Божият гняв

VIII

Тънките пръсти на шейха се плъзнаха с обожание по кожената корица на Корана, сякаш учителят вярваше, че с този жест се докосва до бог.

— Защо направи това? — попита благо шейх Саад.

Ахмед издържа, без да трепне, погледа на учителя, убеден, че няма порицание, което да го отклони от пътя на истината.

— Кафирун са, шейх Саад.

— Е, и какво от това? Какво лошо са ти сторили?

— На исляма са сторили лошо. А който прави лошо на исляма, прави го и на Аллах, и на уммата. А който обижда Аллах и уммата, обижда мен.

— Наистина ли така смяташ?

— Да.

— На това ли те учих през тези пет години? Това ли научи от мен? Това ли научи в тази джамия?

Момчето наведе глава и не отговори. Шейхът замислено погали брадата си.

— Кой ти разправя тия неща?

— Някои хора.

— Кои хора?

Момчето замлъкна за момент. Ако споменеше учителя Айман, можеше да му навреди, помисли той. Може би беше по-добре да отговори уклончиво.

— Приятелите ми.

Саад заби пръст в ученика си.

— Тогава ще кажеш на приятелите си, че като преследват християните, те самите са кафирун.

Ахмед вдигна учудено очи.

— Какво искате да кажете с това, шейх Саад?

Учителят посочи към Корана, който държеше в ръцете си.

— До коя сура си стигнал?

— Моля?

— Коя е последната сура, която си научил наизуст?

Ученикът гордо се усмихна.

— Вече съм стигнал до сура 25, шейх Саад.

— За пет години си наизустил Корана до сура 25?

— Да.

— Изрецитирай ми тогава сура 5.

— Сура 5 ли, шейх Саад? — учуди се отново Ахмед, ококорил очи. — Но тя е много голяма…

— Тогава само аят 82 от сура 5.

Момчето затвори очи и направи усилие да си припомни. Наум изреди ред по ред сура 5, докато стигна най-сетне до въпросния аят.

— „Ще откриеш, че сред хората най-силни по вражда към вярващите са юдеите и онези, които съдружават — издекламира той, — и ще откриеш, че сред тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват: «Ние сме християни»“.

— Виждаш ли? — попита шейхът. — Виждаш ли? Сред християните ще намериш най-близки на вярващите! Това е казал Аллах в Корана! Самият глас на Аллах го казва!

— Но, шейх Саад, в същата тази сура 5 има и други аяти — мотивира се Ахмед, без да се предава. — В аят 51 Аллах казва следното: „О, вярващи, не взимайте юдеите и християните за ближни! Един на друг са ближни те. А който измежду ви се сближи с тях, е от тях“.

— Истина е — призна Саад. — Но си припомни какво казва Аллах в аят 256 на сура 2: „Няма принуда в религията!“. Тоест не можем да принуждаваме християните да си сменят вярата.

— Проблемът, шейх Саад, е, че в същата тази сура 2, аят 191, Аллах казва друго: „А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците!“. И два аята по-долу Аллах казва: „И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли, тогава да не се враждува, освен срещу угнетителите!“.

Шейх Саад стана от мястото си. „Какво момче — каза си той. — Освен че е надраснал възрастта си, знае като по вода първата част на Корана! От три кладенеца вода ще пие, но ще намери верен отговор“.

— Чуй ме, Ахмед, факт е, че всичко това е написано в Корана и отговаря на волята на Аллах — съгласи се, като говореше бавно, сякаш претегляше всяка дума. — Но трябва да ти припомня, че бог признава юдеите и християните, които нарича адепти на Писанието. И в аят 109 на сура 2 Аллах казва: „Мнозина от хората на Писанието, поради завист в душите си, желаят, след като сте повярвали, да ви превърнат пак в неверници, след като им се разкри истината. Извинявайте и прощавайте“. Виждаш ли? „Извинявайте и прощавайте“. Макар и Аллах да порицава юдеите и християните, Той призовава праведните да простят на хората на Писанието. Така че трябва да простим. Сам Аллах тъй е повелил.

— Но шейх Саад, вие не казахте целия аят докрай — поправи го ученикът му. — Пропуснахте една част.

— Каква част съм изпуснал?

— В аят 109 се казва: „Извинявайте и прощавайте, докато Аллах даде Своята повеля“. Значи правоверните ще извинят и простят, докато Аллах се появи със своята повеля. Или това ще рече, че щом се появи повелята, вече не трябва да се извинява, нито да се прощава! Друго трябва да се направи. Трябва да се убиват: „И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах!“, както се казва по-натам в същата сура.

Шейх Саад въздъхна отчаяно.

