Хаос

41.

— Пангитът е открит преди няколко години, когато геолози от Калифорнийския технологичен институт изследвали парчета от метеорит, паднал в Северно Мексико през 1969 г. — обяснява Ърни, докато се навежда да оправи единия си чорап, смъкнал се надолу в каубойските му ботуши.

— Никога не съм чувала за минерал, наречен пангит — признавам аз.

— Кръстен е на Пангу, божеството, разделило Ин от Ян, небето от земята или нещо подобно — обяснява той, а аз го слушам с нарастващо изумление. — Според Бил фактът, че пангитът е открит сравнително скоро, не означава, че не е присъствал в състава и на други метеорити, паднали на Земята. Но за да разберем това, трябва да започнем да анализираме парчетата метеорити, изложени в различни музеи по цял свят.

— Откъде знаеш, че става въпрос за метеорит? — питам аз и посочвам мониторите под тавана. — Осъзнаваш ли колко нелогично е това? Моли Хиндърс определено не е била ударена от метеорит, докато е окосявала двора си в Деня на труда. Не че е невъзможно метеорит да удари човек, но нейният случай едва ли е такъв. Очаквам по-мащабни следи от някакво дребно изгаряне на врата. Освен това Моли Хиндърс не е умряла от удар с тъп предмет, а от електрически удар и това е извън всяко съмнение.

— Металите, които виждаме, играят важна роля — изтъква Ърни. — Особено цирконият и скандият, но също и желязото, титанът и прочее.

— Възможно е да има и друго обяснение за тяхното наличие.

— Но не и за пангита. Той не съществува на тази планета. — Ърни посочва пиковете в спектралния анализ, които съответстват на Ti⁴+, Sc, Al, Mg, Zr, Ca — основните елементи на пангита, който се оказва някакъв вид титанов окис.

Оказва се, че при увеличение от 200 000 пъти миниатюрните му кристали наподобяват бели корали или порести кости. Виждам необичайни участъци, покрити с червеникава патина, както и неравни повърхности с пукнатини или кристални инклузии, примесени с нещо, което прилича на лъскави влакна. Ърни ме информира, че това са едностенни въглеродни нанотръби.

— Разбираш ли сега проблема ни? — пита той.

— Да, разбирам.

— Някой си е играл с Майката Природа.

— Смяташ, че някой е създал оръжие с помощта на метеорит и въглеродни нанотръби?

— Напълно възможно е.

Нанотръбите са леки, но невероятно здрави структури, направени от изключително фини влакна. Те действат свръхбързо и ефикасно като проводници на топлина и електричество. Мнозина смятат, че молекулярната нанотехнология е бъдещето на всяка индустрия, включително военната.

— Представи си малка, но много мощна бомба, изработена от нанотермит или супертермит? — казва Ърни. — Или миниатюрна ядрена бомба? Или, боже опази, биотероризъм на нанониво? Много плашещо, нали?

— Да, разбирам, че всичко това може да бъде направено с помощта на нанотръби, но защо някой ще използва пангит?

— И аз си зададох същия въпрос. Обяснението, което Бил ми даде, гласи, че ако свойствата му наподобяват тези на титана, може да осигурява някакъв вид термозащита.

— Защо тогава не са използвали титан? А и откъде някой може да се сдобие с метеорити, освен ако не работи с тях?

— Не е трудно — обяснява Ърни. — Можеш да си купиш колкото искаш парчета или цели метеорити по интернет.

— Но дали в тях ще има пангит?

— И аз това се чудя. Не знаем. И не можем да знаем, освен ако не са изследвани. Ще предположа обаче, че такива метеорити са рядкост. — Има предвид метеоритите, които съдържат пангит. — Ако минералът е бил открит сравнително скоро, трудно ми е да повярвам, че се е появявал достатъчно често в миналото, защото в такъв случай щеше да бъде открит много отдавна.

— Освен това говорим за човек, запознат с нанотехнологията — добавям аз. — Ами ако той е в състояние да модифицира материали на атомно ниво? В такъв случай става въпрос за специалист над средното равнище.

