Божият гняв

XLIX

Ребека изключи телефона и погледна Томаш.

— Ще направя резервация за полет до Вашингтон — каза тя. — Искате ли и вие да дойдете?

Португалецът беше с гръб и се любуваше на светлините на града и звездното небе над Ереван. Двамата стояха на терасата на хотела до тъмния и притихнал басейн. Минаваше един сутринта. Веднага след като излязоха от заведението СССР, американката беше настояла да се приберат, за да говори с Франк Белами по сателитния телефон — единственото комуникационно средство, което не се подслушваше.

Като чу въпроса, Томаш се обърна, почеса брадичката си и присви очи замислен.

— Какво ви каза мистър Белами?

— Че президентът е обявил DEFCON 4.

— Какво, по дяволите, е това?

— Defense Readiness Condition — готовност за защита — преведе тя. — Това е състояние на повишена бойна готовност на въоръжените сили на Съединените щати. Нормалното състояние е ниво 5. Ниво 4 се отнася до не съвсем установена заплаха и обхваща цялата планета. Сега е в ход акция по прихващане. Тайните служби из целия свят притискат източниците си на информация, за да се опитат да локализират единицата на „Ал Кайда“, която разнася обогатения уран.

— Но как може да се направи подобно издирване?

— Като се разговаря с много хора и се задават много въпроси. Освен това не забравяйте, че имаме следа.

— Каква?

— Нали вашият бивш студент ви каза, че терористът от „Ал Кайда“ се казвал Ибн Таймия? Сега всички се опитват да засекат този тип.

— И появило ли се е вече нещо относно местонахождението му?

Американката поклати глава с известно неудовлетворение.

— Все още не.

— Няма и да се появи.

Ребека вдигна очи и се втренчи в него с почуда.

— Защо? Защо мислите така?

— Вижте, Ребека. Знаете ли кой е Ибн Таймия?

Недоумението й бе очевидно.

— Не разбирам въпроса…

— Ибн Таймия е арабски шейх, който се опълчил срещу монголското нашествие в Багдад през Средновековието. Той е един от теоретиците на джихадизма. Разбирате ли какво искам да кажа?

— Не.

— Ибн Таймия е псевдоним! — възкликна той убедено. — Няма човек с такова име. Можете да преобърнете каквито искате митнически регистри, но няма да го откриете, защото не съществува! А ако случайно се появи някой с такова име в паспорта, можете да сте сигурни, че това не е човекът, когото търсим. Сега разбрахте ли?

— Така ли мислите?

— Убеден съм. Освен това Закариас ми каза, че Ибн Таймия бил студент от моя факултет. Вече се обадих в канцеларията в Лисабон и помолих да проверят в компютрите дали има студент, записан в университета под това име през последните десет години. Няма. Вие говорихте ли вече със SIS?

— Разбира се. Помолихме ги да идентифицират Ибн Таймия.

— И? Какъв беше отговорът?

— Още не са отговорили.

— Няма и да отговорят, защото, както ви обясних, не съществува човек с такова име.

— Тогава как бихме могли да локализираме терориста?

— Предвид онова, което ми каза Закариас, единственото сигурно нещо е, че нашият човек е посещавал Централната джамия в Лисабон и моя факултет. Вероятно дори е бил мой студент, поне ако се вярва на Закариас. Така че ще трябва да започнем от факултета.

Ребека замълча за момент, мислено претегляйки изложените доводи.

— Съхраняват ли се имената на всички студенти, записали се да учат в университета през последните десет години?

— Разбира се.

— А има ли снимки на всички тях?

— Задължителни са при записване.

— Много добре, ще направим следното — каза тя твърдо. — Ще помоля мистър Белами да се свърже с португалското правителство, в смисъл да нареди на университета да изпрати всичко във Вашингтон, колкото е възможно по-бързо. Мислите ли, че бихте могли да ни помогнете да идентифицираме имената и лицата на онези, които са били ваши студенти?

— Разбира се.

— Тогава ще трябва да дойдете с мен във Вашингтон. Другото, което трябва да направим, е да разберем мястото на атентата. Проверяваме всички пристанища и митнически пропускателни пунктове в западния свят. Освен това…

— Знам къде ще е.

— Какво? Знаете ли?

— Като имаме предвид, че този атентат предполага нова ескалация на джихадизма, и като познаваме типа на мислене на ислямските фундаменталисти, не е трудно да разберем коя ще бъде целта.

— Не ми казвайте, че са Съединените щати…

— Абсолютно съм сигурен.

