Божият гняв

XXX

Всеки път, когато се приближаваше до затворниците от „Ал Джамаа ал Исламия“, струпани около Айман, Ахмед наостряше слух и попиваше разговорите. Темите бяха различни — от теология до политика и философия, но в разговорите, независимо дали бяха спокойни, или разгорещени, се открояваше една и съща дума.

Джихад.

Като познавач на арабския език и добър мюсюлманин, Ахмед знаеше много добре какво означава тя. Коренът на думата означаваше усилие, борба, опит, битка. Конкретното й значение се подразбираше от контекста. Но тъкмо защото познаваше добре арабския език и беше добър мюсюлманин, Ахмед си даваше сметка, че в разгара на обсъжданията думата се употребява със значение на свещена война, битка по пътя на Аллах.

Онази сутрин, докато изчакваше Айман да се освободи, за да му поясни още един теологически въпрос, Ахмед усети погледа на един от съратниците на учителя върху себе си. Лицето на мъжа бе разсечено от жесток белег и черните очи пронизваха събеседника като кинжали. Говореше се, че е убил двама полицаи.

— Братко, защо не се присъединиш към джихад? — попита мъжът с предизвикателен и дързък тон. — Нима не искаш да се харесаш на Аллах?

— Разбира се, че искам.

— Джихад е пътят.

— Има много начини за джихад — мотивира се Ахмед, повтаряйки дума по дума онова, което шейх Саад му беше обяснил преди години.

Мъжът от „Ал Джамаа“ се изсмя саркастично и поклати глава с презрение.

— Това е оправданието на всеки, който не иска да участва в джихад и да служи на Аллах. Не вървиш по правия път, братко.

Въпросът смути Ахмед. Наистина ли беше оправдание? Какво искаше да каже? Нима не беше истина, че джихад може да се води по различни пътища? Насмешливият тон на забележката на затворника от „Ал Джамаа“ го притесни не само заради повдигнатия въпрос, а и защото се възхищаваше на тези хора. Заради Аллах те се бяха опълчили срещу правителството и бяха убили фараона! Знаели са, че ще бъдат преследвани, измъчвани и екзекутирани, и въпреки това го бяха сторили! Каква смелост! Бяха го направили, защото служеха на Аллах и поставяха Аллах над собствения си живот! Каква вяра! Наистина бяха достойни за възхищение! И един от тези мъже, от тези храбреци, от тези герои, на които се възхищаваше, не приемаше отговора му!

В името на Аллах, трябваше да изясни това!

Когато Айман най-сетне остана свободен и можеше да го осветли по въпроса, който го беше довел при него, Ахмед реши друго — да го разпита за свещената война.

— Какво знаеш за джихад? — попита Айман, когато ученикът му зададе въпроса.

— Знам онова, което шейх Саад ме е научил на уроците, които ми преподаваше в джамията.

— А, шейхът суфи! — възкликна Айман. В тона му се долавяше презрение. — И на какво те научи той, братко?

— Каза ми, че джихад означава различни видове борба, не само с военна сила, и че може да бъде и морална битка, която човек води, за да устои на греха и изкушението.

— И какъв аят от Свещения Коран цитира той, за да защити едно толкова интересно становище?

Въпросът, зададен с явна ирония, смути Ахмед.

— Ами… той не цитира Свещената книга.

— Така ли? И какво цитира?

— Един хадис.

— И какъв е този хадис? Би ли ми разказал по-подробно?

— В този хадис се разказва, че Мохамед, който се завърнал от битка, казал на приятелите си, че се завръща от малък джихад, а сега поема към големия джихад. Когато приятелите му го попитали какво иска да каже с това, пратеникът на Аллах отвърнал, че малкият джихад е битката срещу неприятелите на исляма, а големият джихад е духовната борба в мюсюлманския живот.

Айман прокара деформираните си пръсти през посивялата брада и лукави искрици проблеснаха в очите му.

