Божият гняв

L

Това бе най-незабравимият миг в живота на Ибн Таймия досега. Шейхът стоеше пред него, беше го чул да го поздравява, виждаше го от плът и кръв. Премигна, за да се увери, че очите не го лъжат, — нямаше никакво съмнение, човекът от снимките сякаш бе оживял.

Дощя му се да се ощипе, не му се вярваше, но приликата с образите от вестниците не лъжеше. Колкото и невероятно да беше, пред него, усмихвайки се любезно, наистина стоеше мъжът, който беше застанал срещу Америка, правоверният, който беше върнал гордостта на исляма. Великият Осама бин Ладен.

Аллах, каква привилегия!

— Аллаху акбар! — с плам отговори Ибн Таймия, покланяйки се в знак на почит. — Благодаря за отправената ми покана. За мен е голяма чест да съм тук сега, пред вас. Шейхът е дар божи от Аллах, гордост на уммата, светлина, която…

— Хайде, хайде… — прекъсна го Бин Ладен, почти притеснен от хвалбите. — Тук съм само брат. Като теб и всички останали, които се намират в това Орлово гнездо, най-обикновен поданик на Аллах, нека господ ми помага да му служа вечно! — Дръпна госта си за ръка и го поведе към другите двама. — Ела, седни тук, до нас. — Представи другарите си. — Това е нашият брат Осман ибн Аффан, а този тук е нашият брат Айман ал Зауахири… всъщност египтянин като теб.

Все още зашеметен, Ибн Таймия поздрави двамата другари на шейха и всички седнаха на килима. Не е лошо тук, помисли той. Галерията беше четири на шест метра широка и се отопляваше от огнище, където тихо пукаха дърва, обгръщайки мястото с уют. Жълтеникавата светлина на пламъците играеше треперливо из пещерата, рисувайки танцуващи фигури по рафтовете с книги и окачените на пирони по стената автомати Калашников.

— Е, как е? — попита Бин Ладен, настанявайки се на мястото си. — Добре ли пътувахте?

Шейхът имаше благ и спокоен глас, почти меден, и се усмихваше приятно.

— Малко дълго — каза новодошлият. Приведе се малко, поглади кръста си и се намръщи. — Джипът има твърдо окачване. Ще ми трябва време да се съвзема…

Домакините се разсмяха от любезност.

— Извини ме, братко, че те подложих на това изпитание — възкликна Бин Ладен. — То е в името на добро дело, повярвай ми.

— Аз съм изцяло на вашите заповеди, шейх. За мен е голяма чест, че сте помислили за мен! Не съм си и помислял да служа на толкова изтъкнат правоверен.

— Не на мен служиш — отвърна Бин Ладен, сочейки нагоре. — Служиш на Аллах.

— Като служа на вас — каза с дълбоко почитание Ибн Таймия, — служа на Аллах.

Един муджахидин влезе в галерията с поднос, на който имаше чайник, две чаени чаши и две чаши за вода. Възползвайки се от паузата, Ибн Таймия се вгледа в героя на уммата. Бин Ладен беше слаб и най-вече висок, което го изненада. Не очакваше да е чак толкова висок — не си личеше от снимките във вестниците. Шейхът имаше дълга и черна остра брада, носеше шалвар камиз и камуфлажна връхна дреха без отличителни знаци, главата му беше покрита с бял тюрбан.

Муджахидинът, който току-що беше влязъл, остави подноса на земята, подреди двете водни чаши до Бин Ладен и Ал Зауахири, разпредели чаените чаши между останалите двама мъже, седнали на килима, и започна да ги пълни с чай.

— Гладен ли си, братко? — попита Бин Ладен госта си.

Откакто се намираше в Афганистан, Ибн Таймия страдаше от постоянно недохранване. Беше свикнал донякъде с това в Халдан, тъй като беше станало явно, че подготовката включва и привикване на муджахидините към постоянен глад. Ето защо направи усилие да потисне апетита си.

