Господари на войната

23

Дани погледна към британката и й каза:

— Излез навън. Изведи и Башеба. — След като и двете жени не мръднаха от мястото си, той изкрещя: — Веднага!

Изчака ги, докато напуснаха палатката, и се обърна към Таф. Старият му приятел — все още му се искаше да го смята за такъв — стоеше на пет метра от него. Сорген беше на пет метра зад Таф и вече не изглеждаше толкова самодоволен. Между тях, върху пода, лежеше кървящото тяло на Скинър. Хектор и Ди Фрайз пристъпваха бавно към периферията на палатката, където войниците на Сорген бяха застанали на два-три метра един от друг. И войниците, и наемниците бяха вперили очи в гранатата, която щеше да причини големи вреди в затвореното пространство на палатката.

Единствено Таф гледаше право в лицето на Дани.

— Промъкна се безшумно, чедо — каза. — Впечатлен съм.

— Добре си ме научил.

— Може би. Понякога обаче ми се струва, че не съм те научил на много неща. — Таф замълча. — Толкова си наивен, Дани. Трябваше да ти разкажа за някои неща от живота, докато имах тази възможност.

— Аз усвоявам бързо.

— Може би. Прибери тази граната. А после ще си поговорим като мъже.

Мълчание. Дани стоеше неподвижно.

— Все още можеш да избягаш, чедо. Никое от тези копелета няма да те последва, ако им наредя да не го правят. Така би било най-разумно от твоя страна. Бъкингам е мъртъв. Безсмислено е да оставаш в тази страна.

Дани подсвирна. Брезентът на входа на палатката се повдигна и той нямаше никакво съмнение, че в нея е влязъл Бъкингам. Беше видно от лицето на Таф.

— Ще ти се наложи да даваш обяснения… — започна да казва Бъкингам.

— Млъкни! — извикаха едновременно Дани и Таф.

Двамата се гледаха втренчено в продължение на десет секунди, а после Таф се усмихна, обърна се и размаха ръце към хората в палатката.

— Е, добре, чедо. Можеш да ни избиеш всичките. Чудесна идея! Но преди да го направиш, помисли малко. — Приближи се с няколко крачки към Дани. — Когато открият разложения ти труп в сирийската пустиня, ако въобще го открият, какво ще кажат хората по върховете в родината ти? Смяташ ли че ще си спомнят за теб в Уайтхол? Смяташ ли, че ще те споменават в скапаните си клубове? Според мен ще те сметат под килима, както всички останали боклуци. Извинявай, чедо, но не те чувам. Езика ли си глътна?

Мълчание.

— На никого няма да му пука, Дани — продължи Таф с по-тих глас. — Нима наистина си мислиш, че някой друг, освен войниците в хангара на Полка, се е трогнал от смъртта на Джак? Или че онези копелета в Министерството на отбраната са се обадили в Дамаск, за да отърват другите ти двама партньори от въжето?

— Аз съм войник, Таф — отвърна Дани, — и изпълнявам заповеди.

— Я стига! — сопна му се Таф. — Спести ми всичките тези глупости за дълга към родината. Нима не знаеш до какво опира всичко? — Без да чака отговор, той се втурна към охлузения куфар, вдигна го от пода и се върна с него в средата на палатката, прескачайки невъзмутимо трупа на Скинър. Отвори го и изсипа на пода пачките, които бяха в него. — Смяташ ли, че британците, французите или руснаците щяха да посмеят да се доближат до тази страна, ако не ставаше въпрос за пари? Колко приятели загуби в Ирак, за да може онази шайка от янки да се добере до няколко договора за добив на нефт? Половината от сирийските бунтовници са подкрепяни от Ал Кайда, така че не ми говори за патриотизъм. Знаеш много добре, че ние с теб сме просто две миниатюрни зъбни колела от една шибана машина.

— Това, което знам — отвърна Дани, като се опитваше да не повишава глас, — е, че ти си го ударил през просото. Скинър щеше да заколи тази жена, точно както закла онова семейство в Хомс.