— Кажи ми, братко, къде се разказва този хадис?

— Ами… не знам.

— Но аз знам! — прекъсна го учителят, неочаквано извисил глас. — Този епизод се разказва от Ал Газали, живял пет века след Пророка, мир нему. Предполагам, че знаеш кой е Ал Газали…

Ахмед наведе глава почти засрамен.

— Основателят на суфизма.

— Не е за чудене, че твоят молла ти е напълнил главата с тия християнски брътвежи! Битката в името на Аллах е малък джихад? Какво безсрамие! — Насочи пръст към ученика си. — За твое сведение, Ал Газали споменава този хадис, без да цитира източника си. Този хадис липсва в колекцията от ахадис, събрани в „Сахих Бухари“ или „Сахих Муслим“. Така че това е фалшив хадис, измислен от мюсюлманите суфи, за да омаловажат в очите на правоверните, ролята на меча. Всъщност достатъчно е да се прочете Свещеният Коран и всички достоверни ахадис, за да се разбере колко безсмислена е тази история, която напълно се разминава със словото на Аллах и със сунната на Пророка, мир нему. Никъде в Свещената книга Аллах не описва джихад по този начин, нито Мохамед, мир нему, в който и да било хадис, цитиран от Ал Бухари и Ал Муслим, най-правдивите от всички ахадис, събирани някога в антология. Така че забрави тази глупава история, която са ти разказали.

Ахмед стоеше с наведена глава, сякаш чувстваше вина и искаше да изкупи греха си.

— Да, братко.

— Какви други глупости ти е наговорил твоя молла за джихад?

— Каза ми, че има три категории джихад: джихад на душата, джихад срещу Сатаната и джихад срещу кафирун и лицемерите. Каза ми, че най-напред трябва да се завърши първата и тогава да се премине към следващата.

— Хм! — промърмори Айман, обмисляйки току-що чутото. — Твоят молла е хитър, използвал е истината, за да те заблуди. Истина е, че съществуват тези три категории джихад. Но проблемът е, че твоят молла, макар да признава явно, че са категории, ги представя за етапи. Не са етапи! Защото в такъв случай излиза, че не воювам срещу Сатаната, докато се боря за душата си. Това не е особено смислено, нали? Истината е, че тези три категории вървят редом, ръка за ръка! Джихад за душата ми върви едновременно с джихад срещу Сатаната и с джихад срещу кафирун и лицемерите. Една категория джихад не изключва другите, те по-скоро се допълват и подкрепят! Разбра ли?

— Да, братко.

— За да разбереш същността на джихад и повелята на Аллах, трябва да проумееш нещо — каза учителят. — Разкриването на шериата се е осъществявало постепенно. Пророкът, мир нему, не получил всички откровения наведнъж. Аллах предпочел да му разбулва божия закон на етапи, в продължение на много години. Първо го избрал за свой пратеник, мир нему, и му наредил да накара семейството си и племената да приемат вярата, без да воюва, нито да налага джизие — данъка, който кафирун трябва да заплатят, за да могат да живеят с правоверните. По повеля на Аллах тринадесетте години, прекарани в Мека от Пророка, мир нему, били отдадени на проповеди. След това Аллах му наредил да отиде в Медина и да проповядва пред тамошните племена. По-късно бог му позволил да се бие, но само срещу онези, които го нападали. Пророкът, мир нему, нямал право да се бие с онези, които не го нападали. Впоследствие Аллах му наредил да преследва политеистите, докато божият закон не бъде напълно въдворен. Когато била издадена повелята за джихад, кафирун били разделени на три категории: едни, които били в мир с правоверните, други, които воювали срещу правоверните, и дхими109 — онези, които живеели с нас и плащали джизие, получавайки в замяна нашата защита. Накрая дошла повелята да се влезе във война с хората на Писанието, които се опълчвали срещу нас. Борбата трябвало да продължи дотогава, докато те приемат исляма или приемат да плащат джизие, ставайки дхими.

