Чуждо влияние

Единайсета глава

Вместо да се запътя към салона за часа по физическо, криввам към компютърната зала. Не се тревожа особено, че ще загазя. Учителят редовно забравя да отметне присъстващите, а и дори да ми пише отсъствие, винаги мога да кажа, че съм имала пристъп.

В кабинета има само няколко хлапета. Едното май гледа някакви клипове в Ютуб. Със слушалки на ушите е и не забелязва, че сядам на стола до него.

Любопитството по адрес на леля Лидия ме е завладяло напълно. Може би Ролинс е прав и просто е самотна и търси близост със семейството, изоставено преди толкова много години, но все пак се чудя дали не я тласка някакъв друг мотив.

На екрана се появява заглавната страница на училището. Подчертавам адреса и зареждам Гугъл. В полето за търсене изписвам „Лидия Хоумър“. Хоумър е моминското име на мама. И понеже Лидия не е омъжена (поне доколкото знам), решавам, че с това име се е подвизавала в Калифорния. Излизат милиони резултати. Започвам да ги отсявам, но не намирам нищо интересно. В Мисури има жена с такова име, но когато кликвам върху страницата й във Фейсбук, снимката няма нищо общо с Лидия. Друга живее в Айдахо. Връщам се най-горе и стеснявам търсенето до Калифорния. Излиза страницата на някаква треньорка на кучета в Санта Фе, но и този път лицето от снимката не прилича на леля ми.

Минават двайсет минути и все тава не откривам нищо за нея. Струва ми се странно, че в днешно време е възможно някой да живее, без да остави каквито и да било следи в Гугъл. Пръстите ми барабанят по чина от чувство за безсилие. Накрая бие звънецът, така че затварям интернета. Чудесен частен детектив ще стане от мен, няма що.

След училище спирам пред шкафчето, за да прегледам кои учебници ще ми трябват за вкъщи. До мен стои Саманта Филипс и се взира в огледалцето на вратичката на своето шкафче с тубичка гланц за устни в ръка.

На няколко метра от нас двама десетокласници от отбора по футбол са събрали глави. Стрелкат Саманта с поглед и се кикотят. Тя ги забелязва, трясва вратата на шкафчето и тръгва към тях.

— Какво, по дяволите, ви е толкова смешно?

Очаквам да сведат смутено глави, но вместо това единият я поглежда право в очите и казва:

— Добре ли изкара със Скоч в четвъртък вечерта? Понеже чух, че доста сте се забавлявали. Всъщност видях доказателства, че много добре сте изкарали.

Приятелят му прихва.

Саманта пребледнява. Отстъпва назад, а онези двамата се тупат по гърбовете и се заливат от смях. Саманта се врътва, хуква по коридора и се скрива в дамската тоалетна.

Вътрешно се разкъсвам. Ако двете със Саманта все още бяхме най-добри приятелки, щях веднага да се втурна след нея, за да се уверя, че всичко е наред. Но сега между нас има пропаст. И все пак трябва да призная, че все още я чувствам близка. Освен това ми е безкрайно любопитно за какви доказателства намекваше онзи тип. Накрая решавам да я последвам, макар да съм сигурна, че ще ме отблъсне както миналата седмица.

Поемам си дълбоко въздух и се гмурвам в тълпата от ученици, нетърпеливи да се захванат със следучилищните си занимания или да се приберат у дома. Бутам вратата на тоалетната.

Саманта хлипа в една от кабините. Но щом чува, че някой влиза, си поема рязко въздух и спира да плаче. Такава си е тя. Не би позволила на никого да види, че е наранена.

— Саманта? Аз съм. Вий.

Чувам я да си духа носа, после звука от пускането на водата.

— Сам? Добре ли си?

Тя отваря вратата и пристъпва под ярката флуоресцентна светлина. Очите й са сухи, но бузите й са целите на червени петна. Отива до най-близката мивка и започва да си мие ръцете.

— Какво искаш? — пита, като ме поглежда в огледалото.

— Аз, ъм, видях те, че се затича насам, и реших, че си разстроена за нещо.

Саманта старателно подсушава ръцете си и едва тогава се обръща и се обляга на мивката.

— А на теб какво ти пука? Точно на теб?

Въпросът се забива в мен като нож. Вярно, от известно време не сме в особено приятелски отношения, но това не означава, че не ме е грижа за нея, дори и след ужасните слухове, които пусна по мой адрес след онази случка със Скоч.

— А защо да не ми пука? — питам тихо.

— Ами, да речем, защото миналата година се държах с теб като пълна кучка? Ако бях на твое място, никога не бих ти проговорила. — Гласът й пресеква и цялата грижливо поддържана фасада рухва пред очите ми. Тя не ме мрази. Чисто и просто не е в състояние да преглътне собственото си отвратително поведение.

— Виж, Сам. Дълго време действително ти бях бясна. Ама истински бясна. Но ми се струва, че в момента не ти е леко. Знам, че миналата седмица си излизала със Скоч. И знам, че нещо се е случило. Може би ще ти олекне, ако поговориш с някого, който знае за какъв човек става дума.

Саманта вдига очи към тавана и размахва пръсти пред лицето си, както прави, когато се мъчи да не заплаче. Пъхам се в една от кабинките и дръпвам малко тоалетна хартия. Безмълвно й я подавам в жест на примирие. Тя я поема.

Обръща се към мивката и си издухва носа. После се привежда напред, втренчва се в изражението си и започва да разказва:

— В четвъртък имаше парти с огън на открито. Абсолютно всички бяха дошли. — Очите й ме стрелват. — Е, знаеш какво имам предвид.

Свивам рамене. Комбинацията от събиране с огън на открито, мажоретки и футболисти ми звучи като деветия кръг на ада.

