Божият гняв

XXXVIII

Внезапният напор на вятъра накара Ахмед да стане и да затвори прозореца. Надникна навън и остана поразен: Адара пресичаше улицата и, за негов ужас, нищо не покриваше главата й!

— Аллах! — възкликна потресен. — Полудяла е!

Ахмед не обичаше жена му да излиза сама до бакалията, но нямаше как да избегне това. Намираше се в страна на неверници и никой от семейството му не бе тук, за да придружава Адара, когато й се наложи да излиза на улицата. Затова трябваше да се примири, но я пускаше да излиза само, при условие че ще пази лицето и тялото си от похотливи погледи. И ето ти на, не се беше подчинила на заповедта.

В момента, в който Адара отвори вратата, кърпата отново покриваше косите й. Ръката на мъжа й се стовари върху лицето й — веднъж, после още веднъж и още веднъж; три плесници запалиха страните й.

— Курва! Безсрамница! Как се осмеляваш да не ми се подчиняваш?

Ахмед беше изгубил контрол. За първи път посягаше на жена си, но гневът го беше обсебил напълно. Адара се сви трепереща в ъгъла на антрето, закривайки главата си с ръце.

— Какво има? — изстена тя. — Какво съм направила?

— Курва! Нямаш ли срам? Омръзна ми! Ще се научиш ли най-сетне? Ще се научиш, обещавам ти!

— Какво съм направила? За бога, какво съм направила?

— Много добре знаеш! Кучка! Развратница! За нищо не ставаш!

Когато мъжът й спря да я бие, Адара остана свита и дълго подсмърча в ъгъла. Тази жена наистина е непокорна, повтори си за сетен път Ахмед. Задъхан, той изгледа презрително треперещото тяло. Но той добре щеше да я нареди, щеше да я научи да спазва целомъдрие и да се държи като добра мюсюлманка.

— Ти не бива да ме биеш! — изстена тя, когато се съвзе. — Нямаш право! Само лошият правоверен бие жена си!

— Кой ти каза това?

— Моллата от Централната джамия. Той каза, че Пророкът в последната си проповед наредил на правоверните да се отнасят добре с жените си!

— Доколкото знам, аз се отнасям добре с теб…

— Но ти току-що ме би! Моллата каза, че Коранът гарантира равенството между мъжете и жените. Нямаш право да ме биеш!

Съпругът й се разсмя насила.

— Този молла или е пълен невежа, или се е продал на кафирун. Къде е написано това?

Тя вдигна очи и го изгледа мрачно.

— В Корана, вече ти обясних. Аз самата го прочетох! Аллах казва в аят 228 на сура 2: „И жените имат същите права, каквито и задължения, съгласно обичая“. Там е написано!

— Ти да не би да наизустяваш Корана?

— Знам този аят.

— Щом като го знаеш, би трябвало да го цитираш целия. Наистина Аллах казва, че правата са еднакви. Но в същия този аят пояснява, че „мъжете са едно стъпало над тях“.

— Над тях — каза Адара, — но имат същите права като жените.

— Точно така. Но не забравяй какво е низпослал Аллах в Свещената книга: показанията на мъжа се равняват на показанията на две жени; наследството, което получава дъщерята, е половината от това, което наследява синът; един мъж може да е женен за четири жени едновременно, но никоя жена не може да е омъжена за повече от един мъж едновременно. А в аят 223 на сура 2 е казано от Аллах: „Вашите жени са като нива за вас. И отивайте при нивата си, както пожелаете“.

— Отивайте при нивата, казва Аллах — защити се Адара, все така непреклонна. — Не казва да бъдат бити.

— Казва го в сура 4, аят 34: „А онези, от чисто непокорство се страхувате, увещавайте, [после] се отдръпнете от тях в постелите!“.

— Ето на — настоя Адара. — Аллах казва „увещавайте“, но не казва да бъдат бити.

— За какъв вид увещание и наказание мислиш, че говори Аллах?

— Не знам. Но той не говори за бой.

— Пророкът го е казал.

Жената му хвърли въпросителен поглед.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Има един хадис, в който са записани думите на божия пророк: „Нито един мъж няма да бъде разпитван за причините, поради които бие жена си“. А в един друг хадис пише, че Пророкът се оплакал, че жените започнали да стават много дръзки с мъжете си, и им дал право да ги бият.

— Моят молла казва, че тези ахадис не са напълно достоверни — мотивира се тя.

Ахмед повдигна рамене.