— Добре съм, шейх.

Но домакинът, изглежда, познаваше живота в тренировъчните лагери и направи знак на муджахидина, който им сервира чая.

— Хасан, кога ще можем да вечеряме?

— След петнадесет минути, Абу Абдуллах.

Посетителят обърна внимание на това ново име. Очевидно по-близките до шейха хора го наричаха Абу Абдуллах, баща на Абдуллах. Пожела си някой ден да се ползва с достатъчно доверие, та да може да се обръща така към него.

Муджахидинът се оттегли и четиримата опитаха питиетата. Бин Ладен остави чашата с вода до автомата Калашников и въздъхна.

— Както сигурно знаеш — каза той, променяйки гласа си, за да покаже, че навлизаха в сериозната част на разговора, — с божията помощ засегнахме преди два дни сърцето на Америка.

— Това е голяма победа, шейх — потвърди Ибн Таймия. — Благодарение на вас ислямът си възвръща позициите. Уммата се гордее с вашия подвиг.

— Това е пътят на добродетелта. Но пътят е тежък — подхвана отново домакинът. — Славната акция, проведена в Ню Йорк и Вашингтон от нашите братя, Аллах да ги обгради с девици във вечните градини, означава, че джихад е достигнал експлозивната точка. Нищо вече няма да бъде както преди. Няма връщане назад и с божията благословия войната ще се разрасне. Макар да не сме заявили, че стоим зад операцията, кафирун от съюза на ционистите и кръстоносците вече знаят, че е наше дело, и се готвят за отмъщение. Скоро ще ни нападнат тук, в нашето светилище в Афганистан.

— Нека дойдат — наежи се Осман със свит юмрук. — Ще им дадем същия урок, какъвто дадохме на руснаците при предишния джихад. А тия американски кафирун нямат закалката на руснаците, както вече са показали в безброй операции. Разполагат с високи технологии и се перчат, но като ги притиснем малко по-здраво… рухват.

— Вярно е — съгласи се Бин Ладен. — Тези хора наистина са страхливци, братко. Обичат да използват самолети, за да не рискуват живота си на земята. Но тук, на тази земя, която добре познаваме, нещата ще бъдат различни. Ще ги привлечем в бой, за какъвто няма да имат достатъчно кураж. Не сме забравили, че им бе потребна само една експлозия, за да побегнат от Бейрут, две експлозии, за да избягат от Аден, два паднали хеликоптера и шепа загинали войници, за да се оттеглят от Могадишу! За бога, онова, което ги чака сега, е много по-страшно! — Въздъхна. — Разбира се, при тези технологии и огромни финансови средства, с които разполагат, не можем да им устоим по конвенционален път. Отначало ще се наложи дори да отстъпим. И Афганистан вече няма да е сигурно убежище.

— Пакистан ще ни помогне, с божията благословия — вметна Осман.

— Не вярвай на това, братко — отвърна Бин Ладен. — Кафирун държат в ръцете си корумпираните ни правителства, които с редки изключения са неспособни да устоят на натиска на съюза на ционистите и кръстоносците. Потънали сме в джахилия и затова ислямът има нужда от нас. Както и по времето на Пророка, мир нему, малка група ще трябва да застане начело и да поведе човечеството към подчинение на Аллаха. Не забравяй, че бог казва в сура 2, аят 249: „А щом прегазиха реката — той и повярвалите с него, — рекоха: «Днес сме безсилни пред Джалут и войските му»“. А онези, които се надяваха на срещата с Аллах, рекоха: „Колко малки дружини са надвивали многобройни с позволението на Аллах!“.

— Тази малка група сме ние — поясни Ал Зауахири, нарушавайки мълчанието. — С божията помощ ще станем светлината, която ще освети уммата и ще я отведе до останалото човечество, според както ни повелява Аллах в Свещения Коран или в сунната на Пророка, мир нему. Ще дойде денят, когато ще има само правоверни или дхими, които ще плащат джизие, иншаллах!

