Божият гняв

Последна бележка

Този роман разказва измислена история с измислени герои, но както се случва във всичките ми творби, много от нещата, които се разкриват в книгата, не са никаква фикция.

Те са истински.

Истина е, че има документи на „Ал Кайда“, както и изявления на нейни ръководители, от които е видно намерението на движението да използва ядрено оръжие. Истина е, че ако разполага с петдесет килограма високообогатен уран, всеки човек с инженерни познания би могъл да направи атомна бомба за по-малко от двадесет и четири часа в някой гараж. Истина е, че е възможно човек да се сдобие с високообогатен уран в страни със съмнителна ефикасност на мерките за сигурност. Истина е, че вече са станали няколко кражби на ядрен материал в руски хранилища, в това число и в „Маяк“. Истина е, че Пакистан е изнасял ядрена технология за други ислямски страни и че учени от страната са били консултанти на Бин Ладен и на други ръководители от „Ал Кайда“. Истина е, че повече от сто и петдесет аята в Корана са посветени на джихад.

Нито един от диалозите на героите в този роман не изразява личното ми отношение към исляма — само излагат различни пресичащи се перспективи по отношение на тази толкова значима религия, като се акцентира най-вече върху така наречената радикална или фундаменталистка перспектива. Цитатите от Корана или ахадис, в които се представя примерът на Пророка, са точни. За целта ползвах превода на Корана на португалски от Америко де Карвальо, издание на Публикасоиш Еуропа-Америка, от 2002 година; направил съм незначителни промени във формата, но не и в съдържанието на сура 8, аят 16; а така също и в сура 4, аят 34, по съвет на мюсюлмански духовник, според когото промяната предава по-добре оригиналното послание на арабски. Колкото до цитатите на ахадис, те са мои преводи на преводи от арабски на английски.

Използвани са също много други източници. На първо място, консултирал съм се с текстовете на менторите на така наречения радикален или фундаменталисти ислям, в превод на английски език. Това се отнася най-вече за Jihad от египтянина Хасан ал Банна, основател на Мюсюлманско братство, убит през 1949 година, и за Milestones Along the Road („Събития, които бележат пътя“), написана в затвора през 1964-та от друг египтянин, Сайед Кутб. Този текст се счита за основополагащ от модерните ислямисти. Кутб, който наследява Ал Банна в Мюсюлманско братство, е бил екзекутиран през 1965 година точно заради публикуването на тази книга.

Други книги, които представят продължение на идеите, заложени в текстовете на Ал Банна и Кутб, и които също съм проучил, са: Defense of Muslim Lands („Защита на мюсюлманските земи“) и Join the Caravan („Присъедини се към кервана“) от шейх Абдуллах Аззам, един от менторите на Осама бин Ладен; The Virtues of Jihad („Достойнствата на джихад“) от молла Мохаммед Масууд Азхар; Ruling by Man-made Law („Управление според човешките закони“) от Абу Хамза ал Масри и Jihad in the Qur’an and Sunnah („Джихад в Корана и Сунната“) от шейх Абдуллах бин Мухаммад бин Хумаид.

За да разбера „Ал Кайда“ и да се запозная с идеите на лидера й, проучих два текста, написани от самия Осама бин Ладен, озаглавени Declaration of War on America („Обявяване на война на Америка“) и Exposing the New Crusader War („Описание на новата кръстоносна война“), както и интервюто, дадено от него за ABC News през 1998 година. Важни в това отношение са и книгите Al-Qaeda („Ал Кайда“) от Джейсън Бърк и The Secret History of Al-Qaeda („Тайната история на «Ал Кайда»“) от Абдел Бари Атуан, от които почерпих подробности, отнасящи се до Бин Ладен и тренировъчните лагери на „Ал Кайда“ в Афганистан. Но по отношение на лагерите ми помогна безспорно Inside the Jihad („За джихад отвътре“) от Омар Насири.

