Божият гняв

XXVIII

Срещата с бившия учител вдъхна надежда на Ахмед. Използваше всяка възможност да излиза от килията, за да потърси Айман в двора и да черпи от мъдростта му. Учителят невинаги можеше да му обърне внимание, тъй като обикновено беше заобиколен от други привърженици на „Ал Джамаа ал Исламия“ и водеше оживени политически и теологически спорове.

Но Ахмед обичаше да е в компанията на тези мъже, с които споделяше толкова много идеи, и се възхищаваше на смелостта им да погубят фараона. Покрай тях постепенно се научи да се държи като истински правоверен — как да говори, как да се моли, как да се облича. Вървеше със сведени очи, както подобава на благочестив вярващ, за да избягва чуждите погледи. Научи се също да не поглежда жена над брадичката. И тъй като нямаше жени в затвора, упражняваше този почтителен поглед с другите затворници.

Научи се също да покрива винаги главата си, за да прогони дявола, и най-вече да се моли правилно — не биваше да поглежда към краката си в момента, в който коленичи, а само мястото, където щеше да положи чело при колениченето си пред бога. Започна да се храни като другите от „Мюсюлманско братство“ и от „Ал Джамаа“, тоест с пръсти — така, както се е хранил Мохамед според описанието в ахадис.

Установи, че останалите затворници, по-грамотни религиозно, постоянно мърдаха устни, но едва след време набра кураж да попита защо го правят.

— Моля се — поясни Айман. — Трябва постоянно да се молим, да се разкайваме за прегрешенията си, да се пречистваме. Не забравяй да правиш салят пет пъти на ден, най-малкото, което се изисква от правоверните, макар че Аллах повелява да го правим и по-често.

Ахмед редеше молитви с шепнещи устни, но понякога забравяше и при вида на някой молещ се брат се подсещаше за дълга си на добър мюсюлманин. Виждайки усърдието му, Айман се стараеше да му отделя повече внимание и да му разкрива още страни на истинския ислям.

Бившият му ученик беше вече запаметил целия Коран, което го превръщаше в хафиз, „пазител“, но в действителност, както и повечето правоверни, не разбираше напълно съдържанието му; философските, политическите и теологическите внушения му убягваха. Арабският език от VII век, когато е била написана Свещената книга, беше труден за разбиране. Освен това аятите ставаха разбираеми само в контекста на ахадис, които изясняваха обстоятелствата, които ги бяха вдъхновили. Ахмед подозираше, че шейх Саад умишлено бе избягвал да му открие контекста на много от аятите, поради което се обръщаше към Айман да му ги поясни.

И бившият му учител го правеше на драго сърце.

Първият им разговор за това бе в едно слънчево, но необичайно хладно утро.

— Нашето правителство е съставено от кафирун — заяви Айман. — Всички тези хора, които ни нареждат какво да правим, законите, чрез които ни управляват и по силата, на които бяхме пратени в затвора… всичко това е дело на кафирун, които се преструват на вярващи.

Говореше така, сякаш не ги осъждаше, а изричаше теологическа констатация. Това засили интереса на Ахмед.

— Наистина ли смяташ така, братко? Правителството е… правителство от неверници?

— Несъмнено. Така е според Свещената книга. Всеки образован правоверен го знае. Управляващите са кафирун.

Ахмед се замисли.

— Къде се говори за това в Свещената книга, братко? Доколкото знам, нашите правителства изричат шехадет, съблюдават салят и вярват в Аллах. Това не ги ли прави мюсюлмани?

Айман се отпусна на пейката с въздишка на удоволствие, излагайки лицето си на топлите слънчеви лъчи.

— Ще ти разкажа един хадис, който има важно значеше в исляма — подхвана той, докато се настаняваше на мястото си. — Един ден двама мъже отишли при Мохамед, мир нему, и го помолили да разреши спора им. Пророкът, Аллах да го благослови и приветства, го разрешил, но мъжът, който загубил спора, не приел това решение и двамата отишли да говорят с Омар ибн ал Хатаб. Като разбрал, че загубилият не приел онова, което отсъдил Пророкът, мир нему, Омар взел сабята и му отсякъл главата. — Обърна глава към ученика и го погледна въпросително. — Разбираш какъв проблем е възникнал, нали?

