Книга за операта

Опера в три действия (шест картини)

Либрето Фридрих Канд

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Отокар, бохемски княз — баритон

Куно, лесничей — бас

Агата, негова дъщеря — сопран

Енхен, братовчедка на Агата — сопран

Каспар, ловец — бас

Макс, ловец — тенор

Килиан, богат селянин — тенор

Отшелник — бас

Самиел, „Черният ловец“ — говорна роля

Свита на княза, ловци, селяни, девойки, шаферки, музиканти, призраци.

Действието се развива в Чехия в средата на XVII в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

През пролетта на 1810 г. Вебер посещава старинния студентски град Хайделберг. Там се запознава с книгата на Аугуст Апел и Фридрих Лаун „Книга на привиденията“, в която е намерила място и популярната легенда за черния ловец. В Хайделберг се ражда и идеята на Вебер да напише операта „Вълшебният стрелец“. Той дори съставя плана. Обаче композиторът дълго не се решава да реализира тази своя идея. През февруари 1817 г. той отново се връща към нея и помолва Фридрих Кинд (1768–1843), юрист и любител-поет, да му напише либретото. Кинд се съгласява и скоро подготвя първия вариант на текста, озаглавен „Пробният изстрел“. След това либретото претърпява някои промени, като получава и ново заглавие — „Годеницата на ловеца“. Текстът на бъдещата опера се различава от разказа на Апел и Лаун със своя щастлив край. На 2 юли 1817 г. Вебер започва да пише музиката на операта и в продължение на два месеца работи в трескаво напрежение. Задълженията в театъра обаче не му позволяват да твори непрекъснато. През цялата следваща година той не написва почти нищо. Едва през октомври 1819 г. има възможност отново да продължи работата си над операта и на 13 май 1820 г. завършва партитурата, на която поставя заглавието „Вълшебният стрелец“.

Операта веднага е била приета в репертоара на Берлинския оперен театър, но изнасянето й се отлагало няколко пъти, докато дойде денят на премиерата — 18 юни 1821 г. Успехът е невероятен. Историята на музиката познава малко такива премиери. Може би триумфът на „Вълшебният стрелец“ е по-голям и от триумфа на „Тайният брак“ от Чимароза във Виена, където премиерата е изцяло бисирана. Само за няколко месеца операта е изнесена 50 пъти, още същата година е поставена в много германски, театри, а скоро след това нейната популярност преминава границите на страната. В Германия „Вълшебният стрелец“ става истинска мода. Шият се рокли а ла „Вълшебният стрелец“; произвежда се бира „Вълшебният стрелец“ и т.н. Мелодиите на операта се пеят от всички. Хайнрих Хайне шеговито описва как и бръснарят, докато го бръсне, пее мелодии от „Вълшебният стрелец“, пее ги и файтонджията, и портиерката, и латернаджията. Госпожиците свирят на пиано потпури от операта, същото звучи и в ресторантите, навсякъде…

Операта „Вълшебният стрелец“ е изнесена за първи път у нас през 1930 г. в Софийската народна опера под диригентството па Херман Щанге в постановка на режисьора Хр. Попов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Площад пред селска кръчма. Под звуците на музиката народът поздравява Килиан — победителя в състезанието по стрелба. Тук е и ловецът Каспар, но всички го отбягват, защото мислят, че той е продал душата си на дявола. Младият ловец Макс стои настрана. Досега само той е побеждавал в стрелбите. На него му е тежко не само от загубата, но и защото всички му се подиграват. Ако на състезанието утре той не победи, няма да може да се ожени за Агата, която обича. Според установения от край време обичай, ръката й ще бъде дадена на победителя. Куно също е натъжен от неуспеха на Макс. Той знае, че дъщеря му обича момъка и сам желае тяхната сватба. Лесничеят се мъчи да окуражи младия ловец. Той вярва в утрешната му победа. Но това не успокоява момъка. Свечерява се. На площада остава само Макс. До него се приближава Каспар. Според него Макс ще спечели състезанието утре, само ако го послуша. След това Каспар кара момъка да се премери с пушката му в един орел, който се вие толкова нависоко, че едва се забелязва. Макс стреля и не може да повярва на очите си — орелът пада прострелян пред него. Каспар казва на Макс, че ако иска, може да си направи вълшебни куршуми във Вълчата долина. Те винаги ще улучват целта. Момъкът се замисля. Той много добре знае, какво се говори за Вълчата долина. Но Макс отново си спомня за Агата! Какво ще стане, ако утре не спечели? Тази мисъл го кара да тръгне за Вълчата долина.

