едната. Сега обаче бяха покрити с кръгове и стрелки, нанесени с мек молив. На другата маса до стереомикроскопа стоеше пластмасово кошче, което изглежда беше пълно с дървени трески.

Феръдей прочисти гърлото си.

— Изследваме леда.

Маршал насочи погледа си към него.

— Какъв лед?

— Ледът, в който беше обвита котката… съществото.

— Как? Този лед се стопи преди много време. А получената от това вода ще е замърсена и безполезна като научна проба.

— Зная. Затова взех проби от източника.

— Източника? — смръщи се Маршал. — Искаш да кажеш ледената пещера?

Феръдей бутна очилата на челото си и кимна.

— Върнал си се в пещерата при тази буря? Това е лудост!

— Не, направих го снощи. След срещата в помещението за ПРВН.

Маршал скръсти ръце на гърдите си.

— И това е лудост. Посред нощ? Та пещерата е достатъчно опасна и при най-добра видимост.

— Говориш като Джерард — отвърна Феръдей.

— Наоколо можеше да има бели мечки.

— Аз отидох с него — обади се за пръв път Чен. — С една от карабините.

Маршал въздъхна и се подпря на масата.

— Е, ще ми кажете ли защо?

Феръдей му намигна.

— Както изяснихме на нашата среща, нещо не е наред.

— Ще ти кажа какво. Сред нас има крадец.

— Не това имам предвид. Нещата изобщо не се връзват. Внезапното разтопяване, изчезването на създанието, белезите от драскотини… — той посочи към пластмасовото кошче до микроскопа. — Взех няколко проби от краищата на дупката и ги разгледах при увеличение 40 пъти. Няма съмнение: тези следи са направени отвътре навън, а не от някого, който е срязал пода отдолу.

Маршал кимна.

— Преди минута каза, че говоря като Съли. Какво точно имаше предвид?

— Когато чу, че съм се качвал до пещерата, направо изригна. Каза, че било губене на време и че направо мога да хвърля пробите.

Маршал не отговори веднага. Той си припомни колко презрително се отнесе Съли към тази теория и в частност към снимките. А щом като Феръдей е проявил безразсъдна смелост и е събрал пробите, от научна гледна точка е даденост, че щом са събрани, трябва да бъдат анализирани. Той отново се замисли за онова, което Конти каза по адрес на Съли.

Чен погледна към Феръдей, а после кимна към дървесните проби.

— Кажи му и за другото.

Феръдей приглади предницата на престилката си.

— Когато разглеждахме треските под микроскопа, намерихме проби от сплъстени косми и някаква изсъхнала черна течност, втвърдена по острите краища.

— Втвърдена? — попита Маршал. — Кръв ли е?

— Още не съм я анализирал — отговори Феръдей. Той отвори уста, но после пак я затвори, сякаш е размислил.

— Продължавай — подкани го Маршал. — Разкажи ми всичко.

Феръдей преглътна.

— Тези драскотини… — започна той. — Направо не знам. Под микроскопа не приличат на следи от трион.

— Тогава от какво?

— Изглеждат съвсем… естествени по произход.

Маршал погледна от Феръдей към Чен и обратно.

— Естествени? Не разбирам.

Този път Чен отговори.

— Не са следи от рязане, а по-скоро от прегризване.

Този път настъпилото мълчание продължи много по-дълго.

— Райт, как за Бога очакваш от мен да повярвам това? — най-накрая попита Маршал, опитвайки се да не позволи в гласа му да прозвучи дълбокото неверие.

Феръдей отново се прокашля.

— Виж какво — каза той с по-тих глас, — когато стигна до факти и разбера нещо, ще ти кажа. Няма да го скрия, просто не искам повече разправии със Съли.

— Съли — повтори Маршал замислено. — Имаш ли представа къде е?

— От часове не съм го виждал.

— Добре — Маршал почувства как лицето му се изкривява от загриженост. Той се надигна от масата.

— Нали ще ми кажете, ако научите нещо?

Феръдей кимна. След като хвърли последен изпитателен поглед към двамата мъже, Маршал се обърна и бавно излезе от лабораторията.