Божият гняв

IX

— Fuck56! Закъснява!

Франк Белами вдигна очи от часовника и надникна през вратата, изпълнен с нетърпение.

— Какво има? — попита Томаш.

— Една от шефките на екипа. Закъснява.

— Ще почакаме.

— Не мога — настоя той и погледна отново часовника. — Имам друго съвещание веднага след това, а после и вечеря.

Залата беше се изпразнила и Белами огледа десетината човека, насъбрали се около него в очакване на указания. Свечеряваше се, току-що бяха запалили осветлението в Залата на Големия съвет. Провери дали всичко е наред с плазмения екран и DVD системата, хвърли последен, изпълнен с надежда поглед към вратата и след като взе неотложното решение, направи знак към празните столове.

— Господа, моля заемете местата си — каза той. — Започваме съвещанието.

Този път глъчката от разговорите и преместването на столове стихна след секунди. Присъстващите не се познаваха и разговорите се сведоха само до няколко любезни думи, разменени служебно.

— Както обясних преди малко, всички присъстващи идват от нетрадиционни за NEST специалности. Надяваме се да помогнете най-вече в процеса по разкриването на потенциалните заплахи тук, в Европа. Всеки един от вас, по една или друга причина, има дълбоки познания в областта на исляма и връзките с мюсюлманските общности, които са се установили в страните ви. Но, доколкото знам, никой не е напълно наясно с какъв тип заплаха се сблъскваме, поради което смятам за необходимо да поговорим върху това. — Оправи книжата и направи пауза, преди да зададе предизвикателния въпрос, който щеше да се отрази на тона на съвещанието. — Ако аз бях терорист и възнамерявах да извърша ядрен атентат, какво смятате, че би трябвало да направя?

Проточилата се пауза принуди присъстващите да осъзнаят, че Белами действително очаква отговор от тях.

— Да си намерите бомба, предполагам — осмели се да предложи Томаш.

— Много добре — каза Белами, сякаш одобряваше идеята. — Но къде бих могъл да я намеря?

— Не знам. Може да се купи от този Хан например.

Човекът от ЦРУ се замисли над отговора.

— Би било добро решение. Проблемът е, че господин Абдул Хан вече е извън играта. Но това впрочем не би представлявало кой знае каква трудност. Господин Хан може да е неутрализиран, но има други като него, които са активни. През 2008-а той самият заяви, че е само един от хилядите пакистанци, които, опасявам се, продължават да действат ненаказано. Много от тях са мюсюлмански фундаменталисти и ако аз бях ислямски терорист, щях наистина да поискам помощ от тях. Но щом е така, защо джихадистите още не са взривили някоя от тези бомби?

Групата остана безмълвна. Добър въпрос, наистина.

— Отговорът е прост — каза Белами, отговаряйки на собствения си въпрос. Защото една такава бомба ще носи информация за „подателя“.

— Не разбирам — призна професор Косуърт от другия край на масата.

— Искам да кажа, че атомните бомби имат уникален „подпис“, който може да бъде разчетен. NEST има изчерпателна база данни за всичко, свързано с производството на ядрено оръжие — от публикувани текстове в научни списания до откъси в шпионски романи. Всичко е документирано. В случай че бъде взривена атомна бомба, NEST е задължен да проучи характеристиките на експлозията, включително разрушителната сила и изотопния състав на радиоактивното замърсяване, което без съмнение ще последва. Тези характеристики се сравняват с информацията, с която разполагаме за вече съществуващите ядрени арсенали. В нашата база данни са включени много конкретни елементи, отнасящи се до бомбите, които са на разположение на Пакистан, Индия, Северна Корея… на всички. Сравнявайки характеристиките на експлозията с тези данни, бихме могли да разберем коя е страната, произвела и предоставила бомбата на терористите. Тоест характеристиките от експлозията ни дават адреса на подателя. И като знаем откъде терористите са получили бомбата, можем да отмъстим на страната, която я е предоставила на терористите. Разбирате ли? Ето това пречи на пакистанските военни да дадат ядрени оръжия на мюсюлманските джихадисти. Те знаят, че ние лесно ще открием откъде идва бомбата.

Всички едновременно поклатиха глави в знак на разбиране.

— Затова вероятността терористите да се сдобият с ядрено оръжие чрез кражба е твърде голяма — наново подавана Белами. — И в този случай основният заподозрян е Русия. След края на Съветския съюз системите за контрол и ядрена сигурност в Русия изпаднаха в колапс. В страната има между четиридесет и осемдесет хиляди ядрени глави, но начинът, по който се съхраняват, може да вдъхне страх у всеки разумен човек. Достатъчно е да си припомним, че инфлацията в Русия достигна две хиляди процента, за да разберем колко лесно днес може да се подкупи някой учен или военен, изпаднал в затруднено положение. Всъщност с края на комунистическата система се започна разпродажба на оръжия на безценица. Един адмирал дори беше осъден за това, че е продал шестдесет и четири кораба от руския флот в Тихия океан, включително и два самолетоносача, на Южна Корея! Кой може да ни гарантира, че руснаците не са продали и ядрени оръжия?

— Ако го бяха направили — каза професор Косуърт, — предполагам, че вече щяхме да знаем.

Човекът от ЦРУ стана от мястото си и включи DVD системата.