— Омар нарушил шериата — схвана Ахмед.

— Издекламирай ми аята, който установява закона, нарушен от Омар — нареди Айман, проверявайки знанията му върху Корана.

— „О, вие, които вярвате — казва Аллах в сура 4, аят 29, — не убивайте сами себе си!“

Айман поклати глава одобрително.

— Точно така. Омар нарушил шериата! Или поне така изглежда. Когато един мюсюлманин е убил друг, шериатът постановява убиецът да бъде екзекутиран. Значи Омар е трябвало да бъде убит. Наложило се Пророкът, мир нему, да отсъди справедливо в този случай. И тогава бог, чрез своя ангел Джибрил, му казал онова, което ни се дава в сура 4, аят 65: „Но не; — кълна се в твоя Господ! — Те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил, и напълно се подчиняват“. С други думи, онова, което Аллах предал на Пророка чрез архангела, било следното: с неприемането на решението на Пророка засегнатият човек престанал да бъде мюсюлманин. И следователно Омар не е убил мюсюлманин, а кафир. В такъв случай не е трябвало да го екзекутират. Разбра ли?

— Да, братко.

— Добре. Кажи ми сега какви били последствията от това решение?

Ахмед сбърчи чело.

— Омар е бил спасен, нали?

— Това е очевидно! — възкликна Айман с неочаквано раздразнение. — Разбира се, че Омар бил спасен! Но не това е важното в този епизод и този аят! Важното е, че се установяват две основни неща: първо, убийството на кафирун не е непременно престъпление, и второ, ако не приемаме всички решения на Пророка, ние се превръщаме в кафирун. Повтарям: всички. Спомни си, че в края на сура 4, аят 65, се казва: „… напълно се подчиняват“. Ако подчинението е половинчато, човекът престава да бъде мюсюлманин. Следователно подчинението трябва да е пълно. Същото се казва и в сура 4, аят 150 и 151, на Свещения Коран: „Които не вярват в Аллах и в Неговите пратеници, и искат да отделят Аллах от Неговите пратеници, и казват: «Вярваме в едни и не вярваме в други», и искат да поемат среден път, тези са истинските неверници“. С други думи, няма среден път. Ако не приемем всички закони, ставаме кафирун.

— Какво искате да кажете с това, братко? Прекрача ли един-единствен закон, вече не съм мюсюлманин?

— Това казва Аллах в Свещения Коран! Мюсюлманинът трябва да почита винаги всички закони. Достатъчно е да нарушиш един само от тях и преставаш да си мюсюлманин. Молиш се пет пъти на ден, нали?

— Да, не пропускам.

— Добре е, че се молиш по пет пъти на ден, както Свещеният Коран повелява, но ако не спазваш постите по Рамадан, както повелява Свещеният Коран, преставаш да си правоверен и ставаш кафир. Разбра ли? Самият Ибн Таймия, имайки предвид монголците, които приели исляма, но запазили някои от езическите си обичаи, казва: „Всяка общност, която приема исляма, но в същото време съхранява някои от предишните си закони, трябва да бъде преследвана с всеобщото съгласие на всички мюсюлмани“.

— О! — възкликна Ахмед. — Значи затова, братко, на последния урок в медресето казахте, че мюсюлманите суфи не са вярващи!

— Точно така! Изрекли са шехадет, съблюдават салит и закат, може да са извършили хадж и да постят през свещения месец, но като се обръщат към светци в молитвите си, отричат, че има един бог. И по този начин не изпълняват всичките повели на исляма, което в светлината на отреденото в Свещения Коран и в сунната ги прави кафирун.

