Да започнем отначало

39.

Ако имах бутон за отнемане на звука, сигурно щях да го използвам, защото следващите няколко минути всичко, което мога да чуя, са високочестотните звуци, които аз и Фиона издаваме, пищейки и възклицавайки „О, боже мой, не мога да повярвам!“ почти на границата на оглушаването, подкрепени от по-ниските вокали на лаенето на Талула.

Горкият шофьор. Не знам дали тъпанчетата на ушите му са оцелели при тази гюрултия.

Накрая, с пресъхнали гърла и изтощени от викане, двете спираме като онези кукли, които се навиват с ключе и падаме изтощени върху облегалката на задната седалка в таксито.

— О, боже, не мога да повярвам! — казвам за милионен път, гледайки я е изумление.

— И аз все още се пощипвам — признава тя е усмивката на луда, стискайки пръстена. — Не е ли красив?

Не мога да отговоря. В главата ми се блъскат милион въпроси: Кой? Как? Къде? Дори не знам откъде да започна.

Така че си поемам дълбоко въздух.

— Добре, първо да се успокоим.

Така. Някой тук трябва да се вразуми, иначе ще прекараме времето в ахкане и охкане над камъка върху пръста й, няма да успея да разбера нищо и няма да се успокоя, когато стигнем на партито.

— Беше като вихрушка, срещнах го онлайн в „СасиСоулМейтс“ преди няколко седмици и започнахме да си пишем.

— Продължавай де! Разкажи ми за още него! Кой е той?

Тя не се нуждае от подканване.

— Казва се Рики и не е точно моят тип — започва развълнувано, — но в него имаше нещо в начина, по който ме кара да се усещам. Той е истински старомоден романтик и ме кара да се чувствам специална, да се чувствам привлекателна… — Докато говори, тя се усмихва, сякаш се затруднява да го признае. — Не привлекателна в смисъл по-слаба, или защото съм свалила проклетите пет килограма, или защото мога да вляза в тесните си джинси, а привлекателна такава, каквато съм.

— Но защо го пази в такава тайна?

— Защото не исках да разваля нещо, да не ми тръгне накриво — признава тя. — Преживяла съм толкова много фалшиви стартове, не исках да казвам нищо, преди да стане сериозно и официално… пък и ти бе толкова заета със Себ, че почти не се виждахме… — Спира да говори. — Извинявай, не биваше да го споменавам.

— О, няма нищо, въобще не страдам от раздялата ни — усмихвам й се ободрително. — Този път е различно.

— Този път? — Фиона се чуди.

— Ееее… искам да кажа, по принцип — осъзнавам какво съм казала и се поправям веднага.

— И за мен този път е различно — кима тя и аз чувствам облекчение, че е обичана и е щастлива. — Преди ме привличаха красиви играчи, мислех, че са вълнуващи, секси и предизвикателни. Сега осъзнавам, че са били само загуба на време. — Тя поглежда към ръцете си и докосва пръстена.

— Рики е толкова различен от всички мъже, с които съм се срещала. Мислех, че не е мой тип, а се оказа, че всъщност точно той е моят тип. Другите не са били. Най-накрая открих каквото търсех и осъзнах, че съм търсила на грешните места. Включително и в кутията е бонбони — добавя и ме поглежда с тъжна усмивка.

— Да, имах подозрения — смея се и аз.

— Извинявай, че обвиних Флий.

— Не се тревожи, той не е от онези, които ще ти имат зъб — успокоявам я и тя се смее.

— О, Тес, аз просто съм щастлива! — Фиона сияе, лицето й се разтопява в усмивка. — Ще се омъжа! Все още не мога да повярвам — и ти ще ми бъдеш шаферка, нали? — Гледа ме, а очите й блестят.

— Да, разбира се, това е страхотно, но… — млъквам. Трябва да внимавам. Фиона може да бъде много опасна, когато става дума за любовния й живот. Все още си спомням времето, когато се влюби в Гари Бишъп на шест години и едва не ми счупи главата, когато й казах, че той си играе на целувки е Лорна МакКлилан. Не искам да слагам спирачки на нещата. Просто… о, я стига, просто не мога да седя тук и да не кажа какво мисля.

— Не е ли малко прибързано?

— Не можеш да определиш кога ще дойде любовта — отвръща тя и неочаквано става сериозна. — Когато знаеш, значи знаеш.

Виждам, че го мисли и да си призная, може би е права. Ако последните няколко седмици ме научиха на нещо, то е, че нещата, които мислех, че знам, всъщност ми бяха непознати.