— Цитирани са от Абу Дауд — поясни той, сякаш този факт бе достатъчен. — Има и един друг хадис, на Ал Бухари, в който някой пита Пророка дали може да бие жена си и той отговаря утвърдително, като добавя, че наказанието трябва да бъде наложено с мисуак121.

На Адара й беше трудно да приеме подобно нещо. Макар да знаеше, че никога няма да може да обори Ахмед по въпросите на Корана, тя не се предаде.

— Но ти не ме би с мисуак — възропта тя. — Освен това, за да бие един правоверен жена си, трябва да има причина. Не може да я бие само защото му е хрумнало!

— Истина е.

— Щом е истина, защо ме би?

— Защото не се подчини!

— Аз?

Ахмед направи крачка напред изнервен и насочи към жена си обвинителен пръст.

— Не се прави, че не знаеш, защото аз всичко видях! Ходиш по улицата непокрита! Не спазваш повелята на Пророка, нито моята заповед, нито целомъдрието, присъщо на една уважавана мюсюлманка! Или ще го отречеш?

Адара не знаеше какво да каже. Истина беше, че напоследък се разбулваше, щом излезете на улицата. Беше й омръзнало да я сподирят със странни погледи. Португалските кафирун винаги я оглеждаха, когато я зърваха с тези покривала, затова предпочиташе да се приобщи, да се движи, без да я наблюдават във всеки един момент. Винаги внимаваше да се покрие на връщане вкъщи, но явно мъжът й я беше хванал да нарушава тези правила.

Вдигна очи и отново се вгледа в Ахмед с предизвикателно изражение.

— Добре, разбулих се на улицата. И какво от това? Какъв е проблемът?

Мъжът й я изгледа смаян, не можеше да повярва на ушите си.

— Какъв е… — Поклати глава, сякаш така можеше да подреди мислите си. — Шегуваш ли се с мен, жено?

— Не, не се шегувам! Какъв е проблемът жените да ходят незабулени? Можеш ли да ми обясниш?

— Да не си луда? Това са повели на Пророка!

— Но сигурно е имал някаква причина, за да ни кара да се забулваме…

— Нима не знаеш, че мъжете… мъжете полудяват от възбуда, когато видят разбулена жена? Не знаеш ли как влияе на мъжете една полуразголена жена? Ослепяват от желание! Тотално объркани са!

— Объркани ли?

— Да, объркани! Дори не могат да работят! Настава пълен хаос! Обществото изпада в неудържима анархия! Абсолютна фитва122!

Адара остана за момент загледана в мъжа си, сякаш се чудеше откъде да започне. После се надигна и тръгна към кухнята.

— Когато посещавах медресето в Кайро, и моите учителки ми даваха това обяснение. Казваха ни, че ние, жените, имаме голяма сила с тялото си и че ако го покажем, обществото ще рухне. — Приближи се до прозореца и извика мъжа си. — Ела да видиш нещо.

Ахмед се приближи, без да разбира какво цели.

— Какво има?

— Жените кафирун покриват ли се?

— Знаеш много добре, че не — отвърна той с презрение. — Тези нечестиви души са просто едни безсрамни курви, които се разголват пред похотливи погледи.

Адара посочи улицата.

— Тогава погледни навън и ми кажи: да виждаш мъже, кипящи от страст? Да съзираш анархия някъде? Ако всичко е така, както ти и моите учителки от медресето казват, как ще ми обясниш защо тази земя на кафирун е по-добре организирана и подредена от земята на правоверните? Как ще ми обясниш защо, като си ходя по улицата непокрита, нито един мъж не ми хвърля сластни погледи? Как ще ми обясниш факта, че тук всичко си функционира напълно нормално, независимо че навън се движат хиляди непокрити жени? Къде е фитва? Къде е хаосът? Къде е анархията?

Ахмед огледа улицата пред апартамента. Гледката наистина беше много по-хармонична от бъркотията, с която беше свикнал в Египет. Хората се разхождаха спокойно и мъжете не преливаха от сладострастие при всеки зърнат женски глезен. Вярно, беше чувал работници да подхвърлят закачки на момичетата, но това бяха редки случаи, докато в Кайро беше присъствал на доста по-настоятелно ухажване. Зърна жена с разголени рамене, а мъжът, с когото се размина на тротоара, не изглеждаше обзет от неудържимо желание. Как можеше да се обясни подобна загадка?

С пренебрежителен жест съпругът се обърна с гръб към прозореца и излезе от кухнята.

— Обяснението е просто — измърмори на излизане. — кафирун не са истински мъже!