— Разбирам…

— И още нещо ще трябва да разбереш — побърза да добави. — Както знаеш, Аллах се уморил посредници да изопачават словото му и решил да продиктува за последен път законите си на хората. Избрал Мохамед, мир нему, за свой пророк. И за да предотврати ново изопачаване на словото му, Аллах забранил да има посредници и повелил неговият закон да бъде записан в Свещения Коран. Това елиминирало възможността от отклонения. Всеки, който пожелае да интерпретира божията воля, се сблъсква с низпосланото слово в Свещената книга. Следователно шериатът е повеля, отправена директно от Аллах към вярващите, без намесата на посредници. „И не се страхувайте от хората, а се страхувайте от Мен!“ — казва бог в сура 5, аят 44.

— Това вече го знам, братко. И после?

Айман се взря в очите на бившия си ученик.

— Издекламирай, моля, фразата със свидетелството, която мюезинът пее в езана, призовавайки правоверните за молитва.

— Ашхаду алла Илаха илла-ллах — напевно изрече Ахмед. — Свидетелствам, че няма друг Бог, освен Аллах. Уа ашхаду анна Мохамеден абдуху уа Расулюх — продължи той. — Свидетелствам, че Мохамед е Негов раб и пратеник.

— Това изявление, което току-що издекламира, предполага покорството ни пред бог и единствено пред бог — отсече Айман.

— „Няма друг Бог, освен Аллах.“ Това означава, че всяка власт на Земята, в това число президентите и правителствата, е по-низша от волята на Аллах, пряко изразена в Свещения Коран. А това ще рече, че трябва да зачитаме волята на Аллах дори и ако това предполага неподчинение на правителството или полицията. Волята на Аллах е над всички. Ясно ли е?

— Ами… да — поколеба се Ахмед. — Пророкът това ли е отстоявал?

— Разбира се! — възкликна Айман, почти обиден от въпроса. — Не знаеш ли хадиса за срещата на християнина Ади с божия пратеник, мир нему?

— Не, признавам.

— Християнинът Ади се срещнал с Пророка, мир нему, и го чул да изрича онзи аят, в който се казва, че хората на писанието, вместо да почитат бога, почитали равините и свещениците си. Християнинът отрекъл това и Мохамед, мир нему, за да докаже, че е прав, изрекъл: „Не направиха ли те забранено (харам) това, което Аллах е обявил за позволено, и всички вие не го ли приехте за харам? И не обявиха ли за позволено (халал) това, което беше забранено (харам) от Аллах, и всички вие го приехте за халал?… Чрез това сте ги взели за господари“.

Ахмед се замисли над хадиса, който току-що му бяха разказали.

— Значи Пророкът смятал, че кафирун не почитат бога, а посредниците на бога — заключи той.

— Разбира се. Но този хадис е особено важен, защото постановява, че покорното следване на човешките закони и решения е вид култ. Следователно всеки, който приема закони, повелени от друг, а не от Аллах, служи на някой или нещо, различно от Аллах. Както знаеш, братко, това е против исляма. Който го стори, става кафир. Не забравяй, че самият халиф Али е бил свален от власт и убит, заради това че не е следвал напълно шериата. Никой не стои над божия закон! Нито халифи, нито президенти, нито полицаи! Аллах е единствената власт!

— А законите в нашата страна? Как те се съвместяват с исляма?

Бившият му учител въздъхна дълбоко, сякаш самото споменаване на темата го ядосваше.

— Аллах да ме дари с търпение! — прошепна. — Днес ми липсва!

Без и дума да каже повече, той стана и си тръгна.

На Айман му бяха нужни два дни да се запаси с нужното търпение, за да може да поговори отново с Ахмед по въпроса. Носеше дебела синя книга, която показа на ученика си.

— Това е Наказателният кодекс на Египет — съобщи той, докато прелистваше синята книга и търсеше важните за него цитати. — Искам да ти покажа член 274… да, ето го! — Прокашля се, преди да прочете текста. — „За прелюбодеяние жената се наказва със затвор до две години“. — Погледна събеседника си. — А сега ми издекламирай сура 24, аят 2, от Свещената книга.