— Искам да те попитам, ако някой от ФБР се появи тук и започне да задава въпроси, какво да правя? — интересува се Ърни.

— Заключи вратата и никой няма да влезе. Стоиш ли тихо, никой няма да разбере, че си тук.

— Представяш ли си, ако това се разчуе, Кей? Представяш ли си каква паника ще избухне, ако обществеността реши, че метеоритите убиват хора или че някой е създал смъртоносно лъчево оръжие?

— Най-важното в случая е мълчанието — казвам аз и ставам от стола си.

След като излизам от лабораторията на Ърни, се връщам в стаята с компютърния томограф, но я заварвам празна. Тръгвам към фоайето, където откривам двама федерални агенти да пият кафе до вратата, която води към хангара.

— Направих опит да се свържа с теб — казвам на Джорджия, докато минавам край бюрото й.

— Явно е било по времето, когато отидох до хангара, за да обясня на онези двамата, че не могат да паркират там. Не че имаше някаква полза. Онзи огромен джип е още там, нали?

— Ако някоя количка го одраска случайно няма да има на кого да се сърдят, освен на самите себе си. — Винаги съм предупреждавала Луси за това.

Тя не ме слуша, но никой не цапа и не драска колите й. Никога не се е случвало. Но винаги има първи път за всичко. Тръгвам към залата за аутопсии, която е потънала в мрак и тишина. Зад нея се намира друга зала за аутопсии, която служи като изолационна. В нея работим върху случаи в напреднал стадий на разлагане или с потенциална инфекция, затова двамата агенти, които стоят от двете страни на вратата не изглеждат никак щастливи да са тук.

Използвам лакътя си, за да натисна стоманения бутон на стената, и вратата се отваря автоматично. Лъхва ме зловонен облак, който кара двамата агенти да се дръпнат встрани.

— Как сме? — питам бодро аз, докато задържам вратата отворена. Противната смрад е толкова гъста и силна, че чак настръхвам. Имам чувството, че е жива.

Махант, Ан, Харълд и Люк са облечени в защитни гащеризони. Събрали са се около единствената маса в залата с деветметров таван и мощно осветление. Забелязвам, че прозорецът за наблюдение в горната част на стената е тъмен и пуст. Ан не се е сетила да уведоми гостите ни от ФБР, че ако желаят, могат да наблюдават аутопсията зад прозореца на техническата лаборатория и да избегнат евентуални неприятни усещания. Там биха могли да пият кафе и да следят на монитор всичко, което правим, и то в реално време. Предполагам, че Ан „случайно“ е забравила да спомене тази възможност.

Люк поставя ново острие на скалпела. Хартиените пликове от ръцете, краката и главата на Елиза Вандерстийл са свалени, а спортният й сутиен, сини шорти и чорапи са оставени върху покрития с бяла хартия плот. Острието пронизва плътта й и Люк прави разрез от ключица до ключица, а после надолу, по дължината на торса й.

— По всичко изглежда, че е получила увреждане на сърцето, вероятно разкъсване в задната част на перикарда плюс кръвоизлив в лявата част на миокарда — съобщава ми той онова, което е видял на томографа. — Възможно кръвонасядане в междукамерната преграда.

— Какво можеш да кажеш за раната на главата? — питам аз, пресягам се за ребрени ножици и заставам край масата точно срещу Люк.

Озовавам се рамо до рамо с Махант.

— Няма фрактура на черепа — казва Люк, докато започвам да режа ребрата, отстранявам гръдната кост и получавам достъп до органите в гръдната кухина. Зловонен лъх изпълва ноздрите ни като мирис от злокобно цвете на смъртта.

Лицето на Махант е застинало като маска, но това няма да го спаси. Наблюдавам как цветът му се променя в сиво-зелен. Люк изважда органите от гръдната кухина и ги поставя върху голям плот за дисекции, където те тупват с тежък, влажен звук.

— Да не би да има някакъв проблем с въздуха тук? — Махант е отстъпил няколко сантиметра назад от масата и е вперил поглед в мен, без да мига.

— Прекалено студено ли е? Или прекалено топло? — пита невинно Ан.

— Имам предвид вентилацията — казва Махант и преглъща с усилие.

