Хаос

46.

Два дни по-късно, събота сутрин

За миг си представям, че съм Елиза Вандерстийл, която полита през празното пространство и пада по гръб на земята, след което губи съзнание и потъва в мрак. С тази разлика, че се събудих в спешното отделение на някаква болница. Изправям се в леглото и чувам, че навън вали проливен дъжд.

Капките трополят глухо по каменните плочи на покрива и се разбиват в прозорците при всеки порив на вятъра. Сок и Тесла са се сгушили от двете ми страни. Чувам дишането им, което миг по-късно бива заглушено от воя на бурята навън, която ту бучи, ту стене, а водата се лее в различни посоки и с различна сила. Ранното утро ми се струва мрачно и безрадостно. А може би само аз се чувствам така.

Лекцията в института „Кенеди“ предната вечер не бе отменена, а само отложена, което е не само мъдро, но и неизбежно. Единият лектор е мъртъв, другият — в болница. Нямам представа с какво съм влязла в контакт благодарение на сблъсъка с дрона, Кари Гретхен и нейния стилет, но то ме отхвърли назад и прати на земята в безсъзнание. Затова прекарах следващия ден в прегледи, изследвания, снимки и прочее, преди снощи да се прибера у дома.

Затова не изнесох лекцията пред всичките онези високопоставени и влиятелни личности, които трябваше да се съберат в института „Кенеди“, а лежа кротко в леглото в компанията на двете си кучета. Не мога да си представя по-добър начин за почивка. Джанет и Деси са толкова мили и грижовни, правят всичко за мен. Дороти също е тук някъде. Бентън и Луси трябва да се приберат всеки момент. Оставили са хеликоптера във Вашингтон заради лошото време. След малко ще си организираме чудесен брънч. Трябва да стана, но когато се надигам от леглото, се чувствам необикновено лека, все едно сякаш някой е изключил гравитацията.

Сякаш заплахата от терористична атака е отминала заедно със сушавото време и горещата вълна, сякаш балансът на живота се е върнал и аз съм толкова щастлива, колкото отдавна не съм се чувствала. Кари Гретхен бе тежко ранена и обгорена, а черепът й бе счупен от механичното чудовище, което сама бе създала. Когато се възстанови, ще бъде настанена в изолация в местната щатска психиатрична болница, в строго охраняваното отделение за невменяеми престъпници. Вече няма да нарани никого. Същото се отнася и за партньора й Тео Портисън, който лежи в затвора и няма да излезе оттам, освен за да отиде до съдебната зала.

Междувременно полицията и ФБР ще продължат издирването на останалите им съучастници, които Кари може да е вербувала тук или в чужбина. Луси подозира, че тя е била в състояние да управлява дроновете си от голямо разстояние, както правят военните. Напълно възможно е да е позиционирала дрона някъде в Бетезда и да го е управлявала от Южна Флорида. Нищо чудно по този начин да го е насочила към дома на Бригс и да е убила генерала. След което се е качила на самолета във Форт Лодърдейл и се е наслаждавала на приятния полет в компанията на сестра ми. Нямам търпение да чуя какво ще каже по въпроса Дороти. Почти не съм разговаряла с нея, откакто изгубих съзнание.

Проверявам електронната си поща. Служителите в Центъра са работили извънредно и поредният имейл от Ърни потвърждава подозренията ни — същият пангитен отпечатък, на който попаднахме в случая „Моли Хиндърс“, е открит и в белите линейни изгаряния по тялото на Елиза Вандерстийл. И двете жени са убити от електрически удар, нанесен от навити на бобини проводници с въглеродни нанотръби, монтирани върху чудовищен дрон, захранвани от мощни кондензатори. Самият дрон е покрит с термозащитна боя, в която отново има пангит. Тежестите в краищата на кондензаторите, които наподобяват оловни тежести за риболов, също съдържат пангит.

Според Бентън изработването на оръжието с помощта на материал, откраднат от влиятелния му брат, било начин Тео да се сдобие с нещо, което смятал за свое по право. „Нещо като библейската притча, в която Иаков откраднал първородството на Исав“, бе казал съпругът ми. Бентън смяташе, че убийствата в Кеймбридж са били своеобразна репетиция, упражнение по стрелба по мишени, при което подборът на жените е бил емоционално провокиран от склонността на Тео към еротомания и сексуално насилие.

