Хаос

36.

Вдига мобилния си телефон още на първото позвъняване, което означава, че очаква обаждането ми.

— В момента паркирам долу — прозвучава гласът на Ан в слушалката ми. Изобщо не си прави труда да каже „здравей“.

— Някакви посетители? — питам аз.

— Никакви засега.

Може да пристигнат доста хора и няма никакво значение, че част от тях ще дойдат неканени, казвам й аз. Няма значение дали ги харесваме или не, дали знаем кои са или не. Трябва да се погрижим за тях като добри домакини. За целта ще имаме нужда от напитки, най-вече кафе, но преди всичко — от храна.

— По това време почти всички магазини и заведения са затворени, ако се надяваш на нещо по-прилично за хапване — отвръща ми спокойно Ан, докато аз започвам да различавам Кенеди стрийт между дърветата, макар да не забелязвам никакъв трафик по нея.

— Затова ще използваме заключения фризер в стаята за почивка — отвръщам аз и й обяснявам под секрет как да получи достъп до нашия Форт Нокс. — Там трябва да има пици, които пазя за спешни случаи. Месни, вегетариански и дори вегански. С глутен и без глутен.

— Наистина ли?

— Какво мислиш, че държим там?

— Последният адвокат, който те е ядосал? Нямам представа.

— Още съм на местопрестъплението, но скоро ще се върна. Бентън ще ме докара — шепна аз.

Поглеждам назад към него и виждам огромния силует на шатрата, който се издига като надвиснала на хоризонта буря. Бентън е достатъчно любезен да изостане на известно разстояние, за да не слуша разговора ми. Не чуе ли какво казвам, няма начин да го предаде на някой друг, а той не е от хората, които ще ми отнемат възможността да работя с уликите по случая. Но и няма да спре колегите си да го направят. Разбира се, ако аз не ги изпреваря.

Изведнъж ми хрумва нещо обезпокоително и започвам да давам разпореждания едно след друго. Обяснявам на Ан, че Ърни Копъл трябва да дойде на работа. Ще ми трябва и някой от лабораторията по хистология, който да му приготви образци за изследване. Ще се появят хора, които ще ни се бъркат, ще ни нареждат и прочее, и ако не започнем незабавно да изследваме уликите, вероятността те да бъдат иззети и изпратени в лабораториите на ФБР в Куонтико, е доста голяма.

Можем да обсъждаме това само по заобиколен начин. Не трябва да оставяме писмени следи и трябва да внимаваме какво говорим по телефона. Надяваме се, докато федералните отправят официално искане, вече да съм приключила с по-голямата част от анализите. Ще направя всичко по силите си, за да намеря отговорите на въпроси, които в противен случай може дори да не бъдат зададени. Елиза Вандерстийл се нуждае от мен, нуждае се да довърша започнатото.

Тя заслужава най-доброто, което мога да й осигуря, на първо място — компютърен томограф. Изказвам предположението, че странните изгаряния с линейна форма може да са отложили микроскопични следи в раните.

— Това не е обичайно при удар от мълния — казва Ан.

— Права си — отговарям аз. — Изобщо не е обичайно.

— За разлика от електрически удар, при който това е напълно възможно.

— Да, но какъв? — питам я аз. — Електроудар от какво? Кое прилича на мълния, но не е? Трябва да открием какво точно се е случило с нея, ако не поради друга причина, то за да гарантираме, че няма да се случи отново.

— Защото само нас може да ни е грижа за това. И никой друг — казва Ан, но и двете знаем какво има предвид.

Ако уликите се озоват в Куонтико, няма да контролираме процеса, няма да знаем кой какво ще намери. Федералните ще следват собствените цели, които може да не съвпадат с моите.

— Аутопсията му е насрочена за утре в Балтимор. Всъщност вече е днес. — Бентън изважда ръце от джоба на панталоните си и поглежда луминесцентния циферблат на китката си. — Господи! Дванайсет и половина! Кога стана толкова късно?

— Предполагам, че ти или някой друг е говорил с доктор Вентор.

