Божият гняв

XXXI

Кррррр.

— Bluebird110.

Гласът бе придобил метален тембър и бе съпроводен с дразнещо бръждене.

— Bluebird, чувате ли ме?

Кррррр.

Томаш нагласи апаратчето, което бяха сложили в ухото му.

— Мен ли викате? — попита историкът.

— Да — потвърди гласът. — Добре ли ме чувате?

— Много добре.

Кррррр

Статическото жужене се върна.

— Локализира ли вече Charlie? — попита Ярогнев в миниатюрната слушалка.

— Кой Charlie?

— Онзи тип, с който ще се срещнете, както вече ви обясних. Вие сте Bluebird, а той е Charlie.

Историкът се огледа наоколо, опитвайки се да разпознае нечие лице на площада. Имаше много хора, най-вече мюсюлмани, но нито един не приличаше на бившия му студент.

— Не, не виждам Закариас.

— Fuck! — възкликна Ярогнев. — Не споменавайте истинското му име, по дяволите! Той е Charlie, вече ви казах.

Томаш нетърпеливо цъкна с език.

— Какъв е проблемът да се обръщам на име? За какво са ни тези идиотски кодове? Това да не би да е филм? Нима ви приличам на агент 007?

— Мерки за сигурност.

— Защо са ни?

— Jesus!111 Мразя да работя с аматьори, защото вършат само глупости — изръмжа Ярогнев през зъби. — Чуйте ме, Bluebird, трябва да проумеете, че тези типове, с които си имаме работа, имат достъп до технологии. Ако разберат за тази среща, естествено, ще проследят радиочестотите. И ако го направят, ще ни открият. Затова ви съветвам да използвате кодираните имена, които ви дадох тук, в буса. Ясно ли ви е?

Историкът въздъхна и се подчини, без да е напълно убеден.

— Да.

Кррррр.

Отново огледа наоколо. Крепостта приличаше на спокоен оазис сред градския ад. Но въпреки това на площада до входа на крепостта бе доста оживено — вярващи напускаха джамията „Бадшахи“, една от най-големите и красиви джамии в света, която се издигаше от другата страна на площада. И крепостта, и джамията бяха построени в стил могул, с характерните масивни стени в червеникав тухлен цвят и куполи, напомнящи тибетски ступи112. Архитектурните линии бяха внушителни, но това не бе изненадващо — стилът могул бе създал великолепието на „Тадж Махал“.

Джамията бе грандиозна, но онова, което порази въображението му, беше Портата Аламгири, през която се минаваше за крепостта. Тя действително бе огромна. Томаш беше чел в историческите книги, че по времето на могулите оттук обикновено минавали слоновете, носещи на гърба си кралското семейство. Обърна се с лице към вратата и се опита да си представи сцената: слонове, които минават през Портата Аламгири. Трябва да е било изумително зрелище!

Погледна часовника си.

Единадесет и четиридесет и пет.

До срещата със Закариас оставаха петнадесет минути. Огледа внимателно площада, вглеждайки се в лицата на хората, и отново не откри познати черти. Дали не бе изникнал някакъв проблем? Дали наистина бившият му студент щеше да се появи?

Кррррр.

— Bluebird.

Този път в ухото му прозвуча женски глас.

— Какво има, Реб… — Не доизказа името, спомняйки си онова, което Ярогнев му беше казал минути преди това. Не биваше да назовава никого по име. Но какъв беше кодът, който я идентифицираше? — Какво има, Shopgirl113?

— В момента… — Кррррр… — точно на… — Кррррр — … минарето, което…

Кррррр.

— Повтори!

Кррррр.

— … и не знам…

Кррррр.

— Shopgirl?

Кррррр.

Явно не можеше да установи връзка с Ребека. За всеки случай Томаш повика Ярогнев с кодовото му име.

— Алфа? Всичко наред ли е?

Кррррр.

— Алфа?

Кррррр.

По неизвестна причина връзката се беше разпаднала. Томаш възкликна гневно, направи полукръг и се върна в буса.

— Загубих връзка.

Веднага след като влезе в колата, Ярогнев издърпа от колана му малкия апарат и започна да го тества, за да открие проблема. Разбирайки, че се е случило нещо непредвидено, Ребека също се върна в буса, за да разбере какво става.

— Имаш десет минути да се справиш с това — предупреди тя Ярогнев.

