Божият гняв

XV

Harry’s bar бе задушен и препълнен. Партерът гъмжеше от хора и Томаш предпочете да заведе Ребека на първия етаж, където обстановката беше по-спокойна. Седнаха в един ъгъл, в жълтеникав полуздрач, и си поръчаха bellini76 като начало.

— Не се оплаквам — отбеляза Томаш с лека гримаса, — но Harry’s bar, изглежда, разчита на старата си слава. — Посочи менюто. — Съотношението цена-качество не е каквото би могло да се очаква.

— Не се притеснявайте, NEST плаща.

— Знам и точно затова го отбелязвам — разсмя се той. — Ако плащах от собствения си джоб, щях да си трая.

Ребека оправи русите си коси и обходи с искрящ поглед ресторанта.

— Не можете да отречете, че притежава класа…

— Не отричам.

Американката пое театрално дъх, очарована от атмосферата на легендарния Harry’s bar.

— Awesome!77 — възкликна тя. — Хемингуей е идвал тук! Знаете ли това?

Томаш стоеше с усмивка на лицето.

— Вие, американците, сте маниаци на тема Хемингуей.

— Той е един от най-добрите ни писатели. Но тук са идвали и големи европейски звезди… Мария Калас, Онасис… — Взе менюто и посочи най-известното ястие на ресторанта. — Знаете ли, че точно тук са измислили carpaccio78? Фантастично, нали? Какво ще кажете да си поръчаме по една порция?

— Ако плаща NEST…

Само миг след това сервитьорът беше взел поръчката им. Ребека наистина изглеждаше развълнувана от факта, че се намира в прочутия бар, но Томаш не преставаше да мисли за онова, което американката му беше казала на влизане в Harry’s bar.

— Сериозно ли смятате, че ислямските фундаменталисти са хвърлили око на Португалия?

Тя го изгледа предизвикателно.

— Вие как смятате, Том? — попита с дързък тон. — Вие сте историк и познавате задълбочено исляма. Нима мислите, че след като те проявяват интерес към възвръщането на контрола си над Ал Андалус, ще се задоволят само с Испания? Наистина ли вярвате в това?

Томаш въздъхна, сполетян от неочаквано притеснение.

— Абсолютно сте права — призна той. — В светлината на онова, което научих в Университета „Ал Азхар“, заплахата може би е много по-сериозна, отколкото си я представяме. — Пръстите му забарабаниха по масата. — Смятате ли, че заплахата, която тегне над полуострова, е ядрена?

Ребека изви устни скептично.

— Днес никой не може да бъде сигурен в нищо — отбеляза тя. — Но според мен, ако прибегнат до ядрено оръжие, терористите ще преследват повече медийни цели. 11 септември вдигна високо летвата. След тези атентати несъмнено биха потърсили нещо по-зрелищно и всяващо ужас. Ядреното оръжие е очевиден избор, но те може и да не атакуват с атомна бомба. Има и други ядрени оръжия…

По лицето на историка се изписа въпросително изражение.

— Какви други ядрени оръжия? Доколкото знам, съществуващите ядрени оръжия са атомните бомби.

Американката поклати глава.

— Има и други оръжия.

— Сериозно? Какви?

— Ами например самолет.

Томаш поклати глава в недоумение.

— Не разбирам. Как един самолет може да представлява ядрено оръжие?

Сервитьорът се появи с две чаши „Белини“, които остави на масата. Американката изчака да се отдалечи, отпи глътка и втренчи в португалеца големите си сини очи.

— Представете си, Том, че терористите, които бяха взели под контрол полет 11 на American Airlines и се удариха в Северната кула на Световния търговски център на 11 септември, бяха решили да прелетят още шейсетина километра на север и да ударят ядрената централа „Индиън Пойнт“. Какво щеше да се случи?

Очите на Томаш се разшириха, докато си представяше сцената.

