Ангелски свят

58

С един замах Рафи смъква смокинга на нападателя ми и ме замята с него. Покрива цялата горна половина на тялото ми, включително главата. Мога да надзъртам през цепката на яката, както се крия под огромното сако.

Топла ръка ме прегръща през рамото като щит и ме обръща към едната страна на подиума.

— Не се отдалечавай от мен — разнася се над главата ми познат шепот.

Независимо от врясъците на тълпата и рева на вълните, гърдите ми се стоплят от самия тембър на този глас.

Вдигам глава да кажа нещо, но Рафи слага пръст на устните си и шепне:

— Не говори. Отвориш ли си устата, само ще ми съсипеш фантазията, че спасявам невинна дама в беда.

Толкова съм облекчена, че и бездруго като нищо ще се разсмея истерично, ако взема да отворя уста.

Полезрението ми се смалява до цепката между реверите на смокинга. Пристъпвам в топлината на пашкула му. Рафи ме притиска здраво към себе си, насочва ме и ме прикрива с тялото си. Крача до него и се опитвам да стана невидима.

Слизаме четири стъпала надолу и нагазваме в кипналото море от насилие.

Започват да ни блъскат, веднага щом се озоваваме на земята. Стискам по-здраво ножа си и се старая да съм нащрек за всичко, което може да ни връхлети. Рафи решително разбутва тълпата и я разхвърля по много доминантен начин. Прикрива ме зад гърба си, докато разорава побойниците пред нас.

Приближаваме края на най-гъстата тълпа, но все още ни предстои да си проправим път през част от нея, за да стигнем до откритото пространство. Прекрачваме трупове; старая се да не гледам надолу.

Повечето присъстващи са твърде погълнати от своите схватки, за да се занимават с нас. Сега се водят предимно битки ангел срещу ангел, но все още на земята има отделни хора с ръце, вдигнати за защита от валящите ритници и юмруци. При тази гледка някои воини клатят отвратено глава, но това не е особена утеха. Част от мен иска да се нахвърли срещу ангелите нападатели, друга част — да побегне и да се скрие.

Рафи ме влачи твърде бързо, за да умувам по въпроса. Не виждам кой знае какво в масата от тела и се блъсвам в него, когато той внезапно спира.

Намираме се в покрайнините на тълпата и повечето сбивания са останали зад гърба ни. Пред нас са скалите, които рязко пропадат към тъмния плаж. Между нас и свободата стои само поредният въргал.

Двама ангели се бият, а други двама се обикалят в кръг. Никой от четиримата не е извадил меча си. Тези побои не са повод за нанасяне на рани, поне не един на друг. По-скоро воините приличат на пияни викинги с адски свирепа жилка, която Уриил си мислеше, че ще овладее.

Един от ангелите полита в наша посока. Ръката му ме помита, докато рухва край нас. Завъртам се и се олюлявам, а главата ми по случайност се подава от огромното сако.

— Какво си имаш там? — пита все още стоящият на крака ангел. — Останало ни е човече, а? — и залита да ме сграбчи.

Без предупреждение Рафи му забива кроше право в лицето, последвано от още два удара, толкова бързи, че юмруците му се размазват пред очите ми.

Отстранявам се от пътя му и отстъпвам встрани. Другият ангел залита назад, но Рафи не тръгва след него. Не се отделя от мен.

Вече съм напълно разкрита. Захвърлям сакото, заставам в защитна стойка и вдигам ножа пред себе си.

Също като предишния, и този ангел се усмихва при вида на острието ми. Предстои му по-сериозно предизвикателство от смачкването на мравчица. Тази тук поне има остър нож и боен дух.

Чувствам гърба си оголен, но просто се налага да приема, че ангелите ще се държат по-спортсменски и няма да ме нападнат изотзад, докато се бия, защото за тях това и бездруго не е нищо, освен забавление.

До мен Рафи вече си разменя удари с друг ангел. Връхлита противника си с мощта на челен сблъсък.

Моят противник предприема първия си ход. Хили се толкова широко, че човек да се запита дали не му пека торта.

Мъже — всичките са тренирали само срещу себеподобни. Очакват нападения в определени зони по телата си и то от противник, свикнал да разчита на силата на горната част на корпуса си. И винаги, ама винаги подценяват жените.

Е, аз нямам кой знае каква сила в горната част на корпуса, особено в сравнение с повечето мъже, да не говорим пък за тези типове. Както е типично за жени-бойци, силата ми идва от бедрата и краката.

Ангелът се втурва срещу мен с ръце, разтворени да сграбчат ножа, и в очакване да го нападна пряко.

Привеждам се, прикляквам с присвити колене и го оставям практически да ме връхлети.

В последната секунда скачам и забивам острието си в слабините му, с цялата сила на пружиниращите си крака.

Защо да си даваш труда да нападаш силните им места, когато можеш да посегнеш направо към най-уязвимото?

Ангелът се търкаля по пясъка точно като всеки мъж, когото изриташ в топките. Ще се излекува. Но скоро няма да му хрумне да нарушава каквито и да е табута.

Друг ангел профучава край мен с главата напред. Обръщам се и виждам Рафи да запраща встрани последния. Откъм тълпата към нас прииждат още, привлечени от хубавата схватка.

Рафи поглежда към окървавения нож в ръката ми.

— Ако още се съмнявах, че това си ти, въпросът вече да е решен! — И посочва към противника ми, който се въргаля по земята, притиснал пакета си с ръце.

— Трябваше да прояви любезност и просто да ни пусне да минем — отбелязвам.

— Хубав начин да му вдъхнеш повече уважение. Винаги съм искал да срещна момиче, което се бие мръсно! — ухилва се Рафи.

— При самозащита няма мръсни хватки!

Той изпухтява:

— Не знам дали да му се подигравам, или да ти сваля шапка.

— Стига де, това е лесен избор.

Той ми се ухилва още по-широко. В очите му има искрица, от която вътрешностите ми се размекват, все едно дълбоко в нас звънтят в синхрон струни, за чието съществуване дори не съм знаела.

Първа отклонявам поглед.

Пъхам острието под ластика на единия ми чорап, опънат през средата на бедрото. Щом ластиците са достатъчно здрави да държат чорапите горе, докато се бия, значи ще свършат добра работа и в поддържането на ножа. Радвам се, задето имам някаква полза от тези щуротии.

Вдигам очи и виждам, че Рафи ме гледа. Залива ме вълна от неудобство.

Той ме сграбчва през кръста и ме вдига в обятията си като в старите филми. Придържа с ръце гърба и коленете ми.

Инстинктивно обвивам шията му с ръце. За миг съм объркана и през главата ми прелитат възможно най-глупави мисли.

— Не ме пускай — казва той.

Засилва се с мен на ръце към ръба на скалите. Две стъпки по-нататък крилата му изригват изпод покривалото си. Бляскавите бели перца на Маделин се разпиляват зад гърба му при разтварянето на гигантските прилепови крила.

Свобода под формата на демонски ципи. Ще ми се да се смея и да плача едновременно.

Аз съм в обятията на Рафи и летя.