На базата на информацията, която Бентън получил от брат му Уилям, можем да предположим, че Елиза се е сприятелила с Тео, макар най-вероятно да не е имала представа, че той е вманиачен по нея. Очевидно, след като се върнал в Кеймбридж преди около година, той й предложил да дойде тук и да опита да осъществи мечтата си да стане актриса. Предложил й да живее при него, докато си уреди стипендия, и тя наистина го направила в продължение на няколко седмици. Живяла в една стая отзад и му помагала с готвенето и други домакински работи.

Впоследствие Елиза срещнала Крис Пийбоди и не след дълго се преместила при него. Искала да се махне от Тео, когото несъмнено харесвала, но намирала за все по-досаден и обсебващ. Знаела, че е странен, но не допускала, че я шпионира, и не можела да си представи колко се ядосал, когато я видял с младия мъж, с когото се запознала и в когото започнала да влюбва.

Мина ми през ума, че Тео може би е следил Елиза в момента, когато е отивала с велосипеда си към Харвард Клуб. Спомням си, че тя целуна Крис Пийбоди на тротоара, докато двамата с Бентън бяхме там. Може тъкмо това да е вбесило Тео и да го е накарало да изпробва дрона си върху нищо неподозиращата Елиза, докато е прекосявала парка. Може да е искал само да я уплаши. Може да не е имал намерение да я убие. Но го е направил.

От друга страна, не би се появил на местопрестъплението и не би свалил кърпата от врата й, не би взел каквото и да било от тялото й, ако не е имал намерение да я убие. Защото синята кърпа на индийски мотиви е била сувенир. Нищо чудно да е искал да вземе и още нещо, но тъкмо тогава се появили Аня и Еня. Колко ли дълго се е крил в храстите и ги е наблюдавал. Никакъв елен не е изплашил близначките. Никакво животно не са чули да бяга в мрака.

Има куп неща, които никога няма да разберем, освен ако Тео не ни разкаже. А може би подробните записки, които си е водил, ще ни дадат обяснение. Бентън смята, че бившият преподавател в Масачузетския технологичен институт е следил Елиза и Моли с помощта на дрон, въоръжен с камери. В такъв случай полицията би трябвало да открие визуални следи от това воайорство, записи от наблюденията и убийствата. Това ще ни помогне да надзърнем в зловещите му сексуални фантазии.

Бентън и колегите му ще прекарат доста време в проверка на всички онези кашони с грижливо надписани хард дискове с аудио и видеозаписи. Очевидно те са събирани с години, трупани на камари в потъналия в хаос дом на Тео. Добре че не е успял да овладее страстите си. Не е хубаво да се говори така, когато има жертви, но ако беше по-дисциплиниран, щяха да загинат много повече хора.

Възможно е да са планирали да разположат летящите си оръжия на различни места из града и Кари да създаде собствена армия от наемници, които да контролират механичните й войници. Може никога да не разберем какво точно е намислила. Подозирам, че Бентън няма да научи нищо, колкото и време да я разпитва.

Кари няма да проговори. А и проговори ли, не можем да имаме доверие на нито една дума, която изрече. Дори да каже някоя истина, тя няма да ни помогне. Не и на нас.

Стряскам се, когато Тесла изведнъж скача на крака и започва да лае. Явно съм се унесла. Бухвам възглавниците зад гърба си, за да се изправя, и я погалвам по главата. Тя излайва отново, докато Сок не помръдва.

— Да, зная, че можеш да се държиш като голямо куче, но моля те, пази тишина — увещавам аз малкия бял булдог с кафяви очи, докато той лае ли, лае, застанал на задните си лапи.

Бау-бау-бау-бау…!

— Добре, достатъчно. Какво ти се причу? — отмятам завивките, но тя не престава.

Изправям се на крака, отивам боса до прозореца, отмятам завесите и поглеждам навън. Не виждам нищо освен дъжда, който продължава да се сипе като из ведро. Алеята за автомобили два етажа под мен е скрита цялата под вода. Вятърът вие отново, а Тесла продължава да лае все по-яростно, докато сиво-кафявата ни хрътка Сок продължава да дреме.

— Добре, добре. Шшшт! — галя нежно Тесла и се опитвам да я успокоя, а това въздейства благоприятно и на мен. — Най-обикновена буря. — Галя петнистите й уши и вратата на спалнята се отваря.

— Изгрей и озари света. — Още с влизането си Дороти запява песента на „Кардиганс“ и вече разбирам защо се разлая Тесла.

Чула е сестра ми. Дороти носи две чаши кафе, облечена единствено в широка тениска.