— Спокойно — отвърна агентът, зает с апарата.

Томаш и Ребека се настаниха на задните седалки в нервно очакване. Часът на срещата наближаваше, а съществуваше проблем с комуникацията. Каква друга неприятност можеше да ги сполети? Свикнала с напрегнати ситуации, американката разбираше, че в момента нищо не зависи от нея и че най-добре ще е да се отпусне. Трябваше да се разсее и най-добрият начин беше да насочи мислите си в друга посока.

— Все още си мисля за онова, което ми разказа преди малко — прошепна тя. — Признавам си, че останах шокирана.

— Разбирам — отвърна Томаш. — Но не бива.

— Как така не бива?

Историкът поклати глава. Да обясняваш историята на дилетанти, си имаше своите неудобства…

— Трябва да разберете, че Мохамед е човек от VII век — каза. — Нещата, които е извършил, трябва да бъдат разбирани в контекста на онова време. Факт е, че Мохамед обединил арабите и изградил нова цивилизация. Въвел монотеизма, насърчил милосърдието, установил правила за социално общуване… свършил е много работа. Безспорно е велик човек. Не бива да се опитваме да го съдим от гледна точка на морала, характерен за днешното западно общество. Нашият морал е проникнат от християнски ценности и макар да не го осъзнаваме, ние сме склонни да гледаме на нещата според тези ценности.

— Намеквате, че трябва да приемем онова, което вършат фундаменталистите?

— Не, в никакъв случай. Трябва да бъдем толерантни с толерантните и безкомпромисни с безкомпромисните. Англия и Америка са били толерантни с нацизма и знаем докъде доведе това! Не можем да си позволим да бъдем наивни дотам, та да допуснем, че може да има диалог с нетолерантните. Няма! „Ал Кайда“ е нетолерантна! „Лашкар-и-Тайба“ е нетолерантна. „Хамас“ е нетолерантен. Всички те следват буквално Корана и възнамеряват да наложат исляма на целия свят. Понякога виждам, че някои западни интелектуалци подкрепят диалога с „Ал Кайда“ или „Хамас“, и това, честно казано, ме разсмива. Подобна идея може да хрумне само на човек, който няма ни най-малка представа за…

— Приятели, бихте ли млъкнали?

Беше Ярогнев, който изпробваше апарата.

— Ще говорим по-тихо — обеща Ребека.

— Опитвам се да се съсредоточа, по дяволите!

— Добре! — каза тя, снишавайки глас. — Искате да кажете, Том, че трябва да застанем срещу мюсюлманите.

— Грешите.

— Извинете, но това се подразбра от думите ви.

— Онова, което исках да кажа, е, че трябва да застанем срещу онова, което наричаме фундаментализъм.

— Но нали фундаменталистите прилагат повелите, които се съдържат в Корана и примера на Пророка?

— Несъмнено.

— Това не ги ли прави истински мюсюлмани?

Томаш се изсмя.

— Напомняте ми за Бин Ладен. И той казваше същото.

Ребека изчака да чуе останалата част от отговора и понеже такъв не последва, настоя отново.

— Всъщност не ми отговорихте на въпроса…

— Не знам дали мога да отговоря на този въпрос — призна историкът. — Това е много болезнена тема. Докато бях в Кайро, си дадох сметка, че дълбоко в себе си много мюсюлмани се питат дали фундаменталистите не са прави в крайна сметка. В интерес на истината всичко, което фундаменталистите твърдят, е подкрепено от аятите в Корана и от житието на Мохамед. Няма нищо измислено. Това, както можете да предположите, притеснява немалко мюсюлмани, най-вече защото Коранът повелява, че истинският мюсюлманин трябва да следва всички предписания на исляма, а не само някои от тях. Независимо дали ни харесва, или не, джихад срещу неверниците е едно от тях.

— Но ако е така, защо мюсюлманите не следват тези повели буквално?

— Това е дълъг разговор! — Томаш направи пауза. — Наистина ли искате да ви обясня това?

— Да, докато Джери не разреши проблема.

Томаш погледна към американеца, който разглеждаше вътрешността на уреда, а после към множеството навън. Нямаше и помен от Закариас. А и да имаше, Ребека беше права — нищо не можеше да се направи, докато техническият проблем не бъде отстранен.

— Вижте, ако разбираме буквално заповедите, които се съдържат в някои от религиозните текстове, било в Корана или в Библията, насилието е неизбежно.