— Ще ви кажа — подхвана отново тя. — Ако самолетът бе достигнал охладителната система на ядрения реактор, щеше да се стигне до такъв meltdown79, на фона, на който Чернобил щеше да изглежда като пикник. Щеше да се освободи радиоактивност от порядъка на стотици милиони кюри. За да добиете представа за мащабите, ще ви кажа, че тези стойности биха били сто пъти по-високи от стойностите на радиоактивността при взривяването на бомбите над Хирошима и Нагасаки. И тази катастрофа би се разиграла съвсем близо до Ню Йорк и Ню Джърси!

— Не бях се замислял за това…

— Да, но ние мислим и за това. Както и за терористите. След влизането ни в Афганистан успяхме да задържим един от мозъците на атентата от 11 септември — Халид Шейх Мохамед. Знаете ли какво призна той? Че първоначалната цел на самолетите са били ядрените инсталации, но решили да не ги атакуват засега. — Повтори думата: — Засега.

— По дяволите! Но нали тези централи са изградени така, че да устояват на земетресения и други бедствия?

— Така е, но никой не е предвиждал, че зареден с гориво самолет може да се разбие в ядрена централа. Нито един от стоте ядрени реактора, съществуващи днес в Америка, не би могъл да издържи сблъсъка с „Боинг“. Нито един. А двадесет от тези реактори, Том, са разположени на седем километра от летището. Освен това не е необходимо самолетът да предизвика meltdown в ядрените реактори. Достатъчно е да падне в сградата, където се съхранява използваното ядрено гориво. Горивото би пламнало, разпръсквайки в околността радиоактивност, три или четири пъти превишаваща тази от Чернобил. Би било истинска катастрофа!

Томаш отпи наведнъж половината от своя коктейл „Белини“.

— Спасява ни фактът, че cockpits80 на самолетите са блиндирани — отбеляза той. — Да се превземе самолет днес, е много по-трудно, отколкото през 2001-ва…

— Така е — съгласи се Ребека. — Но вие не схващате мащабите на проблема. Така, както един самолет може да се блъсне в ядрена централа, може да го стори и камион, натоварен с експлозиви! С оглед на целите, които терористите си поставят, това би имало същия ефект! Няма значение дали ще използват самолет, или камион бомба. Важното е да предизвикат ядрена катастрофа. А това е по силите на която и да била терористична организация, достатъчно компетентна по въпроса.

— Като „Ал Кайда“.

— Примерно. Но най-лошото е, че ядрените заплахи не спират дотук. Има и други атомни оръжия на разположение на терористите.

— И други? — попита Томаш смаян.

— Наричаме ги мръсни бомби.

Сервитьорът отново се зададе, този път с carpaccio и основните ястия. Подреди ястията на масата и изчезна така внезапно, както се беше появил.

— Военните предпочитат по-изискан израз — каза Ребека, подхващайки темата отново. — Наричат ги устройства за радиологично разпръскване.

— Човек остава с впечатлението, че се отнася за нещо като рентгенов апарат.

— И донякъде с така. Идеята, заложена в тези бомби, с много проста. Поставя се динамит в чанта, пълна с цезий, и се взривява. Или се пълни камион TNT81 с кобалт и се взривява. Има безброй възможности, но се свеждат до един и същ елементарен принцип — свързване на обикновени експлозиви с радиоактивен материал. Ето това е така наречената мръсна бомба.

— Искате да кажете, че тези бомби могат да предизвикат ядрена експлозия?