— Нещо против да вляза? — пита тя, докато ми подава чашата, над която се издига ароматен дим, и сяда на леглото. — Тихо, Тесла! Не понасям глезени кучета!

— Не бих я нарекла глезена. В момента е по-скоро свирепа.

— Ама че ирония, нали? Носи името на кола, за която се предполага, че е безшумна.

— Това е шега, която Луси измисли. Сега може да казва на всички, че има Тесла.

— Как се чувстваш? Чувала съм истории за хора, едва преживели токов удар или мълния, които изведнъж започват да свирят на пиано или коефициентът им на интелигентност скача с десет точки.

— Ще ти кажа, ако това се случи. Винаги съм искала да свиря на пиано.

— Някакви необичайни сънища?

— Не още.

— Слушай, Кей, трябва да ти обясня какво се случи… — започва сестра ми, но аз я прекъсвам.

— Как е Деси? — питам, защото е нормално да се притесняваме повече за травмата, която детето може да е получило.

— Всичко е наред! — възкликва самохвално Дороти, сякаш има някаква заслуга за това. — Толкова е смел! Много е добре!

— Той умее да прикрива чувствата си зад фасадата на смелостта, Дороти, но това не означава, че е добре.

— Знаеш ли какво? Едно от нещата, които научих, след като написах… колко детски книги? — Тя се усмихва на реторичния въпрос. — Много, нали? Та искам да кажа, че познавам децата. И винаги съм се изумявала колко много се притесняваме за неща, за които те изобщо не се притесняват.

— Това, че Деси не го показва, не означава, че не се тревожи за нещо. Добре би било Бентън да поговори с него, когато двамата с Луси се приберат.

— Виж какво — Дороти отпива от кафето си, — онази зла жена дойде при мен и аз, разбира се, останах смаяна, защото в първия момент я взех за Луси…

— Спри.

— Чаках на летището и тя ме заговори. А после, какво съвпадение, местата ни се оказаха едно до друго…

— Спри веднага! — вдигам ръка и поклащам глава.

— Но аз трябва да ти обясня какво се случи. Трябва да ми позволиш да…

— До момента не си ми обяснила абсолютно нищо — прекъсвам я аз — и това трябва да си остане така, Дороти.

— Но нали ти казах току-що…

— Не си ми обяснила нищо. Точка. Не можем да обсъждаме какво се е случило с теб и Кари на летището, в самолета или когато е позвънила на вратата, а ти си я поканила вътре. Разбрахме ли се?

— Но аз…

— Не.

— Сигурно ме мислиш за много глупава, но никой не ми е казвал нито дума за нея и…

— Аз съм свидетелка по случая. Ти също. Не бива да говориш за това. Благодаря за кафето. Много е сладко. Захар ли си сложила?

— Нектар от агаве, точно както го обичаш.

— Не приемам никакви подсладители.

— Откога?

— Откакто съм се родила, Дороти. — Засмивам се, защото, както гласи онази стара италианска поговорка, колкото повече се променят нещата, толкова повече остават същите. — Би трябвало да го знаеш, нали винаги си се грижила за мен — дразня я аз.

— Никога не съм го правила — въздъхва унило тя. По всичко изглежда, че не се е грижила добре и за себе си.

Косата на сестра ми е прекалено дълга и прекалено изрусена, а пластичният хирург, на когото е платила куп пари, трябва да бъде тикнат зад решетките. Неестествено кръглите й скули закриват очите й, когато се усмихва, долната й челюст е прекалено масивна и не може да сбърчи чело дори да иска, което затруднява останалите да разчетат обичайното й изражение на недоволство и скритата зад него хронична скука.

— Трябва да разбереш, че това е най-голямото нещо, което някога съм правила. — Дороти е възбудена и силиконовите й гърди подскачат в ритъм с учестеното й дишане. Добре че тениската й е с няколко размера по-голяма от необходимото.

— Кое е най-голямото нещо, което някога си правила? — питам аз. — Боя се, че не разбирам какво имаш предвид.

— Помогнах да заловят престъпник! Ти винаги си била борецът срещу престъпността, Кей, докато аз съм една прецъфтяла красавица, която прави всичко възможно, за да спре хода на времето, но въпреки това остарява неумолимо. Погледни ме. Каквото и да правя, няма полза.