— И в Библията ли?

— Разбира се! — възкликна той, опитвайки се да се абстрахира от проблема, който го притесняваше в момента. — Не сте ли чели Стария завет и повелята да се убиват с камъни прелюбодейците? Ако я спазвахме буквално, добре щяхме да се подредим! Евреите и християните избягват да се придържат към „буквата“ на библейския закон. Така постъпват от векове и мюсюлманите по отношение на Корана. Времената са други. Някои от предписанията, установени от Мохамед през VII век, отразяват действителността през онези далечни времена и не могат да бъдат пренесени в днешно време. Те са мирни граждани, продължават да са мюсюлмани, но искат да живеят в мир и приемат Запада. Само че има други мюсюлмани, които следват буквално ислямския закон. Някои смятат, че шериатът трябва да се въведе незабавно и изцяло и точно тях обикновено наричаме фундаменталисти или радикали. Говоря за фанатиците, които са ни обявили война на живот и смърт и сеят гибел навсякъде. Другите фундаменталисти са консерваторите. И те искат да унищожат Запада, но осъзнават, че противникът е по-силен от тях, и предпочитат временно разбирателство, изчакват удобен момент да атакуват.

— А правителствата на тези страни? Каква е тяхната позиция?

— Има всякакви правителства, както знаете. Но онези от тях, които не са фундаменталисти, нито консерватори, са държани под око от собствените си народи.

— Защо?

— Защото нарушават шериата — отбеляза историкът. — Ислямският закон например осъжда на смърт чрез пребиване с камъни жените, обвинени в прелюбодеяние, както е в Стария завет. А това, както предполагате, е шокиращо от позицията на западния морал. Нали Иисус е казал в защита на жената, уловена в прелюбодейство: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея“? Има мюсюлмански правителства, които под влияние на западната култура са определили по-леки наказания за този вид престъпление. Но нали Мохамед е наредил прелюбодейките да бъдат убивани с камъни? Ако правителството е мюсюлманско, защо не изпълнява заръката на Пророка? Тези два въпроса са изключително сложни и поставят въпросните правителства в шах.

— Мюсюлманският народ смята, че една прелюбодейка трябва да бъде убита с камъни, така ли?

— Много хора смятат така.

— Но това вероятно са невежи хора, които…

— Грешите! Мнозина от образованите мюсюлмани са фундаменталисти. Всъщност основната характеристика на един ислямски фундаменталист е желанието му да следва исляма точно и изцяло. След като Коранът повелява да се моли пет пъти, обърнат към Мека, той се моли. Щом Коранът повелява да се дава милостиня на бедните, той дава. Щом Коранът повелява да отсичат ръката на крадците, той я отсича. Щом Коранът повелява да се убиват неверниците, които не приемат да бъдат унижавани с изплащането на дискриминиращи налози, той убива. Съвсем просто е. За един фундаменталист „сиви“ зони не съществуват. Онова, което Коранът и Пророкът казват, че трябва да се направи, трябва да бъде сторено и отговаря на доброто. Онези, които не се подчиняват на Корана и на Пророка, са неверници и служат на злото. Нищо повече. Мюсюлманите се намират в царството на светлината, а неверниците тънат в тъмнина.

— Знам — каза Ребека. — Но как е възможно тези хора да не еволюират с времето? Ето това не разбирам!

— Не разбирате, защото не познавате историята на исляма — прекъсна я Томаш. Наведе се на седалката и извади географска карта от пътната си чанта, лежаща в краката му. Разтвори картата в скута си и очерта с пръст няколко направления. — Вижте, още от времето на Мохамед мюсюлманите са свикнали да са в атака и да покоряват други народи. Бързо са се пръснали из Близкия изток и Северна Африка, използвали са сила, за да завладеят Индия, Балканите и Иберийския полуостров, и са стигнали дотам, че са атакували Франция и Австрия.

— Но винаги са ми казвали, че мюсюлманите поддържат мирни взаимоотношения с другите религии…

— Кой ви е казал това?

— Прочетох го в една статия. Там се казваше, че кръстоносните походи провокирали вражда между християни и мюсюлмани.

Томаш се разсмя.

