Божият гняв

XVII

— Къде е хотелът ви?

Току-що бяха излезли от Harry’s bar и Томаш реши да бъде кавалер докрай.

— До театър „Ла Фениче“ — каза Ребека. — Наблизо е, не се притеснявайте.

— Ще ви придружа. И моят хотел не е много далече.

Венеция нощем имаше вълшебно, сюрреалистично излъчване. Ефирната светлина на уличното осветление нежно обгръщаше цветните фасади в бяло, жълто и розово. Навсякъде се виждаха елегантни магазини, които се редуваха с уютни ресторанти и исторически сгради, реставрирани с вещина. Хората се разхождаха навсякъде, зяпаха разсеяно лъскавите, богато украсени витрини и сякаш оставяха краката сами да ги водят из паяжината от улички.

— Интересно, нали, че мюсюлманите фундаменталисти използват порнографски снимки за прикритие на шифрованите си послания — отбеляза американката.

— Това е свързано с повелята, която им е дал Аллах в Корана.

— Сериозно? Аллах им повелява да крият тайни послания у развратни жени?

Томаш се разсмя.

— Разбира се, че не — каза той. — Но в един откъс от Корана, мисля, че беше в сура 57, се казва: „И създадохме желязото. В него има огромна сила и облаги за хората, и за да изпита Аллах кой дори в уединение помага на Него [в религията] и на Неговите пратеници“. Този аят може да се интерпретира като божи благослов към мюсюлманите да използват модерните технологии за разпространението на исляма. Ето защо мюсюлманите не се колебаят да прибягват до най-напредналите технологии и оръжия, до компютри и порнографски сайтове. На война като на война — такава е тяхната философия. Предполагам, че сте открили доста голяма активност в интернет…

— Наистина голяма — потвърди Ребека. — Интернет днес е ключов фактор на „Ал Кайда“ в редица дейности: пропаганда, тренировки, планиране, логистика… Всичко! Използват го, за да контактуват помежду си, да си показват видеоматериали от атентати, да си предават информация, инструкции и тайни планове и да причиняват сривове в компютри. Вече сме преброили около 5 хиляди фундаменталистки сайта, някои от които съдържат подробни указания как да се направят обикновени бомби. Други имат chat rooms, където хората могат да задават всякакви въпроси, а специалист по ислямския закон дава отговори. В един от тези чатове видях някакъв фундаменталист да казва, че принадлежи към група, която държи заложник, и иска да знае дали в светлината на исляма е позволено да му отрежат главата с трион, или трябва да използват нож или сабя по примера на Пророка…

— И какво му отговори специалистът?

— Каза, че трябвало да следва примера на Пророка, както повелява Коранът, и го посъветва да използва нож или сабя.

Сцената, която изникна пред очите му, го накара да се намръщи с погнуса. Миг по-късно въздъхна дълбоко.

— И какво правите с тези сайтове?

— Едни затваряме, други проследяваме. Прилагаме и друга тактика, като отваряме фундаменталистки сайтове, за да видим кой ще идва при нас. Много риба се хваща така…

— Дребна, предполагам.

— Разбира се. Големите акули имат собствени сайтове; посещават ги само онези, на които имат доверие. Всъщност твърдото ядро на „Ал Кайда“ избягва интернет. Знаят, че рискът е твърде голям. Разполагаме с толкова напреднала технология на прихващане, че можем да ги открием във всеки момент. Доколкото знаем, Бин Ладен е прибягвал до куриери, които са предавали заповедите му. Използвал е само информация, записана на CD или DVD; комуникацията по интернет е била изключена.

Гласът, подел меланхоличната мелодия, се разнесе из тесния канал пред тях. Поддавайки се на романтичното послание на песента, Томаш и Ребека мълчаливо поеха по моста, който свързваше разделените от канала улици. Мостът беше малък и живописен, извит като дъга над тъмните води.

От здрача изплува неясният силует на гондола; лодкарят, застанал прав, леко оттласкваше лодката с греблото и омайваше с песен туристите. Спрели в най-високата част на извития като дъга мост, португалецът и американката бяха впили поглед в малкия плавателен съд, наслаждавайки се на мига. Гондолата премина под моста, плъзгайки се леко по водите на канала, и мелодията отекна навред:

Тъмният силует изчезна зад ъгъла и гласът на гондолиера потъна в здрача така неусетно, сякаш бяха видели мираж.

— Знаете ли — попита Томаш, подхващайки отново темата, която най-много го вълнуваше, — трудно ми е да повярвам, че има фундаменталисти в Португалия.

Ребека като че ли още не можеше да се освободи от омагьосващото въздействие на barcarolle, песента на венецианските гондолиери.

— Но защо? — попита тя.

— Защото познавам нашата ислямска общност. Често се срещам с тях, спорим, разговаряме. Всички са добри хора, както вече ви казах.

— А аз ви казах, че във всички общности се намира по някоя черна овца!

— Но в случая няма прецедент. Няма случай, в който португалски мюсюлманин да е замесен в действията на ислямските терористи. Просто е немислимо!

Ребека тръгна отново, спусна се по моста и стъпи на улицата.

— Лъжете се.

Томаш я изгледа изпитателно от върха на моста.

— Какво искате да кажете?

— Има ислямски фундаменталисти от Португалия, въвлечени в атентати.

Историкът най-сетне се спусна по моста, следвайки американката.

— Сериозно ли говорите?

— Разбира се.

— Кажете ми кой е!

Ребека продължи да крачи невъзмутимо, но обърна глава назад.