Таф махна с ръка, сякаш искаше да каже, че това са дреболии. Гневът забушува още по-силно в Дани.

— Уважавах те много, Таф, преди да разбера, че си изкарваш прехраната, убивайки беззащитни жени.

— Аз си изкарвам прехраната по същия начин като теб, чедо. С тази разлика, че ти получаваш възнаграждението си под формата на ненужни медали и празни приказки, а аз го получавам под формата на пари в брой. — Наведе се, взе една пачка и я прекара през пръстите си. — Американски долари. Използвани, с непоследователни номера, непроследими. — Очите му светнаха от идеята, която му хрумна изведнъж. Хвърли пачката в краката на Дани. — Скинър няма как да се възползва от своя дял. Можеш да вземеш част от него. В пачката има пет хиляди долара.

За първи път Дани свали очите си от Таф и ги насочи към банкнотите. Таф кимна насърчително.

— Добро заплащане, а? И това е по-малко от половината. — Приближи се до Сорген, застана зад него и сложи ръце на раменете му. Върху лицето на Сорген се изписа раздразнение, но той го потисна и продължи да стои неподвижно. — Ако Сорген вземе властта в Сирия, французите ще ми бъдат безкрайно благодарни. Ще имам влияние, чедо. Истинско влияние. Ти се запозна с оня гадняр, Макс Сондърс. Мислиш ли, че искам да работя за него цял живот? Ти самият би ли искал да работиш за него цял живот? Защото, повярвай ми, това те чака, когато те изхвърлят от Полка. Ако не е Сондърс, ще е някой друг офицер, който с удоволствие ще седи зад бюрото си и ще чука секретарката си, а ти ще изкарваш пари за него, излагайки се на всякакви опасности. Виж, с французите положението е съвсем друго. Достатъчно е да кажа и една дума и те ще ми осигурят военните договори, които искам.

Кимна отново и се върна при Дани. Сниши глас и продължи:

— Ще те взема при себе си. Двамата с теб, чедо, ще седим зад бюрата си, ще си броим парите и ще чукаме френските курви, докато от патките ни не потече кръв, а други ще си рискуват живота вместо нас. И не ми казвай, че това е по-лошо, отколкото да получаваш мизерна военна пенсия или никой да не знае къде е гробът ти, ако загинеш по време на акция. Добре направи, като застреля Скинър. — На Дани му се стори, че погледът в очите му е искрен. — Ти беше прав. Той наистина беше освирепял. Отдавна трябваше да го спра. Задължен съм ти.

Никакъв отговор.

— Може да заемеш неговото място. Ще пусна жените. Сорген няма да предприеме нищо. Прекалено е уплашен французите да не оттеглят подкрепата си. Заедно ще довършим работата — ти, аз, Хектор и Ди Фрайз — и ще си поделим парите. — Погледна към гранатата, която Дани продължаваше да държи над главата си. — Давам ти честната си дума, чедо, че няма да ти причиня никакви неприятности. Очаквам същото от теб. Познаваме се отдавна, нали?

Наистина се познаваха отдавна.

Дани чу стъпките на Бъкингам, който излезе от палатката. Бавно, без да откъсва очи от Таф, свали пистолета, но задържа пръста си върху детонатора на гранатата.

— Добро момче. — Таф се наведе и вдигна пачката от пода. — Ще получиш много пари, Дани. Ще ти дойдат добре. Ще измъкнеш баща си от онази скапана къща. Ще плащаш на някого да идва у вас два пъти на ден, да му бърше задника и да му готви. — Дани усети, че се изчервява, спомняйки си за немощта на баща си. — Състоянието му ще се влошава все повече. Смяташ ли, че ще можеш да му помагаш със заплатата си от Полка? Защото вероятността Кайл да се включи е малка, нали?

Кайл. Какво беше казал преди време? Струваше му се, че оттогава са минали векове. „Понякога те възприема не като свой син, а като син на Таф.“ И ето че сега той държеше на прицел наставника си, готов да нарани или да убие и него, и себе си с гранатата.