Стая на Агата. Девойката е неспокойна. Нейният годеник Макс отдавна е трябвало да дойде, а още го няма. Тревогата й не може да разсее дори веселата й братовчедка Енхен. Агата отваря вратата на балкона и с трепет се вслушва в нощта. Наистина скоро Макс идва. Той е развълнуван. Смущението му се засилва, когато Агата му разказва как от стената е паднал портретът на нейния прадядо и я ударил по челото. Макс си спомня, че точно в този момент е свалил с вълшебния куршум орела. Но и това не спира младия ловец. Напразно Агата се опитва да го задържи. Той й отговаря, че днес е ранил един елен, който избягал към Вълчата долина, и сега трябва да го потърси. Изплашени, Агата и Енхен дълго гледат след него.

Вълчата долина. Бушува буря. Чуват се навяващите ужас гласове на призраци и нощни духове. Тук господар е Самиел, черният ловец. Появява се Каспар. Той е продал душата си на дявола и на следния ден трябва да отиде в ада. Настава полунощ. Каспар предлага на Самиел да откупи свободата си с Макс. Черният ловец му дава тази последна възможност. По пътеката се задава Макс. На една от скалите се появява образът на майка му. Тя го моли да не отива. Макс е готов да се върне. Тогава пред него се появява образът на Агата. Това е вече дело на Самиел. Девойката с протегнати напред ръце върви към водопада. Младият ловец се решава да поиска куршумите — той не може да си представи как ще живее без Агата. Двамата с Каспар започват да приготвят вълшебните куршуми. Шест от куршумите са за Макс, а седмия Самиел определя за… сърцето на Агата. Бурята става все по-силна и по-силна.

Гора. Ранно утро. Макс и Каспар са си разделили куршумите. Макс е взел четири, а Каспар — три. За да възвърне престижа си на ненадминат майстор на стрелбата, Макс вече е изстрелял три куршума и за състезанието му е останал само един. Макс отново е обхванат от предишния страх. Той моли Каспар да му даде един от своите куршуми, за да бъде сигурен в победата си. Каспар с подигравки му отказва, като изстрелва последния си куршум съвсем безцелно. Макс не знае, че с куршума, който е останал у него, ще стреля по Агата.

Стаята на Агата. Девойката още не може да се освободи от страховете си въпреки приближаващата й сватба с Макс. Тя е сънувала как Макс стреля по един бял гълъб. А белият гълъб е… тя. Енхен я кара да не мисли за това. С весела песен идват другарките на Агата. Те й носят сватбената премяна. Но в кутията вместо сватбен има погребален венец. За да успокои братовчедка си, Енхен и изплита венец от розите, подарени от Отшелника.

Полянка сред гората. Княз Отокар е сред ловците. Стрелбата на Макс е привлякла вниманието им. Всичките му изстрели са били точни. Остава последното изпитание. Княз Отокар показва кацналия на една клонка бял гълъб. Младият ловец стреля, ала точно в този миг гълъбът литва и от храста излиза Агата. Девойката пада. Макс е в ужас. Той смята, че е убил годеницата си. Всички се втурват към лежащата девойка и разбират, че куршумът не я е засегнал. Когато Макс е стрелял, гълъбът отлетял към друг храст, зад който се е криел Каспар. Куршумът го е ударил право в сърцето. Развълнуваният момък не скрива с какви куршуми е стрелял. Това предизвиква гнева на княз Отокар. Той нарежда да прогонят от земите му Макс. Всички се застъпват за момъка, но князът държи на думата си. Тогава Отшелника предлага младите да не се подчиняват на обичая. Не стрелбата трябва да определя тяхното щастие. Той също моли княза да не бъде толкова строг. Младият ловец е искал просто да запази любовта си. Княз Отокар отменя суровото наказание и налага друго — ако в продължение на една година Макс не направи нищо лошо, той сам ще кумува на сватбата му с Агата. Всички са радостни.

МУЗИКА

В операта „Вълшебният стрелец“ Вебер е разкрил най-хубавите черти на своя бляскав талант. Музиката е наситена с дълбоки чувства и в нея личи интонационното богатство на немското народно звукотворчество. „Вълшебният стрелец“ е сред първите, най-ярки и жизнени оперни произведения на немския романтизъм. С огромно майсторство и дълбоко проникновение са пресъздадени атмосферата на живота, вярванията и стремежите на народа. Също така релефно и художествено са превъплътени различни негови представители. Музикалните характеристики на главните герои са ясни, плътни и действени. Всичко това е постигнато чрез изразителни, достъпни и вълнуващи арии, песни, ансамбли и масови сцени.