— Знаете ли кой е бил първият атентат на „Ал Кайда“ на европейска земя?

Томаш ускори крачка и се изравни с нея.

— Не е ли този в Мадрид?

— Май се шегувате…

— „Ал Кайда“ е направила удар в Европа преди атентатите от 2004 година?

— Очевидно.

— Кога?

— Първата атака на организацията на Бин Ладен на европейска земя е осъществена през 1991 година. В Рим. По онова време Мохамед Захир Шах, бившият крал на Афганистан, решил да се завърне в страната си, което било явна заплаха за муджахидините фундаменталисти, а следователно и за самата „Ал Кайда“. Тогава човек на „Ал Кайда“ се представил за журналист и успял да се приближи до краля. Застанал пред него, терористът извадил нож и го забил в сърцето на бившия монарх. Онова, което спасило краля, била сребърна кутийка за пурети, която носел в джоба си и която попречила на острието да стигне до сърцето му.

— Не знаех това.

— Знаете ли как се казвал човекът на „Ал Кайда“?

Американката се спря, извади снимка от куфарчето и я обърна към Томаш. На снимката се виждаше охранен брадат мъж, седнал в килия. Надписът под снимката гласеше: Carcere di Rebibbia, Roma92.

Историкът сви рамене.

— Не го познавам.

— Пол Алмида Сантоус.

Ребека произнесе името с подчертано американско произношение и от нейната уста то прозвуча толкова странно, че на Томаш му трябваше време, докато подреди тези непонятни звуци в португалско име.

— А!… — възкликна той. — Пауло Алмейда Сантуш.

— Точно така.

На историка му беше необходимо още толкова време, докато направи връзка между името, снимката и историята с атентата в Рим.

— Искате да кажете, че… че този терорист от „Ал Кайда“ е португалец?

— You bet93 — потвърди тя. — Италианците го заловиха, разбира се. Отначало той не обелваше и дума. Години по-късно реши да проговори, но каза само онова, което вече знаехме. И все пак разбрахме, че господин Сантуш е бил в един от тренировъчните лагери на организацията в Афганистан и че се е срещал лично три пъти със самия Бин Ладен, предвид подготовката на атентата.

— Въобще не съм бил запознат с този случай.

— Казвам ви всичко това, за да сте наясно, че работата, която очакваме от вас, не е точно като да излезете на пикник — добави Ребека, прибирайки снимката в бизнес куфарчето си. — Факт е, че ислямската общност в Португалия е спокойна и се състои от предимно добронамерени и почтени хора. Но както между португалските християни, така и между португалските мюсюлмани е възможно да се намери някой, който да избере друг път. Или сте готов да влезете в огъня за всички хора в страната?

— Разбира се, че не.

— Системата за проследяване показва, че посланието, което видяхте в Harry’s bar, е било отворено преди два месеца в едно кибер кафе в Лисабон. Изпратено е от адрес, който следим от няколко години и за който знаем, че се използва главно за предаване на оперативни инструкции от високо ниво. Това показва, че…

— Ако е така — прекъсна я Томаш, — защо не затворите този адрес?

— Защото вече сме го локализирали и не желаем да го изгорим. Ако го затворим, „Ал Кайда“ ще отвори друг, навярно с още по-големи предпазни мерки, и ще продължи да предава оперативни инструкции, без да можем да направим каквото и да било. Но след като вече сме идентифицирали този адрес, разполагаме поне с възможността да наблюдаваме движението, да прихващаме послания и да разбираме дали ще се случи нещо, или не.

— Разбирам.

Ребека направи кратка пауза.

— Както казах преди малко, фактът, че от този адрес се предават инструкции, показва, че нещо ще се случи. А фактът, че този e-mail е бил отворен на компютър, чийто IP се намира в кибер кафе в Лисабон, говори, че хората, за които са предназначени указанията, се намират в Португалия.

— Значи смятате, че ще бъде извършен атентат на португалска земя…

— Не твърдя това — отвърна тя. — Има само един начин да се отговори на този въпрос, нали?

— И кой е той?

— Да разшифровате посланието, което ви дадох преди малко. Всичко зависи от онова, което се съдържа в него.

Томаш пъхна ръка в джоба си и извади тефтера. Прелисти го и намери страницата, на която беше преписал буквите и цифрите, скрити под порнографската снимка.

— Няма ли начин да ми предоставите шифровия ключ? Американката се засмя.

— Ако го имахме, Том, можехте да бъдете сигурен, че вече щяхме да сме го използвали! — възкликна тя. — Вижте, този e-mail съдържа без съмнение оперативни указания. Посланието е отворено в Лисабон, което означава, че в този атентат може да е замесена вашата страна. Ако бях на ваше място, знаете ли какво щях да направя? Щях да работя часове и дни наред, докато открия какво е написано там!

— Вижте, аз съм само един обикновен историк. Защо не прехвърлите този въпрос на SIS?

— Вече го направихме.

— Е и?

Ребека обърна очи с досада.

— Нищо не знаят.

— Но какво казаха?

— Че португалската мюсюлманска общност е много миролюбива и че няма проблеми.

— И са прави.

Американката посочи листа, който Томаш държеше между пръстите си.

— Така ли мислите? Ако сте прав, тогава кой е използвал кибер кафето, за да отвори посланието на „Ал Кайда“ с този шифър? Исус Христос?

Португалецът откъсна поглед от шифрования ред, който беше записал в тефтера си. След две секунди го затвори със замах и отново го прибра в джоба си.

— Не знам — каза той. — Но повярвайте ми, ще го открия.