— Чуй ме, Ахмед — каза той, — Свещената книга е сложна и понякога противоречива. Трябва най-напред…

— Сложна? Противоречива? — смая се ученикът, който ставаше все по-дързък. Посочи Корана с очи. — Шейх Саад, онова, което е написано в Свещената книга, е просто и ясно. Аллах казва в сура 2, аят 193: „И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах!“. Не би могло да се каже по-ясно! Това е…

— Замълчи! — прекъсна го Саад с неочаквано раздразнение, с пламнало лице, повишавайки тон за първи път от пет години, откакто обучаваше Ахмед. — Така не се говори! Добрият мюсюлманин не бива да говори по този начин! Ти си едва на дванадесет години, дете си още! Не ме учи какво е казал или не е казал Аллах в Корана! Много добре знам какво пише в Свещената книга, какво бог е казал в нея! Цял живот изучавам Корана! Ислямът е Аллах, когото наричаме Ар-Рахман и Ар-Рахим, Всемилостивия и Милосърдния! Ислямът е Мохамед, който е казал, че е брат на всеки милосърден човек! Ислямът е Саладин, който е пожалил християните, когато освободил Ал Кудз! Ислямът са сто и четиринадесетте аята на Корана, в които се говори за любов, мир и прошка!

Ахмед се сви на мястото си, уплашен от внезапния изблик на гняв.

— Аллах ни съветва в Корана да сме великодушни към родителите си, към семейството, към бедните и странниците — продължи Саад със същия тон. — Не бива да сме разсипници, нито да мамим другите. Показността и горделивостта са големи недостатъци, честността е добродетел. Ето това казва Аллах в Корана! — Въодушевен от думите си, вдигна укорително пръст. — Ислямът е онова, което Всемилостивият казва в сура 2, аят 177: „Праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите“. — Заби все още гневен поглед в ученика си. — Не забравяй най-вече, че ислямът е миролюбив, разбра ли? Ми-ро-лю-бив! „О, вярващи! — повелява Аллах в сура 4, аят 29. — Не убивайте сами себе си!“ Да убиваш, следователно, е забранено! Така е отредено от Аллах в Корана! „Не убивайте сами себе си!“

Настана тишина. Чуваше се само задъханото дишане на шейха и неспирното дразнещо жужене на мухите. Саад прокара ръка по лицето си, опитвайки да се успокои и да се овладее, ученикът му сведе очи, изтерзан от терзанието на учителя си.

Вече по-спокоен, духовникът се прокашля.

— Чрез Корана Аллах признал пророците на юдеите и християните като Свои пратеници — каза той с обичайното си смирение. — Бог казва в сура 3, аят 3: „Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тората и Инджила53“. И Аллах добавя в сура 4, аят 163: „Ние ти дадохме откровение, както дадохме на Нух и на пророците след него, и дадохме откровение на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и потомците [му], и Иса, и Айюб, и Юнус, и Харун, и Сулайман, и на Дауд дарихме Забур54“. Проблемът е, че истинските знамения на пророците от Тората и Евангелието са били изопачени от посредници, каквито са равините и свещениците. Ето защо Аллах низпослал едно последно откровение, този път на Мохамед, като наредил думите му да останат записани в Свещената книга, та никога и никой повече да не ги преиначава. Така че, когато Коранът говори, Аллах говори чрез него. А в Корана се признава, че Иисус е бил истински Пророк. Или не си чел това?

— Да, шейх Саад. Чел съм го.

— Откровението на Аллах е откровение на доброта, на милосърдие и толерантност. В последната проповед преди смъртта си Мохамед е казал: „Както арабинът не превъзхожда човек, който не е арабин, и не-арабинът не стои над арабина, така и белокожият не превъзхожда тъмнокожия и тъмнокожият не е над белокожия. Превъзходството е в благочестието и богобоязънта от Аллах“. — Направи пауза, за да даде възможност на момчето да осмисли казаното. — Разбираш ли?

— Да, шейх Саад — потвърди отново Ахмед.

Ученикът се поколеба, сякаш искаше да добави нещо, но притеснен от избухването на учителя, се сдържа.

— Какво има, момче? — попита Саад, комуто не беше убегнала неговата плахост.

— Нищо, шейх Саад.

— Казвай.

Очите на Ахмед се спряха на томчето, което учителят му не спираше да поглажда с ръка.

— Когато Мохамед е казал, че няма превъзходство сред расите, той от Корана ли го е знаел?

— Разбира се.

— Но, шейх Саад, в същото изречение Пророкът дава да се разбере, че макар да няма превъзходство сред расите, има превъзходство на исляма. Апостолът на Аллах казва: няма превъзходство на човек над човека, „превъзходството е в благочестието и богобоязънта от Аллах“. Или, с други думи, мюсюлманите са по-висши. Аллах казва в сура 3, аят 19: „Ислямът е религията при Аллах“.

— Разбира се, ислямът е покорство пред бог. Който почита бог, има превъзходство. Но не забравяй, че хората на Писанието също почитат бог…

— Изопачена вяра е това, шейх Саад, изопачена от равини и свещеници. Не е правата вяра. Те общуват с бога само чрез посредници, а не направо, като нас.