Ахмед се помъчи да си спомни — знаеше, че учителят му не го пита за определен аят, а проверяваше знанията му върху Корана.

— „На всяка прелюбодейка и всеки прелюбодеец ударете по сто бича“.

— Има също един хадис, в който се изказва повелята на Пророка, мир нему, прегрешилата двойка да се пребива с камъни до смърт — допълни Айман. — В друг хадис се споменава, че Аллах е изрекъл своята повеля пред Пророка, мир нему, в един аят, където се нарежда невярната двойка да се убие с камъни, но този аят безвъзвратно се е изгубил. Както и да е, нас ни интересува онова, което Аллах повелява в Свещения Коран — по сто камшика на прелюбодейците, а сунната на Пророка, мир нему, заповядва да бъдат пребити с камъни. Но нашият закон, представи си, предвижда само до две години затвор за жените, изневерили на съпрузите си, и до шест месеца на мъжете, изневерили на съпругите си! Това ислям ли е?

— Разбира се, че не.

Айман отново запрелиства египетския Наказателен кодекс.

— Да видим сега член 317 — каза той, намирайки бързо страницата, която търсеше. — Слушай: „Наказанието за кражба е три години затвор с полагане на принудителен труд“. — Вдигна очи. — Издекламирай ми сура 5, аят 38, където е изразена повелята на Аллах.

На Ахмед му бяха нужни секунди, за да си припомни откъса.

— „А на крадеца, мъж или жена, отсичайте ръцете“.

— Онова, което Пророкът, мир нему, е наредил, според написаното в съответните ахадис, е да се отсича дясната ръка. Тоест, Аллах е наредил да се отсичат ръцете на крадците, а Пророкът е пояснил, че той е имал предвид дясната ръка, но нашият закон предвижда само три години затвор и принудителен труд. Питам отново: това ли е ислямът?

— Не, братко, очевидно не е.

Бившият учител вдигна Наказателния кодекс и присви очи с пренебрежение.

— Прочел съм египетския закон от кора до кора и никъде не срещнах наказание за вероотстъпничество. В светлината на египетския закон всеки може да се откаже от правата вяра и да стане кафир, християнин или друг някакъв, какъвто си поиска. А сега ми издекламирай онова, което Аллах казва в сура 2, аят 217.

Сура 2 е най-дългата глава от Корана, поради което на Ахмед му бе потребно малко време да си я припомни.

— „А които от вас отстъпят от религията си и умрат неверници, на такива пропадат делата и в земния живот, и в отвъдния, и те са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно“.

— Което пък се допълва от сунната на Пророка, мир нему — намеси се веднага Айман. — Думите на Пратеника на Аллах, мир нему, са записани в съответния хадис: „Убивайте всеки, който се откаже от нашата вяра“. — Вдигна синята книга, която държеше в ръката си. — С други думи, Аллах праща вероотстъпниците в огъня, а Пророкът повелява да бъдат избити, но египетският закон дори не гледа на това като на престъпление. И пак ще попитам: това ли е ислямът?

— В името на Аллах, разбира се, че не!

— Дадох само три примера, но има още безброй други, показващи пълното разминаване между божия закон и закона, който е в сила в Египет. — Плю яростно. — Знаеш ли какво ми напомня Египет?

Ахмед поклати глава.

— Преди Пророкът, мир нему, да проповядва словото на Аллах, Арабия е тънела в джахилия, в невежество по отношение на бог. Джахили е общество, което не се подчинява безрезервно и единствено на Аллах, а живее безпросветно, без да познава божиите закони. Това има огромно значение, защото божият закон е универсален закон. — Наведе се и взе едно малко камъче. — Виждаш ли този камък? Ще го пусна. — Хвърли го на земята. — Падна, видя ли? А защо падна?

— Заради закона на гравитацията, братко.