— Ще сложим край на унижението да гледаме как кафирун имат повече власт от нас — потвърди Бин Ладен. — Вижте какво правят в Палестина! Вижте как манипулират нашите правителства като марионетки! Вижте колко чужди на шериат са човешките закони, които те налагат с корумпираната си култура! Вижте какви военни бази е разположил този алианс на ционисти и кръстоносци в Земята на Свещените джамии, нарушавайки волята на Пророка от неговата последна проповед! Как можахме да стигнем дотук? Как е възможно правоверните да се оставят да бъдат унижавани по този начин? Това, братя мои, стана възможно само защото се отклонихме от божия закон! Аллах ни наказа така, защото забравихме шериата и защото се поддадохме на съблазните и човешките желания! След като Аллах е създал и управлява вселената, кой би могъл да знае повече за истинските закони? Аллах или човешките създания? Създателят или създанието? Така че трябва да възстановим божия закон, така както го е сторил Пророкът, мир нему, и както са го сторили първите халифи, Аллах да ги благослови. Ако уммата изпълнява всички препоръки на божия закон, какъвто всъщност е и нейният дълг, ислямът отново ще стане господстващата сила на човечеството. Но докато шериатът се пренебрегва, ще продължават да ни унижават и кафирун от съюза на ционистите и кръстоносците ще упражняват власт над нас.

— Не бива да допуснем това! — извика Осман. — Нашият джихад е справедлив! Кафирун се бият за пари, водени от желанието си да покоряват други хора и да налагат волята си, а муджахидините се бият заради дълга си да служат на Аллах и само на Аллах. Коя битка ще подкрепи Аллах? На печалбарите или на правоверните? Джихадът на муджахидините е призван да се радва на божията благодат! И точно затова, макар че пътят на джихад е труден, с божията благословия и помощ ще победим!

— Достигнахме точката на възпламеняване — каза Бин Ладен, повтаряйки идеята, която беше изказал преди това. — Освен че е отплата заради униженията, на които кафирун от съюза на кръстоносците и ционистите подлагат от години уммата, започнатият джихад в сърцето на Америка има за цел най-вече да ги предизвика, да ги накара да нахлуят в земята на правоверните. Но това е само първият етап от един дълъг път. Вторият етап ще бъде да се възползваме от тази атака на кафирун, за да събудим великия заспал гигант, най-голямата сила, съществуваща на земята, — уммата. Когато кафирун влязат в битка на ислямска земя — без маски, показвайки се такива, каквито наистина са, правоверните ще се пробудят за действителността и ще се присъединят към нас.

Ибн Таймия, който дотогава беше следил мълчаливо разтвора, се размърда неспокойно на мястото си.

— Шейхът наистина ли смята, че кафирун ще ни нападнат тук, в Афганистан?

— Нямат друга алтернатива, братко. Предизвикахме ги и аз дори ще се разочаровам, ако не го сторят. Трябва да разбереш, че при настоящите обстоятелства не можем да ги победим в конвенционална битка. Трябва следователно да ги привлечем на територията на правоверните, където ще им дадем такъв урок, че никога няма да го забравят. Моля се да нападнат Афганистан и се надявам да не се задоволят само с това, а да атакуват и други ислямски земи — Пакистан и Двуречието, или Ирак, и още земи, ако е възможно. Нападайки ни, кафирун ще допринесат за нашата кауза много повече от хиляда фатви. Ще попаднат в огромен капан и нещо още по-важно — ще накарат хиляди правоверни да се присъединят към нашите редици, за да участват в джихад. С други думи, тези атаки на съюза на ционистите и кръстоносците ще запалят уммата, подтиквайки я към действие. Така ще настъпи третият етап — разпростирането на конфликта в целия ислямски свят. С божията благословия ще въвлечем кафирун в изтощителна война, за която те явно не са подготвени. Кафирун обичат холивудски войни, с ясно определено начало, среда и край, но ние ще им наложим безкрайна война. Четвъртият етап ще бъде един глобален джихад. Всеки правоверен ще може да се присъедини към нас чрез интернет и да проведе акции в която и да било част на света. Вече разполагаме с някои спящи клетки на Запад и изграждаме други, които ще се задействат в точния момент, иншаллах.