— Не, разбира се. Но ако се взривят на открито, биха могли да разпръснат радиоактивен материал на стотици квадратни километри разстояние. Нали разбирате каква психологическа реакция би предизвикало това? Цезият например излъчва гама-лъчи, които могат да увредят биологичните тъкани, както и да предизвикат радиоактивно отравяне и рак. Един такъв атентат би довел до всеобща паника заради заплахата от радиоактивност. Жертвите на автомобилни произшествия при отчаяните опити за бягство могат да се окажат дори повече, отколкото жертвите на експлозията и засегнатите от радиоактивност. Ако е използван мощен радиоактивен материал, може да се наложи евакуация и районът на експлозията да се обеззаразява в продължение на месеци. Горните пластове пръст и дори растителността, асфалтът и циментът — всичко ще трябва да се махне и да се складира на сигурно място. Хиляди хора ще бъдат принудително преселени и много от тях никога няма да се завърнат. Представяте ли си какъв хаос би настанал?

— Но откъде могат да вземат радиоактивен материал?

— Отвсякъде. От болниците например. Рентгеновите апарати, за които споменах преди малко, са радиоактивни при включване. Дори детекторите на дим, използвани по офисите, съдържат радиоактивен материал. Всеки терорист би могъл да се снабди с такъв материал, да добави динамит и… бум!

— Щом е толкова лесно, защо не са го направили досега?

Ребека се облегна на стола, връхлетяна от внезапна умора.

— Вече са го направили.

— Какво?…

— През 1995 година чеченски терористи са поставили бомба в Измайловски парк в Москва. Бомбата съдържала динамит и няколко килограма цезий 137, високорадиоактивен материал. За щастие, вместо да я взривят, те се обадили на местната телевизионна станция и посочили мястото, където се намира бомбата. Този път се разминало — не пожелали да предизвикват разрушения, а само да внушат страх. Предвид случилото се на 11 септември, не знам дали следващият път терористите биха били толкова услужливи…

Сервитьорът дойде с димящо капучино и на секундата изчезна. Томаш си сложи захар в кафето и разсеяно започна да го разбърква с лъжичката; мисълта му бе погълната от новите проблеми, с които го бяха запознали.

— С целия този разговор се отклонихме от темата за Португалия — отбеляза той.

— Така е, отклонихме се.

— Признавам си, че все още не разбирам защо се свързахте с мен.

— Нужен сте ни, за да разберем какво става в Португалия: какво правят ислямските фундаменталисти там, дали се наблюдава нещо нередно… такива неща.

— Но такава информация имат португалските секретни служби, SIS82.

— SIS върши работа в някои случаи, в други — не. Вие имате контакти сред ислямската общност, но SIS няма.

На лицето на Томаш се появи въпросително изражение.

— Какво става с ислямската общност в Португалия? Добри хора са. Познавам ги — фантастични са, а и много мирни хора, невероятно отзивчиви. Повечето са от Мозамбик, хора с добри позиции в португалското общество и, между нас казано, въпросът за религията дори не стои на дневен ред. Знаете ли, в огъня съм готов да вляза за тях.

— Истина е, че имаме отлични отзиви за мюсюлманите в Португалия. Всъщност това се отнася за мюсюлманите от всички португалско говорещи страни, като Бразилия, Гвинея Бисау и Мозамбик. За разлика от случващото се в повечето западни страни, мюсюлманите в Португалия не са изолирано малцинство, а знатни граждани, много добре интегрирани и с висше образование. И както изглежда, значителна част от тях поставят лузофонията пред ислямизма, или поне ги равнопоставят.

— Тогава какви са съмненията?

Ребека остана за миг загледана в събеседника си.

— Черни овце се намират във всяко стадо…

— Какво искате да кажете с това?

Американката взе бизнес куфарчето, което беше оставила в краката си, сложи го в скута си и го отвори. Извади отвътре портативен компютър и като дръпна настрани капучиното, направи място и го постави на масата.

— „Ал Кайда“ много обича интернет — каза тя, натискайки копчето за включване. — След атентатите от 1998 година срещу американските посолства в Найроби и Дар-ес-Салам организацията на Бин Ладен и Ал Зауахири координира всичките си големи операции чрез интернет. — Екранът на компютъра светна. — Прибягват до извънредно сложни форми на кодиране на посланията. Например използват програми за криптиране, които…

— Отклонявате се от въпроса — отбеляза Томаш. — Не питах това.