— Който е божи закон! Божият закон е еднакъв и на земята, и на луната, такъв е сега и такъв е бил преди хиляда години, той е вечен и универсален, защото е бил установен от Аллах. Същото е с шериата. Божият закон, който Аллах е постановил за хората, подобно на закона за гравитацията и всички природни закони, е вечен и универсален, валиден за всички хора, независимо от тяхната раса и националност, валиден тук и в Америка, валиден днес, утре и по времето на Пророка, мир нему. Шериатът е най-добрият закон, защото идва от бога, а законите на божиите създания не могат да се сравняват със закона на самия Създател.

— Следователно трябва да отхвърляме човешките закони.

— С всички сили! Точно в това се състои същината на посланието на Аллах: всички трябва да приемат божия закон и да отхвърлят всякакви други закони. Основният съзидателен принцип е вечната истина, която ти каза преди малко: „Ла Илаха илла-ллах“ — „Няма друг Бог, освен Аллах“. Тази декларация обявява война на възможността хората да приемат закони, които не са позволени от Бога. „Ла Илаха илла-ллах“ е освободила хората едни от други. Един правоверен не може да бъде роб на друг, всички сме в крайна сметка свободни и никой не може да упражнява власт над другия. Дължим подчинение единствено на Аллах и на шериата. Ислямът слага край на човешката справедливост и установява божията справедливост. Аллах е казал, че алкохол не може да се пие, и правоверните са се подчинили. Сравни това със светските правителства джахили, с тяхното законодателство и всички институции, полиции и военни, които срещат такива трудности да накарат хората да се подчиняват на законите им. И Америка се опита да забрани алкохола, нали така? И какво, успя ли? Нима провалът на Америка в премахването на алкохола, сравнен с успеха на исляма в същото, не е доказателство, че божият закон е много по-ефикасен от човешките закони?

— Освен това сме по-свободни.

— По-свободни ли? Ние сме абсолютно свободни! Ислямът освобождава човека от човешките закони и традиции и му налага единствено божията воля. Така цялата вселена се подчинява на Аллах и човекът, като безкрайно малка частица от тази вселена, се подчинява на вселенските закони. Божият закон управлява материята и определя хармонията между човека и вселената. Човекът е свободен. Ислямът не се интересува от расата, езика, националността, класата, всички сме капки вода, които се събират в един поток, всички потоци се сливат в една голяма река, а тя се влива в огромния океан. Сравни божията империя с човешките империи от миналото. Да вземем например Римската империя! Нали знаеш какво се е случило с нея?

Ахмед не разбра смисъла на въпроса.

— Била е унищожена?

— Разбира се, че е била унищожена, краят е бил неизбежен. Но друго искам да ти кажа. Там е имало хора от всички раси, но отношенията между тях не са били като между свободни хора. Едни били благородници, други — роби, а римляните разполагали с много по-голяма власт от провинциите. Да видим сега големите европейски империи, като британската, испанската, португалската и френската! Всички те се основавали на алчност и гордост, на потискането и експлоатацията на народите. Виж комунистическата империя! Вместо благородници, там командват пролетарии, и по-точно един привилегирован елит, който е узурпирал властта в името на пролетариата. Комунизмът се основава на класовата борба, не на хармонията. Сравни това с исляма, който освобождава човешкото същество от тези вериги и го поставя във властта на универсалния божи закон. В най-дълбоката си същност „ла илаха илла-ллах“ означава, че всички аспекти на човешкия живот трябва да се направляват от шериата, а това, братко, води до едно твърде съществено последствие. Знаеш ли кос е то?

Въпросът беше реторичен и Ахмед остана мълчалив.

— Онези, които въстават срещу властта на Аллах и решават да установят човешки закони, трябва да бъдат възпрени! Бог е повелил Пророкът, мир нему, да сложи край на джахилията и да наложи божия закон между хората. Повтарям: да наложи. Проблемът е, че с времето допитването до шериата е било преустановено и волята на Аллах вече не се зачита от хората.

— Нима смятате, че Египет тъне в джахилия?

