Зоната

2

Час по-късно стояха пред отломките в подножието на ледник Страх. Леденият дъжд беше спрял и слабото слънце се опитваше да пробие стоманеносивите облаци. Маршал набързо потърка ръце, опитвайки да се стопли. После огледа малката им група. Съли се беше върнал и доведе със себе си Анг Чен, техния докторант. С изключение на Пени Барбър, компютърния експерт, сега цялата експедиция се беше събрала при крайната морена7.

Пещерата лежеше право пред тях, а отворът й се очертаваше черен на фона на синия лед на глетчера. На Маршал му приличаше на дулото на чудовищен пистолет. Съли се беше вторачил в нея, дъвчейки отнесено долната си устна.

— Почти съвършен цилиндър — отбеляза той.

— Това без съмнение е вулканично разклонение — обяви Феръдей. Връх Страх е осеян с такива.

— В основата да — съгласи се Маршал, — но е необичайно да го намериш на такава височина.

Изведнъж на около осемстотин метра от тях рухна още една част от лицето на ледника, стовари късове с големината на еднофамилни къщи в основата си и запрати във въздуха хиляди ледени парченца.

Ченг така се стресна, че направо подскочи, а Феръдей затисна уши, за да ги предпази от трясъка. Маршал направи гримаса, когато усети как планината потрепери под краката му.

Минаха няколко минути, преди ехото да заглъхне.

Най-накрая Съли изръмжа. Той отмести поглед от ледника към входа на пещерата, а след това към Чен.

— Взе ли видеокамерата?

Чен кимна и потупа преметнатата през рамото му чанта.

— Включи я.

— Нали не се готвиш да влезеш? — попита Феръдей.

Вместо да отговори, Съли се изправи в пълния си ръст от метър шейсет и седем, глътна шкембето и оправи качулката на парката, подготвяйки се за окото на камерата.

— Това не е добра идея — продължи Феръдей. — Знаеш колко са чупливи вулканичните образувания.

— Не само това — намеси се Маршал. — Нали видя какво стана току-що. Всяка минута може да се откъсне още лед и да затрупа входа.

Съли погледна нерешително към пещерата.

— Те биха искали да го направим.

Под „те“ разбираха „Тера Прайм“, кабелния канал за наука и природа, който финансираше експедицията.

Съли потърка брадичка с обвитата си в ръкавица ръка.

— Евън, Райт, вие може да останете тук. Анг ще ме последва вътре с камерата. Ако нещо стане, повикайте войничетата, за да ни изкопаят.

— По дяволите — възкликна Маршал и се ухили. — Ако откриеш заровено съкровище, и аз искам дял от него.

— Сам каза, че е опасно.

— Още една причина да имаш повече помощници — отговори Маршал.

Долната устна на Съли щръкна напред и Маршал го остави да помисли. Най-сетне климатологът се съгласи.

— Добре. Райт, ще свършим колкото може по-бързо.

Феръдей примигна с воднистосините си очи, но нищо не каза.

Съли бръсна няколко снежинки от парката си и се изкашля, за да прочисти гърлото си. След това малко страхливо хвърли поглед към предната част на ледника. После застана пред камерата.

— Застанали сме пред лицето на глетчера — започна той с приглушен мелодраматичен глас. — Отдръпващият се лед разкри пещера, сгушена в планинския склон. В момента се готвим да я проучим.

Направи драматична пауза и махна на Чен да престане да снима.

— Наистина ли току-що каза „сгушена“? — попита Маршал.

Съли пусна това покрай ушите си.

— Да вървим. — Той извади голямо фенерче от джоба на парката. — Анг, насочи камерата към мен, докато влизаме.

Той тръгна надолу, а длъгнестият Чен послушно закрачи след него. След малко Маршал извади своето фенерче и пое подире им.

Бавно и внимателно си запробиваха път през осеяното с отломки поле. Някои от ледените късове бяха с размерите на юмрук, а други на спално помещение. На слабата слънчева светлина те проблясваха бледосини под октомврийското небе. Ручейчета вода от топенето се стичаха покрай тях. Докато тримата напредваха, сянката на ледника падна върху тях. Маршал погледна внимателно нагоре към високата ледена стена, но нищо не каза.

