Ангелски свят

61

Тежко падане разплисква водата.

Преплетени крила и крайници разцепват хоризонтално повърхността и прорязват канал в морето.

Рафи и двамата ангели, вчепкани в ръкопашен бой. Въртят се и продължават да се бият, докато цепят вълните.

Не след дълго се разделят и безцелно хабят енергия да пляскат и да вършеят удавнически. И двамата ангели от противниковия лагер са с извадени мечове, което още повече затруднява плуването им. Държат се за мечовете, докато разплискват водата с мокрите си, безполезни крила.

Рафи не се справя по-добре. Кожестите му крила отърсват течността по-добре от оперението на ангелите, но са големи и тромави, и той очевидно си няма представа как да плува с тях. Може би в рая няма океани.

Насочвам се към него.

Единият ангел изтърва меча си и крещи от болка и разочарование. Вероятно го е стискал до последно, но е трудно да останеш на повърхността, докато прибираш меч в канията му и още по-трудно — да плуваш с острие в ръката.

Вторият ни противник се клати на повърхността в опит да остане над нея, вкопчил здраво ръка в меча си. При третото му потъване върхът на острието се завърта надолу, сякаш то е станало твърде тежко за него. Главата на ангела се подава над вълните и той стене: „Не, не, не!“ с истински ужас.

Върхът на острието цопва във водата и изчезва. Мечът на ангела е взел решението вместо него.

Като изключим другарите от ятото, не бих се учудила ангелите да се сближават единствено с мечовете. Това връща спомените за потреса и мъката на Рафи, когато мечът му го отхвърли.

Плувам по-бързо. Или поне опитвам. Студът ме е вцепенил и разтреперил, вече трудно приемам, че владея тялото си.

И тримата едва се крепят на повърхността. Чудя се колко ли ще издържат.

Точно преди да стигна пред крилата на Рафи, му подвиквам:

— Рафи, спри да се мяташ!

Той се обръща към мен.

— Овладей се, идвам да ти помогна!

Чувала съм, че повечето жертви на удавяне не успяват да се вземат в ръце. Изисква се да наложат волята си върху всичките си инстинкти за оцеляване, за да спрат да пляскат и да се оставят да потънат безпомощно. Нужно е неимоверно доверие, за да повериш спасението си на някой друг.

Рафи сигурно притежава невероятна сила на волята, понеже незабавно спира да вършее. Леко мърда с ръце и крака, но не достатъчно, че да остане на повърхността.

Започва да потъва.

Устремявам се напред е цялата бързина, на която съм способна.

Главата на Рафи потъва под водата, преди да успея да го достигна. Тегля го нагоре, но гигантските му крила са огромен проблем и вместо това той ме завлича надолу.

Потъваме и двамата.

Въпреки това, той не започва да се мята. Изумена съм колко желязна воля е нужна, за да преодолее повелята на инстинктите си. И колко доверие.

Под водата не мога да му кажа да сгъне напълно крилата си, за да намали площта им. Трескаво се пресягам към крилото му и го бутам.

Рафи ме разбира и здраво притиска грамадните ципи към тялото си. Изглеждат леки и тънки като въздуха. Ако знаеше как да ги използва във водата, сигурно щеше да плува като скат.

Ритам и дърпам с все сили, и успявам да ни изкарам на повърхността. Не съм супер яка плувкиня, но — като повечето деца в Калифорния — съм прекарала достатъчно време в океана да се чувствам добре в него. С кухите кости на Рафи и всичко останало, което го прави толкова лек, той не представлява сериозен товар.

Залива ме облекчение, когато главите ни се подават над повърхността и вече можем да дишаме. Плувам с една ръка, преметната през рамото и гърдите на ангела, за да държа устите ни над повърхността.

— Шавай с крака, Рафи. Не спирай да риташ!

Краката му са като мощна перка. Щом веднъж потегляме, влизаме в равномерен ритъм и се отдалечаваме с добра скорост от мятащите се ангели.

Онзи, когото порязах, още се крепи едва-едва на окървавената вода, недалеч от другите двама. Не знам какви ще са последствията от сбиване между банда ангели и пасаж големи бели акули, но се радвам, че с Рафи няма да сме достатъчно близо да видим с очите си.

А понеже ангелите определено са нашественици на територията на акулите, залагам на акулите. Кой казва, че ангелите не умират?

Тримата ни противници бързо изчезват в мъглата и за излизането ни на брега разчитам само на невероятния инстинкт на Рафи за посока.

Чувала съм, че водата в южната част на щата била топла, но никой не е посмял да твърди подобно нещо за водата в Северна Калифорния. Не сме точно в Аляска, но е достатъчно студено да получа хипотермия или поне имам такова чувство. Никога не съм виждала сърфист да влиза в океана без неопренов костюм. Но тялото на Рафи е топло дори в ледената вода и подозирам, че именно неговата топлина ми спасява живота.

Когато се уморяваме, почиваме под разтворените му крила. Водоустойчивите ципи ни държат на повърхността, без да полагаме никакви усилия.

Приближаваме брега. Вълните се обръщат на бяла пяна и ни търкалят нестабилно. Преценяваме го така, че да се гмуркаме под водата при прииждането на по-големите и да се подаваме, когато вълните се поуспокоят.

Успяваме да използваме прибоя, за да излезем на плажа. Отпълзяваме само колкото да сме далеч от мощния прибой, преди да рухнем върху купчина мокри коси и дрехи.

Надигам глава да се уверя, че Рафи е добре.

Той жадно гълта въздух и се взира право в мен с толкова настоятелен поглед, че направо не си намирам място.

Мъча се да кажа нещо. Всъщност не сме говорили, откакто той излезе за операция от хотелската ни стая в старото гнездо. Оттогава насам се случиха много неща. Допреди няколко часа дори ме мислеше за мъртва.

Отварям уста да кажа нещо значимо и запомнящо се.

— Аз…

Не се чува нито звук.

Посягам с мисълта поне да се хванем за ръце, искам да го докосна. Но пръстите ми са се оплели във водорасли, които инстинктивно изтърсвам. Те цопват върху лицето на Рафи с влажно пльокване, и оттам се хлъзват долу на пясъка.

Ангелът се търкаля по плажа в пристъп на беззвучен кикот.

Смехът му е слаб и не му стига въздух, но все пак никога не съм чувала по-прекрасен звук. Пълен е с топлина и искрено веселие, каквито притежава само жив, дишащ, ъъъ, човек.

Рафи се пресяга и ме хваща за ръката. Придърпва ме към себе си по плажа. Роклята ми се набира — повече пясък, отколкото плат, но не ми пука.

Ангелът ме притегля в обятията си и ме прегръща силно.

Рафи е единственият източник на топлина в море от лед. Да съм в прегръдката му, е равносилно да се прибера в дома, какъвто никога не съм имала. Той още пъшка с тътнещ в гърдите смях. Кискам се в синхрон с него.

Междувременно обаче настроението се променя. В гърдите на Рафи продължават да клокочат спазми, звучат досущ като тих смях, но не са. Той ме притиска толкова силно, че ако армия скорпиони ни връхлети и се опита да ме измъкне от обятията му, няма да успее.

Милвам го по главата и му повтарям утешителните слова, които той ми шепнеше последния път, когато бяхме заедно.

— Ш-ш! — казвам му аз. — Тихо. Тук съм!

Рафи е горещ като следобедно слънце в летен ден.

Притискаме се един към друг в малката ни вселена от топлина. От чудовищата на нощта ни скриват кълбата мъгла около нас и разпененият прибой, който блъска под краката ни.