Още с увертюрата слушателят бива грабнат от емоционалната сила на Веберовата музика. Увертюрата е изградена върху главните теми от операта и е написана с такова майсторство, че се е превърнала в една от най-популярните оперни увертюри, която звучи и до днес навсякъде — и по радиото, и по концертните подиуми, и в увеселителните заведения, и т.н. Изобщо от музикалното наследство на Вебер на най-траен живот се радват неговите увертюри. Те са изключително популярни, макар че някои от оперните произведения, към които са написани, като „Рубецал“ и др., вече не се играят. Увертюрите на „Еврианта“ и на „Оберон“ се ползуват с популярността на „Вълшебният стрелец“.

Операта е написана в традициите на зингшпила и се състои от отделни музикални номера, като помежду им няма речитативи, а говорни диалози. Още в началната хорова сцена на операта има един хор на селяните, пропит с аромата на празничната народна песен, който е достижение на немската опера от първите години на XIX в. Във „Вълшебният стрелец“ нещо изключително по своята художествена стойност са хоровете. Необикновена популярност си е спечелил ловджийският хор от последната картина. В това отношение с него могат да се сравнят само няколко подобни оперни откъса, като хора на войниците от „Фауст“, „Тихо, тихо“ от „Риголето“, хора на моряците от „Летящият холандец“ и др. Интересни са и хоровете на девойките за сватбеното венче от пета картина и на невидимите призраци от картината във Вълчата долина. Напълно битов характер има мелодията на марша на селяните, както и чудесният лендлер22, близък до тиролската валсова песен, станал извънредно популярен в танцовия репертоар на забавните оркестри.

В операта най-пълно са обрисувани образите на Агата и Макс. Арията на младия ловец от първото действие разкрива чистотата на чувствата му и вълнението, което преживява. Голямата ария на Агата от второ действие е един от най-ценните музикални номера на операта. Тя е особено важен драматургичен момент в пресъздаването на образа на героинята. Отначало музиката звучи тъжно, а вторият дял на арията взима връх възторжената радост. Тази тема е използувана от Вебер в увертюрата, а също и в последната хорова сцена на операта. Силно изразителна е темата на Самиел — тя е изпълнена с мрачна тревожност. С много искреност и чистота е пропита веселата песен на Енхен. Наздравицата на Каспар е дълбоко свързана с народната песен, а проклятието му в последната картина ярко разкрива неговата ненавист и желание за мъст.

Приказно-романтична опера в три действия (девет картини)

Либрето Джеймс Робинсън Планше

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Оберон, цар на елфите — тенор

Титания, негова жена — няма роля

Пук, дух, прислужник на царя — алт

Дрол, дух, прислужник на царя — говорна роля

Хюон, рицар от Бордо — тенор

Шеразмин, негов оръженосец — баритон

Карл Велики — говорна роля

Харун ал Рашид, халиф на Багдад — говорна роля

Реция, дъщеря на Харун ал Рашид — сопран

Фатиме, нейна робиня — мецосопран

Принц Бабекан — говорна роля

Алманзор, емир на Тунис — говорна роля

Рошана, негова жена — говорна роля

Намуна, баба на Фатиме — алт

Абдала, пират — говорна роля

Първи градински пазач — говорна роля

Втори градински пазач — говорна роля

Трети градински пазач — говорна роля

Надине, робиня на Рошана — няма роля

Първа сирена — сопран

Втора сирена — мецосопран

Феи, нимфи, елфи, сирени, хвърчащи духове, роби, робини, свита на Карл Велики, свита на Харун ал Рашид, музиканти, страоки, евнуси, пирати.

Действието се развива в царството на елфите, Франция, Багдад и Тунис в приказно време.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

След „Вълшебният стрелец“ славата на Вебер като композитор преминава далеч границите на родината му. През 1822 г. директорът на лондонския театър Ковънт гардън му предлага да напише опера специално за тяхната сцена. Обаче Вебер отказва, тъй като по това време работи върху „Еврианта“. Две години по-късно, когато е на почивка в Мариенбад (Марианске лазне) с жена си, той получава ново предложение от Лондон, вече конкретно — да напише опера върху сюжета на „Фауст“ или „Оберон“. Тъй като Лудвиг Шпор (1784–1859) само няколко години преди това (през 1816 г.) завършва операта си „Фауст“, Вебер избира „Оберон“. Въпреки че знае английски, композиторът се заема сериозно да го усъвършенствува. През 1825 г. той вече пише музиката на операта. Либретото написва английският литератор Джеймс Робинсън Планше (1796–1880), който разработва свободно сюжета от едноименната приказна поема на К. М. Виланд (1733–1813), издадена през 1780 г. Планше вмъква в „Оберон“ и някои персонажи от Шекспировата „Сън в лятна нощ“, Немският текст е написан от дрезденския драматург Теодор Хел.

