Господари на войната

17

Над къщата прелетяха самолети.

Ревът на реактивните им двигатели беше толкова силен, че Дани инстинктивно събори момчетата на земята. Секунда след това отново се чу експлозия. Не беше възможно да се разбере каква е мощта на бомбата и къде точно е паднала, но явно не беше далече, защото стените на оградата се разтресоха. Хектор изкрещя: „Шибана въздушна атака!“ и двамата със Скинър се затичаха към единия от Ланд Роувърите. Дани си помисли, че трябва да изведе Бъкингам от къщата. Незабавно. Погледна към момчетата. Те се бяха сгушили в ъгъла и бяха покрили главите си с ръце. Явно усещаха инстинктивно, че трябва да се скрият. Ако стената паднеше, щеше да ги затрупа. Дани се приближи до тях и ги издърпа навътре в двора.

— Стойте далече от стената! — изкрещя той, в момента, в който се чу следващата експлозия.

Вдигна очи. Бомбата беше паднала върху един от блоковете. Трите горни етажа бяха забулени от огромен облак от дим, от който излизаха оранжеви пламъци. Докато тичаше към къщата, лицето му започна да го смъди от праха. Около него се сипеха отломки от разрушената сграда. Затича се още по-бързо и измина последните десет метра, без да бъде наранен сериозно.

На първия етаж цареше пълен хаос. Жените пищяха. Мъжете крещяха. Момчетата изглеждаха най-силно уплашени, но въпреки това бяха станали на крака и стискаха автоматите си. Дани си проправи път през хората и изкачи стълбището.

Таф вече беше извел Асу и Бъкингам във вестибюла. Когато ударната вълна от третата експлозия премина през въздуха, Бъкингам подскочи. Асу го избута и тръгна надолу по стълбището. Бъкингам стоеше до вратата на стаята с ококорени очи.

— Изкарай го навън! — изкрещя Таф.

Таванът на вестибюла се беше пропукал и от него се сипеше ситен прах. Дани хвана Бъкингам за ръката и го повлече по коридора, а после надолу по стълбището. Таф беше плътно зад тях. Първият етаж беше празен, но блудкавата музика продължаваше да звучи в изоставената сграда.

— Дали е изтекла информация за квартирата на Асу? — извика през рамо Дани, без да се обръща назад към Таф.

— Няма как да разберем. Възможно е атаката да е произволна. Тук това се случва непрекъснато. — Погледна към тавана. — Да се махаме.

Дани се обърна към Бъкингам.

— След като излезем навън, ще тръгнем към Ланд Роувъра. Трябва да изчезнем от къщата, преди да са я бомбардирали.

Бъкингам шепнеше тихо:

— Боже мой… Боже мой…

— Размърдай се! — изкрещя му Дани.

Затичаха се по коридора. Входната врата беше на десет метра от тях и беше отворена, но в коридора не се виждаше почти нищо заради облака от прах, който нахлуваше през нея. Дани долови гласа на Асу, който крещеше сърдито. Докато минаваха покрай една от стаите, зърна в отсрещния й ъгъл Башеба и спря. До нея беше клекнал по-малкият й син. Момчето очевидно беше уплашено и се съпротивляваше на майка си, която се опитваше да го изведе навън. По-големият й син също беше в стаята. Момчето погледна умолително към Дани — очевидно двамата с майка му не бяха в състояние да се справят с брат му. Дани се поколеба — трябваше незабавно да изведе Бъкингам от сградата, но в същото време не можеше да обърне гръб на момчето. Кимна му и пристъпи в стаята.

В този миг върху сградата падна бомба.

Изтрещя като гръмотевица. Ударната вълна хвърли Дани на пода и около него се посипаха отломки. Очите му се напълниха с прах. Можеше да разчита единствено на слуха си — от това, което чуваше, разбра, че таванът на стаята се е срутил. Сви се на кълбо и си покри главата с ръце.

Когато шумът престана, вдигна глава. Пред него се стелеше пелена от прах. В далечния край на стаята, през дупката върху тавана, проникваше сноп слънчева светлина — явно външната стена на стаята на горния етаж беше паднала. Дани различи силуетите на Башеба и на по-малкия й син. Другото момче не беше с тях.

Дани се изправи на крака и излезе в коридора. Устата му беше пълна с прах и той кашляше и се задушаваше.

— Бягай оттук и се качвай в Ланд Роувъра! — изкрещя на Бъкингам и се върна обратно в стаята.