— Глупости! Кръстоносните походи са първият опит на християните да излязат от позицията си на отбрана след цели четири века атаки! Едва с кръстоносните походи християните се възправят срещу мюсюлманите и минават в нападение. — Пръстът на Томаш посочи други точки по картата. — Кръстоносните походи са първият отпор на християните срещу неспирните набези на мюсюлманите. Освен че отвоюват Светите земи, християните си възвръщат Иберийския полуостров, а след големите зографски открития се устремяват по света. Появяват се европейски империи из цялата планета. Дори малки страни като Португалия завладяват пространства с ислямско присъствие, като части от Индия и протока Ормуз, вдигат крепости дори в сърцето на Африка, в земи, за които Пророкът казва, преди да умре, че могат да бъдат владение единствено на мюсюлманите. Въпреки невероятната европейска експанзия ислямът не се отказва от целта си да покори цяла Европа и прави един последен опит да премине в офанзива, нападайки Свещената Римска империя през XVII век, но втората обсада на Виена се проваля и ислямските войски бият отбой. Това е началото на края. Следва низ от военни поражения, докато европейците стигат до самото сърце на исляма.

— През XIX век — вмъкна американката.

— По рано — поправи я Томаш. — Наполеон нахлува в Египет през 1798 г. Както се досещате, мюсюлманите изпадат в шок. Но в действителност не ислямските войски прогонват неверниците французи от Египет, както би могло да се очаква, а малка британска ескадрила. В този момент ислямският свят разбира, че големите европейски сили могат да нахлуват в земите им, когато решат, и за капак единствено други европейски сили могат да ги прогонят!

— Е да, но в известен смисъл изглежда справедливо, не мислите ли? — каза Ребека. — Мюсюлманите са се държали векове наред като имперска сила, нападайки страна след страна. Все някога е трябвало да опитат вкуса на горчивия плод…

— В този смисъл да, така е. Само че на тях им се налага да открият колко горчив е този плод и по-късно, през XIX век, когато европейската експанзия на ислямска земя се задълбочава и британците окупират Аден, Египет и Персийския залив, а французите колонизират Алжир, Тунис и Мароко. Този процес достига своя връх с разгрома на Османската империя в Първата световна война. Великобритания и Франция получават целия Близък изток, като британците остават с Ирак, Палестина и Трансйордания, а французите остават да господстват в Сирия и Ливан. Символът на това западно господство над исляма е краят на османския халифат през 1924 г.

— Добре, но всичко това е история! — мотивира се Ребека. — Доколкото знам, всички тези страни са извоювали независимостта си. Освен това самите турци слагат край на халифата, а не Западът…

Историкът сгъна картата и отново я прибра в пътната чанта.

— Нима смятате, че всичко това е история? Мюсюлманите не гледат така на нещата. Ние, западняците, смятаме, че историята е минало, което няма власт над нас. И отново християнската култура ни ръководи, без да си даваме сметка за това. Но мюсюлманите не са християни и гледат на нещата по различен начин. За тях събития, станали преди хиляда години, сякаш се случват сега!

— Е, преувеличавате…

— Де да беше така! Знам, че за нас всичко това изглежда странно, но миналото има неимоверно голямо значение за мюсюлманите — в него те намират религиозни и правни ориентири. Мюсюлманите искрено вярват, че миналото отразява божия замисъл и затова историята е особено актуална. Ето защо колонизирането на ислямските страни от европейците ги шокира до такава степен.

— Но, както вече отбелязах, те са възвърнали независимостта си преди много време! — настоя Ребека. — Доколкото знам, повечето от тези страни са се освободили от колонизаторите между 1950 и 1970 година…

— Така е, но за тях сякаш е било вчера. Не забравяйте, че ислямската цивилизация има водеща роля по времето, когато християнският свят тъне в Средновековието. Мюсюлманите са свикнали да гледат на себе си като на пазители на божията истина и превъзходството им е естествено и логично следствие от това. Но се сблъскват с Реконкистата, с последиците от португалските открития, с просвещението и осъзнават, че Западът се превръща в доминираща сила в света. Неверниците от Запада, които дотогава са в отбранителна позиция, стават господари на планетата и стигат дотам, че да покорят ислямските страни! Столицата на халифата, Истанбул, слага край на самия халифат и по решение на Ататюрк започва да копира културата и системата на управление на западните неверници, като отделя религията от държавата. Как според вас реагират мюсюлманите на тази трансформация?

