Зоната

49

Когато Маршал влезе в контролното помещение с черна метална кутия в ръка, видя Съли и Логан зад стъклената стена, наведени над една количка от неръждаема стомана. Погледна към нея и изпита разочарование. Приспособлението, което беше разположено върху нея, приличаше повече на детски комплект за сглобяване, отколкото на оръжие, което трябва да убие двутонно чудовище. На най-горната платформа лежаха множество аналогови и примитивни цифрови уреди: потенциометри, електрофилтри, нискочестотни осцилатори, затихватели, контролери, и всичко това — свързано с гора от разноцветни кабели. На долната табла стоеше стар лампов усилвател, свързан чрез тънки червени кабели с един басов високоговорител и високочестотен драйвър.

Групата беше прекарала последния половин час в отваряне на сандъци и разглобяване на неизползваните уреди по стелажите. Опитваха се трескаво да сглобят машина, която е способна да генерира широк диапазон високочестотни звукови вълни с най-голямата възможна амплитуда. Накрая свалиха високочестотния високоговорител от по-голямо студийно устройство и се отказаха от басовия високоговорител заради предположението, че по-скоро високите честоти ще навредят на създанието. Макар че Маршал бе предложил тази идея най-вече защото тя беше единствената, която сякаш им даваше някакъв шанс, той много добре съзнаваше какъв риск поемат. Дали устройството изобщо ще проработи и ще възпре ли създанието? Сглобяваха го върху количка с колела, за да могат да го поставят навсякъде. Най-добре щеше да я сложат извън научното крило, за да имат къде да отстъпят, в случай че планът се провали.

Той подаде на Съли металната кутия.

— Това е модулаторът с аналогови диоди. Феръдей успя да свали от него звуковия излъчвател.

Съли го остави на горната платформа, свърза два кабела към него и изръмжа доволно. След като акустичното оръжие беше сглобено, климатологът престана да тъне в съмнения и започна да се вълнува от заложените в него възможности.

— Първо ще се опитаме да излъчим бял шум. Сигнал с еднаква мощност в предварително нагласена дължина на вълната. Това ще ни осигури най-ефикасното увеличаване на акустичното налягане. — Той погледна към Маршал. — Къде е Феръдей в момента?

— В помещението с екипировката, събира резервни части.

— Значи остават само сухите батерии. Случайно да си видял такива?

— Не, но не съм и търсил. Бях прекалено зает да разглобявам преобразувателите.

— Тогава аз ще ида да потърся. — Климатологът се изправи, пресече контролното помещение и излезе в коридора. Преди да поеме наляво, той хвърли къс поглед през дясното си рамо.

Маршал знаеше защо Съли погледна надясно. Той също стрелна поглед натам, преди да влезе в контролното помещение. Този път водеше към главния люк на научното крило, където Гонзалес и Филипс стояха на пост с готови за стрелба автоматични карабини и дебнеха за появата на създанието.

Тогава усети, че Логан го гледа.

— Имаш ли някаква идея какви секретни изследвания са се провеждали тук? — попита историкът.

Маршал вдигна рамене.

— При положение че само малка част от екипировката е сглобена, а по-голямата все още е в сандъците или просто се търкаля наоколо неразопакована, е много трудно да се каже. Но от разнообразието на пасивни звукови уреди, защото не видях кой знае колко активни звукови устройства, бих казал, че са се надявали да оборудват радара за ранно предупреждение с невидим звуков излъчвател.

— Невидим — повтори Логан, — което ще рече много по-близо до Русия.

Маршал кимна.

— Може би дори вътре в страната. Активният сонар ще покаже точното местоположение на обекта. Но инсталация като база „Страх“ няма нужда да знае това, или поне не веднага. Тях ще ги интересува повече дали обектът е насочен към тях, а пасивният сонар може да даде такава информация. Тогава може тихо да използват АДО, за да научат каква е траекторията на ракетата.

— АДО?

— Анализ на движещи се обекти. Той ти дава обсега, скоростта и дори курса много преди радарът да успее да засече позиция.

— И всичко това в малък пакет, който не се забелязва лесно. Много интересно — Логан замълча. — Въпросът е дали ще ни спаси главите. Маршал погледна надолу към уреда, който изглеждаше като дело на побъркан учен.

— Мисля, че ни дава възможност да се сражаваме. Няма нужда да ти обяснявам, че от петте сетива слухът е единственият напълно механичен процес. Звуковата вълна променя въздушното налягане и предизвиква вибрации. При подходяща честота вълните могат да проникнат във всекиго и във всичко. Крайно ниските честоти ще предизвикат у човека задушаване, депресия, включително безпокойство. Според някои високите честоти объркват нормалния сърдечен ритъм и дори се смята, че причиняват рак. Носят се слухове за инфразвукови или ултразвукови оръжия, които могат да раняват, парализират и дори да убиват. Може би точно такива изследвания са били истинското предназначение на тази инсталация.

— Би било доста голяма ирония. — Логан потупа количката. — Значи това е готово?

— Като изключим батериите, да. Съли отиде да намери.

— Значи вече имаме оръжие. Остава да открием и целта.

— Няма гаранция, че идва насам. Вероятно ще трябва да измислим някаква примамка.

— Примамка? Може би по-точното определение би било „хапка“. — Логан отново замълча. — Има и нещо друго, за което си мислех. Тези две създания. Онова, което вие открихте, и това, което са открили преди петдесет години. Смяташ ли, че са свързани?

