Ангелски свят

57

Ах, какво не бих дала за меча на Рафи в момента!

Окървавеният ангел прави крачка към мен.

Грабвам от масата лъскав нож за пържоли и изритвам обувките си.

Или поне се опитвам.

Едната отказва да се събуе без чужда помощ. Или кракът ми се е подул, или обувката ми е твърде малка.

Не се сещам за нито едно бойно изкуство, което не изисква да си стъпил стабилно и съм почти сигурна, че с един бос крак и едно високо токче не е сред препоръчителните техники.

Роклята ми също е проблем. Стига до земята и е прилепнала. Изглежда страхотно, но в действителност не ми позволява достатъчно замах за ритник. Краката ми са най-голямото ми достойнство и нямам намерение да се осакатявам в битка заради едното благоприличие. Плъзвам ножа през страничния шев и разцепвам полата чак до бедрото.

Накланям острието така, че да не заседне между ребрата, когато намушкам някого с него.

Гърлото е по-добра мишена, но съм твърде ниска, за да посегна натам срещу такъв едър звяр. Или поне не при първия удар. При втория, след като съм го пронизала веднъж, вече е друга работа.

Ангелът почти се усмихва на ножа ми — е други думи, само правя нещата по-забавни. Вдига вежда, забелязал, че го държа все едно знам как се използва. Но мечът му остава недокоснат в ножницата, сякаш касапницата и пиянското сбиване не са достоен повод за употребата му.

Противникът е вторачил поглед в ножа и лицето ми. Лесна работа, понеже в бойна стойка ръцете ми са близо до лицето.

Обувката с ток обаче е обута на изнесения ми назад крак и го прави с почти педя по-дълъг от този, с който съм пристъпила напред. Няма начин да си осигуря нормална свобода на движенията, ако ще куцукам наоколо в такъв вид. Затова правя единствено възможното.

От упор изритвам с високия си ток ангела в лицето.

Той изобщо не очаква подобен ход.

Излита заднешком от естрадата.

— Наистина си ти — оповестява Рафи.

Взира се в мен, вцепенен. Юмрукът му е вдигнат, но увисва насред избиването на душата на Белиал, който е целият в кръв и се олюлява.

Рафи се разлива в сладка усмивка и ме разтапя цялата.

Демонът прекъсва мига ни, понеже го удря по главата.

Рафи залита назад.

Белиал ми хвърля сериозен поглед. Усмихва се, сякаш вече знае нова тайна. Зъбите му са покрити с кръв, стичаща се от венците.

Скача от сцената и разперва крила.

Рафи подскача и се вкопчва в крака му. Дръпва го и така го спира да не излети. Кани се да си вземе обратно крилата.

Събувам си обувката, готова да се хвърля в боя и да му помогна.

Но преди да помръдна, окървавеният ангел, когото изритах от сцената, успява да се покатери обратно от кипналото море тела.

Леле колко ядосан изглежда!

Токчето ми го е улучило в носа и сега изглежда взривен насред лицето му. Доскоро веселяшката му маска вече е извадена от филм на ужасите.

Отстъпвам и поглеждам бързо към Рафи. Той дърпа с цялата си мощ, за да удържи Белиал да не отлети. Това е идеалният момент да си върне крилата. Кой би подложил на съмнение поредния акт на брутално насилие сред много други? Вероятно втори път няма да му се отвори такава добра възможност.

Рафи се обръща към мен и погледите ни се срещат.

Вятърът духва кичур коса в лицето ми и издува разцепената пола около краката ми.

Не съм сигурна кое е по-ужасното — че найлоновите ми чорапи се виждат чак до горния си ръб или че крилцата ми на фея пърхат от вятъра точно преди схватка.

Противникът ми вдига юмрук за удар и вероятно ще ме остави на място, ако улучи.

Приготвям се за отбрана и мушване с ножа. Казвам си, че мога да победя, но няма как да избягам от факта, че само ще отлагам неизбежното. Наясно съм кога врагът ме превъзхожда.

Юмрукът полита към мен.

Преди да реагирам, ударът е отбит от рамо, масивно колкото на противника ми. Рафи блъска ангела достатъчно силно да го просне по гръб и онзи не помръдва повече.

Белиал, изправен на пръсти на ръба на сцената, ни наблюдава с кървавата си усмивка, сякаш гледката му се харесва.

Скача във въздуха.

На гърба му прекрасните снежнобели крила на Рафи пляскат с все сила. Един път. Втори път. Махат ни елегантно за сбогом.

Гигантският демон изчезва сред пърхащата наоколо тълпа, въртяща юмруци.