— А не е ли така? — попита Айман с неочакван плам в гласа и целият потрепери от вълнение. — А не е ли така? Аллах е въвел исляма тъкмо за да сложи край на култа към несъвършените човешки закони. Всички хора на земята дължат покорност на бог и само на бог. Никой няма право да издава закони. Да се приема личният авторитет на едно човешко същество, е като да се приеме, че това човешко същество си поделя властта с Аллах. Това е ерес! Това е изворът на всички злини на вселената!

Развълнуван, Айман скочи на крака. Екзалтирани жестове съпровождаха всяка фраза.

— Има само един бог: Аллах! Има само една власт на земята: Аллах! Само един е законът: шериатът! Но тук, в Египет, и в страните, които уж са ислямски, управлява правителството и действащият закон е законът на това правителство. И аз питам: това ислям ли е? Разбира се, че не е! Не е! Тези правителства само се представят за ислямски, а всъщност са джахили, след като поставят ограничения на шериата — не осъждат прелюбодейците на пребиване с камъни, нито отсичат дясната ръка на крадците, нито смятат вероотстъпничеството за престъпление, както е предвидено в божия закон. Прелюбодеец, пияница и дори кафир, няма значение, стига да зачита човешкия закон, се счита за добър гражданин. Има ли здрав смисъл в това? А правоверен, който убие прелюбодейка с камъни, прилагайки шериата, бива заклеймен като престъпник и фанатик и дори отива в затвора! Това ислямска страна ли е? Както вече ти обясних, Аллах повелява в свещения Коран да се уважават всички закони, а не само някои. Който следва едни закони и не зачита други, е кафир. Това означава, че тези джахили правителства, които ни управляват, в очите на бог не са нищо друго, освен правителства кафирун.

Ахмед направи усилие да осмисли онова, което току-що беше чул. Правителства, които не прилагат шериата, са кафирун, повтори си наум. Това означаваше, че неговото правителство също беше неверническо.

— Но… но… как можем да живеем в неверническа страна?

— Точно това се питаме с другарите ми. Египет правоверна страна ли е, или не? Ако е, трябва стриктно да спазва божия закон. Ако не го зачита в неговата цялост, става неверническа страна.

— Напълно сте прав, братко! — възкликна Ахмед. — Какво можем да направим, за да наложим зачитане на волята на Аллах?

Айман, който беше обуздал вълнението си, отново седна.

— Трябва да съборим правителството, няма друг изход. Повтарям онова, което ти казах: Аллах е повелил Пророкът, мир нему, да сложи край на джахилията и да наложи божия закон сред хората. Ключовата дума тук е наложи, ще подчертая още веднъж. Ето защо бог ни задължава да възстановим ислямската общност в нейната изначална форма, което означава да преустановим състоянието на джахилия, в което е потънал светът. Човекът е присвоил властта, която принадлежи на Аллах, при което едни хора командват други и издават закони, противоречащи на божия закон. Резултатът от този бунт отново е потисничество. Виж само нашето правителство: не е ли корумпирано? Нима корупцията не е навсякъде? Как е възможно евреите днес да имат повече сила от цялата умма? Как е възможно християните да ни управляват, прибягвайки до марионетни правителства, които ни потискат? Как допуснахме разцепление между нас? Трябва да създадем движение, което да обедини уммата, да възстанови божия закон сред хората и да наложи истинския ислям.

— Затова ли „Ал Джамаа“ уби фараона?

— Разбира се, че затова. Не беше заради съглашателството с ционистите от Кемп Дейвид, както някои си мислят. Конфликтът с ционистите беше само симптом на злото, но не и злото само по себе си. Истинското зло е, че имаме човешки закони, които се налагат над божия закон. Цялото зло, което се стоварва върху уммата, се дължи на тази грешка. Ето затова пратихме фараона на голямата клада!

— Но нищо не се промени след смъртта му — каза Ахмед. — Джахилията продължава.

— Убийството на фараона бе първата стъпка, която ще бъде последвана от други. Няма алтернатива. Повелите на Аллах в Свещената книга са много ясни и няма защо да се правим, че не съществуват, както постъпват много от онези, които се представят за правоверни, а всъщност са джахили.