— Добър въпрос. Аз успях само да го зърна в блока замърсен лед. Но описанието на Гонзалес съвпада с това на Усугук и…

— Нямах това предвид. Чудя се дали има роднинска връзка помежду им?

Маршал го погледна.

— Искаш да кажеш, като баща и дете?

Логан кимна.

— Или майка и дете. Разделени и след това светкавично замразени от едно и също ненормално климатично явление.

— Боже — преглътна Маршал. — Ако наистина е така, надявам се родителят да не разбере какво се е случило с детето.

Логан потърка брадичката си.

— Като стана дума за детето, задавал ли си си въпроса какво го е убило?

— Намекваш, че не е било електричеството?

— Точно така. Но не съм стигнал до никакви изводи. А ти?

— Не, но ми се стори много интересно, че нито едно от съществата не е яло от убитите хора.

— Вече ти казах. То не умря, а избра да напусне физическия свят.

Това беше Усугук. Той седеше, кръстосал крака, в единия от ъглите на студиото с ръце отпуснати върху коленете. Беше толкова неподвижен и тих, че Маршал дори не бе забелязал присъствието му. Като видя спокойното, сдържано изражение на тунита и усети тихото му, но твърдо като гранит убеждение, Маршал усети, че е почти готов също да повярва в това.

— Тази история, която ми разказа — обърна се той към шамана, — за Анатак и боговете на мрака… Доста мрачна и тревожна дори за чужденец като мен. Трябва да те попитам, ако наистина вярваш, че си имаме работа с куршуг, Гълтача на духове, защо се съгласи да се върнеш с мен?

Усугук го погледна.

— Моят народ вярва, че нищо не се случва безпричинно. Боговете са ми приготвили съдба, предопределена още от деня, когато съм се родил. Когато бях млад и се отдалечих от своя народ, те ме доведоха до това място, защото знаеха, че накрая то ще ме върне дори по-близо и по-силно, отколкото преди. Когато обърнах гръб на духовния свят, аз го приех.

Маршал замислено го загледа. И изведнъж разбра. През всички тези години, в които е водил според най-традиционните тунитски ценности един аскетичен, монашески духовен живот, Усугук е изкупвал вината си, че за кратко е предал вярата си. И завръщането му тук, където бе извършил предателството, беше последният акт на неговото изкупление.

— Съжалявам, че се стигна дотук — каза Маршал. — Нямах намерение да те излагам на такава голяма опасност.

Тунитът поклати глава.

— Нека ти кажа нещо. Когато бях малко дете и все още ловувахме, моят дядо винаги се връщаше с най-големия морж. Хората искаха да научат неговата тайна, но той никога не им я каза. Но накрая, вече много-много възрастен, я довери на мен. Обясни ми, че насочвал каяка си покрай проливите към дълбоките океански течения и плавал много по-далече, отколкото другите смеели да отидат. Попитах защо се е излагал на такава голяма опасност за някакъв си улов, пък бил той и най-големият. Той отговори, че ловът изобщо е опасен. Щом ще вървиш по тънък лед, би трябвало да можеш и да танцуваш върху него.

Отвъд стъклената преграда се чу някакъв шум, а после Феръдей влезе, натоварен с електрически и механически устройства.

— Ето резервните осцилатори и потенциометри — обяви той. После стрелна поглед към апарата на количката. — Къде са батериите?

— Съли тръгна да търси — отговори Маршал.

— Добре. Щом ги набавим, можем да започнем изпитанията и…

В същия миг в контролната зала се разнесе силен пукот. Маршал погледна натам. Идваше от радиостанцията, която Гонзалес им беше дал и сега лежеше в края на мишпулта.

Радиото отново изпука.

— Чувате ли? — Беше гласът на Кери Екберг. — Чувате ли?

Маршал излезе от студиото и влезе в контролната зала. Взе радиостанцията и натисна комутатора.

— Кери? Маршал е. Говори.

— О, Боже, помогни ми! — Гласът й беше сподавен и висок, сякаш е на ръба на истерията. — Моля те, помогни ми! Нещото… хвана Емилио. Вдигна го и… вдигна го и…

— Кери, успокой се. — Маршал се опита да прояви сдържаност и да говори разумно. — Кажи ми къде се намираш?

Той чуваше паническото й вдишване.

— Аз съм… О, Боже… във входното фоайе. Край, край… караулното.

Когато Маршал натисна отново комутатора, Логан и Феръдей влязоха откъм студиото и застанаха около него.

— Добре. Имаш ли фенерче?

— Не.

— Тогава се спусни по стълбището към офицерската столова. Колкото можеш по-бързо и по-тихо. Там ще намериш фенерчета. Също и оръжия. Можеш ли да боравиш с пистолет?

— Не.

— Няма значение. Сега отивай право там. Щом стигнеш, обиди ми се.

— То ще дойде да ме намери. Зная, че ще го направи. Веднага щом свърши с Емилио. Ще дойде и ще ме… ще ме…

— Кери, идвам да те взема. Ще те доведа тук. Само гледай да не се паникьосаш. И не губи радиостанцията.

Чу се още едно пукане и после станцията замлъкна.

Маршал се обърна към Феръдей.

— Намери Съли и му помогни за батериите. След това изкарайте звуковото оръжие в коридорите на равнище Д. Научното крило ще ни е нужно, като място за отстъпление, ако планът не сработи.

Феръдей кимна и бързо излезе от контролната зала. Маршал погледна към Логан.

— Нали помниш какво си говорихме за примамката? Изглежда аз ще изиграя тази роля. — И без да каже друго, той пъхна радиостанцията в джоба си и пое към люка в централното крило.