— Така ли мислите? Тогава вижте това интервю на генерал Александър Лебед от 1997 година, когато беше съветник на президента Борис Елцин, за предаването „60 минути“ на SBC.

Белами натисна бутона и екранът светна. Появи се образът на руския генерал, седнал на стол, пред него бе интервюиращият Стив Крофт. Във встъплението Крофт посочи проблема със съхраняването на съветските атомни бомби с мощност един килотон с размерите на дипломатическо куфарче. Гласовете на Крофт и Лебед прозвучаха от тонколоните.

— Вярвате ли, че тези оръжия са на сигурно място и се съхраняват както подобава? — попита интервюиращият.

— Съвсем не — отвърна Лебед. — Изобщо не е така.

— Лесно ли би било да се открадне някое от тях?

— Те са с размери на малка мъжка бизнес чанта.

— Възможно ли е да се сложи някоя от тях в такава чанта и да се излезе с нея?

— Самата бомба има форма на такава мъжка бизнес чанта. Всъщност тя самата е чанта. Може да се пренесе. Но може и да я сложим в друга, ако поискаме.

— Но тя самата е като чанта.

— Да.

— Бих могъл да се разходя из улиците на Москва или Вашингтон, или Ню Йорк и всеки ще си помисли, че нося просто една чанта?

— Да, несъмнено.

— Лесно ли може да се активира?

Лебед помисли за момент.

— Ще са достатъчни двадесет-тридесет минути.

— Но не са необходими тайни кодове от Кремъл или такива неща?

— Не.

— Искате да кажете, че известен брой бомби са изчезнали и никой не знае къде са?

— Да. Повече от сто.

— Къде се намират сега?

— Някъде из Грузия, Украйна, балтийските републики — кой знае… Някои може да са извън тези страни. Достатъчен е един човек, за да взриви подобно ядрено оръжие, един-единствен човек.

— Твърдите, че това оръжие вече не е под руски военен контрол…

— Твърдя, че повече от сто такива оръжия от общо двеста и петдесет не са под контрола на военните в Русия. Не знам къде се намират. Не знам дали са били унищожени, или се съхраняват някъде, дали са продадени, или откраднати. Не знам.

Белами изключи DVD системата и образът на плазмения екран изчезна.

— Мисля, че заявеното в интервюто е показателно за мащабите на проблема, пред който сме изправени — каза той, сядайки отново на мястото си. — Уместно е да отбележим тук, че след интервюто на генерал Лебед руски правителствен говорител обяви, че такива оръжия никога не са съществували и че наличните били унищожени. — Усмихна се със сарказъм. — Забелязва се известно противоречие, нали? Първо казват, че подобни оръжия никога не е имало, а после твърдят, че вече били унищожени, което ще рече, че все пак ги е имало.

В Залата на Големия съвет настъпи тишина. Томаш не беше сигурен, че е осъзнал смисъла на чутото.

— Смятате, че изчезналите оръжия са попаднали в ръцете на терористите? — попита той.

— Възможно е — потвърди Белами. — Но важното в това интервю е, че думите на съветника на президента разкриват колапса в системата за сигурност в Русия. Може атомните бомби в бизнес чанти да не са попаднали в ръцете на терористи, но друга може и да са попаднали. Не забравяйте, че руският арсенал възлиза на някъде между четиридесет и осемдесет хиляди бойни глави. Как можем да сме сигурни, че при съществуващата корупция всички са на безопасно място? И после има друго, не е само корупцията, но и лаксизмът57. Американски инспектори през 2001 година докладват, че когато пристигнали в склада за съхранение на такива оръжия, намерили вратата отворена!

— Gott im Himmel!58 — прошепна мъж, който дотогава не се беше обаждал, явно германец.

— Този въпрос наистина е изключително сериозен — наблегна Белами. — Между другото, нещата като че се подобриха в Русия и отново се наблюдава затягане на дисциплината. Добре е също да припомним, че ядрените оръжия се нуждаят от поддръжка, за да функционират. Много от тях са защитени с електронни кодове. Не искам да кажа, че няма опасност от кражба. Този риск продължава да съществува, разбира се, но в изследването ни са посочени по-внушителни рискове.

— По-внушителни ли? — учуди се професор Косуърт. — Good Lord!59 Какви по-големи рискове може да има от това терористи да откраднат… атомна бомба?

Разговорът беше прекъснат от женски глас, който долетя откъм вратата.

— А защо терористите сами да не си направят атомна бомба?

Всички глави се обърнаха натам, опитвайки се да разпознаят новодошлата.

— Ребека! — извика с облекчение Белами. — Закъсняваш!

С черно бизнес куфарче в ръка към масата се приближаваше момиче с късо подстригана и толкова руса коса, че приличаше на слама. Имаше големи сини очи, блестящи и изразителни, и сочни като ягоди устни. Носеше жълт пуловер и светлосини дънки, които прекрасно отиваха на косите и очите й.

Събличайки я с поглед, Томаш се възхити на женствените извивки, напомнящи виола, и малките вирнати гърди. В същия миг разбра коя бе тя.

— Извинявам се — каза Ребека с типичното за американците носово произношение. — Забавих се заради движението по Канале Гранде.

Беше жената огън, която Белами му беше обещал.