Зоната

51

— Хайде, хайде! — викна Маршал и я задърпа надолу по коридора, а после през отворения масивен люк. М16 го блъскаше в гърба със забравена, но добре позната тежест. Зад прага на люка стоеше Съли с бледо, но решително лице и работеше с контролните инструменти на звуковото оръжие. Дълги електрически кабели се простираха обратно до електрическата подстанция и бяха изпънати докрай, за да се използва всеки сантиметър дължина. Големите драйвъри, разположени на най-долната табла, бръмчаха мощно, а басовият говорител потрепваше едва забележимо. Отзад стояха Логан и Феръдей с тревожни погледи. От двете им страни бяха Гонзалес и Филипс, които бяха заели поза за стрелба от коляно и държаха карабините насочени през люка към коридора. Усугук стоеше зад тях. Той държеше медицинската си кесия с две ръце и напяваше тихо и монотонно.

Маршал бързо се огледа. Точно такова положение се беше надявал да избягнат. Широко отворен люк, оръжието в научното крило, неизпробвано и недоказано, а те всички изложени на опасност и уязвими.

— Трябва да затворим люка — каза той. — Просто го затворете.

— Ще имаме време — отговори Съли. — Ако не сработи и не спре създанието, ще имаме време да го направим.

Маршал отвори уста, за да възрази, но в този миг откъм кръстовището се забеляза движение. Всички очи се насочиха към сумрачния коридор пред люка. Пред очите им бавно изплува огромна фигура. Маршал се загледа със смайване в характерните черти на създанието: широката, прилична на права лопата глава, зъбите, които проблясваха злокобно, десетките остри като бръсначи пипалца, които висяха надолу. Това беше създанието от неговите кошмари, но още по-страшно. Беше видял върха на главата му през леда, но нечистотиите в него милостиво бяха скрили противната долна част от очите на учените. Може би, макар да не беше съвсем сигурно, ако бяха видели тези ужасяващи зъби през леда, тези мустачки, които се виеха като змийско гнездо, нямаше никога, никога да позволят това ужасяващо чудовище да бъде размразено. За миг той просто зяпна, скован от ужас и изненада. После свали оръжието от рамото си и дръпна Кери към Феръдей.

— Заведи я някъде навътре в научното крило. Намери възможно най-сигурното място и се заключи там с нея.

— Но… — опита се да възрази Феръдей.

— Райт, моля те, действай.

Биологът се поколеба за миг, после кимна, хвана Кери за лакътя и двамата тръгнаха обратно по коридора, минаха покрай войниците и тихо напяващия Усугук, завиха зад ъгъла и изчезнаха от погледа му.

Маршал се обърна отново към кошмара, който сега беше изцяло пред очите им, приклекнал готов за скок на кръстовището. Зад гърба си чуваше някой да диша усилно.

— Не — каза Филипс с писклив отчаян глас. — О, Господи, моля те, не отново.

— Спокойно, войнико — изръмжа Гонзалес.

Съли, който също дишаше тежко, избърса ръце в ризата си и ги постави отново върху потенциометрите и копчетата на осцилаторите. Маршал бавно се промъкна напред, направи шест предпазливи крачки до вътрешната страна на люка и клекна зад металната стена. Потупа долната част на пълнителя, за да се увери, че е поставен както трябва, дръпна назад затвора, за да вкара патрон в камерата, плъзна ръка по ръкохватката и освободи предпазителя.

Създанието направи крачка напред и огледа всички подред с немигащите си очи.

— Веднага щом си готов, приятелю — обади се Съли.

Съществото направи още една преднамерена крачка напред. В сплъстената козина на могъщите му рамене имаше голи места, следи от куршуми, и през тези белези Маршал видя нещо, което му заприлича на змийски люспи.

Ръцете на Съли трепереха силно.

— Първо ще опитам с вълна бял шум — обяви той.

За момент единственото, което се чуваше, беше тежкото дишане на Филипс. Чу се как още едно оръжие беше заредено, а после от драйвърите се понесе пращене на статично електричество.

Създанието направи още една крачка.

Гласът на Съли беше напрегнат и висок.

— Ще вдигна звуковото налягане до шейсет децибела и ще включа филтър за ниски честоти.

В коридора звукът рязко се усили, но създанието продължаваше да напредва.

— Няма резултат — отбеляза Съли, надвиквайки шумотевицата. — Сега ще пробвам с проста вълнова форма. Триъгълна вълна с основна честота 100 херца.

Пращенето на статичното електричество заглъхна и бе заменено с ниско бумтене, което бързо стана по-високо.

В коридора създанието спря.

— Сега ще опитам с квадратна вълна — обяви Съли. — Вдигам честотата до 390 херца при мощност 100 децибела.

Звукът се разшири и стана по-сложен. В това време Маршал започна да чува, или поне така му се стори, странно далечно пеене. То приличаше на ниските тонове на някакъв страховит орган, породени от далечен вятър. Сложен, чуждоземен, тайнствен звук, който нямаше нищо общо с формите на вълните, които Съли създаваше. Маршал усети главата си странно изпълнена от някакво сякаш вътрешно налягане.

Създанието изглежда се поколеба, защото замря с вдигната могъща предна лапа.

— Сега ще добавя синусов осцилатор — чу се треперещият глас на Съли. — Ще вдигна честотата до 880 херца.

— Дай газ на децибелите — извика Маршал през рамо.

Звукът се усили още и металните стени на коридора започнаха да вибрират.

— Преминаваме границата на болката! — извика Съли. — Сто и двадесет децибела!

Звуковият поток, който се сля с пълнотата в Маршаловата глава, заплашваше да стане влудяващ. Създанието отстъпи крачка назад. Бедрата му потрепваха слабо, сякаш от неконтролирани тремори. То поклати заострената си глава. Веднъж, два пъти с резки движения, сякаш изпитваше силна болка.

— Сега само синусната вълна! — изкрещя Съли. — Работи!

И тогава най-неочаквано създанието приклекна, готово за скок.

Няколко неща се случиха едновременно. Филипс и Съли извикаха от смайване и страх. Силата на звука, който устройството произвеждаше, се усили още, разшири се и стана още по-сложен. Гонзалес даде едва доловима команда за стрелба. Над главата му започнаха да свирят куршуми, вдигайки надолу по коридора снопчета сив пушек, когато отскачаха с писък от стените и струпаните купчини екипировка. Маршал вдигна автоматичната карабина и натисна спусъка. Виждаше линията на куршумите, които изскачаха от цевта, удряха създанието и отскачаха от него. Гледаше как нови ивици змийска плът с цвят на обсидиан се появяват изпод козината, докато куршумите оголваха още участъци екзоскелет. В този критичен миг, миг на крайно напрежение, времето сякаш забави ход и действителността избледня. Маршал имаше чувството, че може да вижда всеки отделен куршум от залповата стрелба и да го проследи как лети надолу по коридора в своето яростно и безплодно пътуване.

И тогава звярът скочи. Маршал на мига се метна към люка в отчаян опит да го затвори, без да обръща внимание на стрелбата, която Гонзалес и Филипс не прекратиха. Но създанието се движеше с удивителна бързина. Преди да успее да примигне, то мина през люка и влезе, повали Маршал настрана и го запрати в стената, в която той се удари болезнено. Но веднага прескочи оръжието, обърна го и с целенасочена ярост стисна Съли с предните си лапи и само с две диви завъртания откъсна ръцете от раменете му.