— Предполагам, че не са останали особено доволни…

— Разбира се, че не са доволни! Освен това разликата в качеството на живот на двете цивилизации става огромна! Много мюсюлмани започват да сравняват живота си с този на западняците и това ги кара да си зададат някои въпроси. Защо ислямските страни живеят в бедност и имат корумпирани правителства? Защо са толкова изостанали в сравнение със Запада? Защо, по дяволите, не произвеждат хубави автомобили и не летят до Луната? Безпомощни пред технологичното и финансовото господство на Запада, тези мюсюлмани заключават, че биха могли да открият отговорите единствено в областта на културата. А какво е определящото тук? Ислямът! Нима ислямът не е покорил света от Индия до Иберийския полуостров? Нима Мохамед не е създал за броени години велика цивилизация? Как го е сторил? Отговорът според тях е: следвайки ислямския закон в неговата цялост. Следователно отговорът на днешните проблеми би могъл да бъде същият. Мнозина са започнали да мислят, че проблемите се дължат на отдалечаването от истинската вяра и че ако отново започнат да изпълняват всички предписания на исляма, ще си върнат някогашните слава и блясък.

— Това ли ги подтиква към фундаментализма?

— Тъкмо това! Когато един мюсюлманин казва, че се чувства унизен от Запада, той не иска да каже, че Западът се отнася зле с него. Онова, което има предвид, е, че е унизителна представата за превъзходството на Запада над исляма — в икономически, културен, технологичен, политически и военен план. Грехът на Запада е, че показва по-голяма мощ от исляма. От тук до следващата идея има само една крачка. Много мюсюлмани смятат, че ако отхвърлят благата на модерния свят и следват дословно предписанията на Корана и примера на Пророка, славата и господството на исляма ще се върнат навсякъде по света.

— Значи това са започнали да защитават фундаменталистите след падането на османския халифат…

Томаш сви устни.

— Всъщност началото на това завръщане към основите на исляма поставя един шейх на име Ибн Таймия, който се обявява в подкрепа на буквалното тълкуване на Корана и примера на Мохамед. Идеите му придобиват нова сила през XVIII век в резултат от нашествието на Наполеон в Египет. През XVII век един арабски теолог на име Ал Уахаб, вдъхновен от Ибн Таймия, отхвърля направените през вековете нововъведения и проповядва завръщането на исляма към изначалните му извори — Корана и сунната на Пророка. Ал Уахаб определя джихад като основен дълг на мюсюлманите и обявява всички мюсюлмани, които не следват стриктно исляма, за неверници. Двамата с един племенен емир — Ибн Сауд, завладяват онези земи, които наричаме Саудитска Арабия, и основават династия, която все още управлява страната. Наследниците на Ибн Сауд са политически лидери, а уахабитите — религиозни водачи. Важно е да уточним, че управлението на медресетата и университетите днес е в ръцете на уахабитите.

— Моля?

— Действително. Обучението се основава на най-примитивния фундаментализъм, който някога е съществувал. Виждате какъв проблем е това, нали? Контролът от страна на уахабитите върху саудитската образователна система означава, че ислямът, който изучават саудитците от малки, е ислямът на джихад, на избиването на неверниците, на осакатяването на крадците, на пребиването с камъни на прелюбодейците… и така нататък. И за капак на всичко през XX век се появи петролът!

Ребека се намръщи.

— Какво общо има петролът?

Историкът потри палец и показалец.

— Пари — поясни. — Петролът направи саудитците богати. Уахабитите се напълниха с пари и какво, смятате, решиха да направят?

— Да издигнат големи джамии?

Томаш се засмя.

— И това също — каза той. — Но преди всичко се заеха да финансират медресетата из целия ислямски свят, установявайки контрол над учебния процес в тях.

— Господи!

— Да! Пръснатите из света училища, финансирани от саудитците уахабити, налагат повсеместно исляма на джихад! Тези медресета се превърнаха в истински развъдници на фундаментализъм, с нови учебни програми, провъзгласяващи завръщането към VII век, защитаващи избиването на неверници и отхвърлящи всичко модерно под претекст, че връщането към изначалния ислям ще постави отново мюсюлманите начело.

— Но това е безсмислено! Как отхвърлянето на съвременния свят може да им върне лидерската позиция?…

— Вижте, трябва да разберете, че този призив за завръщане към корените ги е заварил в момент на уязвимост, когато немалко мюсюлмани са се чувствали угнетени от колониализма, като второкласни граждани в собствените си земи…

— Но нали точно така са постъпвали те с християните, юдеите и индусите? Нима векове наред не са се отнасяли към тях като към втора категория хора, карайки ги дори да плащат дискриминиращи и унизителни налози, за да могат да живеят в собствените си земи?