Когато стигна на два метра от жената и момчето, видя лицата им. Бяха мръсни, облени в сълзи, измъчени. Жената посочи към пода.

Там лежеше другият й син. Върху него беше паднало парче бетон с големина на футболна топка. Една от стърчащите от отломката ръждиви железни пръчки се беше забила в гърдите му. От раната струеше кръв и върху пода се беше образувала локва. Очите на момчето бяха широко отворени и изпълнени с ужас. Явно не му стигаше въздух, за да пищи, и единствено по лицето му личеше, че изпитва силна болка. В съзнанието на Дани изплува страховитият образ на Джак в реното. В очите на детето видя същата агония, както в неговите очи.

Агония, предхождаща смъртта.

Мислите на Дани бяха прекъснати от пронизителен писък. Башеба скубеше косата си от ужас, вперила поглед в окървавеното тяло на сина си. Смъкна се на колене в локвата от кръв. Отчаяният й вой беше по-смразяващ от трясъка на експлозията и последвалата злокобна тишина. Дани се огледа. Таф и Бъкингам бяха застанали на няколко метра от него. Бъкингам гледаше към раненото момче с непроницаемо лице.

— Бягай оттук и се качвай в Ланд Роувъра! — извика му Дани.

Този път гласът му не прозвуча толкова настоятелно. Не се изненада от факта, че Бъкингам не му обърна внимание.

Дани клекна и огледа по-внимателно момчето. Нямаше съмнение, че краят му наближава. Момчето беше оцеляло след експлозията, но щеше да умре от загуба на кръв. Дори и да имаше наблизо незасегната от бомбардировките болница, лекарите не биха могли да го спасят. Краката и главата му трепереха от болката. Явно обаче беше издръжливо и се бореше със смъртта. В същото време и то, като Джак, сякаш го молеше да сложи край на агонията му.

Този път обаче Дани не беше сам.

Обмисли бързо възможностите, с които разполагаше. Можеше да остави момчето да умре в адски мъки или да му помогне по-бързо да се отърве от тях. Изборът се налагаше от само себе си. Не беше нужно да обяснява какво се кани да направи. Моментът не беше подходящ да обсъжда с когото и да било дали има право да постъпи така. Знаеше много добре, че от гледна точка на военния правилник това е недопустимо. Понякога обаче се налагаше да се създават нови правила. Всеки войник го знаеше.

Свали аптечката от жилетката си и изкрещя на Таф:

— Махни жената оттук. Не бих могъл да направя нищо, докато ми пищи в ухото.

Таф изправи Башеба на крака и я издърпа на няколко метра встрани от мястото, където лежеше синът й.

Дани извади спринцовка с морфин от аптечката. Погледна към черния маркер. По принцип трябваше да изпише с него буквата „М“ върху челото на момчето заедно с дозата и часа на поставянето на инжекцията. В момента обаче нямаше никакъв смисъл да го прави. Без да се колебае, заби иглата в слабото, костеливо бедро на момчето през грубия плат на панталона. Изчака няколко секунди, за да даде възможност на лекарството да подейства. Момчето продължаваше да трепери с ококорени очи.

Хвърли спринцовката, извади нова и я заби в бедрото му. Погледна през рамо. Таф държеше Башеба, която се мъчеше да се отскубне от ръцете му и продължаваше да пищи. Лицето му беше напрегнато. Докато силните му ръце стискаха здраво жената, вниманието му беше насочено изцяло към Дани. Беше наясно каква е целта му и не възнамеряваше да го спира. Дани различи зад Таф прашния силует на Бъкингам, който държеше нещо в ръце.

Умиращото момче простена. Дани извади още една спринцовка.

От нея имаше ефект — явно болката беше започнала да намалява и момчето вече не трепереше толкова силно. Три инжекции. Повече, отколкото си позволяваха да поставят на ранените войници на бойното поле. Но те не бяха достатъчни за онова, което Дани искаше да постигне. В аптечката имаше още една спринцовка. Тя щеше да сложи край на мъките на детето.

— Това е смъртоносна доза, чедо — чу гласа на Таф зад себе си. — Наистина ли знаеш какво правиш?

Таф не се опитваше да го разубеди, а само го предупреждаваше.

— То всеки момент ще умре — отвърна Дани със стиснати зъби, докато се приготвяше да забие иглата. — По този начин само ще облекча…

Не успя да довърши изречението. Башеба вероятно беше разбрала какво си говорят двамата с Таф и това й беше дало сили. Или Таф се беше разсеял. Каквато й да беше причината, жената се отскубна от ръцете на Таф, хвърли се върху Дани, събори го на пода до сина си и изкрещя пронизително:

— Не го убивай! Не го убивай!