Ахмед си пое дълбоко въздух и се заклати като махало на мястото си, обмисляйки казаното. От доста време мислеше за това, особено след като един турист, когото беше развеждал из сука в Кайро, му беше подхвърлил идеята.

— Може да има и друг път — прошепна той.

— Какъв?

— Един кафир ми спомена за възможността да се смени правителството без съществени проблеми. Нарече го демокрация — произнесе той отчетливо. — Според този кафир това е…

Бившият му учител скочи като ужилен.

— Демокрация ли? — повтори той с едва сдържано негодувание. — Демокрация?

Ахмед трепна от уплаха. Не очакваше, че думите му ще имат такава реакция.

— Защо, братко? Да не би да казах… да не би да сбърках нещо?

— Не чу ли какво обяснявах досега? Аз ти разкрих същината на исляма, подчертах, че Аллах е повелил да се спазва шериата изцяло, че истинската свобода означава зачитане на божия закон, а ти ми говориш за демокрация? Нима не си разбрал нищо от онова, на което съм те учил?

— Ама, господин учи… братко! — опита да се защити Ахмед с покорен и смирен глас, премалял от притеснение. — Доколкото знам, досега не сме говорили за това! Всъщност аз… аз дори не знам какво да мисля за демокрацията и бих искал да разбера какво казва Аллах по въпроса. Моля ви, не се сърдете!

Айман изфуча като парна машина, която се освобождава от налягането, и положи усилие да се успокои. Седна и впери поглед в ученика си.

— Знаеш ли какво е демокрация?

Въпросът смути Ахмед.

— Ами… демокрацията е… демокрация означава да можем да си избираме ново правителство.

— Което е свързано с големи и тежки последствия. Представи си, че правоверните са малцинство и избраното правителство се окаже кафир. Какво става тогава? Ще приемем да ни управляват кафирун?

Изправен пред възможност, над която никога не се беше замислял, ученикът се намръщи загрижено.

— Да, не бях се замислял над това.

— И това е само най-малкият ни проблем — побърза да добави Айман. — Големият проблем е теологически. А той е непреодолим.

— Не разбирам…

— Кажи ми, кой е истинският закон, който трябва да следват хората?

— Божият закон, шериата.

— Но нима не виждаш, че демокрацията дава право на хората сами да издават закони? При демокрацията хората решават какво може и какво не може да се прави, какво може или не може да се забрани. Това е срещу исляма! В исляма хората нямат власт да решават какво е законно или не. Това може да реши само Аллах! Прелюбодейците трябва да бъдат пребивани с камъни до смърт, дори и хората да не са съгласни с това наказание. Бог е този, който създава закона, а не хората! Божият закон е изложен в Свещения Коран и в сунната на Пророка, мир нему, и хората, независимо дали им харесва, или не, трябва стриктно да се придържат към него. Не го ли направят, стават кафирун и обществото потъва в джахилия. Ето защо демокрацията е неприемлива за исляма. Като отнема властта от бога и я предава на хората, демокрацията сее ерес и политеизъм.

— Но аз четох, братко, че Америка иска да има демокрация при исляма…

Айман прихна.

— Това ме разсмива! — възкликна той. — Така може да говори само човек, който не познава исляма! Или, по-вероятно, който мисли да разруши исляма! Да се каже, че правоверният може да е демократ, е все едно да се каже, че правоверният може да е политеист. Двете неща са несъвместими, все едно да искаш да смесиш вода със зехтин! Демокрацията предвижда свобода на вероизповеданията, включително правото на хората да променят вярата си, а това противоречи на исляма, както добре знаеш! Та нали Пророкът, мир нему, е постановил смъртна присъда за вероотстъпниците! Как може това да се съвмести със свободата на вероизповеданията? Демокрацията предвижда също свобода на словото, което означава, че е възможно да се критикуват повелите и решенията на Аллах. А ислямът категорично забранява това.

— Имате право — съгласи се Ахмед. — Макар че не знам къде е тази забрана.