Вебер приема да напише тази опера, тъй като по това време изпитва парични затруднения, а за нея ще получи значителна сума — около 1000 фунта стерлинги. Освен написването в договора е влизало задължението операта да бъде поставена от композитора и той да дирижира първите 12 спектакъла. Когато възлагат на Вебер написването на „Оберон“, увлечението по източните сюжети е особено силно. То продължава още дълго време и става причина за създаването на много опери, включително и от най-големите творци. В началото на 1826 г. Вебер почти завършва музиката и на 19 февруари тръгва за Лондон през Париж. Той написва увертюрата в последния момент — три дни преди премиерата, която преминава с голям успех на 12 април 1826 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

Градината на феите в царството на Оберон. Оберон и Титания са се скарали, докато са спорили дали един мъж и една жена могат завинаги да останат верни един на друг. Царят на елфите се е заклел да не проговори на Титания, докато не намери такава двойка и докаже, че това е възможно. Довереният слуга на царя, духът Пук, му казва, че знае за една такава двойка — рицарят на Карл Велики Хюон и Реция, дъщерята на Харун ал Рашид. Младежът в двубой е убил сина на краля и сега за изкупване на вината си трябва да замине за Багдад и да убие този, който стои от лявата страна на халифа и да целуне дъщеря му. Пук предлага на Оберон да постави на изпитание верността на тази двойка. Оберон се съгласява. Той вдига жезъла си и … пред него се появява Хюон заедно с оръженосеца си Шеразмин. Кралят на елфите показва образа на хубавата Реция, дъщерята на Харун ал Рашид, и Хюон се влюбва в нея още от пръв поглед. Младият рицар пожелава веднага да тръгне за Багдад. Оберон казва на Хюон, че трябва да бди над Реция и му обещава, че ако и бъде верен, ще му помага в трудните моменти. Подарява му един вълшебен рог, с който да го извика при опасност. На Шеразмин царят дава вълшебна чаша, която винаги ще е пълна с чудесно вино. Влюбеният рицар моли царя на елфите веднага да го пренесе в Багдад.

В харема на халифа. Реция е сънувала как един прекрасен рицар й е разкрил любовта си и е обещал да й бъде верен. Това кара девойката да се чувствува нещастна, защото баща й насила я е сгодил за принц Бабекан, когото тя не обича. Реция мечтае да срещне по-скоро този рицар, който може би ще я избави от натрапения годеник. Фатиме съобщава, че рицарят Хюон чака пред вратата й.

Зала в двореца на халифа. Всички се готвят да отпразнуват сватбата на Реция и принц Бабекан. На трапезата са седнали Харун ал Рашид, от лявата му страна е принц Бабекан, а от другата — Реция. Внезапно в залата се втурва Хюон и страстно целува дъщерята на халифа. Възмутеният Бабекан се втурва срещу него, но пада пронизан. Всички скачат да уловят дръзкия нападател, но той надува вълшебния рог и те остават като вкаменени. Хюон грабва Реция и избягва. Шеразмин събужда с целувка харесалата му Фатиме и заедно с нея тръгва след господаря си.

В градината на двореца в Багдад. Шеразмин прави любовно признание на Фатиме. Той се е влюбил в нея още в двореца. Идват Реция и Хюон. Четиримата искат да избягат незабелязано, но градинската стража ги залавя. И сега Хюон търси помош с вълшебния си рог. Явява се самият Оберон. Той помага на младите хора да избягат и ги съпровожда до пристанището Асколо. Там ги чака един кораб, който ще ги заведе до Гърция.

Скалист морски бряг. За да бъде проверена любовта и верността на Хюон и Реция, те трябва да преминат през тежки изпитания. Духът Пук кара духовете на въздуха, земята и водата да потопят кораба с двамата влюбени. В разразилата се буря се приближава лодка, от която Хюон изнася безчувствената Реция. Поставя я нежно на пясъка и отива да търси храна. Реция се свестява и с радост забелязва недалеч в морето един кораб. Скоро той хвърля котва и от него излизат пирати. Те повличат насила Реция към кораба. В този момент се връща Хюон. Рицарят се втурва да й помогне, но пиратите го раняват и се отдалечават в морето с Реция. Оберон се смилява над страданието на младия рицар и сам пристига на брега. Той заповядва на елфите да приспят Хюон за седем дни, докато се съвземе и после да го пренесат в градината на туниския емир Алманзор. Там пиратите са отвели и Реция. Пук превръща дивия скалист бряг в прекрасна сенчеста крайморска градина и повиква елфи, нимфи и морски сирени да бдят над Хюон.