— Е, ще трябва да почакаш малко — протестирам и се смея. — Дори не го познавам.

— Точно там е работата. — Тя прави пауза, сякаш търси точните думи. — Познаваш го.

— Какво? Познавам ли го? — гледам я и се отдръпвам. Мислех, че сме приключили е изненадите.

— Извинявайте, че ви прекъсвам, куклички, но пристигнахме — казва един глас по микрофона в купето на таксита.

Бяхме толкова потънали в разговора, че никоя от нас не осъзна, че сме пред заведението, определено за партито — един частен клуб в Мейфеър.

— О, благодарим — казвам забързано, подписвам фактурата за разход и отравям вратата, за да изляза навън в студения нощен въздух. Умът ми прескача, докато се опитвам да се сетя къде може да съм срещала годеника на Фиона.

— Сигурна ли си? — питам я, когато и тя стъпва на паважа до мен.

— Да — кима и изгледа неестествено нервна. — Първоначално не осъзнах, но се оказва, че го познавам и се чудех как да ти го съобщя… Не исках да бъде затруднително за теб…

— Но аз не познавам никой на име Рики!

Не съм довършила думите, когато голямата черна врага ма клуба се отваря и лично сър Ричард излиза през нея. Лицето му светва, когато ме вижда.

— Скъпа! Толкова ми липсваше! — той разтваря широко ръце.

Мили боже! Какво, става, по дяволите! Знам, че отношенията ни са добри, но чак пък толкова…

— И ти на мен! — възкликва Фиона.

Всъщност той въобще не гледа мен, а сияе и облива с любовни лъчи най-добрата ми приятелка и, докато я вдига във въздуха, аз стоя на стълбите в изумление, с отворена уста и не вярваща на очите си.

И изведнъж разбирам.

Рики е сър Ричард!

След като преодолявам първия шок от откритието, че моят шеф е сгоден за най-добрата ми приятелка, Фиона и Ричард (може да пропусна сър, но не мога да го наричам Рики) нямат търпение да ми разкажат своята история, всичко за техните срещи и как са се открили.

— Така че въобще не ставаше дума за порно по интернет! Той ми определяше среща по интернет! — смее се Фиона, докато влизаме заедно през вратата. Тя и сър Ричард се държат за ръце. Аз се тътря до тях, като верен лабрадор.

Изчервявам се. Сега всичко си идва на мястото — уебкамерата, абонаментът за електронна поща, криенето…

Сър Ричард избухва в смях.

— Да, Фиона ми каза, че си ме мислила за порно-маниак…

О, боже! Толкова ме е срам. Освен това, доколкото си спомням, точно тя беше човекът, който направи предположението, че е пристрастен към порно. Хвърлям й един поглед, който красноречиво казва „Ще те убия“, но тя се смее.

— Значи не си ходила на никакви курсове за кучета — питам бързо, опитвайки се да изместя разговора от шефа и порното. Не е добра комбинация, повярвайте ми.

— Извинявай, малко послъгах — оправдава се тя, — макар че говорихме и за кучета. Рики има червен сетер на име Монти, нали знаеш?

— Да, знам — кимам. — Миналата седмица, когато дойде в офиса, се изпишка в саксията ми с филодендрона. Въпреки тоновете тор, която му сложих, така и не се възстанови.

— О, той няма да посмее да прави бели, когато ти си наоколо, скъпа — смее се шефът, докато прегръща Фиона през кръста.

— Да искаш да кажеш, че съм деспотична?

— Не, по-скоро си изключително убедителна — поправя я той.

— Е, все някой трябваше да те отърве от онзи костюм! — смее се тя.

— Но той беше шит по поръчка…

— И беше ужасен!

Гледам ги как се смеят и говорят, като се прекъсват и довършват изреченията си. Сър Ричард е направо неузнаваем. Това не е същият човек от преди няколко месеца. Прическата му със заметната върху плешивината коса е изчезнала. Вместо това е подстриган късо, модерно, и смея да кажа сякаш има повече коса отпред. Не само това, усмивката му разкрива перленобели зъби, които може да са направени само при някой скъп зъболекар в Делхи. С модерните очила и скъпия костюм, метаморфозата, която забелязах от няколко седмици, е пълна.

— Дадох му малко разкрасяващи продукти — намига ми Фиона, забелязвайки удивеното ми изражение.