Иска ми се да й кажа да ограничи часовете в солариума. Кожата й изглежда като покрита със спрей за боядисване, но го премълчавам. Дороти не се нуждае от критиките ми и може би аз не съм единствената, която изпитва патологична неувереност, но обикновено не го показва.

— Ще ти кажа какво ще ни помогне — отвръщам аз. Оставям кафето на нощното шкафче. — Ако отидеш в дрешника и отвориш първия шкаф вляво, ще откриеш нещо специално, което пазя за подобни дъждовни сутрини.

— Една цигара марихуана би ми се отразила най-добре — казва тя.

— Хубаво ирландско уиски. Иди и налей две чаши. После ще поговорим, стига да не ми задаваш въпроси, които не би трябвало да ми задаваш.

Проследявам с поглед как сестра ми влиза в големия дрешник с кедрова ламперия и я чувам как рови в шкафа и вади тапата от бутилката.

— Трябва да се обадим на мама по телефона. И двете — казвам аз, когато Дороти се връща.

— Няма да стане, ако е забравила да си сложи слуховото апаратче. Омръзна ми да крещя — казва Дороти и оставя чашата уиски до кафето. — Ти не живееш с нас. Напусна ни още когато постъпи в колежа. Остави ме сама да се оправям с нея. И сега тя си изкарва яда на мен.

— Много съжалявам да го чуя.

— Книгоиздаването вече не е същото. Децата не искат да четат това, което пиша. Изглежда е неподходящо както за тяхната възраст, така и за времето, в което живеят.

— Не го вярвам.

— Трябва да погледна истината в очите. Няма да получа покана за „Комик Кон“ или някой друг голям фестивал на комиксите и книгите за деца. — Сестра ми изглежда съкрушена.

— Никога не казвай никога. — Отпивам глътка уиски и топлината му се разлива по тялото ми. Струва ми се по-топло от горещото кафе, макар и по различен начин. — Човек прекарва живота си в преоткриване на самия себе си, Дороти. Разбрах го едва когато поостарях и помъдрях.

— Е, майка ми е решила, че аз съм неудачницата в семейството. Преди беше ти заради това, че се разведе и нямаш деца, после стана доктор, но реши да се занимаваш с мъртъвци, за да не се тревожиш, че може да изгубиш някой пациент… нали разбираш, да умре, докато го лекуваш.

— Сигурна съм, че това са думи на майка ни — казвам аз и посягам към кафето.

— Освен това имаше връзка с женен мъж.

— Мама твърди, че сме се провалили, защото смята, че тя самата се е провалила — отговарям аз. — Никога не е имала възможността да направи нещата, които ние можем, затова вероятно поставя под съмнение смисъла от своето съществуване, от присъствието си на тази земя. Човек не бива да разсъждава по този начин, когато наближава осемдесетте.

— Виж какво — Дороти изпива уискито на един дъх, сякаш се нуждае от кураж, което не е така, — ти си единствената сестра, която имам, и аз съм единствената сестра, която ти имаш, нали? Заедно сме в това. Исках само да се уверя, че нямаш нищо против отношенията ми с Пийт.

— Не зная почти нищо за отношенията ти с Пийт — отговарям аз и усещам в мен да се надига негодувание, макар да нямам право на това.

— Чувствата ни са искрени и ти можеш да ми направиш услуга, като кажеш, че съм помогнала за залавянето на онова чудовище. Как се казваше? Кари Гретчен?

— Кари Гретхен. Да, ти наистина помогна — съгласявам се аз. Това е самата истина, Дороти помогна, макар и не по начина, по който си го представя.

Тя помогна, защото сама доведе Кари в дома ми. Именно Дороти е започнала кореспонденция във Фейсбук с жена, която заявила, че е наша приятелка от детските ни години в Маями. Сестра ми налапала въдицата и предоставила на Кари много нова информация.

Дороти с радост споделила подробности за всички онези ужасни имена, с които се наричахме, или факта, че баща ми бе записал радиореклама за малка бакалия в квартала. Кари явно бе открила аудиофайла, а може и Тео Портисън да го бе сторил. Едва ли би имало полза да укоря Дороти заради това, че се е заприказвала с напълно непозната жена в самолета, след което я е поканила в дома ми, в резултат на което ние едва не загинахме, а Деси едва не бе отвлечен. Кари е невероятен манипулатор и Дороти не е имала никакъв шанс да разкрие машинациите й.

Ние също не бяхме на нивото на Кари, защото в противен случай залавянето й нямаше да отнеме толкова години и да струва толкова разбити съдби.