Когато наближиха, отворът на пещерата стана още по-черен. Тя имаше толкова леден дъх, че ощипа полуизмръзналия нос на Маршал. Както Съли правилно отбеляза, беше доста кръгла — типичният втори комин на мъртъв вулкан. Ледникът беше изгладил околните скали като огледало. Съли освети мрака с фенерчето си. След това се обърна към Чен.

— Изключи я за миг.

— Добре. — Докторантът свали камерата.

Съли се спря и погледна към Маршал.

— Феръдей не се бъзикаше. Цялата планина е една огромна купчина напукана лава. Гледай за пукнатини. Ако тръбата изглежда нестабилна, веднага се връщаме.

Погледна отново към Чен и му кимна да почне отново да снима.

— Влизаме — обяви той, за да може камерата да го запише. След това се обърна и влезе в пещерата.

Таванът не беше особено нисък, издигаше се поне на три метра, но Маршал инстинктивно се приведе, когато последва Съли вътре. Пещерата се забиваше право в планината, спускайки се плавно надолу. Напредваха предпазливо, като плъзгаха лъчите на фенерчетата си по стените от лава. Тук вътре беше по-студено, отколкото навън върху леденото поле и Маршал придърпа краищата на качулката по-близо до лицето си.

— Стойте — каза той. Лъчът на фенерчето му беше уловил тънка като косъм пукнатина в плетениците от лава. Той плъзна лъча по цялата й дължина, а след това предпазливо натисна с ръка.

— Изглежда стабилно — отбеляза той.

— Тогава да продължаваме — отговори Съли, — но много внимателно.

— Удивително е, че пещерата не е рухнала под тежестта на ледника — подхвърли Чен.

Проникнаха по-дълбоко навътре, като стъпваха много внимателно. Когато говореха, правеха го с приглушени гласове, почти шепнешком.

— Тук под снега има слой лед — посочи Съли след минута. — Покрива целия под и е забележително гладък.

— И колкото повече влизаме, по-дебел става — намеси се и Маршал. — По някое време това вулканично разклонение е било пълно с вода.

— Трябва да е замръзнала с удивителна бързина — отговори Съли, — защото… — В този момент краката на климатолога се хлъзнаха и той падна тежко, като извика от изненада.

Маршал се закова на място, а сърцето му се качи в гърлото, докато чакаше таванът да се срути върху им. Но когато нищо не се случи и видя, че Съли не е наранен, тревогата му премина в смайване.

— Анг, нали записа това?

Докторантът се ухили, макар изведнъж да беше пребледнял.

— Можеш да си сигурен.

Съли се изправи с труд на крака, намръщи се и започна да бръска снега от коленете си. Явно беше недоволен, че е накърнил достойнството си.

— Евън, това е сериозен момент. Не го забравяй.

Сега продължиха още по-бавно. Цареше дълбока тишина и единственият шум беше стърженето на краката им по снега. Древните стени от лава, които се издигаха от двете им страни, бяха черни. Съли предпазливо водеше групата напред, разпръсквайки снега с ботушите си, като същевременно плъзгаше лъча на фенерчето напред-назад по пътя.

Чен се взря в мрака напред.

— Изглежда по-нататък пещерата се разширява.

— Това е добре — отговори Съли, — защото ледената покривка става по-дебела и…

Изведнъж той падна отново. Но това не беше тромаво повторение на предишното падане. Маршал веднага разбра, че този път причината беше чиста изненада. Съли започна трескаво да почиства снега под краката им и да се опитва да светне с фенерчето в леда. Чен се отпусна до него на колене, забравил камерата за миг. Маршал бързо стигна при тях и се взря в леда.

Когато видя какво е намерил Съли, го обзе хлад, който нямаше нищо общо с въздуха в пещерата. Заровени под ледения под, две големи колкото юмрук жълти очи с кръгли черни зеници се бяха вторачили неумолимо нагоре към него.