Божият гняв

XXXV

Приличаше на филм.

Непознатият държеше Закариас с едната ръка, с другата замахна и му нанесе силен удар с кинжала. Намушка го още веднъж и посегна да го удари отново, когато Томаш излезе от вцепенението и удари нападателя по главата. Изненадан, мъжът загуби равновесие и се строполи на земята, изпускайки Закариас.

— Кафир! — изкрещя той, когато съзря португалеца.

Нападателят се надигна и се насочи към Томаш, стискайки окървавената кама.

Кррррр.

— Blackhowk!117 — крещеше Ярогнев като обезумял. — Бягай!

В суматохата Томаш внезапно си припомни, че Blackhowk е кодовото название на Сам. Но нямаше време да мисли за другите, след като сам бе изложен на непосредствена заплаха.

Кррррр.

— Bluebird! Махни се оттам! Веднага!

Нападателят в черно скочи бързо като тигър и замахна с ножа към него. Томаш отскочи и успя да избегне удара. Възползвайки се от моментната уязвимост на непознатия, той го изрита в корема. Врагът му не помръдна, но в следващата минута се хвърли във въздуха и се стовари върху историка.

Кррррр.

— Blackhowk! Бягай! Бягай!

Португалецът успя да задържи ръката, сграбчила камата, но нападателят му нанесе няколко удара в областта на бъбреците. Болката го парализира; зърна острието да се приближава до очите му. Направи опит да отстъпи, но успя единствено да задържи нападателя. Острието на кинжала се оказа на една длан разстояние и Томаш нямаше време да реагира.

Кррррр.

— Bluebird?

Европеецът внезапно се сви и удари с коляно нападателя в корема, после се обърна и го удари с лакът в лицето. В отговор ръката с ножа отстъпи и Томаш се възползва, за да блъсне с глава мъжа. Непознатият изкрещя и като обезумял се нахвърли срещу Томаш; този път раздра ризата му и острието на кинжала мина на милиметри от тялото.

Кррррр.

— Blackhowk, какво става?

Португалецът усети остра болка в гърдите, до сърцето, и разбра, че е ранен. Обзе го паника. Къде бе помощта, запита се обезверен. Къде беше Сам? Къде се намираше Ребека? Защо се бавеха? Дали нямаше някакви смущения в комуникацията, както преди акцията? Може би не бяха чули настоятелните призиви на Ярогнев?

Ако е така, с него е свършено.

Кррррр.

— Къде си, Blackhowk? Какво става?

Усещайки, че шансовете му за съпротива се изчерпват, Томаш се изви в отчаян опит да се освободи, но непознатият го задържа с лявата ръка, както малко преди това беше направил със Закариас, и със свободната си ръка вдигна високо кинжала, за да го забие с все сила в историка.

Бум.

Бум.

Китката на непознатия се отпусна безсилно. Томаш вдигна поглед и видя нападателя си с изцъклени очи и зейнала дупка в челото, откъдето бликаше кръв, примесена с бяло вещество. Мъжът в черно стоеше вцепенен и в следващия миг рухна като отсечено дърво на земята. Беше мъртъв.

Легнал по гръб, историкът надигна глава и видя Сам, стиснал с две ръце насочен пистолет, да оглежда навсякъде за потенциална заплаха. Над оръжието се виеше струйка дим.

— Добре ли сте? — попита Сам, без да го поглежда.

Томаш се надигна и се опря на лакът, прокарвайки ръка по ранената си гръд.

— Този тип ме докопа — каза той, преценявайки реакцията на тялото си. — Но, изглежда, е само драскотина.

— Сега ще проверим.

Вниманието на португалеца се насочи от раната, която цапаше ризата му с кръв, към американеца.

— Вече си мислех, че никой няма да се появи! — промърмори той. — Не чухте ли, че вашият приятел ви вика?

— Чух.

— Тогава защо, по дяволите, се забавихте толкова?

— Забавиха ме други главорези. — Кимна с глава към дъното на улицата, където две тела лежаха проснати на земята. — Забавих се малко, докато се оправя с тях.

Кррррр.

— Blackhowk! Какво е положението?

— Bluebird е окей — осведоми го Сам. — Charlie е мъртъв.

Историкът се изправи полека и, залитайки, се приближи до Закариас, който лежеше безжизнен край локва кръв, изтекла от врата му. Но вече беше спрял да кърви. Томаш коленичи до бившия си студент и сложи два пръста под ухото му, опитвайки се да долови пулс.

Нищо.

Хвана китката му, но и тук не усети пулс.

— Е? — попита Сам.

Томаш поклати тъжно глава. Американецът освободи едната си ръка и също приклекна до Закариас, да премери пулса му. Достатъчен му беше миг, за да стигне до заключението.

— Мъртъв е.

Кррррр.

— Здравей — беше гласът на Ребека. — Какво става? Случило ли се е нещо?

— Инцидент — отговори Сам. — Изгубихме Charlie. Трябва да се махаме оттук.

— Но какво става? Как е Том? — Трескавият й глас издаваше безпокойството й. — Том! Добре ли сте?

— Добре съм.

— Shopgirl, освободи линията — нареди Сам. — Трябва да се измъкнем оттук.

Неколцина човека се бяха запътили към тях, взирайки се в безжизнените тела на Закариас и непознатия. Сам изглеждаше напрегнат. В желанието си да напусне това място, преди да е дошла полицията, той дръпна Томаш за ръката. Но историкът не искаше да изостави трупа на бившия си студент и отблъсна ръката на американеца.

— Вижте какво, трябва незабавно да се махаме оттук! — каза Сам. — Той е мъртъв, нищо не може да се направи.

Томаш хвърли последен поглед към Закариас, сякаш си вземаше сбогом. Вгледа се в изцъклените му очи, прерязаната шия, опънатата ръка с показалеца, набраздил земята…

— Чакайте!

Сам изгуби търпение.

— Сега пък какво има?

Томаш пак се приближи до тялото, навеждайки се над безчувствената ръка на Закариас.

— Какво е това?

Американецът се приближи и погледна натам.

— Кое?

Земята пред пръста беше нашарена с черти. Томаш завъртя глава, опитвайки се да разчете рисунката, която Закариас се беше опитал да нарисува на земята, преди да умре. — Трябва да е било нещо важно — досети се той. — Никой не би пропилял последните мигове от живота си, за да нарисува нещо безсмислено.

Отново обърна глава и се загледа в чертите. Не беше рисунка, проумя той.

Бяха букви.

— Use me? — възкликна въпросително Томаш. — Какво, по дяволите, ще рече това?

— Моли да го използвате — каза Сам, превеждайки изречението.

Историкът смръщи вежди заинтригувано и поклати глава.

— Не виждам никакъв смисъл!

Далечният писък на сирена раздра въздуха и ги върна към реалността. Сам сграбчи ръката на Томаш, този път с решителност, която не допускаше и най-малкото колебание, и го дръпна с все сила.

— Let’s go!118