— Защо мислите така? Защото сме Световното зло?

— Защото сте лидери на Западния свят — каза Томаш.

— Що за глупости! — възкликна Ребека. — Нима ще ни нападнат заради това?

Историкът въздъхна и се зареди с търпение.

— Вижте, нали знаете в какво ви обвиняват фундаменталистите? Обвиняват Америка в това, че е изтребила индианците, че е поробила негрите, че е извършила военни престъпления в Хирошима и Нагасаки, а също и в Корея, Виетнам, Ирак, Афганистан и т.н., че подкрепя Израел, че подкрепя арабските тирани и експлоатира петрола на арабските страни. Обвиняват я също в безнравственост, лихварство, употреба на алкохол, сексуална свобода, защита на свободата на словото, защита на демокрацията. Обвиняват я за това, че разрешава жени да обслужват пътниците в самолетите, че…

— Разбрах — прекъсна го Ребека. — Виновни сме за всичко.

— Точно така! Някои от обвиненията са много странни, както вече сте забелязали. Например обвинението, че Америка е поробител на негрите. Като се има предвид откъде идва обвинението, дори е смешно! Нима Мохамед не е разрешавал робството? Дори е имал роби! Ами Саудитска Арабия? Знаете ли кога тази свещена ислямска страна, родината на Мохамед, земята на Мека и Медина… знаете ли кога Саудитска Арабия е премахнала робството? През 1962 година! Как е възможно ислямските фундаменталисти толкова да се възмущават от онова, което е било практика в Америка, след като самият Пророк го е защитавал и упражнявал?

— Какво искате да кажете?

— Нещо много просто — безкрайният списък от укори, отправени от ислямските фундаменталисти срещу Америка, е само повод за прикриване на истинските причини. Обърнете внимание — всеки път, когато Западът се изправи пред някое ислямско изискване и задоволи претенциите им, антагонизмът в действителност не се разрешава и веднага следва ново оплакване, а после друго и така, нататък. И още по-лошо — когато американците застават зад мюсюлманите срещу християните, както се случи в Босна и Косово, това се забравя. Ислямските фундаменталисти и консерватори стигнаха дотам, че пренебрегнаха дори огромния американски принос във войната на Афганистан срещу Съветския съюз, тръбейки, че муджахидините сами били победили Съветите. А всичко това показва, че проблемът е генерален, не мислите ли?

— Да, но какъв е този проблем? Какво по-точно таят срещу Америка? Ето това не мога да разбера…

— Когато е възникнал ислямът, големият неприятел било племето, господстващо в Мека. В момента, в който племето било победено, големите неприятели станали всички немюсюлмани, живеещи в Арабия. След като и те били насила ислямизирани, асимилирани, избити или прогонени, големият неприятел станала Персия. Тази империя била победена и поредният голям неприятел станал Константинопол, който бил лидер на християнския свят. След падането на Източната римска империя големият неприятел станала Виена, столица на Свещената римска империя. Но когато лидери на християнския свят станали Великобритания и Франция, тъкмо тези страни се превърнали в Голямото зло. А сега? Кой е лидерът на Западния свят?

— Америка.

— Значи Америка е големият неприятел — отсъди Томаш. — Америка е атакувана не защото малтретира мюсюлманите, а просто защото е лидер на Запада, главната световна сила и следователно най-голямата пречка пред експанзията на исляма на планетата. Но най-лошото е друго: поради очевидния факт, че са икономически, културно, политически и военно по-могъщи, отколкото всички мюсюлмански страни заедно, Съединените щати унижават исляма, защото показват как една страна, действаща според човешките закони, е по-силна от редица страни, управлявани от божиите закони. Това е непоносимо за много мюсюлмани и особено за фундаменталистите. Ето защо всички поводи са добри за демонизиране на Запада и най-вече на неговия лидер Америка. Те са стигнали до заключението, че западните християни са единствената сила, способна да устои на исляма, и вярват, че ако повалят лидера, неприятелят ще се срине, а това ще отвори вратите за възраждането на халифата, който на свой ред ще наложи исляма на цялата планета.

— Следователно истинското прегрешение на Америка е, че е силна.

— Точно така.

Ребека обърна очи нагоре и поклати глава.

— Исусе Христе!

Томаш коленичи до американката и й помогна да демонтира сателитния телефон, сгъвайки частите една по една, докато не заприлича на малко метално куфарче.

— Ето защо, драга моя, нямам никакво съмнение относно целта на атентата, който се подготвя.

Ребека запечата куфара и стана, предавайки се пред очевидността.

— Америка.