Дали наистина си беше мислил, че Таф си изкарва прехраната по почтен начин? Или просто се държеше като кретен, преструвайки се, че е притеснен, след като се е сблъскал с действителността?

Таф направи крачка напред, без да обръща внимание на гранатата, на пистолета, на всичко друго, освен на Дани.

— Кажи на Бъкингам и на жените да се махат оттук. Ние ще довършим работата. Асу така или иначе е задник. Тази нощ той ще събере командирите си. След като приключим с него, ще се върнем у дома и ще уредим нещата с баща ти. А после…

Размаха пачката пред лицето на Дани.

Дани усети, че решителността му е започнала да намалява. Може би Таф беше прав, както винаги. Ако на шефовете му им пукаше за неговия живот или за живота на партньорите му, те щяха да ги изведат от Сирия в момента, в който операцията започна да се проваля. И ако го бяха направили, Джак щеше да е жив.

Свали пистолета.

Таф реагира мигновено. Протегна дясната си ръка и пръстите му се стегнаха около юмрука на Дани, в който беше гранатата. В същото време допря пистолета си до главата на Дани. Пистолетът на Дани беше на нивото на корема на Таф. Патова ситуация. Дани вече не можеше да разчита на гранатата. Беше загубил предимството си и за да си го върне, трябваше да убие Таф, но и двамата знаеха, че това никога няма да стане.

— И сега какво ще правим, чедо? Ще стреляме? Или всеки ще остави другия да си тръгне?

Дани не знаеше как да му отговори.

Таф погледна към Хектор и Ди Фрайз.

— Доведете Бъкингам и жените.

Двамата мъже излязоха от палатката. Настъпи тишина. После се чу шум от боричкане. След една минута Хектор и Ди Фрайз вкараха Бъкингам и жените. Държаха ги на прицел.

Обстановката в палатката се беше променила. Войниците на Сорген вече не бяха толкова притеснени и сковани. Трима от тях направиха няколко крачки напред и стиснаха по-уверено автоматите си.

— Знам какво правиш, чедо — каза Таф. — Преценяваш разстоянието до всяка една цел в палатката. Мислиш си дали да не убиеш Сорген. Той е само на десет метра от теб и не е въоръжен. Мислиш си също така, че ако можеше да хванеш автомата си, щеше да свалиш командирите му с няколко откоса. Но в момента държиш пистолета си, нали? Би могъл да стреляш един-два пъти, преди те да са застреляли теб, пренебрегвайки заповедта ми да не го правят. Не си в състояние да си обясниш как се стигна дотук. Предимството беше твое и изведнъж нещата се обърнаха.

Дани не му отговори. Всяка една от тези мисли наистина му беше минала през ума. И не беше в състояние да намери решение.

— Позволи ми да те избавя от затруднението, чедо, като ти кажа какво точно ще се случи. Ти ще пуснеш много внимателно гранатата в ръката ми. Ако усетя, че се опитваш да ме надхитриш, Хектор ще убие Бъкингам и жените. Първо арабката, после блондинката и накрая разузнавача. Ще преброя до пет.

Погледна към Хектор и му кимна, за да покаже, че говори сериозно. Хектор вдигна автомата си към треперещата Башеба.

— Едно — каза Таф.

Разстоянието между Дани и Хектор беше не повече от четири метра.

— Две.

Пистолетът на Дани беше опрян в корема на Таф. Можеше да свали Хектор с един изстрел, но това означаваше първо да убие Таф.

— Три.

„Той не е този, за когото го смяташе“, разсъждаваше Дани. „Не можеш да му вярваш. Помисли за жените. Хектор ще ги убие, без да му мигне окото. След онова, което направиха със Скинър в хлебарницата…“

— Четири.

„Направи това, което трябва.“ Пръстът му натисна леко спусъка.

— Пет, чедо.

Не можеше да го направи.

И не се налагаше.

