Ангелски свят

51

През следващите няколко часа Уриил се облича за купона. Очевидно е поредният тематичен бал с маски, но този път явно идеята е наистина да си поне частично маскиран.

— Навсякъде да има маски и воали за крила — нарежда той на своя асистент ангел, докато Маделин и двама други човеци покриват белязаните му със сиво крила с прозрачна бяла тъкан. С костюмите на ангелите се занимават именно шефката и екипът й, ала Уриил се обръща само към своя асистент. — Искам всички ангели да се чувстват анонимни. И дъщерите на човеците — увери се, че всичките носят крила.

— Крила ли? — пита асистентът. Неговите са небесносини и ясно подсказват защо ангелите предпочитат да прикрият крилата си, ако наистина държат да се маскират. — Но, Ваша Светлост, ако позволите, с всичкото това вино и костюмите, някои от подпийналите ни воини рискуват да сбъркат човешките дъщери с ангели!

— Срамота, не смяташ ли? — тонът на Уриил намеква, че изобщо няма да е срамно.

— Но ако някои войници допуснат грешка… — Асистентът млъква деликатно.

— Тогава по-добре да се молят Вестител да стана аз, а не Михаил. За разлика от него — той е на поредната от безконечните си военни кампании на другия край на света — аз присъствам на партито. Ще бъда под ръка, готов да проявя снизхождение към такава ужасна грешка. Що се отнася до Рафаил, дори ако не приемат, че е паднал, несъмнено ще си спомнят какви проповеди изнасяше за сдружаването с човешките дъщери, след като Наблюдателите му сториха точно това.

Маделин и помощниците й поставят черна боа от пера върху крилата на Уриил, така че бялата тъкан да надзърта между процепите в перата.

— Какво правите? — пита архангелът раздразнено.

Маделин се взира ококорено в асистента му, смразена от ужас, понеже негова светлост се е обърнал направо към нея. След това се покланя и се опитва да потъне вдън земя.

— Ами нали искате да се маскирате, Ваша Светлост?

Започвам да подозирам, че само към Вестителя се обръщат с такава титла и тези подлизурковци наричат така архангела, за да му се подмажат.

— Ще нося маска и покривало за крилата, но желая да ме разпознават, дори отдалеч. От анонимност се нуждаят обикновените гости. Да ти приличам на някой от простолюдието?

— Нищо подобно, Ваша Светлост! — От ужас Маделин направо е останала без дъх. Тя и хората й смъкват черната боа и тънкия плат с треперещи ръце. — Веднага се връщаме с по-подходящ костюм!

Те се изнасят, а подире им се сипят пера.

— Моите извинения, Ваша Светлост — покланя се асистентът.

— Вероятно е твърде много да се иска от тях и ум.

Двамата се впускат да обсъждат виното и алкохола. Ако се съди по описанията, май са ограбили всички барове в района на Залива, за да осигурят снабдяването на ангелите с напитки тази нощ. Отново ми хрумва, че ние сме във война, но те не са. За тях ние, хората, сме само случайна пречка.

При все нападението ни върху предишното им гнездо, те се интересуват повече от пиене и карнавали, отколкото да се защитят от хората. Разбира се, вбесяващата им самоувереност допълнително се подхранва от факта, че на практика всички ангели бяха само ранени и ще се възстановят напълно, ако вече не са се оправили.

Дискретно потривам пръсти в плата на бедрото си, където би се намирал моят меч с мече. Тъканта ми се струва тъничка и не прикрива нищо.

Не след дълго Маделин влиза отново в апартамента на Уриил с целия си екип и с все подвижна закачалка с костюми от трийсетте години на двайсети век, претъпкана с бляскава перушина. Захващат се за работа по архангела.

Накрая той се оказва облечен в бял костюм с крила от бляскаво злато и подходяща маска — по-скоро корона, отколкото прикритие за лицето. Продължава нагоре над челото му, придава му няколко пръста допълнителна височина и се извива около очите, без на практика да скрива чертите му.

Уриил се поглежда в огледалото в цял ръст. Нарежда на мен и Анди да застанем зад него. Гримът ни е бил освежен и сега носим блещукащи тюлени крила, по-скоро на феи, отколкото ангелски. Ние сме идеалните аксесоари към костюма на архангела.

