Ангелски свят

47

Капитанът слиза от ферибота. В това време нашата група вече се упътва към малък керван от микробуси, джипове и училищно автобусче. Маделин придружава капитана до един от онези отвратителни транспортни контейнери. Небрежно се присъединявам към тях.

— За тази вечер има планирано бягство — казвам тихичко.

Капитанът ме поглежда, обръща се към Маделин, после пак към мен. По-млад е, отколкото очаквах — надали има и трийсет — и е с гладко избръснато лице и напълно плешива глава.

— Ами късмет — тонът му не е недружелюбен, но и не приканва към разкрития.

Маделин отключва транспортния контейнер и отваря металните му врати. Вътре има рафтове, заредени с консерви със супа и компоти, има също и лавици с алкохол и книги. В ъгъла са наредени акумулаторни лампи, а до тях, редом е малка масичка, е поставено меко кресло. По стандартите на Ангелския свят това си е същински лукс.

— Нуждаят се от вас да върнете кораба и да вземете затворниците — казвам. Изражението на капитана остава скептично, така че продължавам, преди да е смогнал да ми откаже. — Няма да има никаква опасност. Всички скорпиони и ангели ще са заминали. Тази нощ имат мисия.

Събеседникът ми влиза в контейнера и светва лампите.

— „Никаква опасност“ е невъзможно словосъчетание. А и този ферибот ми пази живота и ме храни. Не мога да рискувам. Няма да те издам, но няма и да допусна никой да пипне кораба ми.

Поглеждам към Маделин за помощ.

— Ще го убедиш ли? Така де, нали и ти имаш човек, когото държат в затвора на острова?

Тя свежда поглед и отказва да ме погледне в очите.

— Доктора ще го пази, стига да му помагам с малките му проекти. — Тя свива рамене. — Трябва да тръгваме.

Прехвърлям поглед от Маделин към капитана; в момента той си налива питие.

— Това е шансът ви да направите добро — подхващам аз. — От вас зависи да спасите живота на много хора. Да се разплатите за това, което ви тежи, че се е наложило да правите, за да оцелеете. Знаете какво става там.

Капитанът стоварва чашата си върху масата.

— Откъде я намери, Маделин? Не е ли достатъчно ужасно какво преживяваме и без да ни чете лекции някаква си малка госпожичка Трън в гащите?

— Това е редното в случая — настоявам аз.

— Редното в случая е лукс за богатите, уредили се на сигурно място. За всички нас, останалите, единственото редно е да не се забъркваме в неприятности и да оцеляваме както ни е по силите.

Капитанът сяда на креслото и отваря книга. Демонстративно отказва да погледне към мен.

— Те имат нужда от вас. Само вие можете да им помогнете. Майка ми и приятелката…

— Махай се, преди да съм те издал, само за да се отърва от теб!

Поне има достойнството да изглежда засрамен от думите си.

Маделин затваря вратата.

— Оставям я отключена.

— Няма нищо — тонът на капитана ясно показва, че разговорът е приключен.

Изцяло съм подценила колко трудно ще се окаже да уговориш някого да рискува живота си за чужди хора. Каквито и проблеми да има Съпротивата, те поне биха се обединили за такава кауза.

— Няма ли кой друг да кара кораба? — питам Маделин.

— Не и без да го потопи, докато се опитва да напусне пристанището. Не можеш да принудиш хората да проявяват героизъм. Оставих вратата на Джейк отключена, в случай че си промени решението.

— Не е достатъчно. Трябва да намеря човек, който да закара ферибота до острова тази нощ!

Дейниъл, асистентът на Маделин, подава загорялата си физиономия от единия прозорец на автобусчето.

— Да вървим!

Маделин ме хваща за ръката и ме дърпа натам.

— Хайде. Проблемът вече не е в наши ръце.

Изтръгвам се от хватката й.

— Как ти дава сърце да кажеш подобно нещо?

Тя изважда от джоба си малък пистолет и го насочва към мен.

— Обещах на Доктора да те заведа в гнездото и точно това възнамерявам да направя. Съжалявам, но животът на съпруга ми зависи от това.

— Животът на много хора може да бъде спасен, включително и на съпруга ти, стига само да…

Тя поклаща глава.

— Няма кой друг да кара този ферибот. И дори да намерим човек, едва ли би рискувал с по-голяма готовност от Джейк. Не възнамерявам да загърбя живота на съпруга си заради някакъв налудничав план за бягство. Да тръгваме! Веднага!

В очите на Маделин забелязвам решително пламъче, сякаш е готова да ме простреля и да ме завлече до автобуса.

Колебливо се упътвам натам, а тя върви по петите ми.