Усети раздвижване вляво от себе си. Не беше Хектор, нито Бъкингам, а британката. Тя се хвърли към Хектор и завъртя настрани автомата му. Хектор натисна неволно спусъка, автоматът изтрещя и куршумите се забиха в брезента и в корема на един от командирите на Сорген. Дани не изчака да види как червата изригнаха от корема на мъжа, а се възползва от момента и тъй като не можеше да си послужи с ръцете си, заби глава в носа на Таф.

Костта изпука и хлътна. Дулото на пистолетът на Таф се отдалечи от главата му. Пръстите около ръката му, която държеше гранатата, се отпуснаха. Дани удари Таф в ребрата с пистолета си и му изкара въздуха. Таф залитна назад. Дани се огледа, преценявайки ситуацията.

В палатката настана паника. Башеба, чието лице продължаваше да кърви, пищеше, а Бъкингам вече беше изтърчал до входа. Сорген отстъпваше назад, заобиколен от няколко от командирите си. Само един от тях обаче беше вдигнал автомата си. Той се намираше на седем метра вляво от Дани под ъгъл от трийсет градуса. Дани стреля в омотаното му с шала лице и превърна онази част от него, която се виждаше, в кървава маса. Мъжът падна по очи.

Хектор вече беше дошъл на себе си и явно се колебаеше кого да убие първо — Клара или Дани. В този момент Клара се хвърли към него. Двамата паднаха на пода и той отново произведе изстрел, но този път не уцели никого. Клара се изправи на крака.

Дани отново вдигна гранатата над главата си, предупреждавайки, че ще я хвърли, ако някой реши да стреля, обърна се към двете жени и изрева:

— Излезте от палатката!

Клара сграбчи Башеба и я избута към входа. Отстъпвайки назад, Дани се обърна към Сорген.

— Кажи на хората си, че ще убия всеки, когото видя извън палатката. — Сорген се колебаеше. Дани стреля във въздуха и изкрещя: — Направи го веднага!

Сорген предаде на арабски думите му на командирите си. Три метра до входа. Два метра. Дани погледна към Таф, който се беше свил на пода, а от счупения му нос капеше кръв.

А после излезе от палатката.

Зави рязко надясно и хукна покрай нея. Както очакваше, през брезента се посипа дъжд от куршуми, но всичките летяха в обратната посока на тази, в която беше поел. Никой не се осмели да тръгне след него. Или поне за момента. Спря за секунда и се огледа.

Бъкингам и двете жени бяха клекнали до един от седемте пикапа, паркирани на около двайсет метра на изток от голямата палатка. Предниците на колите бяха обърнати към пустинята, за да могат войниците да се изнесат бързо, ако се наложеше, и Дани предположи, че ключовете им са на таблата. Очуканият фолксваген, който беше откраднал от една улица близо до квартирата на Таф, беше на километър от лагера. Ако искаха да се измъкнат живи, трябваше да побързат.

Дани хукна към Бъкингам и двете жени. Беше само на няколко крачки от тях, когато от палатката излезе въоръжен мъж с омотан около главата шал. Дани хвърли гранатата. Тя падна на метър от мъжа и избухна. Трясъкът беше последван от писъците на мъжа. Дани се надяваше, че останалите войници няма да се осмелят да си покажат носовете навън.

Избута Бъкингам и двете жени към каросерията на пикапа. Надникна в кабината и установи с облекчение, че ключът си е на мястото.

— Качваме се в колата — каза с тон, който не търпеше възражение. — Аз ще застана до картечницата и ще стрелям, ако се наложи. — Погледна към британката. — Как се казваш?

— Клара — отвърна тя. — Виж… Извинявай, аз…

— Можеш ли да шофираш?

Тя кимна.

— Тогава ти ще седнеш зад волана.

— Не ставай смешен — намеси се Бъкингам. — Аз съм напълно в състояние да…

— Ти ще се качиш отзад с мен, за да мога да те гледам какво правиш — сопна му се Дани и се обърна към Клара. — Няма да спираш, освен ако не почукам три пъти на кабината. Разбра ли?

Клара кимна и попита:

— Къде отиваме?

— Далеч оттук — отвърна Дани.