— Остават само две категории кафирун…

— Точно така. Тези, които са във война с правоверните, и дхимите. Това е последният етап, който продължава и до днес, тъй като няма нищо в Свещения Коран, нито в сунната на Пророка, мир нему, което да го отменя. — Наведе се към Ахмед. — А сега те питам: защо е важно да знаем тези фази?

— Заради насих, отмяната на предишна сура.

— Абсолютно вярно! Волята на Аллах се проявявала поетапно, като всеки нов етап отменял предишния. А сега ми кажи: когато твоят молла, този кафир суфи, който те е обучавал, ти е говорел за джихад, кои етапи ти е споменавал?

— Първите.

— И защо?

Въпросът предизвика въпросително изражение по лицето на Ахмед.

— Не знам.

— Защото така му е било изгодно! — възкликна с плам Айман. — Защото са му позволявали да представя един ислям, който е в мир с кафирун. Защото не шокират християнския кафирун! Този проклет молла не е признавал джихад като основна тема в Свещения Коран! Този молла еретик не е признавал, че изразът джихад фи сабилилла, тоест борба по пътя на Аллах, е повторен двадесет и шест пъти в Свещения Коран! Този молла вероотстъпник не е признавал, че в Свещения Коран има цели сури, посветени на войната, като сура Ал Азхаб, сура Мухаммад, сура Ал Фатх и сура Ас Сафф! Какво казва Аллах в сура 8, аят 65? „О, Пророче, подбуждай вярващите към сражението!“ А какво казва Аллах в сура 9, аят 14? „Сражавайте се с тях! Аллах ще ги накаже с вашите ръце и ще ги опозори, и ще ви помага срещу тях“. Как може да се пренебрегват тези откровени повели на Аллах? А освен това има хиляди ахадис, които представят сунната на Пророка, мир нему, по отношение на войната! „Сахих Бухари“ включва над двеста глави, озаглавени джихад, а „Сахих Муслим“ — сто глави със същото заглавие! Не забравяй, че Пророкът, мир нему, е казал: „Слязох заради Аллах с меч в ръка и богатството ми ще дойде от сянката на моя меч! И онзи, който се възпротиви на волята ми, ще бъде низвергнат и преследван“. — Наведе се към Ахмед с пламнали очи и развълнуван глас. — Знаеш ли защо този твой молла е пренебрегвал всичко това? Знаеш ли?

Усещайки напрегнатия поглед на учителя си, ученикът поклати глава, без да се осмели да продума.

— Защото той е част от заговора на кафирун, който цели да попречи на правоверните да стигнат до същината на Свещения Коран! — извика той. — Ето защо!

Ахмед преглътна с усилие и си възвърна гласа.

— Но Аллах казва в Корана, братко, че няма насилие в религията. Това е факт…

— Факт е — съгласи се Айман, връщайки се към естествения си тон. — Това е неговата воля, никой не може насила да бъде принуден да приеме исляма и да се подчини на волята на Аллах. Разбира се, отказът да се приеме исляма предполага отговор в Съдния ден, но този проблем е между него и Аллах, а не пред правоверните. Аллах ни е наредил да ги оставим на мира. Той ще се погрижи за това, когато му дойде времето. Спомни си обаче, че последните откровения, които отменят предишните, повеляват онези от кафирун, които не приемат исляма, да плащат джизие и да станат дхими. Ако не го сторят, ще бъдат убити. Така ли е, или не?

— Така е.

— Но някои правоверни не обръщат внимание на това и в желанието си да се харесат на християните кафирун, като твоя молла суфи, извличат окончателни истини от първите коранични знамения, пренебрегвайки факта, че става въпрос за преходни истини, които са били в сила на един първоначален етап от низпосланието на божиите закони. Изложената в тези аяти истина, която гласи, че няма насилие в религията, и която се привежда в подкрепа на тезата, че войните могат да бъдат само за защита, не е меродавна истина.