Спринцовката изхвърча от ръката на Дани и падна върху купчината отломки. Дани я вдигна. Докато прегръщаше сина си, жената беше извадила неволно желязната пръчка от тялото му. Момчето отвори уста, а бледото му лице се изкриви. Гледката беше ужасяваща. Дани се изправи и заби спринцовката в ръката му. Башеба изпищя отново, когато синът й издиша въздуха, който беше останал в изнемощелите му гърди. Момчето потрепери и се отпусна на пода.

Настъпи тишина. Жената се взираше с невярващи очи в Дани. Дани се обърна и видя Таф и Бъкингам на пет метра от себе си. Лицето на Таф беше безизразно. Бъкингам изглеждаше не по-малко шокиран от Башеба. Дани пъхна спринцовката в джоба си, без да осъзнава какво прави. Жената крещеше яростно на някакъв език, който беше смесица от арабски и английски:

— Ти уби сина ми! Ти си убиец!

Започна да го удря по лицето с юмруците си, които бяха изцапани с кръвта на момчето. Дани я хвана за китките.

— Той така или иначе щеше да умре — опита се да й обясни. — Аз само сложих край на мъките му.

Тя обаче не спираше да пищи и да го удря. Таф се приближи до нея, отмести я настрани и я изведе от стаята. Дани се наведе и вдигна бетонната отломка. Гърдите на момчето изсъскаха. Пръчката се беше закачила за едно от ребрата му и той трябваше да я върне обратно, за да успее да я извади. В този момент чу зловещо проскърцване над главата си — сградата всеки момент щеше да се срути. По-малкото момче беше избягало от стаята след майка си и Таф. Бъкингам стоеше до вратата и гледаше с ужас към Дани.

— Размърдай се! — изкрещя му Дани.

Той излезе от вцепенението си и хукна по коридора. Дани го последва с отпуснатото, окървавено тяло на момчето на ръце.

Излезе на двора и се огледа. Амбразурите бяха изоставени, портата беше отворена широко и обитателите на къщата вече бяха на улицата. Двигателите на Ланд Роувърите бяха включени. Хектор, Скинър и Ди Фрайз не бяха на двора и Дани предположи, че са в колите. Беше напълно възможно сирийските шофьори да са избягали. Асу беше застанал до портата. Гледаше към небето с вдигнат нагоре автомат и крещеше заплашително. Двамата му охранители бяха до него. От израженията върху лицата им личеше, че нямат търпение да се махнат от това място. Дани също погледна към небето. В него нямаше самолети, нито хеликоптери, което не означаваше край на бомбардировките. Помисли си, че този път им се е разминало, но не бива повече да рискуват, задържайки се в района на къщата.

Занесе тялото на момчето до средата на двора и го сложи внимателно на земята. Чак тогава Таф пусна Башеба. Тя се втурна към Дани и отново започна да го удря отчаяно с юмруци.

Асу, който не беше видял Дани, докато изнасяше тялото на момчето, се обърна и се разкрещя на арабски на жената. Жената престана да удря Дани и заговори на свекъра си. Думите изригваха яростно от устата й, а Асу я слушаше и лицето му ставаше все по-мрачно.

Асу тръгна към Дани.

— Вярно ли е това, което тя казва? Убил си Надим? Убил си внука ми?

Дани поклати глава и посочи към сградата.

— Бомбите убиха внука ти. И ако не се махнеш веднага от тук, ще убият и теб. Явно е изтекла информация за квартирата ти.

Асу насочи автомата си към Дани. Не беше обаче достатъчно бърз. Дани завъртя рязко настрани цевта на автомата с лявата си ръка, а с дясната свали пистолета от жилетката си и го приближи до лицето на Асу. Двамата охранители вдигнаха автоматите си и се прицелиха в Дани. Асу придоби увереност, защото онова, което видя Дани, остана скрито за него — Хектор и Скинър бяха слезли безшумно от Ланд Роувърите и бяха готови да стрелят веднага щом се наложеше.

Настъпи напрегнато мълчание.

— Башеба ми каза, че Надим е бил жив — прошепна Асу.

— Всеки момент щеше да умре — отвърна Дани.

— Той убиец! — изкрещя жената. — Той уби сина ми!

Асу се взираше в Дани. Очите му бяха пресметливи. Не изглеждаше опечален от смъртта на внука си. Не искаше обаче да изгуби авторитета си.

