Божият гняв

XXIX

Безпокойството и неизвестността ерозираха духа му. Томаш погледна часовника за десети път в рамките на пет минути и въздъхна дълбоко, без самият да е наясно дали му се ще времето да ускори своя ход, или да го забави. Притвори очи и си пожела да прескочи следващите два часа. Колко добре би било, ако след миг отвори очи, да е вече следобед и срещата със Закариас да се е състояла!

Отвори очи и отново хвърли поглед на часовника си.

Единадесет и пет.

— По дяволите!

— Какво има? — попита Ребека.

— Остават още петдесет и пет минути. — Размърда се на мястото си, обзет от безпокойство. — Дали не е по-добре да тръгваме вече?

— Къде?

— Навън! — възкликна Томаш с превъзбуден глас. — Може Закариас вече да е дошъл.

Ребека огледа пространството пред тях.

— Видяхте ли го?

— Не, разбира се.

— Тогава закъде бързате?

— Ами… все пак ще сме вън от този проклет бус. А и колкото по-рано се разреши проблемът, толкова по-добре.

В сините очи на американката се появи майчинска топлота.

— Успокойте се, Том — каза тя. — Ще излезем навън точно когато е нужно. Нито минута по-рано или по-късно. Ясно ви е, нали?

Думите на Ребека му подействаха като успокоително лекарство и Томаш си даде сметка, че се отпуска.

— Добре.

— Не се притеснявайте, ситуацията е под контрол — добави тя и кимна към двамата агенти, седнали отпред. — Джери и Сам наблюдават всичко, което се случва отвън. — Мъжете бяха престанали да разговарят помежду си и изглеждаха заети с електронните уреди, изпълващи тясното пространство, което Томаш наричаше cockpit. — Ще ги оставим да работят, но ако видите Закариас, кажете ми. Окей?

— Добре.

В буса цареше тишина. Ярогнев следеше уредите, Сам наблюдаваше движението отвън. Очакването можеше да бъде доста изнервящо, откри Томаш, връхлетян от нови пристъпи на безпокойство. Къде точно щеше да се срещне със Закариас? Бившият му студент беше споменал само крепостта в стария град, но сега си даваше сметка, че Лахорската крепост представлява огромен комплекс. Как да намери точното място на срещата? Дали Закариас наистина щеше да се появи? По време на разговора му се стори доста нервен. Ами ако се случи нещо непредвидено?

Ребека усети, че тревогата отново обзема историка, който не спираше да се върти на мястото си и да въздиша, и опита да отклони мислите му от предстоящата среща.

— Живели сте в Египет, нали?

Томаш поклати глава утвърдително.

— Предполагам, че сте чели досието ми.

— Да, но документите рядко показват какво става в главата на човека — отвърна американката. — Казват какво човек с правил, но невинаги успяват да обяснят защо.

— Искате да знаете защо отидох в Кайро?

— Да.

— Защото исках да науча арабски и да опозная исляма — отговори той. — Експерт съм по древни езици и криптоанализ. Знам дори староеврейски, езика на Мойсей, и арамейски, езика на Иисус. Оставаше ми да науча езика и културата на Мохамед. А и не забравяйте, че най-древният трактат по криптоанализ е написан на арабски.

— Сериозно?

— Не знаехте ли? Става въпрос за текст от IX век, открит едва през 1987 г. в един архив в Истанбул. Нарича се Трактат за дешифриране на криптографски съобщения. — Изви вежди. — Фантастично заглавие, нали?

— Кой е авторът?

— Абу Юсуф Якуб ибн Исхак ибн ас Сабах ибн Омран ибн Исмаил ал Кинди.

Томаш произнесе името набързо и предизвика смущение у събеседницата си.

— Кой?

Историкът се засмя.

— Нека го наречем просто Ал Кинди — каза той развеселен. — Именно той събуди интереса ми към арабския. Реших, че трябва да прочета в оригинал ръкописа на Ал Кинди. Просто фантастично. Затова заминах за Кайро, да уча арабски. Естествено, интересувах се и от исляма. Учих в университета в Ал Азхар, най-престижния ислямски университет в света, и започнах по-добре да разбирам онова, което става в главите на мюсюлманите. Разговарях с най-различни хора, не можете да си представите.

— Запознахте ли се с фундаменталисти?

— Разбира се.

Ребека се намести по-удобно на стола, с неочаквано разпален интерес. Беше започнала да разпитва Томаш за престоя му в Египет с намерението да го разсее, но разбра, че историкът би могъл да й открие нови хоризонти.