Ахмед изглеждаше заинтригуван от последното твърдение.

— Какво искате да кажете с това, братко? джихадът не е ли отбранителен?

Бившият учител по религия се намръщи недоволно.

— Отбранителен ли? Нима, когато Пророкът, мир нему, нападнал еврейските племена, а по-късно и Мека, е водел отбранителен джихад? И когато Омар, благословен да е, завладял Кайро, Дамаск и Ал Кудз, е водил отбранителен джихад? Къде в Корана се говори за отбранителен джихад? джихад не е каква да е война! Нека думите не ни плашат: джихад е използване на сила за разпространението на божия закон между хората!

— Но… това не е ли противоречие, братко? Как можем да разпространяваме божия закон насила, след като няма насилие в религията?

Айман въздъхна, опитвайки се да овладее раздразнението си.

— За бога, виждам, че влиянието на моллата суфи все още замъглява мислите ти — възкликна той. — Смесваш две неща, които са много различни. Вярно, че няма насилие в религията. Но е вярно също, че в последните знамения, низпослани от Аллах, които отменят предишните, се повелява онези от кафирун, които не приемат исляма, да изплащат джизие или да бъдат убити. Повелята на Аллах в сура 9, аят 29, от Свещения Коран е пределно ясна: „Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра, докато не дадат налога [джизие] безусловно и с покорство“. — Вдигна пръст и повтори назидателно: — „Сражавайте се, докато не дадат налога“. — Обгърна с жест двора на затвора, сякаш в това пространство се вместваше светът. — Нима днес кафирун плащат налози?

— Доколкото знам, не.

— Щом като не плащат, какво трябва да направим, за да изпълним повелите на Аллах?

Изправен пред въпроса, Ахмед се подвоуми, преди да изкаже мисълта докрай.

— Трябва… да се сражаваме?

— Следвайки примера на Пророка, мир нему, най-напред трябва да дадем срок на кафирун да приемат вярата или да плащат джизие. — Приведе се към ученика си почти настръхнал. — Но ако не спазят този срок, трябва да бъдат убити, разбира се.

Ахмед прехапа долна устна.

— Това не е ли… прекалено жестоко?

Лицето на Айман почервеня, веждите му се срещнаха, тялото му се напрегна.

— Жестоко ли? — извика той гневно. — Какво искаш да кажеш с това „жестоко“?

— Ами… да се убие човек, пък бил той и кафир… все пак… в днешно време, може би не е…

— В днешно време ли? — прекъсна го Айман. — Откога шериатът има срок на давност? Божият закон е вечен! Повелите на Аллах са вечни! Законът за гравитацията продължава да е в сила днес, както е бил и по времето на Мохамед, мир нему! Повелята да се накара един кафир да плаща джизие или да се прости с живота си е в сила днес, както е била и по времето на Мохамед, мир нему! шериатът е вечен! Нима още не си проумял това?

Ахмед сведе глава засрамен.

— Да, братко — промълви с едва чут глас — Прав сте. Простете. Моля за прошка.

Смиреното признание на ученика уталожи гнева на Айман. Бившият учител по религия вдигна очи и посочи към небето.

— Съществува закон, който управлява вселената, сила, която я движи. Воля, която я подрежда — каза вече с по-спокоен глас. — Не можем да се отклоним от волята и закона божи нито за миг. Звездите, луната, облаците, природата, всичко се покорява на неговия закон и на неговата воля и така вселената намира своята хармония. — Махна към затворниците в двора. — Човекът е част от тази вселена и следователно законите, които го управляват, не се различават от законите, които управляват вселената. Човешките същества трябва да се подчиняват на божия закон, за да бъдат в хармония с вселената и в мир със самите себе си. Ако, вместо да го сторят, отстъпят пред своите инстинкти и съблазни и отхвърлят шериата, тогава ще влязат в конфликт с вселената, ще се появи покварата и всички проблеми, които наблюдаваме днес в исляма и в света. Ясно ли е?

