Докато чакаха асансьора в коридора, Брансън наблюдаваше вратата на Марк Уорън и чак когато се увери, че е затворена, каза:
— Защо беше това — тази работа с колата?
Влязоха в асансьора и Грейс натисна копчето с буквата Г. Все така потънал в дълбок размисъл, той не отговори.
Приятелят му го наблюдаваше.
— Нещо с този тип не е наред. И ти ли мислиш така?
Отново не получи отговор.
— Трябваше да натиснеш П за партера — оттам дойдохме.
Рой слезе в подземния гараж и Брансън го последва. Мястото беше сухо, слабо осветено и се усещаше лека миризма на автомобилно гориво. Минаха покрай ферари, ягуар и спортна мазда, както и покрай малък закрит Форд, след това покрай няколко празни места за паркиране, докато накрая Грейс спря пред лъскав сребрист джип БМВ Х5. Огледа колата. По боята все още се виждаха капки дъжд.
— Страхотни машини са тези — отбеляза Брансън. — Но отзад няма много място. В рейндж роувър и кайен има далеч повече.
Грейс огледа гумите, а после коленичи и погледна под перваза на вратата.
— Когато бях тук миналата вечер — каза той най-сетне — и слязох да си взема колата някъде към един без петнайсет през нощта, това БМВ влезе цялото покрито в кал. Забелязах го, защото изглеждаше малко необичайно — не се вижда често мръсна кола с четворна трансмисия в центъра на Брайтън, те се използват предимно от майките, които правят пазарни обиколки.
— Сигурен си, че беше тази кола.
Приятелят му потупа слепоочието си.
— Номерът на колата.
— Твоята фотографска памет — все още работи въпреки напредналата ти възраст…
— Все още работи.
— Какво ти е предположението?
— А твоето?
— Изчезнал ковчег. Гора. Кола, покрита с кал. Кум, който е единственият оцелял и иска да говори с адвоката си. Банкова сметка на Кайманите. Нещо намирисва.
— Не намирисва, а направо вони.
— Какво ще правим сега?
Рой извади медната гривна от джоба си и му я показа.
— Ето това.
— Наистина ли го мислиш?
— Имаш ли по-добро предложение?
— Да приберем Марк Уорън за разпит.
Колегата му поклати глава в знак на несъгласие.
— Този тип е умен. Ние трябва да сме по-умни.
— Да отидем при откачен, размахващ махало, е по-умно?
— Довери ми се.