— И какво?

— Кое какво?

— Не се правете на разсеян! — възкликна Ребека. Беше неин ред да прояви нетърпение. — Какво ви казаха онези типове, Том? Защо нападат всички? Защо извършват тези ужасни атентати? Обясниха ли ви?

Историкът смръщи вежди.

— Искате да кажете, че не знаете причината, поради която радикалните мюсюлмани предприемат тези атаки?

— Ами, предполагам, че се дължи на… социално-икономически причини, на бедността, невежеството…

— Какви социално-икономически причини? Каква бедност? Какво невежество? Не знаете ли, че Бин Ладен е милионер? Не знаете ли, че голяма част от извършителите на тези атентати имат университетско образование? Впрочем на съвещанието на NEST във Венеция дойде човек от МОСАД, който направи психологически профил на този тип хора.

— Да… имате право. В такъв случай как да си го обясним? Разбрахте ли?

— Естествено.

— Е и?

— Онези, които вие наричате фундаменталисти, просто следват буквално повелите в Корана и живота на Мохамед. Това е всичко.

— Не е точно така — поправи го тя. — Те интерпретират исляма изопачено.

— Кой ви каза това?

— Искам да кажа… — нерешително започна Ребека, объркана от въпроса. — Това е… така поне твърди пресата. Мисля, че четох за това в Newsweek… или в Time, не си спомням добре.

Томаш леко наклони глава като учител, който порицава с поглед любимия си ученик.

— И повярвахте?

— Няма причини да се съмнявам… или има?

Историкът си пое дълбоко въздух, този път не от напрежение, а за да отсее най-важното. Проблемът не беше дали ще може да отговори, а откъде да започне.

— Вижте, трябва да разберем няколко основни неща за исляма — каза той. — Първото, и може би най-важното от тях е, че ислямът не е християнство. Ние приемаме, че пророците винаги призовават за мир и че за тях животът е свещен, независимо от обстоятелствата. Пророците не приемат в никакъв случай да се води война и да се убиват други хора. Така ли е?

— Да… така е. — Тонът й стана по-самоуверен. — Но е истина също, че повечето от войните са се водили заради религиите! Колко кръвопролития са извършени в името на Христос?

— По повеля на Христос ли са били извършени?

— Не, разбира се. Но в негово име…

— Не бъркайте нещата — каза Томаш. — Един християнин тръгва на война със съзнанието, че не се подчинява на Христос. Нали Иисус казва, че когато ни ударят от едната страна, трябва да обърнем и другата? Когато християнинът отказва да обърне другата страна и тръгва на война, той не следва Христова повеля, нали?

— Разбира се, че е така.

— Ето това е съществена разлика между християнството и исляма. Защото един мюсюлманин би могъл да отиде на война и да убива хора просто за да засвидетелства подчинението си на Пророка. Не забравяйте, че Мохамед е бил военен предводител! При исляма може да се случи така, че мюсюлманинът, който откаже да воюва, да бъде сметнат за изменник на волята на своя Пророк!

Ребека го изгледа скептично.

— Сериозно ли говорите?

— Запомнете това, което ще ви кажа — добави историкът, произнасяйки думите бавно и отчетливо. — Аятите, свързани по един или друг начин с войната, съставляват по-голямата част от Корана.

Изразът на недоверие не слизаше от лицето на американката.

— Това е невъзможно! — възкликна тя. — Винаги са ми казвали, че ислямът е напълно миролюбив и толерантен.

— Така е, при условие че всички бяхме мюсюлмани. Ислямът налага правила на мир и разбирателство между правоверните. Проблемът е, че не всички сме мюсюлмани. Низпослано е в Корана, струва ми се, в сура 48: „Мохамед е пратеникът на Аллах. А онези, които са заедно с него, са строги към неверниците, милостиви помежду си“. Толерантност между правоверните и нетолерантност към неверниците. В нашия случай, според повелите, низпослани в Корана, и примера на Мохамед немюсюлманите сме длъжни да заплатим на мюсюлманите унизителна такса. Не го ли направим, сме мъртви. Тоест, ако тълкуваме буквално повелите на исляма, изборът е много прост: или ставаме мюсюлмани, или се унижаваме, или ни убиват.