— Да, братко.

— Ислямът е потвърждение, че властта е единствено и само у бог. Кафирун могат свободно да избират своята религия, но тази свобода не значи, че могат да следват човешките закони. Всяка система, установена в света, трябва да признава божията власт и нейните закони трябва да произтичат от божия закон. В рамките на тази вселенска система всеки индивид е свободен да приеме религията, която иска. Но не забравяй: който узурпира божията власт, трябва да бъде отстранен. Това отстраняване се постига с проповед, а при наличието на препятствия — със сила. Тоест, като се прибягва до джихад.

Ахмед поклати глава съкрушен.

— Шейх Саад никога не ми е споменавал за това. Той казваше, че джихад е само отбранителен и…

— Приказки на страхливци, които не смеят да приемат последиците от повелите на Аллах в Свещения Коран или в сунната на Пророка, мир нему — пресече го нетърпеливо Айман. — Преструват се, че тези повели не съществуват, а те са пред очите им! Християните кафирун изопачават понятието джихад, твърдейки, че налага тирания. Тъкмо обратното, джихад освобождава човека от тирания. А тези страхливци, които се смятат за правоверни, се объркват пред християните кафирун и се впускат в оправдания, че, видите ли, джихад бил само отбранителен, като цитират за доказателство вече отменени аяти. — Учителят наведе глава. — Когато твоят молла ти е говорил за отбранителен джихад, каква отбрана е имал предвид?

— Ами… на ислямските земи, предполагам.

— Какъв срам! Как е възможно да ти втълпява такова нещо? Който твърди такова нещо, уронва величието на исляма, намеквайки, че земите са по-важни от вярата. Джихадът е отбранителен само в смисъл че защитава човека, като го освобождава от оковите на други хора. Само в този смисъл е отбранителен. Иначе повелята на бога е да се разпространява божият закон сред цялото човечество! И как се прави това? Само с проповеди? Разбира се, че не! Би трябвало да сме твърде наивни, за да си мислим, че обществата джахили ще приемат да приведат законите си в съответствие с божия закон и ще осигурят такава атмосфера, която би позволила на кафирун безпрепятствено да изберат религията, която желаят. Ето защо се нуждаем от джихад, който не се ограничава до защитата на земите ни, а е призван да наложи божия закон!

Айман се наведе и събра с длани малка купчинка пръст. После взе една миниатюрна бучка пръст и я вдигна.

— Колко, мислиш, струва това?

Ахмед се вгледа в бучицата, която се ронеше между пръстите на учителя.

— Ами… нищо, мисля.

— Нищо — откликна като ехо Айман, потривайки ръце една в друга, за да ги почисти от песъчинките. — С други думи, земите нищо не струват сами по себе си. Ислямът се стреми към мир, но този мир не се ограничава с гарантиране на сигурността на земите и границите му. Онова, към което ислямът се стреми, е пълният мир: Божият мир и подчинение единствено на бога. Докато не се установи такъв мир, ще трябва да воюваме за него. Борбата се води с проповед и, при нужда, с джихад. Нима има истински правоверен, който, след като е прочел Свещения Коран и е опознал сунната на Пророка, мир нему, да смята, че джихад се отнася само до защита на границите? Господ казва в Свещената книга, че целта е да се изчисти покварата от лицето на Земята! Ако беше само защита на границите, той щеше да го е казал. Но не го е казал. Така че джихад не е само временна фаза, но основен етап, който ще продължи дотогава, докато има джахилия сред хората. Задължение на исляма е да воюва за свободата на човека, докато всички се подчинят на божия закон. Цел на исляма е цялото човечество и негово поле на действие е цялата планета. Или кафирун ще приемат исляма, или ще плащат джизие. Тези са повелите на Аллах и затова съществува джихад.

— Да, братко.

Айман се облегна на мястото си и зарея поглед в небето.

— Не го ли сторят, кафирун ще бъдат избити.