Ангелски свят

28

Дори в тази опасна ситуация сърцето ми се свива, виждайки прекрасните крила на Рафи върху гърба на демона Белиал.

Последно го зърнах да куца с ранено крило. Някой явно е пришил крилото обратно на място, след като Рафи разкъса шевовете. Сигурно е готино да имаш под ръка зли доктори. Накуцването на Белиал е видимо, но докато Рафи го преследваше из летището, беше по-изразено.

Освен това около корема му са увити чисти бинтове — Рафи го посече там с меча си първия път, когато го срещнах. Радва ме да видя още доказателства, че раните от ангелски меч не зарастват скоростно като другите, точно както Рафи ми обясни.

Скорпионите летят лениво, стрелкат се напред-назад, снижават се достатъчно да надничат из прозорците. Един разбива стъкло — вероятно последното непокътнато на кея.

Трещящият звън незабавно е последван от панически писък. Семейство с деца се юрва през вратата на магазинчето и се присъединява към групата, която бяга от чудовищата.

Поведението и подходът на скорпионите пробуждат съмненията ми. Те не преследват хората, за да ги хванат. Те изкарват плячката на светло.

Преди в ума ми да се оформи „капан“, грейват прожектори и от небето пада рибарска мрежа.

Сега вече започват писъците.

От тъмното небе се спускат една, две… пет рибарски мрежи с големината на същински шатри.

От висините долитат и по-тъмни сенки. Приземяват се на четири крака и щъкат по земята като истински скорпиони, преди да се изправят на човекоподобните си крака.

Два всъщност се стоварват на строшения пристан по лице, сякаш все още не са хванали съвсем цаката на приземяването. Единият се разпищява гневно срещу попадналите в капана и им показва паст, пълна с лъвски зъби. Злобно дръпва края на мрежата и така я впива в краката на хората.

Под мрежите са приклещени няколко десетки души, драпат да се измъкнат и се гърчат, опитват се да намерят края на покривалото, за да избягат. Няколко удара със скорпионови жила ги принуждават да се струпат в средата на капаните. Плачат и пищят, няма и следа от досегашното им мълчание.

От една група под мрежите отекват изстрели. Наблизо със стържещ писък пада скорпион.

Все едно е звъннала камбанката за вечеря, орляк скорпиони се спуска към омотаната в мрежата група, откъдето се разнесе изстрелът. Вършеят с жила и удрят, безспир жилят с кървави капки по върховете си. Зверовете се вкопчват с чудовищната си паст в жертвите, за да ги изсмучат.

Писъците и гърчовете утихват след минута и остава само купчина спаружени тела, които потрепват под савана на мрежата.

Не знам дали още някой разполага с огнестрелно оръжие, но повече никой не смее да стреля.

Момченце на около осем годинки е останало далеч от баща си. Те се пресягат един към друг изпод различни мрежи. Детето плаче за баща си, но именно таткото е пребледнял по-силно и е в пълен ужас от раздялата им.

Скорпионите подбират хората, влачат оттук-оттам мрежите и, когато сметнат за необходимо, ги спират със заплашителни замахвания на опашките.

Ние се свиваме още по-плътно в тъмното и почти не смеем да дишаме.

Чудовищата изпровождат пленниците до метален товарен контейнер — такива пренасят камиони, влакове и кораби. Не е далеч от нас, но с всичкия разпилян наоколо боклук дори не съм го забелязала.

Отварят вратата на контейнера. Отзад се вижда навиваща се на руло метална решетъчна преграда.

А зад нея хората се тъпчат възможно по-далеч от входа.

Половината контейнер вече е напълнен с мъже, жени и дори с няколко деца. Ужасени са и се гушат едни в други като безпомощни жертви, каквито всъщност са.

Скорпионите навиват металната решетка и вдигат мрежите. Новите пленници бързат да избягат от чудовищата и да влязат в контейнера.