— В сунната. Има и хадис, който разкрива, че Пророкът, мир нему, попитал група приятели: „Кой ще се заеме с Кааб бин Ашраф?“, имайки предвид един поет, който критикувал Мохамед, мир нему. Мъж на име Мохамед ибн Муслема попитал: „Искаш да го убия?“. Пророкът, мир нему, отговорил: „Да“. Муслема отрязал главата на поета и Мохамед, мир нему, казал: „Ако той и приятелите му, споделящи неговите виждания, си бяха мълчали, нямаше да бъдат убити. Но той ни оскърби с поезията си и всеки от вас, ако стори същото, ще заслужи меча като него“. Този хадис показва, че не може да се критикува ислямът и че наказанието за всеки, който го стори, е смърт. Всъщност повече от очевидно е, че не могат да се отправят критики към исляма. Как е възможно почитта към бога да се сравнява със свободата на словото? Как може ислямът да се съвместява с демокрацията? — Поклати глава и по лицето му се прокрадна уморена усмивка. — Знаеш ли какво всъщност искат американските кафирун?

Ахмед остана мълчалив, изчаквайки Айман сам да си отговори на въпроса.

— Издекламирай сура 5, аят 51.

Ученикът отново се съсредоточи.

— „О, вярващи, не вземайте юдеите и християните за ближни! Един на друг са ближни те. А който измежду ви се сближи с тях, е от тях“.

— Онова, което Аллах казва в този аят, е, че не можем да бъдем приятели с хората на Писанието и не бива да им се доверяваме. Това се казва и на други места в Свещения коран, като сура 3, аят 100. Би било наивност да вярваме, че евреите и християните са добронамерени, когато анализират ислямската история и правят предложения за нашето общество, каквото е това с демокрацията. Когато излизат с подобни идеи, онова, което наистина искат, е да разклатят основите на исляма и да разрушат структурата на нашето общество. Проповядвайки свобода, демокрация и човешки права, християните кафирун нападат исляма с мощни интелектуални оръжия.

— Но в Иран има демокрация, братко — обоснова се Ахмед. — А доколкото знам, иранците почитат дълбоко шериата.

— Вече не го почитат както преди — отвърна учителят с иронична усмивка. — Освен това иранците са шиити, не изповядват истинския ислям. Но така или инак, трябва да отбележим, че онези, които действително командват в Иран, са аятоласите, а те не се избират. Президентът и парламентът в Иран, макар и избираеми, нямат власт да нарушават шериата, а само да го следват. Изключително важно е да устояваме на изкушението да се предадем пред интелектуалните оръжия на кафирун от Западния свят, защото това ни изправя пред угрозата да изоставим божия закон и да го заменим с човешкия. Къде в Свещения Коран се казва, че ни е нужна демокрация? Ако Аллах не говори за това, то е, защото не е необходима! Щом като законът на Аллах е добър за цялата вселена, защо да не е добър и за хората?

Ахмед потри чело, едновременно просветлен и смутен.

— Тогава какво ще правим, братко?

— Ще направим онова, което е казал Ибн Таймия.

Ученикът повдигна вежди, учуден от споменаването на шейха, сразил монголското господство.

— Какво искате да кажете?

— Поставен в сходно положение, Ибн Таймия препрочел Свещения Коран и сунната на Пророка, мир нему, и заключил, че власт, която зачита само част от шериата и отхвърля останалото, всъщност следва хората, а не бог. Шейхът е казал: „Вяра и подчинение. Ако едното от тях е при Аллах, а другото — не, войната е неминуема, докато цялата вяра не отиде при Аллах“.

Ахмед замълча за миг, осмисляйки внушенията на фетвата на Ибн Таймия.

— Братко, искате да кажете, че единственото разрешение е войната?

Учителят по религия стана от мястото си, давайки да се разбере, че разговорът е приключен. Но преди да се върне при другарите си от „Ал Джамаа“, които се събираха в другия край на двора и се готвеха за обедната молитва, той се обърна към ученика си.

— Наричаме я джихад.