Божият гняв

VII

Вратата на залата на Големия съвет се отвори и Франк Белами отново се появи, придружен от нисък закръглен мъж с посивяла брада и малки очила, закрепени на върха на носа му. Изглеждаше толкова безобиден и комичен, че съседът на Томаш се наклони към португалеца и отбеляза иронично:

— Ако МОСАД изглежда така, Израел е загубен!

Историкът се усмихна от любезност, но продължи внимателно да следи двамата мъже, които вървяха към масата. Белами покани госта на мястото му и изчака да се настани.

— Приятели, представям ви Давид Манхеймер.

Новодошлият кимна и поздрави присъстващите.

— Шалом.

Групата отговори на поздрава и човекът от ЦРУ поднови представянето.

— Както някои вече знаят, Давид е нашият човек в МОСАД. Той познава много добре ислямските терористични групи. Разпитвал е много от терористите, участвал е в изготвянето на профил на групите, както и на мотивационните модели, които се използват от разузнавателните служби в целия Западен свят. За нас е чест, че днес е тук, макар и за кратко, защото му се налага да се върне на другото съвещание. — Усмихна се на израелеца. — Go on48, Давид.

Човекът от МОСАД се прокашля.

— Какво мога да кажа, което още не знаете? — попита на гърлен английски. — Религиозният терорист е зилот49. Склонен е да се концентрира върху една-единствена ценност, като изключи всички останали. В случая с мюсюлманските терористи основната ценност е да следват Аллах и Пророка и да налагат ислямския закон, каквото и да им струва това. Религията обяснява света и мястото им в него като индивиди, но едновременно с това ги подтиква към действие. За тези зилоти не съществува сиво, а само бяло и черно; всичко, което е неясно или нееднозначно в морален план, се унищожава. Нещата са или не са, средно положение няма. Терористите смятат себе си за божии избраници, а другите — за божии врагове. Те дехуманизират неприятеля, лишават го от човешката му същност до такава стенен, че започват да гледат на унищожението му като на изтребването на… мравки примерно. Искат да прочистят света, а не разбират, че го мърсят още повече.

— Луди, с една дума — отбеляза някой.

Манхеймер веднага погледна към мъжа, който се беше обадил, — слаб човек с изпъкнали скули.

— В никакъв случай — категорично каза той. — Психологическите тестове показват, че си имаме работа със съвършено нормални хора. Нито са психопати, нито неуравновесени. Хора като всички останали. Съседите и познатите на терористи, извършили атентат, обикновено реагират с пълно недоумение, защото за тях те са обикновени хора. И точно така изглеждат. Мнозина от терористите са доста симпатични и любезни, никой не би казал, че вършат такива ужасни неща.

— Изобщо не са луди, така ли?

— Да. Всъщност, ако трябва да откроим някаква обща психологическа особеност, това е силно изразеният комплекс за малоценност. Трудно понасят интелектуалното, културното и технологическото превъзходство на Запада. И понеже не могат да го достигнат, се чувстват комплексирани. Затова отхвърлят Запада и прегръщат религията, провъзгласявайки върховенството й над всичко. Но върховенство се провъзгласява само от онзи, който се чувства по-низш. В действителност те рационализират този комплекс за малоценност, като убеждават сами себе си, че са висши същества, че те са добрите и правото е на тяхна страна. Терористите гледат на себе си като на светци и мъченици, прегърнали благородни каузи, готови да дадат живота си за доброто на човечеството. На практика избиват комплекса си за малоценност.

— Но вършат безумия…

— От наша гледна точка, да. Но не и от тяхна. Ако се постараете да разберете начина им на мислене, ще се изненадате колко логично изглежда всичко. Достатъчно е да приемем някои предпоставки, като например това, че заповедите на Аллах и Мохамед трябва да се изпълняват буквално. Всичко останало е закономерно следствие…

— Трябва да има обяснение за подобно поведение — настоя мъжът със скулестото лице, който явно не смяташе да се предава. — След като не са малоумни, вероятно са невежи и бедни хора…

— Отново се лъжете — опроверга го Манхеймер. — Всички сведения сочат, че в основната си част са хора с образование над средното равнище. Профилът на ислямския терорист не е изключение. Вярно, че някои са неграмотни, но голяма част от тях са завършили висше образование; имаме и няколко случая със заможни хора. Бин Ладен например е милионер! — Поклати глава и снизходително се усмихна. — Знам, че западните политици и академици обичат да измислят социално-икономически причини, които да обяснят всичко. Това, в известен смисъл, ви поддържа, кара ви да мислите, че ако се разрешат социално-икономическите проблеми на тези народи, ще се разреши проблемът с тероризма. Разбирам този начин на мислене. Но забелязали ли сте, че изключително голям процент от терористите са саудитци? Доколкото знам, Саудитска Арабия плува в петродолари и, реално погледнато, няма бедни саудитци. Това напълно обезсмисля политически коректните доводи за социално-икономическите причини.

Израелецът вдигна пръст назидателно, опитвайки се да внуши своята гледна точка.

— Трябва да разберете нещо: макар и социално-икономическите проблеми да имат значение в отделни случаи, по принцип мюсюлманските терористи се ръководят от религиозни мотиви. Знам, че един западняк трудно може да го проумее, но това е самата истина — мюсюлманските терористи просто следват буквално повелите на Корана и на Мохамед, вярвайки, че чрез сляпо подчинение на божието слово ще успеят да се освободят от своя комплекс за малоценност по отношение на Запада.