— Истина е — призна учителят. — И какво от това?

— Това показва, че не сме всички еднакви, шейх Саад.

— Предполагам, че не сме — съгласи се Саад. — Но припомни си какво казва Аллах в сура 2, аят 62: „Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях], които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят“. Същото послание се повтаря в два други аята. Както виждаш, Аллах ще се отплати на добрите хора на Писанието. Това говори за толерантност към останалите религии.

— Да, но в сура 5, аят 51, Аллах казва ясно, че правоверният не може да бъде приятел ни на юдей, ни на християнин…

— Истина е.

Ахмед отново замълча нерешително, колебаейки се дали да изкаже гласно онова, което мислеше, но този път надви боязливостта си.

— Има и още нещо. Моля ви, не ми се сърдете за това, което ще ви кажа…

Саад се усмихна благосклонно.

— Не се безпокой.

— Преди малко казахте, че Аллах е забранил да се убива.

— Да.

— Но ако е така, шейх Саад, защо в сура 2, аят 193, се казва: „И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах!“. И щом е така, защо в аят 191 на същата сура се казва: „А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците“. Щом е така, защо Аллах заповядва в Корана да се убиват онези, които извършват определени престъпления? Забранено ли е да се убива, или не?

Учителят остана безмълвен за миг, явно се колебаеше как да му отговори.

— Забранено е, разбира се… но в същото време е и позволено… само при определени обстоятелства.

— Ето това е, шейх Саад. Разрешава се при определени обстоятелства. Не само това, повелява се да се убива, както е случаят с правоверните, замесени в убийство или незаконни сексуални връзки, с отстъпниците или в случаите с кафирун. Спомняте ли си, че в сура 4, аят 29, бог се обръща към правоверните, а не към кафирун. „О, вярващи — казва Аллах, — не убивайте сами себе си!“ Тоест не погубвайте други правоверни, не убивайте други мюсюлмани, само престъпниците. Но Аллах не забранява да се убиват кафирун. Всъщност още не сме говорили за сура 9, аят 5, където Аллах…

Гласът на Ахмед заглъхна, когато видя пребледнялото лице на учителя си при споменаването на този аят. Но шейхът не каза нищо и ученикът му завърши изречението.

— … в сура 9, аят 5, Аллах казва: „… убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада!“.

Мускулите на челюстите на учителя му се свиха, издавайки неимоверното усилие, което полагаше, за да се въздържа.

— Това се отнася за идолопоклонниците, а не за хората на Писанието — каза той с напрегнат и студен глас.

— Всички са идолопоклонници, шейх Саад! Нима християните кафирун не се молят на статуи, които поставят в църквите си? Нима не боготворят свещите и майката на Иисус? Нима не казват, че Иисус е син божи? Това е идолопоклонничество! Казано е в Корана: „Няма друг Бог, освен Аллах!“. Вие самият сте го казвали толкова пъти на уроците ни през тези пет години! Има само един бог! Никой не се моли на Мохамед! Никой не се моли на Абу Бакр или на който и да било друг халиф! Истински праведният се моли на бог, единствено на бог! Но християните кафирун се молят на Иисус, на неговата майка, молят се на Свети Дух, на този и онзи светец, молят се на папата, молят се пред статуи… молят се на всичко! Дори смятат, че Иисус е нещо като бог… Това е идолопоклонничество! Аллах казва: „Убивайте идолопоклонниците, където ги сварите!“.

— Добре, но тази повеля е дадена в специфичния контекст на една битка, не може да се разглежда като обща заповед.

— Само този, който не иска, не я вижда като обща заповед, шейх Саад — отвърна му ученикът с дързък поглед. — Ясно е, че всички аяти в Корана си имат свой контекст. Но нима Аллах не е Ас Самад55, Всевечният? Значи и повелите му, макар и изказани в определен контекст, са вечни. Когато Аллах, с безкрайната си мъдрост, е разкрил пред Пророка аята, в който повелява определени обвинения да имат най-малко четирима свидетели, тази повеля има ли контекст?

— Разбира се, че има.

— Но е вечна. Същото е и с повелята да се убиват идолопоклонниците. Като всички останали аяти в Корана, и този има свой контекст. Но е вечен, както и всички останали. — Посочи учителя си. — Вие самият сте казвали неведнъж, че Свещената книга е неподвластна на времето. Щом е така, този аят също е неподвластен на времето.

Саад въздъхна дълбоко, почувствал внезапна умора.

— Не знам кой ти втълпява тези неща — възкликна той и махна унило, избягвайки отговора на въпроса, поставен от ученика. Даде да се разбере, че разговорът е приключен, внимателно взе Корана и стана от стола. — Но трябва да внимаваш.

Ахмед повдигна вежди, изненадан от неочакваното предупреждение.

— Защо, шейх Саад?

Учителят хвърли един последен поглед към ученика си, преди да му обърне гръб и да напусне джамията.

— Защото онова, което говориш, е опасно.