Чуждо влияние

Двайсет и седма глава

Петимата стоим във фоайето на киното — Ръс, Мати, Ролинс, Ана, Саманта и аз. Групичката ни е доста разнородна и неминуемо настъпват мигове на неловко мълчание, докато се напъваме да измислим някаква обща тема.

— Е, да влизаме ли? — Ръс прави жест към билетната каса.

Гледам как двамата с Мати се приближават към гишето. Той бърка в портфейла си и вади двайсетачка.

Останалите си купуваме билетите поотделно, и тръгваме към бюфета. Ана обявява, че пуканките са от нея. Саманта купува няколко захарни пръчки. Аз си взимам малка бутилка „Маунтън Дю“ с оправданието, че съм си заслужила малко кофеин след такава напрегната седмица. Внасяме плячката си в салона.

Ръс и Мати сядат в предната част, където могат да си вдигнат краката върху парапета. Отстрани изглеждат като истинска двойка — смеят се заедно и ядат от една купа пуканки. Пробожда ме ревност, когато тръгвам след Ролинс и Ана през последния ред, където обикновено сядаме, когато сме двамата, за да можем да се подиграваме на тъпите моменти, без останалите зрители да ни се сърдят. Саманта върви след мен.

Ана е първа, Ролинс след нея. Сядам от другата му страна и се свличам на седалката. Полата ми се вдига нагоре и аз я дърпам смутено, за да прикрия бедрата си. Саманта заема стола до мен, захапала захарна пръчка.

Светлините угасват и започват първите кадри. Ролинс е сложил пуканките в скута си и трепвам всеки път, когато Ана се пресята да си вземе. Наблюдавам с края на окото си дали ръката й не се бави прекалено, дали не докосва неговата. И двамата са слепи за страданията ми. Постепенно вниманието ми се откъсва от ръцете им, които се редуват да бъркат в кутията.

На екрана някакво красиво момиче с тъмнокестенява коса се къпе под душа, нанася шампоан. Очите й са затворени и не вижда сянката, която пробягва по яркооранжевата завеса. По едно време запява някакво поп парче, гласът й надвиква шума на течащата вода.

Отпред Мати скрива лице в рамото на Ръс. Той вдига ръка и я прегръща.

Момичето приключва, дръпва завесата и излиза от кабинката. Увива се с кърпата. Камерата я следи сякаш през запотеното огледало на банята как пристъпва към затворената врата. Протяга ръка към дръжката.

От предните редове някой се провиква:

— Не отваряй!

Но тя, разбира се, отваря.

И се озовава лице в лице с убиеца, нахлузил маска на палячо.

Момичето пищи, прави крачка назад, спъва се в постелката и пада. Виждаме как лъскавото острие се вдига във въздуха. И просвистява надолу. После пак. И пак.

Напълно несъзнателно сграбчвам ръкава на Ролинс. Очите ми са приковани в екрана.

Последният кадър показва ножа, опръскан с червени капки. После тръгват първите надписи. Сърцето ми бие лудо под ризата, нищо че съм гледала предишните филми от поредицата и имам представа какво ще се случи. Друго си е да гледаш на кино, а не в собствения си хол. Някак е по-страшно. По-наситено.

Тъкмо се каня да се приведа към Ролинс за коментар и виждам, че не само аз съм се вкопчила в него. От другата му страна Ана е стиснала ръката му и се старае да не гледа в екрана. А на устните му играе лека усмивка, сякаш му е безкрайно приятно.

Скачам към тоалетната. Толкова съм разстроена, че за малко да се спъна в Саманта на излизане от салона. Бързам към вратата й ярката светлина в коридора ме заслепява. За миг губя ориентация, но после виждам табелката за дамската тоалетна.

Няма защо да бързам. Лицето ми е мокро и осъзнавам, че плача, от което побеснявам още повече, понеже фактът, че някакво момиче държи Ролинс за ръката, далеч не е повод за рев. Дръпвам няколко парчета тоалетна хартия и избърсвам бузите си, после ги пускам в тоалетната.

Когато отварям вратата, заварвам Мати, която ме чака с тревожно изражение.

— Видях те да излизаш на пожар. Исках да проверя дали всичко е наред. Добре ли си?

Подсмърквам, надявайки се да не си личи, че съм плакала. Нали уж аз съм коравата. И уж аз се грижа за нея. Но я ми вижте сега с възтясното потниче и възкъсата пола как се късам да рева заради някакво момче. Направо не мога да се позная. Знаех си, че не трябва да обличам тия тъпи дрехи.

— Да, добре съм — казвам и я побутвам, за да стигна до мивката. — Ама май не съм в настроение за филм на ужасите.

Избърсвам ръце и хвърлям топката хартия в кофата. Обръщам се към Мати, която стои със скръстени ръце.

— Я стига глупости. Какво стана?

Въздъхвам подразнено.

— Ами просто… двамата с Ролинс открай време ходим заедно на такива филми, а ето че сега и Ана се появи в картинката. Уж му е само приятелка, ама непрекъснато се навърта около него. И е ясно като бял ден, че го харесва…

Мати ме стисва за рамото.

— Прекрасно знаеш, че Ролинс не си пада по Ана. Влюбен е в теб, откакто се познавате. И сляп да си, ще го видиш.

Думите й потвърждават казаното от самия Ролинс, но по някаква причина отказвам да повярвам. Може би защото той бе приел поканата на Ана, въпреки че би трябвало да му е ясно, че ще ми стане неприятно. А може би заради изражението му, когато тя го хвана за ръката по време на сцената с убийството.

Мати ме дръпва към вратата.

— Може ли вече да се връщам при Ръс? Заплаши, че ще изяде всички пуканки, ако се забавя.

Отскубвам се от ръката й.

— Ти се връщай. Искам да остана сама за малко.

В случай че се разрева отново — казвам си, но такова нещо не бих признала на глас.

Мати ме поглежда укорително, но ме пуска.

— Добре. Но не се бави много. Самосъжаленията не вършат никаква работа.

Тя си тръгва, но думите й продължават да отекват в главата ми. Естествено, че е права. Няма никакъв смисъл да седя в тоалетната и да рева цяла вечер.

Поемам си дълбоко въздух.

После дръпвам полата си надолу и излизам от банята, като леко се олюлявам на високите токчета, които обух по настояване на Саманта и Мати.

Ана успява да се сдържи да не докосва Ролинс през остатъка от филма. Не че си водя бележки или нещо такова. Лампите светват и аз бързам да се изправя, стиснала празната си чаша, за да я хвърля на излизане.

Ръс и Мати ни чакат отпред.

Саманта се прозява.

— Скучно беше.

— Не беше зле — възразява Ръс. — Обаче не може да се сравнява със „Злите мъртви“.

Ролинс го тупва по гърба.

— Знаех си, че с теб сме от една партия.

Мати си проверява съобщенията на телефона. Ако съдя по изражението й, май нещо не е наред. Оставям Ролинс и Ана да тръгнат към изхода, за да разбера какво става. Ръс се насочва към тоалетната.

Хващам я за лакътя.

Тя вдига глава.

— Реджина ми е писала.

Саманта рязко се разсънва.

— И?

Мати ни поглежда с разширени от ужас очи.

— Скоч е излязъл от комата.