Зоната

30

Тълпата в операционния център беше станала дори по-голяма. Последният път, когато имаше толкова хора, помисли си мрачно Маршал, беше, когато Улф нареди да се проведе спешна среща, след като намери хранилището празно. На онази среща имаше шок, смайване и недоверие. Този път преобладаващото чувство беше страхът. Беше толкова силен, че Маршал направо чувстваше металния му вкус във въздуха.

Той влезе в помещението и веднага към него се приближиха Улф и Кери Екберг.

— Как е Тусан? — попита Улф.

— За малко да замръзне, има счупен глезен, а по ръцете и краката — множество срязвания. Но ще се оправи. Трябваше да го упоим с лекарства от военните запаси, защото бълнува и беснее. Гонзалес направи временна усмирителна риза, тъй като въпреки успокоителните е доста силен.

— Бълнува? — попита Улф. — За какво?

— Доста несвързано е. Разправя, че е бил нападнат в лазарета, удрян и накрая извлечен навън.

— Кой би направил подобно нещо? — тихо попита Кери.

— Според Тусан не е някой — отговори Маршал, — а нещо.

Улф се смръщи.

— Това е налудничаво.

— Нещо го е закачило на тази кука като свински бут. Тя е на близо три метра от земята.

— Полярна мечка не може да направи такова нещо — отбеляза Улф. — И не би могла безнаказано да влиза и излиза от базата. Този човек очевидно страда от халюцинации. А какво всъщност е правил в лазарета?

— Излиза, че се е опитвал тайно да заснеме трупа на Питърс.

Улф трепна и лицето му потъмня.

— Успял ли е?

— Трудно е да се каже. В лазарета имаше камера и преди малко Гонзалес нареди на хората си да я проверят. Но тя се оказа силно повредена и твърдият диск е празен. Единственото, което се чуваше, беше звукозаписът. Тусан мърмори непрекъснато: „Не, не, не“.

— Описа ли онова, което го е нападнало? — попита Кери.

— Не с подробности — Маршал замълча, опитвайки се да си припомни трескавия поток думи, които чу, докато стабилизираше Тусан. — Каза, че било голямо колкото… джип.

Улф погледна невярващо.

— Каза, че имало повече зъби, отколкото човек може да преброи. Не били големи, но остри като бръсначи. Твърди също, че се извивали като змии.

Съмненията на Улф се засилиха.

— А това е невероятно, нали?

— Не знам. Бръсначите подхождат като обяснение за следите по тялото на Питърс. — Маршал отново замълча. — И очите. Не спря да говори за очите.

Кери потрепери.

— Каза, че то му пяло — добави Маршал.

— Мисля, че чух достатъчно — каза Улф и се обърна да си върви.

— Има и още нещо — извика Маршал след него.

Представителят на кабелната телевизия се спря, но без да се обръща.

— Тялото на Питърс липсва.

Маршал и Кери гледаха, докато Улф излиза от помещението. Двамата останаха за момент безмълвни. Сближили глави, хората се бяха струпали на малки групички. Гласовете им бяха приглушени до шепот. Държането на Ашли Дейвис контрастираше очебийно с това на останалите от снимачния екип. Нейните гръмогласни оплаквания и протести бяха главната причина за разпространяването на новината. Беше застанала в един отдалечен ъгъл и с викове настояваше да й се осигури лична военна охрана.

Кери кимна към шофьора Карадайн, който седеше сам в единия от ъглите и пиеше какао от пластмасова чаша.

— Той предложи да откара всички обратно — каза тя.

— Имаш предвид до Йелоунайф?

— Където и да е, стига да е далеч от базата. Каза, че ще успее да побере всички в караваната на Ашли.

— Това може и да не е толкова лоша идея. Ако се придържа към безопасен маршрут и не се прави на герой.

— Улф обаче не се съгласи. Каза, че било прекалено опасно.

— Е, пребиваването и тук става по-опасно с всяка минута — Маршал я погледна. — Би ли заминала? Имам предвид, ако Карадайн получи зелена светлина.

— Зависи от това какво ще направи Емилио.

— Нищо не му дължиш. Между другото, вече знам какво всъщност мислиш за него.

— Какво всъщност мисля за него?

— Тази сутрин ясно го показа.

Кери се усмихна унило.

— Не мога да отрека, че понякога е пълен гъз. Но повечето режисьори, с които съм работила, са такива. Трябва да имаш раздуто его, ако ще слагаш отпечатъка си върху нещо толкова голямо и сложно като документално предаване на живо. Между другото, аз нямам договор с Конти, а с предаването. Така става в този занаят. Изпълнителен продуцент съм и ще остана до окончателния монтаж на филма.

Маршал се усмихна в отговор.

— Смела жена си ти.

— Не бих казала. Просто много амбициозна.

Маршал усети, че някой е застанал до него. Когато погледна, видя, че професор Джеръми Логан ги гледа. Може и да е учен, помисли си Маршал, докато му кимаше, но не прилича на нито едни от професорите, които аз познавам.

— Извинете, че ще прекъсна разговора ви — каза Логан, — но искам да разменя няколко думи с д-р Маршал.

— Разбира се. Аз така и така трябва да направя всичко възможно, за да върна увереността на хората. Евън, ще се видим по-късно — каза Кери и си тръгна.

Маршал се обърна, за да застане с лице срещу Логан.

— Какво става?

— Изглежда — доста неща. Хайде да намерим някое по-тихо местенце. Там можем да поговорим. — И Логан закрачи към изхода.