Господари на войната

Бележка на автора

На 31 януари 1991 г., една седмица след като злочестото отделение Браво ДВЕ НУЛА беше разкрито, аз пресякох границата на Ирак и влязох в Сирия. Бях единственият, който не беше заловен жив, но се чувствах зле. Бях бягал в продължение на седем денонощия. Не се бях хранил от шест денонощия и не бях пил вода от три. Ноктите на пръстите на краката ми бяха опадали, покритите ми с мехури крака се бяха инфектирали и от тях течеше гной. Бях преминал през замърсени с ядрени отпадъци участъци и имах халюцинации. Но поне тук, в Сирия, бях в безопасност.

Или си мислех, че съм в безопасност.

Първите сирийци, на които попаднах, бяха селяни. Приготвяха закуската си на една печка пред малката си варосана каменна къща. Дадоха ми студена вода. Без тяхната доброта едва ли щях да оцелея.

Не говорех техния език, нито пък те — моя, но успях да им обясня, че трябва да се добера до най-близкия град. Един млад мъж ми помогна да стигна до него и в следващите няколко часа се запознах с другата страна на живота в Сирия. Наложи ми се да се спасявам от развилняла се тълпа от хора, които, изглежда, бяха решили да ме убият. Задържаха ме трима сирийски полицаи с нисък чин, които увериха хората, че ще бъда осъден на смърт. След като бях извървял около двеста мили пеша в Ирак, аз прекосих по-голямата част от Сирия с кола и стигнах до столицата й Дамаск. Там се озовах в централата на страховитата тайна полиция Мухабарат. Самото име беше в състояние да ужаси обикновените граждани на Сирия, тъй като Мухабарат беше известна с жестоките си изтезанията и често задържаните, които не й харесваха, просто изчезваха.

През 1991 г. обстановката в Сирия беше сложна и криеше много опасности. Оттогава изминаха двайсет години и според мен в момента опасностите са още по-големи. Излязох жив от полицията. Десетки хиляди жертви на сегашната гражданска война в Сирия нямаха моя късмет.

Историята, която следва, е основана на лични преживявания и на достоверна информация за страната, която, докато пиша тези редове, се превръща в едно от най-несигурните и опустошени от войната места в света. Някои части от нея не са приятни за четене. Не се извинявам за чувството, което те предизвикват. Във военните конфликти няма нищо очарователно. Те са грозни и ожесточени и онези, които страдат най-много от последиците им, не са политиците — за тях смъртните случаи не са нищо повече от статистика, а обикновените хора, намиращи се по средата, и войниците, изпратени да изпълняват заповедите на господарите на войната.

Крис Райън

Лондон, 2013 г.