Градина пред двореца на туниския емир Алманзор. Спасилите се от корабокрушението и продадени на емира като роби Шеразмин и Фатиме работят в неговата градина. Емирът е купил и Реция, която държи затворена в харема си. Пук пренася Хюон в градината. Шеразмин с радост посреща господаря си и му разказва, че Алманзор има намерение да направи Реция своя жена. Хюон решава да остане и да освободи Реция от робството.

Зала в двореца на емира. Реция оплаква нещастието си. Емирът Алманзор се опитва със съблазнителни предложения да спечели любовта на Реция, но тя твърдо го отблъсква. Хубавата жена на емира Рошана е чула разговора на мъжа си с робинята и решава да му отмъсти жестоко. Тя повиква тайно Хюон и му предлага любовта си и трона на емира: с нейна помощ младежът ще убие Алманзор и ще заеме неговото място. Но любовта на младия рицар към Реция е по-силна от всичко. Той не се поддава нито на ласките на Рошана, нито на съблазните на живота в двореца. Внезапно влезлият Алманзор сварва Хюон да говори с жена му и заповядва да го вържат.

Площад пред двореца на емира. Шеразмин е много щастлив, че е успял да намери изгубения вълшебен рог. Идва Фатиме и му съобщава, че емирът е решил да изгори Хюон на кладата. Реция е молила емира да помилва нейния любим, но Алманзор нарежда и тя да бъде хвърлена в огъня. Шеразмин надува вълшебния рог и повиква Оберон. Царят на елфите пристига и освобождава двамата влюбени. Те са издържали всички изпитания. Оберон се сдобрява с Титания.

В двореца на Карл Велики. Рицарят Хюон се е върнал в своето отечество. Той е довел със себе си и Реция. Хюон разказва невероятните си приключения пред краля и неговите придворни и моли Карл Велики да му прости. Кралят не само му прощава, но и благославя влюбените.

МУЗИКА

Вебер е написал музиката на „Оберон“ с присъщото си голямо композиционно майсторство. Тя е така свежа, богата мелодически, така ефирна, че напълно подхожда на чудноватите събития. Но същевременно музиката е близка, достъпна, разбираема, дори осезаема, което от своя страна допринася всички случки да добият някаква реалност. Освен това тя се отличава с изключителната си мелодичност и бляскава оркестрация. В „Оберон“ композиторът е използувал някои номера от младежката си опера „Петер Шмол и неговите съседи“. Повече внимание в „Оберон“ Вебер е обърнал на вокалните партии и на приказно-фантастичните моменти. Двамата главни герои са отлично охарактеризирани музикално. Танците на елфите, песните на сирените, танците на баядерките и пр. заемат голяма част от музиката на операта. „Оберон“ вдъхновява редица композитори при написването на много приказно-фантастични опери, на романтични опери с приказен елемент, а и на други произведения. В този дух са написани фантастичните сцени на „Веселите уиндзорки“ от Ото Николай, сценичната музика към „Сън в лятна нощ“ на Шекспир от Менделсон и много други.

„Оберон“ започва е превъзходна увертюра, написана върху теми от музиката на операта. Въпреки че увертюрата е композирана много набързо (с моцартовска бързина)23, тя е може би най-бляскавата творба на Вебер. Ярко се откроява в операта с художествените си качества прочутата ария на Реция в пета картина. По силата на въздействието си този музикален номер може да съперничи на голямата ария на Агата от „Вълшебният стрелец“. В същата пета картина сцената на танците и песните на сирените и елфите, която заема повече от половината от картината, е възхитителна феерия. С ярък колорит се отличават песните на гостите и слугите на Харун ал Рашид, обагрени с лека ориенталска окраска, а така също и хорът на робините в харема. Много интересни са двете песни на Фатиме. Също така трябва да се отбележат ансамбловите номера, които са изградени с моцартовска яснота на формата и с богата и сърдечна мелодичност. Операта „Оберон“ за дълго време е останала като образец на фантастична опера. Дори Берлиоз, докато работи върху незавършената си опера „Сватбата на феята“ отбелязва, че „всичко, което може да се каже в една фантастична опера, го е казал Вебер в «Оберон»“.