Невероятно. Той изглежда съвсем различен от сър Ричард, когото познавам. Вероятно защото наистина е напълно различен човек. Преди около него витаеше някаква леко застояла атмосфера, като нещо, което е било оставено за дълго време на рафта и е било забравено там. Фиона се бе появила, беше го изтупала от прахта и бе вдъхнала нова струя свеж въздух в него, така че сега той е влюбен и щастлив.

— Чудесно, вие двамата изглеждате прекрасно. Поздравления! Наистина се радвам за вас — усмихвам се. — Но имам един въпрос. Как й направихте предложение, докато бяхте в Индия?

— По скайпа! — смее се Фиона.

О, да. Скайпът, бях забравила за него. Спомням си Фиона по бельо на кухненската маса с лаптопа пред нея.

— Изпратих пръстена по куриер до вашия апартамент и Фиона го отвори пред камерата! — обяснява гордо той.

— Тогава той ми зададе въпроса!

— А тя отговори „Да“!

Двамата се смеят щастливо и аз получавам още една ослепителна порция от снежнобелите му зъби. Смея да твърдя, че дори изглежда привлекателен. Не че си падам по него, бързам да прогоня мисълта от ума си, докато влизаме заедно в залата.

„Грей“ е престижен мъжки клуб. Само за джентълмени, но тъй като фамилията на сър Ричард е техен уважаван член от цели три поколения, те са повече от щастливи да бъдат домакини на партито в негова чест в една от частните зали. Всичко е много помпозно и величествено: огромни кристални полилеи висят от таваните с гипсови орнаменти, маслени платна от 18-ти век украсяват стените, на едната от тях има огромна мраморна камина, а на другата — френски прозорци, които водят към тераса, над която е опънат транспарант с надпис: „Щастливо пенсиониране, сър Ричард!“

Е, доста е грандиозно, нали? Но това е парти!

Оглеждам залата, в която дузини балони са оформени като гигантски бутилки текила, ром и уиски — идея, която видях от една уебстраница и поръчах да ги изпратят чак от САЩ. Диджеят, когото наех, се е разположил в ъгъла (с блестящо огледално кълбо и мигащи светлини), а наоколо сноват сервитьори, които разнасят чаши с коктейл „Сър Ричард“, който измислих специално за случая.

И на който всички се наслаждават. Забелязвам това, докато наблюдавам как Ким довършва своя и посяга към друг, няколко момичета от маркетинга изглежда вече са изпили по няколко и танцуват на дансинга, макар че музиката все още не е силна, а между един от директорите в счетоводството и неговата лична асистентка май се заформя нещо като сериозен флирт.

— Тес, трябва да ти кажа едно голямо благодаря — казва сър Ричард, докато Фиона изчезва, за да напудри носа си. — Свършила си страхотна работа.

— О, няма нищо, удоволствието беше мое — усмихвам се аз.

— Искам да ти благодаря и за това, че ни даде благословията си — продължава, като снижава гласа си той. — И да те уверя да не се притесняваш. Осъзнавам, че връзката ни може да изглежда… доста бързо развиваща се… — Той кашля неловко и знам, че и двамата помним как спеше на дивата в офиса си. — Но разводът с лейди Блексток бе започнал преди доста време, и въпреки че все още не бях напълно свободен, намеренията ми към Фиона бяха напълно почтени…

— О, да, не се съмнявам — прекъсвам го бързо, преди да ми признае и още подробности. Той беше чудесен шеф и аз съм сигурна, че щеше да бъде и чудесен съпруг, но предпочитам да не слушам за намеренията му към Фиона, били те почтени или не. — Абсолютно не се съмнявам.

— Чудесно! — очевидно е толкова облекчен, колкото и аз, че няма да говорим на тази тема. — Тогава да се веселим, какво ще кажеш?

Вземам си чаша питие и започвам да говоря с хората. Изглежда всички се забавляват чудесно. Освен, разбира се, вещицата Уенди, която за разлика от всички други, не е облякла рокля за парти, а вечното черно от главата до петите; стои в ъгъла и гледа намръщено. Тя все още страда от факта, че не бе повикана на второ интервю за мястото на сър Ричард. „Не бе необходимо да ходя и на първото! Аз съм очевидният победител!“, оплакваше се високо тя на всеки, който искаше да я слуша.

Улавя погледа ми, но аз се правя, че не я виждам и прекарвам следващия половин час, като я избягвам, преди да дойде време за речта на сър Ричард.

— Дами и господа… — Той кашля, докато се качва и застава на малката сцена като опитен изпълнител от „Олд Вик“54 и започва да се кланя и маха на тълпата, която моментално избухва в аплодисменти.