— Кога ще настъпи този момент?

Бин Ладен показа пет пръста на ръката.

— Това е моментът на петия етап — каза той. — Възнамеряваме да привлечем кафирун от съюза на ционистите и кръстоносците към глобална засада и да изцедим военната им мощ докрай. Ще имат проблеми в Афганистан, Иран, Пакистан, Ливан, Сомалия, с петролните полета, със защитата на ционистките окупатори в Палестина… с редица неща, които ще се случат по едно и също време. И докато разберат какво става, вече няма да разполагат с военни и финансови възможности, за да овладеят положението. И тогава Америка ще изпадне в колапс.

— А после?

— Със срива на Америка корумпираните правителства на исляма ще останат без поддръжка и с божията воля ще бъдат свалени от уммата. Тогава ще стигнем до крайната си цел.

Шейхът замлъкна, сякаш беше приключил изложението си, и посетителят се размърда на килима, хипнотизиран от тази триумфална перспектива.

— Извинете, шейх — каза той срамежливо. — Каква е крайната цел?

— Нов халифат.

В пещерата настъпи тишина, нарушавана само от приятното пукане на дървата в огнището. Гостът все още не бе осмислил казаното в цялата му дълбочина.

— Наистина ли ще стане? — попита накрая Ибн Таймия с блестящи от плам очи. — Халифатът ще бъде възстановен?

Бин Ладен поклати утвърдително глава.

— Такъв е планът, благословен да е господ — каза той. — С джихада, който започна преди две седмици в сърцето на Америка, пресякохме точката на възпламеняване. Сега ще чакаме събитията да поемат по своя естествен път. Кафирун ще получат такъв урок, че ще бъдат принудени да оставят правоверните на мира. А престанат ли кафирун да поддържат нашите корумпирани правителства, истинските правоверни ще разчитат на помощта на бог и ще поемат управлението на страните в свои ръце. Като при доминото — страна след страна ще бъдат освобождавани, докато шериатът влезе в сила навсякъде. Няма да има много мюсюлмански страни, а една-единствена. Уммата ще се обедини и ще бъде обявен великият халифат, иншаллах. Когато халифатът бъде освободен, халифът ще трябва да следва волята на Аллах, изразена в Свещения Коран и в сунната на Пророка, мир нему, и да обявява един или два джихада на година срещу кафирун, докато целият свят не приеме правата вяра, а онези, които не я приемат, не започнат да изплащат джизие на правоверните, както е повелил бог.

— Точно така ще стане, с благословията на Аллах! — възкликна Осман с патос, който нямаше нищо общо със спокойния тон на Бин Ладен. — Целият свят ще е населен с правоверни. Онези, които откажат да видят истината, ще бъдат покорени и превърнати в дхими, според каквато е влята на Аллах! А онези, които не приемат да плащат данък, ще бъдат убити.

Шейхът положи ръка на рамото на Ибн Таймия.

— И тъкмо за този велик джихад, поведен от световния халифат, имаме нужда от теб, братко — каза той. — Отредили сме за теб най-великата от всички мисии — онази мисия, която ще удари най-уязвимото място на съюза на ционистите и кръстоносците и ще предизвика окончателния им край. Благодарение на тази мисия уммата отново ще…

— Извинете?

Главата на муджахидина, който петнадесет минути преди това беше донесъл чая и водата, надникна през входа на пещерата и прекъсна разговора.

— Какво има, Хасан?

— Вечерята е сервирана.