— Понякога е по-зле. Онзи ден имахме удавник — поглежда ме тя, докато отварям стомаха с хирургически ножици. — Така става, когато вентилацията не работи добре.

— Заради горещата вълна е — присъединява се Люк.

— Това как се отразява на вентилацията?

— Отразява се на всичко.

— Можеш да си представиш колко трудно се справя вентилационната система в това горещо време. — Изсипвам съдържанието на стомаха в пластмасов съд и с изненада откривам несмлени фъстъци и стафиди.

— Очевидно е хапнала нещо малко преди да умре — показвам на Махант съдържанието на дланта си и той отстъпва още няколко сантиметра назад.

— Вероятно микс от ядки или нещо подобно? — обажда се Ан, докато аз вадя съединителната тъкан на червата и изхвърлям част от нея в кофата на пода, а Люк сваля единия бъбрек от кантарчето.

— Може да проследите маршрута й и да откриете къде се е отбила, за да хапне — казвам на Махант, докато Люк прави дисекция на бъбрека, а Харълд започва разрез в горната част на главата.

В този момент влиза Брайс, който не обръща никакво внимание на това, което правим, тъй като го намира за съвсем нормално и обичайно.

— Събирам поръчки за закуска — обявява той с жизнерадостен глас. Едва се сдържам да погледна Ан, която очевидно го е въвлякла в коварния си план. — Кой от вас иска пица?

— Мили боже! — Махант го зяпва с широко отворени очи, докато Харълд притиска лицето надолу като гумена маска, за да разкрие горната част на черепа, който лъсва бял и кръгъл като яйце.

— С месо или вегетарианска? — пита Брайс, а Харълд включва хирургическия трион в контакта над главата си. — Имаме и диетични — повишава глас административният ми помощник, за да надвика електрическия трион, чието острие вече разрязва костта. — Всичките са фантастични — подхвърля той любимата си шега. — Защото ще си оближете пръстите.

Харълд взима длето, за да отвори черепната кутия.

— Целият номер е в това да направите малък отвор тук — показва той на Махант, който почти не мигва и диша едва-едва. — После пъхате длетото и завъртате леко и бързо… — Харълд му показва какво трябва да се направи, но в един момент прихваща заместник-директора на местното представителство на ФБР, преди да се е строполил на пода.

— О, горкичкият! Трябва ти малко свеж въздух! — Харълд го придържа изправен и го съпровожда до вратата, както е правил много пъти в своята кариера. — Ето, тук. — Отваря вратата и го извежда навън. — Да ти намерим стол — казва той с глас, достоен за погребален агент. — Господа, ще бъде ли някой от вас така добър да намери стол? Той се нуждае от малко чист въздух — пита Харълд агентите в коридора.

Сигурно съм много лоша, но оставам в залата за аутопсии и не се притичвам на помощ на Махант. Пет пари не давам дали ще му прилошее, или ще припадне, стига да не повърне на пода и да не си счупи главата в плочките. Само се преструвам на загрижена, но дълбоко в себе си зная, че не ми пука за него. Надявам се той и веселата му шайка федерални агенти да си тръгнат и никога да не се върнат.

— Виж това! — казва Люк, който разрязва сърцето върху една дъска.

Използва кърпа, за да подсуши част от него, и ми показва скорошна миокардиална контузия, която прилича на малко синьо-черно петънце върху бледия сърдечен мускул.

— Все едно електрическият ток е ударил силно сърцето и то е спряло — казва Люк.

— Смяташ ли, че е изпаднала в безсъзнание в резултат на раната на главата? — пита Ан. — На скенера определено се видя субарахноиден кръвоизлив.

— Възможно е — отговарям аз, — но това няма значение, защото травмата на главата не е допринесла за смъртта й. Би могла, при други обстоятелства, но в случая жертвата е била мъртва, преди да падне на земята.

— Всички данни ли отчитате? — добавя Люк, докато прави снимки. — Смъртта е настъпила в резултат на спиране на дишането вследствие на електрическия удар. Най-вероятно е оцеляла едва няколко минути след удара и едва ли е разбрала какво й се е случило.