Нямаше никаква представа какво ще предприеме по-нататък. Щеше да мисли за това, след като стигнеха до някое безопасно място.

— Дали ще убият Асу? — попита Башеба.

Дани погледна към палатката. Дали Таф и хората му щяха да се откажат от плана си? Едва ли. Той беше свързан с пари и Дани вече беше разбрал, че за Таф парите са всичко. Кимна на Башеба и се приготви да се качи в пикапа. Тя обаче хвана ръката му с изненадваща сила и каза:

— Синът ми е с Асу. Ще убият и него.

— Съжалявам.

— Вече загубих единия си син — прошепна Башеба. — Трябва да ми помогнете да намеря другия.

— Не ставай глупав, Блек — изсъска Бъкингам. — Забранявам ти да вършиш подобно безумие. Трябва да се доберем до чешкото посолство в Дамаск. Единствено там ще бъдем в безопасност.

Дани погледна тревожно към палатката. Беше крайно време да тръгват. Хората на Сорген и на Таф всеки момент щяха да придобият смелост да излязат от нея.

— Ако изоставите Башеба — каза Клара, — трябва да изоставите и мен.

В очите й се четеше предизвикателство: що за мъж си ти, след като си способен да направиш такова нещо?

— Майната ви! — извика Бъкингам.

— Затвори си устата, Бъкингам! — сряза го Дани. Поведението на жените го беше накарало да вземе решение: в никакъв случай не биваше да застава на страната на Бъкингам. — Асу е заобиколен от войници, които са още деца. — Посочи с глава към Башеба. — Сред тях е и нейният син. Ако Сорген и Таф пристъпят към изпълнение на плана си, всички ще бъдат мъртви. Трябва да предупредим Асу.

— Забранявам ти да го правиш! — изкрещя Бъкингам.

Стрелба. Един куршум рикошира в пикапа. Дани издърпа гранатата от жилетката си и я хвърли към четиримата войници, които бяха излезли от палатката.

Последва трясък, придружен от писъците на двама от войниците.

— Качвайте се! — изсъска Дани. — Веднага! — Сграбчи Бъкингам и го завлече до задната част на каросерията. Свали капака и го бутна вътре. — Легни долу!

Бъкингам не се нуждаеше от допълнително подканяне — легна на пода и повече не мръдна. Дани застана до картечницата. От нея висеше лента с патрони 50-и калибър. След като Клара запали двигателя, Дани завъртя картечницата върху триногата и започна да стреля по двамата войници, които бяха оцелели след взрива. Те се разтресоха силно и паднаха на земята.

— Господи! — извика Бъкингам.

Пикапът потегли.

Трябваше да извади от строя останалите пикапи, но не искаше да губи време, затова реши да го направи в движение. Насочи картечницата и стреля по всяка една от колите. След като се бяха отдалечили на четирийсет метра от лагера, две от тях избухнаха в пламъци. Останалите бяха с надупчени от куршумите кабини и каросерии, с раздробени гуми и строшени стъкла.

Тяхното превозно средство увеличаваше скоростта. Шейсет метра. Осемдесет. От палатката бяха излезли войници и стреляха, но куршумите падаха на двайсет метра от него. Дани си помисли, че, ако Таф беше стрелял, със сигурност щеше да го улучи. Дали просто не му беше дал още една възможност да избяга? Докато картечницата трещеше в ушите му, той свали от жилетката си прибора за нощно виждане, доближи го до окото си и го насочи към лагера. Около голямата палатка се бяха скупчили хора. Появи се Сорген. Изглеждаше нелепо в белия дишдаш, докато размахваше ръце и раздаваше заповеди. Дани обаче търсеше един определен мъж. Таф. Таф беше застанал до входа на палатката, без да обръща внимание на счупения си нос, а очите му следваха отдалечаващия се пикап. Можеше да е трик на собственото му въображение, но на Дани му се струваше, че втренчения поглед на Таф преминава през оптичния прибор за нощно виждане и директно прониква в главата му.

После Таф се обърна и влезе в палатката.