— Не мога да приема подобно обяснение — държеше на своето, мъжът със скулестото лице.

— Това показват разпитите на задържани мюсюлмански терористи. Както можете да предположите, изводите ни се базират на обстойни проучвания, обхващащи голям брой ислямски фундаменталисти. Заключенията не оставят никакво място за съмнение.

— Струва ми се невероятно. Сигурно…

Франк Белами, дотогава пасивен, внезапно даде признаци на живот.

— Извинете, господа, но няма да навлизаме в спорове — прекъсна го той. — Ако господин Дал има някакви съмнения относно чутото, убеден съм, че Давид ще може да му предостави съответната информация. — Погледна часовника с красноречивото изражение на човек, комуто се налага да приключи с определен въпрос. — Давид, мисля, че времето ти изтече…

— Така е, наистина — потвърди човекът на МОСАД и се надигна от мястото си. — Моля да ме извините, но ме чакат на друго заседание. За мен беше удоволствие да съм тук сред вас.

Въпреки закръглената си фигура, Манхеймер напусна залата със същата лекота и непринуденост, които бе демонстрирал на влизане. Белами отново пое съвещанието в свои ръце.

— Вървим към края на общото заседание. След малко ще започнат специализираните съвещания. Но не бих искал да приключа, преди да съм напомнил за последствията от евентуален провал на охранителната ни мисия. — Обърна се към една госпожа на средна възраст, която седеше от лявата му страна. — Евелин, моля ви, обяснете какво би се случило с нашето общество, ако подобен атентат успее.

Евелин стана и оправи черното си сако.

— Jolly good50, мистър Белами.

— Професор Евелин Косуърт е от новите ни попълнения — поясни човекът от ЦРУ. — Тя е преподавател по социология в Импириъл Колидж, Лондон. Докторската й дисертация изследва последиците от големите катастрофи при оцеляване или смърт на цивилизациите. Заповядайте, Евелин.

Професор Косуърт хвърли един последен поглед върху записките си.

— Това, което имам да ви кажа, е кратко и просто — заговори тя с изисканото произношение на британската upper class51. — Единствените атомни бомби, използвани срещу хора, са бомбите, хвърлени в Япония през 1945 година. Тези експлозии са предизвикали колапс сред японското общество. Дали това би се случило сега? Не сме били свидетели на ядрен тероризъм, затова можем само да прогнозираме какви биха били последиците. Но някои неща все пак са ясни предварително. Ако обект на ядрен атентат е Америка например, вълните от шока ще бъдат усетени из цялата планета. Първите жертви ще бъдат хората, пряко засегнати от експлозията, много от които ще загинат, други ще бъдат ранени. Но ако съдим по онова, което се е случило в Япония, последствията ще надхвърлят по значимост самото събитие. Доверието на хората в правителствата, които ги ръководят, автоматично ще се срине. При срив на доверието американската икономика ще се парализира. Възможно е да избухнат бунтове и метежи, което ще доведе Съединените щати до обща дестабилизация; страната ще стане неуправляема. Големият финансов crash52 през 2008 година ни припомни, че всички икономики на планетата са свързани в невидима, но напълно реална мрежа. Припомни ни колко е важно доверието — доверие в икономиката, доверие в системата, доверие в администрацията. Срив на доверието в Америка би могъл да предизвика нов срив в световната икономика. Възможно е нашата цивилизация да преживее подобен удар. Но ако терористите решат да унищожат Запада, достатъчно е да взривят втора атомна бомба, после трета и четвърта. Приятели, уверявам ви, че нашата цивилизация няма да преживее подобна катастрофа.

В залата настъпи тишина. Възползвайки се от впечатлението, което думите на професор Косуърт бяха произвели, Франк Белами пое отново ръководството на заседанието.

— Онези, които смятат, че ядреният тероризъм е само американски проблем, би трябвало да се замислят по-сериозно — каза той в заключение. — Закривам общото заседание. В дневниците си ще намерите програмата за днес. Можете да се отправите към залите, където ще се проведат съвещанията по отделните направления. Тук, в тази зала, ще се състои съвещанието с новите членове на NEST, които приканвам да се преместят по-близо. Госпожи и господа, успешна работа!

Разговорите в залата се подновиха и хората се раздвижиха. Томаш стана и се премести на едно току-що освободено място на два стола разстояние от Белами. Американецът подреждаше документите си, но вдигна очи към него.

— Е, Томаш? Научи ли нещо?

— Да, разбира се. Но вижте, аз не съм нов член на NEST. Присъствам на заседанието, нищо повече.

Белами се взира в него една дълга секунда. Изражението му беше замислено и леко иронично.

— Доколкото си спомням, вие не сте тук просто за да присъствате на заседанието…

— Не съм ли? Какво тогава правя тук?

— Тук сте, за да ни помогнете да дешифрираме един e-mail на „Ал Кайда“.

— Но вие казахте, че ще имам достъп до този e-mail само ако приема да се присъединя към NEST. И доколкото знам, още не съм приел.

— Ще приемете.

Историкът се разсмя.

— Какво ви дава основание да сте толкова сигурен?

— Разчитам на човека, когото ще ви представя. Всеки момент ще пристигне.

— За кого говорите?

Лицето на американеца цъфна в познатата безжизнена усмивка.

— За жената огън, разбира се.