Главният съдебен лекар на Мериленд Хенрик „Хенри“ Вентор е сред най-добрите съдебномедицински експерти в страната. Двамата с него участвахме в програмата на Военномедицинската служба на въоръжените сили. Бригс ни обучи, той беше нашият командир, нашият шеф.

— Да, а той вече се е свързал с полицията — казва Бентън.

— Предполагам, че ще заминеш за Балтимор, след като ме оставиш?

— Позволих си да помоля Пейдж да вземе чантата ти за спешни случаи, която държиш в дрешника у дома, така че багажът ти е с нас. Ако ти трябва още нещо, можеш да го вземеш от офиса. Ясно ми е, че трябва да свалиш защитния гащеризон, да вземеш душ… След това ще тръгнем.

— Няма да дойда с теб, Бентън.

— Бих искал да отидем заедно.

— Дори да нямах работа тук, пак не бих искала да се замесвам. Излишно е да ти казвам причината.

— Помощта ти може да ни е от полза, а останалото няма значение.

— Не би трябвало да има значение, но има. Представи си как би реагирала Рути, ако ми зададат определени въпроси под клетва.

— Обещавам, че никой няма да ти задава въпроси.

— Даваш обещание, което не можеш да изпълниш, Бентън. В момента от мен не може да има никаква полза в Балтимор, мога само да навредя. Освен това трябва да довърша този случай. Няма да го зарежа по средата. Затова оставам.

Напомня ми, че Съдебномедицинската служба на въоръжените сили, Пентагонът, ФБР и различни секретни служби искат на аутопсията на Бригс да присъства поне още един старши съдебен патолог, за предпочитане военен от резерва с опит в работата с Военномедицинската служба. С други думи, Бентън очаквал този старши съдебен патолог да съм аз, ако не му бях отказала няколко пъти.

— Пейдж може да се погрижи за Сок и Тесла. Предполагам, че ще останем там няколко дни — добавя той.

Бентън иска да се впусне в преследване на Кари с всички налични сили. Не се съмнявам, че Луси с удоволствие ще се присъедини към него. Идеята да остана сама вкъщи с Пейдж и кучетата не им допада, а нямам никакво намерение да се преместя у Джанет и Деси, особено когато сестра ми е там.

— Можеш да работиш с нас и по двата случая, Кей. Ще бъде като едно време.

— Не, няма да бъде. ФБР не работи с никого, а аз няма да работя за теб или Бюрото. Аз работя за жертвата. В конкретния случай това е мъртвата жена, в чиято компания под тентата прекарах последните няколко часа.

— Не искам да оставаш тук.

— Зная, но се налага — казвам аз, докато приближаваме фаровете, които пронизват горичката в парка.

— Тогава остани в новия дом на Луси в Бостън. Ще бъдеш в безопасност с Джанет.

— Не мога.

— Или те да се преместят у нас, докато ме няма. Така всички ще бъдете заедно.

Чувам да работи двигател на автомобил. Бентън не би оставил скъпото си ауди с работещ двигател дори за две минути. Това означава, че не е дошъл сам, което не ме изненадва. Чудя се кои ли агенти го придружават.

— Отивам в Нордуд, а оттам в Балтимор — казва той.

Луси държи хеликоптера си именно в Балтимор, в покрайнините на Бостън, където има собствен хангар.

— Разбирам. Затова беше с пилотския си гащеризон. Ще летиш с нея. — Замислям се за точния час на появата й, тъкмо когато излизах от фургона.

Бентън трябва да й е съобщил за смъртта на Бригс още преди часове.

— Когато приключа, ще дойда при теб — обещавам аз, докато приближаваме черен шевролет „Тахо“ с тъмни стъкла и правителствени номера.

Задната дясна врата се отваря и от колата слиза непознат мъж.

— Ще ми трябват ден или два — казвам на Бентън, — но ще помогна на Рути. Ще направя всичко по силите си.

Вляво от нас силуетът на института „Кенеди“ се откроява ясно на фона на нощното небе. Гърдите ме стягат изведнъж и оставам без дъх.