— Трябва да накарам войниците си да те разстрелят веднага.

Таф се беше приближил до тях. Без да откъсва очи от Асу, той протегна ръка и отмести внимателно настрани пистолета на Дани. Дани не би позволил на никой друг да го направи.

— Не убивай приятелите си — каза Таф. — Съсредоточи се върху враговете си. Дани е добро момче, а Башеба греши. Аз бях там и видях всичко. Той се опита да му окаже първа помощ. Погледни тялото на внука си и ще разбереш, че не би могъл да оцелее с тази рана.

Асу за първи път обърна очи към мъртвото момче. Гърдите му представляваха кървава каша, от която стърчаха кости.

— Той е прав — намеси се Бъкингам. — Помислете разумно.

Асу наведе глава. Охранителите му свалиха автоматите.

По лицето на Башеба се стичаха сълзи. Тя прошепна нещо на арабски на по-малкия си син, който беше застанал до входната врата на къщата. Момчето тръгна към нея, но изведнъж спря, след като чу сърдития глас на Асу. Очевидно се страхуваше ужасно от дядо си. Башеба осъзна, че няма как да повлияе на сина си, вдигна измъченото си лице към Дани и го изгледа с омраза, каквато той виждаше за първи път. После се обърна към Асу и го попита на английски, сочейки към Дани:

— Ще го накажеш ли?

— Не — отвърна Асу. — Няма да го накажа.

Башеба отново започна да шепне. Погледна умолително сина си, изтича разплакана през двора и излезе на улицата.

Настъпи тишина.

— Тя е глупава жена — изрече най-накрая Асу.

— Смяташ ли, че е достатъчно глупава, за да издаде местонахождението на следващата ти квартира? — попита Таф, който явно си даваше сметка за последствията.

Асу махна с ръка.

— По улиците патрулират мои хора. Те ще я намерят и ще я върнат обратно. — Погледна отново към трупа на внука си, без да даде израз на каквото и да било чувство, и го бутна с крак. — Трябва да бъде погребан преди да се е стъмнило. Войските на правителството ще се появят всеки момент. Да се махнем от това място.

Бъкингам се промуши между Таф и Дани и каза:

— Моите съболезнования.

— Той беше с една ръка и така или иначе не ми вършеше работа.

Дори и думите на Асу да му се бяха сторили непристойни, Бъкингам не го показа с нищо. Замълча, а после попита настоятелно:

— Споразумяхме ли се, сър?

Асу кимна бавно.

— Споразумяхме се. Довечера ще се срещна с командирите си в новата си квартира до централната джамия. Таф знае къде е тя. Ще им обясня всичко.

— Трябва да ни уведомите къде можем да открием Сорген, за да поговорим с него.

Асу извърна очи.

— Не знам със сигурност къде е. Чувам само разни слухове.

— Какви слухове, сър?

— Разбрах, че избягвал града. И той, като мен, държал командирите си на различни места. Живеели на палатки в пустинята на югозапад от Хомс. Така по-лесно се придвижвали, а от въздуха приличали на бедуини.

— А къде е самият Сорген?

— Трябва да тръгнете по шосето за Ал Кузейр. На трийсетия километър ще стигнете до един черен път, който води към хълмовете. Завийте по него. Ако информацията ми е вярна, ще успеете да намерите моя брат.

Произнесе думата „брат“ гневно, сякаш изричаше проклятие. Погледна към Бъкингам и Таф и на Дани му се стори, че тримата си казаха нещо с очи. После Асу се обърна към охранителите си и им изкрещя нещо на арабски. Тримата се отправиха към леката кола, която чакаше на улицата, и се качиха в нея.

Таф погледна към тялото на момчето, а после към Бъкингам и каза:

— Влизай в Ланд Роувъра.

— Ами…

— Влизай, по дяволите!

Бъкингам се подчини. Таф хвана Дани за ръката, дръпна го настрани от колата и каза тихо:

— Ти пое голям риск, чедо. Все още служиш в армията, а току-що уби дете пред очите на един разузнавач.

— Момчето беше…

— Не ме интересува защо го направи. Искам само да те предупредя да се пазиш от това копеле. Човек никога не трябва да вярва на един шибан разузнавач.

— За какво си говорихте в стаята с Асу, след като Бъкингам ме накара да изляза?

За миг Таф сякаш беше готов да му отговори откровено, но после поклати глава.

— Обсъждахме делови въпроси, чедо. Нищо особено. Хайде да изчезваме оттук, преди да сме получили следващата порция бомби.