— Никога не съм чувала за това…

— Не сте, защото тези факти се прикриват на Запад. Версията на исляма, която ни се представя, е изчистена от тези неудобни подробности. Предлага ни се християнизирана версия на исляма. И дори се случва ислямски лидери да цитират на Запад суфистки текстове, за да покажат, че ислямът е единствено мир и любов. Но суфизмът е мистично ислямско направление със силно християнско влияние — нещо, което не се обяснява. Оставаме с идеята, че ислямът е много сходен с християнството, а това не е така. Мохамед е вършил неща, които по негово време са се смятали за естествени, но са неприемливи от гледна точка на съвременния човек от Запада. Тези неща внимателно се прикриват.

— Хмм… това е ново за мен — каза Ребека със същото скептично изражение на лицето. — Дайте ми примери за неща, които не се казват.

— Първата голяма битка, в която е участвал Мохамед, е битката при Бадр срещу собственото му племе в Мека. Мюсюлманите победили, а водачите на противника били убити или пленени. Един от пленниците, наречен Укба, помолил да го пощадят и попитал Мохамед кой ще се погрижи за децата му, ако го убият. Знаете ли какво отговорил Пророкът? „Адът“ — казал той и наредил да го екзекутират. Друг неприятелски водач на име Абу Джахл също бил убит. Мюсюлманинът, който го обезглавил, показал отрязаната глава на Мохамед. Когато се уверил, че убитият наистина е Абу Джахл, Пророкът благодарил на Аллах за смъртта на неприятеля си.

— Исусе! — ахна Ребека. — Наистина ли се е случило?

— Всичко е описано подробно — увери я Томаш. — Ето защо Ал Заркауи, бившият лидер на „Ал Кайда“ в Ирак, спомена този случай през 2004 година, когато обезглави американски заложник. Ако не се лъжа, Ал Заркауи каза: „Пророкът, най-милосърдният, е наредил да се отрежат главите на някои от пленниците в Бадр. Дал ни е добър пример“.

Ребека прехапа устни.

— Ето защо тези фундаменталисти секат глави на заложници…

— Просто следват примера на Пророка, което всъщност им нарежда Коранът.

— Има ли още примери като този?

— Още ли искате? — учуди се Томаш. — Тогава ще ви разкажа историята на курейшите — племето, което отказало да приеме исляма. Мохамед ги обсаждал почти месец и накрая те се предали. Мохамед ги приканил да изберат някой, който да реши съдбата им. Те избрали мюсюлманин на име Му’адх, когото вече познавали и се надявали да прояви състрадание. Но Му’адх решил да убие мъжете и да пороби жените и децата. Като разбрал за решението му, Мохамед казал: „Решил си според съда на Аллах, който е създал седемте небеса“. И Мохамед отишъл тогава на пазара в Медина и наредил да изкопаят ров в земята. После наредил да доведат пленниците и ги посичал един по един пред рова. Жените и децата били предадени на мюсюлманите, с изключение на онези, които приели исляма.

— Какъв ужас! Сигурен ли сте, че това се е случило?

— Разбира се. Освен това има един аят в Корана, в който се споменава за този епизод.

Ребека поклати глава.

— Не знаех.

— Точно това се мъчех да ви обясня преди малко — каза историкът. — На Запад се представя само християнизираната версия на исляма, спестени са всички детайли, които биха могли да ни шокират и отблъснат. Можете ли да си представите Иисус, който заповядва да отсичат глави, който казва на осъдените, че Адът ще се погрижи за децата им, или се гордее с отсечената глава на неприятеля си? Това е шокиращо за нас и затова тези детайли не се изтъкват. Но е важно да ги знаем, за да разберем по-добре „Ал Кайда“, „Хамас“ и другите като тях.

— Имате право.

— Не забравяйте, фундаменталистите нищо не измислят. Просто изпълняват дословно повелите на Корана и следват примера на Пророка. Те цитират обширни пасажи от свещените текстове на исляма и големият проблем е, че когато решим да проверим какво точно е написано в източника, откриваме, че фундаменталистите имат право. Наистина пише онова, което твърдят, че е написано.

— Но това е много сериозен проблем! — възкликна Ребека. — Ако нещата стоят така, както казвате, тогава…

— Хей!

— … не виждам как бихме могли да…

— Хей!

При второто повикване гласът успя да се наложи над въодушевения диалог. Ребека и Томаш най-сетне млъкнаха и видяха, че Сам се е обърнал назад и се взира настойчиво в тях.

— Какво има, Сам?

— Съжалявам, че ви прекъсвам. Така се бяхте въодушевили, че никак не ми се щеше да го направя.

— Но какво става?

Агентът вдигна ръка, показа часовника си и почука с показалец по циферблата.

— Време е.