— Преди всичко, искам да благодаря на всички, които дойдоха на малкото тържество по случай оттеглянето ми — започва, когато аплодисментите най-сетне стихват. — Няма да ви досаждам с дълга реч, тъй като сте чули достатъчно много от мен през последните 30 години… — Следват подвиквания, смях и свиркане. — Но искам да направя две изявления.

Хората моментално млъкват. Въпреки празничната атмосфера, всички обичат сър Ричард и неговото пенсиониране причини повече от обикновените тревоги сред тях. Месеци наред всеки си задаваше въпроса кой ще го замести като генерален директор и как това ще се отрази на компанията, и още по-важно — на работата им.

— Е, кое искате първо — добрите новини или добрите новини?

Това е ужасно тъпа шега, но всички се смеят.

— Първото е, че моето пътуване до Индия мина по-добре, отколкото се надявах, и беше напълно успешно. Както знаете, винаги съм имал глобална визия за тази компания, желание да я видя как расте и става дори по-силна и по-успешна. Заради това, вярвам, че е изключително важно да разширяваме нашите пазари, и съм развълнуван да обявя, че „Блексток&Уайт“ развива връзки с „Патак Пател Лимитид“, един от ключовите играчи на пазара за спиртни напитки в Индия. Беше решено мой наследник и приемник да бъде господин Санджив Пател — един забележителен мъж, който със сигурност ще заобичате, и за когото съм убеден, че ще отведе компанията на ново ниво…

Следват силни ръкопляскания и много одобрителни викове, когато хората проумяват новините. Има няколко изненадани погледи и леко вдигнати вежди, но повечето лица изразяват облекчение, вълнение и усмивки, особено от счетоводния отдел. Единственият човек, който изглежда недоволен от новините, е Уенди, чиято челюст е станала квадратна от стискане, докато ръкопляска със стиснати зъби.

— А сега втората добра новина — продължава сър Ричард, след като шумът от първата отшумява. За миг той изглежда нервен, докато гледа към Фиона, вдига ръка, а тя му изпраща една окуражителна усмивка. — Използвам възможността да ви представя моята прекрасна годеница…

Фиона се присъединява към него и цялата зала избухва в ръкопляскания. За миг си мисля, че гипсовите тавани направо ще се срутят, тъй като хората избухват във възторжени поздравления и удивление. Повечето бяха чули слуховете за неговия развод, а току-що бяха предположили, че Фиона е новата му приятелка, но чак пък годеница…? При това момиче на половината на неговата възраст? Мъжете зяпаха с недоверие и удивление знойната блондинка, прегърната от техния шеф, докато жените, които коментираха новия външен вид на сър Ричард през последните няколко седмици, вече гледаха на него в съвсем друга светлина.

— Ето защо не го интересува околосветското пътешествие като дядо и баба! — Ким ме гледа обвиняващо. — Не мога да повярвам, как може да не ми кажеш, че ходи със собствената ти съквартирантка! Хайде, раздухай всички клюки!

— Работата е там, че не знаех… — опитвам се да обясня, но Уенди ме прекъсва, като неочаквано цъфва до лакътя ми.

— Сватбата на приятелката ти с шефа няма да промени нищо, нали знаеш? — просъсква през зъби тя. — Той напуска следващата седмица.

— Не знам за какво говориш — отговарям, опитвайки се да не й обръщам внимание, но знам, че е невъзможно.

— За работата ти. Не си мисли, че ще се ползваш с някакви специални привилегии — ако това целиш.

— Не съм мислила за това — отговарям с каменно изражение. — Между другото, вече мисля за друга работа…

— Надявам се да не е при някой от конкурентите — това ще бъде конфликт на интереси. Ще си навлечеш сериозни неприятности, ако открием, че си издала търговски тайни — заплашва ме тя.

Не мога да си представя как гледането на бебето на съседката, което е на единайсет месеца, ще доведе до конфликт на интереси, но както и да е.

— Е, за кого ще работиш? — пита тя, присвивайки очи.

Боже, само това ми трябваше за капак. Почти цяла година бях принудена да търпя гадните подмятания и постоянната критика на Уенди, но сега слагам край на разпитите. Тегля чертата. Баста!

— Всъщност, ако ме извиниш, трябва да отида до тоалетната. — И преди да успее да насочи лампата за разпит в лицето ми и да изтръгне ноктите ми с клещи, безцеремонно я напускам.