— Не сменям темата, бъдете спокоен. По-скоро се опитвам да ви покажа нещо. — Иконите на различни програми изпълниха екрана на компютъра. — Стеганография. Чували ли сте за нея?

Американката стартира интернет браузъра.

— Разбира се — отвърна Томаш, почти обиден, че отправят такъв въпрос на него, криптоаналитика. — Доста находчиво шифриране, при което никой, освен получателя не подозира за съществуването на посланията. И понеже са скрити зад невинни изображения, никой не ги и търси. Но защо питате?

Американката потърси Hotmail.

— Защото е много използвана техника от „Ал Кайда“. Организацията на нашия приятел Бин Ладен има слабост към скритите в изображения инструкции, предназначени за действащите им структури или за спящите клетки. Между другото ние постоянно следим подозрителните електронни адреси и онези, чиито послания се отварят в Южна Европа, идват при мен. — Написа някакъв електронен адрес в Hotmail. — Този адрес се използва от „Ал Кайда“ за връзка със спящите клетки. — Отвори адреса и на екрана се появи списък с изпратени послания. — Искате ли да видите нещо любопитно?

— Покажете…

Ребека избра spam, показвайки целия насъбран електронен боклук.

— Вие получавате ли боклук от този тип? — попита тя.

— О! — изсмя се Томаш. — Най-вече операции за увеличаване на пениса ми!… Сякаш се нуждая от това…

Американката го изгледа изкосо.

— Спестете си авторекламата. — Съсредоточи се върху купищата спам послания, докато накрая откри едно съобщение, наречено naughty redhaired83. — Обърнете внимание на ето това послание.

Щракна върху този ред и електронното съобщение се отвори, показвайки линк към сайт, наречен sexmaniacs84. Секунди след това на екрана се появи образът на рижа мацка, която правеше орален секс.

В близък план.

— По дяволите! — ахна Томаш, шокиран от гледката, изпълнила целия екран. — Ама вие още ли посещавате такива сайтове?

Ребека обърна очи с досада.

— Колко забавно! — каза тя. — Сега ще използвам key-tracker85 за да открия паролата. — Включи софтуер за прихващане и след миг програмата разкри ключа, който позволяваше достъп до скритото послание. — Добре! А сега вижте какво се крие тук вътре.

Изписа паролата, която програмата й беше предоставила. Появи се пясъчният часовник, потрепвайки върху образа на червенокосата със зейналата уста, и след няколко секунди порнографският кадър беше заменен от поредица от букви и числа.

— Бинго!

Томаш наведе глава напред. Мозъкът му на криптоаналитик трескаво заработи, за да разчете посланието, което „Ал Кайда“ беше скрила зад снимката.

— Значи това е онзи e-mail на „Ал Кайда“, за който ми спомена мистър Белами! — досети се криптоаналитикът. — Какво толкова особено има в него, та специално да се дешифрира?

— Имайте малко търпение, сега ще разберете — каза Ребека. — Проследихме пътя на това съобщение и открихме, че е отворено от някой, без съмнение от получателя, до който „Ал Кайда“ изпраща инструкциите си. Чрез установяване на IP86 адреса на компютъра, на който шифрованото съобщение е било отворено, открихме местоположението на една спяща клетка. Един интернет клуб, кибер кафе. Явно агентът не е отворил шифрованото съобщение вкъщи, а на публично място, за да избегне всякаква възможност за идентифициране.

— Както и да е, това кибер кафе вече ви позволява да направите някаква локализация, нали? В коя част на света се намира компютърът, на който е било отворено съобщението от „Ал Кайда“? В Пакистан? В Ирак?

Ребека спря погледа си на Томаш, за да може да прецени реакцията му, след като чуе отговора.

— В Лисабон.