— Разбира се, че е така — призна Томаш. — Но когато християните им отвърнали със същото, не им харесало и очевидно се почувствали унизени. Това унижение е негативно, макар и донякъде поучително следствие на европейската колонизация. Но, забележете, монетата има и друга страна. Европейците построили инфраструктури, каквито те нямали, въвели образователни системи и обществени услуги, изкоренили робството. Направете сравнение и ще се уверите, че ислямските земи, които са били европейски колонии, се отличават с много по-висока степен на развитие, отколкото земите с ислямско управление. Само палестинците основали седем университета от началото на израелската окупация през 1967 година. Сравнете това с осемте университета на безкрайно богатата Саудитска Арабия или с изостаналия Афганистан! А да не говорим за обскурантизма! Можете да добиете известна представа от следния факт: общият брой на преведените книги в целия ислямски свят от IX век насам е около сто хиляди, колкото е броят на книгите, преведени в днешна Испания за една-единствена година!

— Тогава какво толкова му мислят фундаменталистите? Не разбират ли предимствата на модерния свят?

— Фундаменталистите и консерваторите виждат нещата по различен начин. Те смятат, че ислямът е позволил на Запада да го изпревари тъкмо защото се е отклонил от божиите закони, и под въздействието на идеите на уахабитите, финансирани от саудитския петрол, считат, че само завръщането към повелите от VII век би могло да ги постави отново начело. Светогледът им не е хуманистичен, а ортодоксално ислямски.

— Каква част от мюсюлманите разсъждават по този начин?

— Трудно е да се каже. Мисля, че средностатистическият мюсюлманин иска само да изживее живота си в мир и спокойствие, да почита бога и да е щастлив. Смятам, че това е позицията на мнозинството от хората. Познават исляма в основни линии, не признават кораничните основи на джихад и не искат да живеят в страна, където шериатът се прилага безусловно и изцяло.

— Значи мнозинството е светско!

— Да, би могло да се каже. Но в някои страни мнозинството от мюсюлманското население е фундаменталистко. Факт е, че ислямската революция в Иран получи широка подкрепа от населението. Факт е, че Ислямският фронт за спасение, който победи на първия кръг на изборите в Алжир, не спечели на втория кръг само защото изборите бяха отменени. Алжирските фундаменталисти избиха хиляди хора, а голяма част от населението явно ги подкрепя! Това показва, че фундаменталистите се радват на по-голяма подкрепа от страна на населението, отколкото ни се нрави, макар че в по-общ план всъщност са малцинство.

— Значи, ако добре съм разбрала, имаме фундаменталисти, консерватори и светски поддръжници.

— Като светските поддръжници обикновено са мнозинство — настоя Томаш. — Но не хранете илюзии — останалите две групи са много опасни и в отделни ислямски страни несъмнено съставляват мнозинство. Не бива да си позволяваме наивността да вярваме, че всички мюсюлмани са толерантни и че конфликтите се дължат единствено на социални проблеми и съществуването на Израел. Проблемът, за съжаление, е много по-комплициран и опасен. Мнозинството от мюсюлманите може да е със светска ориентация, но то е мълчаливо мнозинство. Докато фундаменталисткото малцинство е активно и шумно.

— Разбирам.

— Ислямът преживява голямо пробуждане. Голяма част от мюсюлманите имат воля и желание да преминат в офанзива и да разпространят исляма из планетата, налагайки…

— Готово е.

Ярогнев стоеше пред тях с апарата в ръка. Томаш отиде при американеца, който закрепи апарата за колана му и се зае да го свързва.

— Често срещан проблем — каза Ярогнев. — В някои случаи операциите са застрашени от провал. Спомням си как веднъж…

Но Томаш вече не го слушаше. Беше вперил поглед в едно момче с бели шалвари и сив тюрбан, което се беше появило в полезрението му. Силуетът му се стори познат, но не беше сигурен — черната брада беше по-дълга, а тялото — малко по-слабо. Но съмненията му се разсеяха в мига, в който момчето повдигна глава.

— Той е тук — прошепна Томаш.

— Какво?

— Charlie се появи.