— Както и да е. Изпих само две бири, но нещо ми прилоша. Тръгнах към колата, за да се прибера вкъщи, но повърнах още преди да успея да вляза. Скоч случайно се оказа наблизо. Държа ми косата, а после ме пита дали искам да ме закара у дома. Поведението му бе необичайно мило като цяло. Помня, че се качих в колата с него, но след това всичко ми се губи. Събудих се облегната на входната врата у дома. Явно ме е зарязал там… — Тя млъква за миг, после ме поглежда в огледалото. — Вий, бикините ми ги нямаше. — Скръства ръце пред гърдите си и се разплаква. — Търсих ги навсякъде, но не ги намерих. А в петък сутринта чух някакви момчета да си шушукат, че Скоч разправял наляво и надясно, че е спал с мен. И че имал доказателства.

За миг застивам, не знам какво да направя. Мога да преброя случаите, в които съм виждала Саманта да плаче, на пръстите на едната си ръка. Дори когато бяхме най-добри приятелки, предпочиташе да играе ролята на несломима. Помня, когато се наложи спешно да оперират по-големия й брат от апендицит. Отидох да я видя в болницата. През цялото време, докато бях там, очите й си останаха сухи. В известен смисъл копнеех в някакъв момент защитната й обвивка да се пропука, за да имам възможността да съм до нея, да я утеша. Но сега, когато имах тази възможност, не знаех какво да сторя.

— Майко мила — възкликвам накрая. Думите ми прозвучават глупаво, нелепо, но като че ли пробиват преградата. Тя протяга ръце към мен и аз прекрачвам пропастта и я прегръщам.

— Така искам да разбера какво точно се е случило — прошепва.

— Това чувство ми е до болка познато — казвам, понеже се сещам за собствената ми случка със Скоч. До ден-днешен ми се повръща от мисълта, че е бил сам с безжизненото ми тяло. И че е можел да направи каквото поиска, ако Ролинс не бе връхлетял в съблекалнята.

Саманта се отдръпва и ме поглежда в очите.

— Съжалявам за онзи път. — Не уточнява за какво говори. Но и двете знаем, че става дума за миналогодишния бал. Нали след танците я изобличих, обвиних я, че най-равнодушно е гледала как Скоч ме влачи към съблекалнята. Така и не разбра откъде знам. Истината бе, че случайно се плъзнах в съзнанието й и видях цялата сцена през нейните очи. Не отрече, че знае какво се е случило. Но така и не се извини. До сега.

— Бях ти сърдита — казва. — Та ти знаеше колко го харесвах. Мислех си, че така ти се пада. Толкова съжалявам.

Вглеждам се в очите й и ми става ясно, че е искрена. Наистина се чувства ужасно заради онази случка. Както и на мен ми призлява при мисълта какво е станало с нея. Не заслужаваме подобно отношение. Никой не го заслужава.

— Пълен задник — казвам.

Тя отстъпва крачка назад и си поема дълбоко въздух.

— Меко казано. Ще ми се да имаше как да му го върна.

Мозъкът ми започва да щрака. Сещам се, че бях чела някъде за някакво момиче, което се престорило, че иска да се натиска с някакъв тип в колата му на паркинга. Изчакала го да се съблече чисто гол и потеглила с колата му, оставяйки го да се прибира пеша гол-голеничък.

И ми просветва.

— Хей, Сам. Хрумна ми нещо.

Тя подсмърква.

— Какво?

Идеята все още не се е оформила напълно в главата ми. Разбира се, Скоч няма да повярва, че Саманта или пък аз ще искаме да се натискаме с него — не и след отношението му към нас. Трябваше ни трети участник. Някой, който да се хареса на Скоч. Някоя от мажоретките.

Реджина.

Плясвам ентусиазирано с ръце.

— Я ела у нас след тренировката. Доведи и Реджина. Имам идеален план!

— Той включва ли да залепим интимните му части за някоя стена?

Разсмивам се.

— Не. Нещо по-добро.

Тя се усмихва, но ми се струва, че иска да каже още нещо. Пристъпва смутено от крак на крак, сякаш търси подходящи думи.

— Ей, Вий?

— Да?

— Така и не ти благодарих, задето ме измъкна от пожара. Знам, че рискува собствения си живот, за да ме извадиш. И не съм сигурна дали бих била в състояние да направя същото.

Вглеждам се в нея. Приятно ми е да я гледам и да виждам някогашната Саманта.

— И ти щеше да направиш същото. Сигурна съм.

Тя стисва лекичко ръката ми.

— Е, значи ще се видим довечера — казва и хваща дръжката на вратата.

— Я чакай малко — спирам я. — Искам да проверя дали онези са си тръгнали.

Надниквам навън и, за щастие, двамата ги няма. Правя знак на Саманта да ме последва и двете се връщаме при шкафчетата. Взимам си раницата и горната блуза, а когато се обръщам, виждам Сам да стои пред отворената вратичка и да се взира в отражението си.

— Не мога да ида на тренировката. Всички ще обсъждат какво съм правила със Скоч.

Грабвам тубичка ярко червило от рафтчето й и й го подавам.

— Естествено, че можеш. Та нали си Саманта Филипс.

Тя поема тубичката и известно време я държи нерешително в ръка, сякаш премерва тежестта й. После отвърта капачката, прокарва червилото по устните си и го връща на рафта. Притиска устни една в друга и ми хрумва, че само Саманта Филипс би имала дързостта да носи толкова ярко червило. Тръшва вратичката.

— Права си. Точно така. — Усмихва ми се с треперлива усмивка и тръгва към салона. Гледам я как се отдалечава с високо вдигната глава.