Други, заслужаващи внимание източници, са Terror in the Name of God („Терор в божието име“) от Джесика Стърн; Who Becomes a Terrorist and Why („Кой става терорист и защо“), доклад, изготвен през 1999 година от Рекс Хъдсън за американското правителство; The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order („Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред“) от Самюел Хантинтън; The End of Faith: Religion, Terror, and the Future of Reason („Краят на вярата: Религия, тероризъм и бъдещето на разума“) от Сам Харис; „За исляма“ от Али Камел; The Crisis of Islam — Holy War and Unholy Terror („Кризата на исляма — свята война и безбожен терор“) от Бернард Люис; а така също God’s Terrorists — The Wahhabi Cult and the Hidden Roots of Modern Jihad („Божиите терористи — уахабитският култ и скритите корени на модерния джихад“) от Чарлз Аллен.

Колкото до основните и по-общи текстове за исляма, освен самия Коран съм ползвал също книгите „Ислямът“ на Акбар Ахмед; Islam — Faith, Culture, History („Ислямът — вяра, култура, история“) от Пол Лунде, както и „АБВ на исляма“ от Ив Торавал.

Проучих също и творби, анализиращи войнствения аспект на исляма. Най-важните от тях за мен бяха Journey Into the Mind of an Islamic Terrorist („Пътуване из съзнанието на един ислямски терорист“) и Islam and Terrorism („Ислям и тероризъм“) от Марк Габриел; The Truth About Muhammad („Истината за Мохамед“) от Роберт Спенсър. Трябва да спомена, че двамата автори са използвали псевдоними, защото се опасяват, че разкриването на истинската самоличност може да им струва живота, което ми се стори обезпокояващо и симптоматично за нетолерантността по отношение на свободата на словото.

Що се отнася до въпросите за ядреното оръжие, творбите, които трябва да спомена, са: The Atomic Bazar („Атомният пазар“) от Уилям Ленгуиш; Nuclear Terrorism — The Ultimate Preventable Catastrophe („Ядреният тероризъм — последната предотвратима катастрофа“) от Греъм Алисън; The Four Faces of Nuclear Terrorism („Четирите лица на ядрения тероризъм“) от Чарлз Фъргюсън и Уилям Потър; The Seventh Decade — The New Shape of Nuclear Danger („Седмото десетилетие — новият облик на ядрената опасност“) от Джонатан Шел; America and the Islamic Bomb — The Deadly Compromise („Америка и ислямската бомба — смъртоносният компромис“) от Дейвид Армстронг и Джоузеф Тренто; Deception — Pakistan, the United States, and the Secret Trade in Nuclear Weapons („Заблудата — Пакистан, Съединените щати и тайното споразумение за ядрените оръжия“) от Адриан Леви и Катрин Скот-Кларк; The Nuclear Jihadist — The True Story of the Man Who Sold the World’s Most Dangerous Secrets… and How We Could Have Stopped Him („Истинската история за мъжа, продал най-опасните тайни на света… и как можехме да го спрем“) от Дъглас Франц и Катрин Клинс; и накрая Shopping for Bombs — Nuclear Proliferation. Global Insecurity, and the Rise and Fall of the A. Q. Khan Network („Пазар на бомби — разпространение на ядрено оръжие, глобална несигурност и възход и падение на А. К. Хан Нетуърк“) от Гордън Корера.

Не мога да не спомена и ценната помощ на редица хора, допринесли за тази творба. Благодаря на първо място на двамата мюсюлмани, които редактираха романа: Пауло Алмейда Сантош, един от най-старите дейци на „Ал Кайда“, събеседник на Бин Ладен и автор на първия атентат на това движение в Европа; и един любезен духовник, който познава муджахидините в Афганистан и Пакистан и който, макар да твърди, че в тази книга е изложено действителното виждане на фундаменталистите за исляма, предпочете да остане анонимен.

Благодаря също на Жозе Карвальо Соареш, професор по физика в Лисабонския университет и изследовател в Центъра за ядрена физика, който редактира откъсите, отнасящи се до конструирането на атомната бомба; на Евгени Муравич, който отново ми помогна за всичко, отнасящо се до руската действителност; на Али Зан, моя измаелитски мюсюлмански гид в Пешавар и Лахор; на Хюсеин, който ми показа ислямския и коптския християнски Кайро; на Мохамед, който ме заведе до Храма на Хатшепсут, където през 1997 година „Ал Джамаа ал Исламия“ извърши кървавия атентат в Луксор; на моя издател Гилерме Валенте, на целия екип на Градива — за старанието и професионализма им, и както винаги и най-вече — на Флорбела.