Вече разбирам защо искаше дребни брюнетки. Нашите малки телца му придават още повече обем. Крилата му изглеждат гигантски, ръстът му — безконечен. Ние сме черният копринен фон на неговите златни и диамантени регалии.

Пристигаме точно за началото на приема. Крилати мъже и очарователни жени се смесват по многоетажната тераса и на голф игрището под нея. Факли и клади сияят на фона на златния блясък на небето преди залез и озаряват терена.

Гроздовете цветни фенери се люлеят на вятъра като привързани балони. Тук-там по поляните са наредени високи маси от бистро. Украсени със спираловидни панделки в златно и сребърно и с бляскави конфети, те подчертават карнавалната атмосфера на цялата сцена.

Прибоят се блъска в скалите на ръба на голф игрището, а вълните нежно плискат на плажа от другата страна. Ритъмът на океана елегантно се слива с мелодията, изпълнявана от струнен квартет.

Поглеждам към океана и се чудя как ли се развиват плановете за бягство от Алкатраз. Дали Съпротивата е тръгнала натам? Дали капитан Джейк ще стане от креслото и ще постъпи както е редно? Плъзвам поглед по бляскавата, главозамайваща тълпа и се чудя как ли се очаква да открия сестра си тук.

Уриил сияе и очевидно е в стихията си, докато приветства последователите си. В началото Анди и аз вървим точно две крачки зад него, но след известно време тълпата се сгъстява и разполагаме с място да застанем само на крачка отзад. Става малко по-трудно, когато той се отправя през моравите на игрището за голф. Нищо не кара момичетата да се чувстват по-тромави от затъващи в трева токчета.

Докато се движим, около нас отзвучават реплики от разговори. Чувам нескончаемо да се повтарят думите „апокалипсис“ и „Вестител“. Апокалипсис се произнася високо и с патос, а Вестител — тихичко, с предпазлив и потаен глас.

Жените са облечени живописно и леко, също като нас. Деликатни крила, накъдрени коси и сложни прически, мънички маски блестят и сияят на лицата им. Някои са загърнати в дълги копринени рокли, други са облекли по-къси поли с ресни.

Ангелите са със зализани коси и издокарани в старомодни смокинги или сака. Носят по-големи маски и калъфи за крилата, които променят цвета и шарките им. Някои, като нас, имат нарисувани около очите шарки с грим или татуировки. Други пък са в гангстерски костюми с провиснали верижки и широкополи шапки.

Жените направо се лепят на ангелите, смеят се и флиртуват. Погледите им обаче далеч не са така разкрепостени. Повечето изглеждат решени да си докопат ангел, а немалко направо си умират от страх. Явно приемат присърце инструкцията да си намерят ангел пазител.

На това парти не само ние, уеднаквеният чифт момичета на Уриил, безгласно крещим от ужас.

Има много жени, но и ангелите на този купон са доста повече, отколкото на предишния в гнездото. И, за разлика от преди, сега е пълно с много мускулести воини със суров поглед.

Оказва се, че повечето жени са надянали крила на феи, не на ангели. Дори покритите с пера, са по-скоро малки херувимски крилца, а не от истинския ангелски вид. Няма начин да сбъркаш тези жени с ангели.

Ако някой воин тази нощ се поддаде на съблазън, на сутринта несъмнено ще изпитва вина. И ще е наясно, че няма начин да убеди другарите си как просто е допуснал грешка.

А Уриил ще бъде единственият му шанс за изкупление.

Вероятно и преди съм била наясно какво копеле манипулатор е Уриил. Подозирам, че в течение на дълги седмици на празненства е насочвал събитията в тази посока — постепенно да сближава човешките дъщери и ангелите, предоставяйки им неограничени количества алкохол и карнавални костюми. А сега маските и калъфите за крила, които осигуряват анонимност, позволяват на ангелите да правят каквото им щукне, освободени от чувството, че непрекъснато ги следят. Щеше да е направо странно, ако Уриил беше предложил подобно нещо, веднага след пристигането им на земята.

Хрумва ми терминът „предварително планирано“.

Притеснява ме въпросът защо ми позволяват да подслушам повече от достатъчно, за да започна да подреждам този пъзел.

Притеснява ме — и то много.