Книга за операта

Опера в четири картини

Либрето Владимир Башев

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Камен, ръководител на съпротивата в града — баритон

Любен, негов приятел — тенор

Мира, болна работничка, участничка в съпротивата — сопран

Лена, съквартиранти на Мира — сопран

Железничаря — бас

Участници в съпротивителното движение, пътници, немски часовой, хитлеристки войници, железничари, келнер, танцуващи двойки, мъже, жени, народ.

Действието се развива в един провинциален град по време на хитлеристката окупация на България — през 1943 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Александър Райчев винаги е проявявал интерес към музикално-сценичннте жанрове. Като млад композитор той дирижира оркестъра на Младежкия театър в София и написва музика за много пиеси. Още тогава замисля опера и разработва план за творба върху исторически сюжет, от времето на богомилството; по-късно го обзема мисълта за опера върху сюжета на „Морският вълк“ от Джек Лондон. Преди Райчев да осъществи тези свои намерения, драматургът Александър Хаджихристов му предлага либрето за балет по разработения сюжет на Ботевото стихотворение „Хайдути“. Райчез харесва идеята, поставя своите изисквания пред Хаджихристов за някои промени, съкращения и добавки и се залавя с ентусиазъм за работа. Тридесетгодишният композитор завършва музиката си за няколко месеца и през 1953 г. на сцената на Народната опера в София се появява „Хайдушка песен“ — първият български балет, написан след 1944 г.

След няколко години Александър Райчев узнава истинска случка за героичната саможертва на една девойка по време на антифашистката борба. Композиторът се запалва от идеята да напише опера върху този сюжет, но това негово намерение не се осъществява поради липсата на либретист. Създаването на оперетата „Славеят на Орхидея“, по либретото на Владимр Башев (1935–1967) и драматурга Панчо Панчев (1933) го сприятелява с талантливия поет Башев, показал вече голямото си дарование на автор-либретист. Райчев споделя с него своята идея за опера и Башев охотно се съгласява да напише либретото. Не след дълго той предава текста на „Мост“. За да може да изпълни замисъла си по-спокойно, Александър Райчев взима едногодишен творчески отпуск от Консерваторията, където е професор, и заминава за Русе. След няколко месеца напрегнат труд първата опера е завършена, и композиторът я посвещава на колектива на Русенската народна опера.

Операта „Мост“ се изнася за първи път на 2 октомври 1965 г. в Русе. Постановката е дело на диригента Ромео Райчев и режисьорката Цветана Андреева-Прохазка.

СЪДЪРЖАНИЕ

Ресторант-градина в малък провинциален град. Ръководството на съпротивителното движение е взело решение железопътният мост край града да бъде вдигнат във въздуха. Задачата е възложена на Камен я неговата група. Камен, Любен, Мира и техните другари са се събрали в ресторанта привидно да се повеселят и потанцуват, а всъщност да обмислят подробностите по изпълнението на акцията. В ресторанта-градина има много хора. Тук е и Лена — съквартирантката на Мира, тласната от мизерията по пътя на леките жени. Камен е дълбоко разстроен, тъй като току-що са му съобщили, че годеницата му Светла е загинала в бой срещу врага. С голямо усилие на волята си той потиска обзелата го мъка и си налага да мисли само за изпълнението на възложената задача. За да не предизвика подозрение у околните, Камен също е принуден да танцува — и той подава ръка на Мира. Болната девойка отдавна обича Камен, но знае, че има годеница и не се надява на нищо. Камен споделя мъката си с нея. Трагичната вест зашеметява девойката и тя загубва съзнание.

Край градската гара. Наблизо се вижда мостът. На него се разхожда часовой — германците са забранили минаването по моста. Пред гарата е застанал Железничаря, за да не допуска слизащите от влака пътници да отиват към моста. Хората изказват своето недоволство — някои от тях поради забраната няма да могат да се приберат по домовете си. Неочакваното затваряне на моста и охраняването му от немски часовой затруднява изпълнението на задачата, възложена на Камен и неговата група. Камен и Мира отиват на разузнаване и наблюдават предпазливо как часовоят разпръсва пътниците. Вниманието им се насочва към Железничаря. Те искат да разберат какъв човек е той и дали ще могат да разчитат на него за изпълнението на акцията по взривяването на моста. В този момент забелязват, че германският войник грубо изблъсква тръгналата по моста жена. С изненада откриват, че това е Лена. Камен и Мира се спускат към нея и я отдръпват настрана. Камен се отправя да търси Железничаря и двете момичета остават сами. Лена признава на Мира, че тя отдавна е влюбена в коменданта на немската войскова част и че често ходи при него. Сега, без да знае, че минаването по моста е забранено, тя отново е искала да отиде при коменданта. Мира се опитва да убеди съквартирантката си, че тази нейна връзка е недостойна, но Лена обича искрено немеца и не иска да се откаже от своята любов. През това време Камен е говорил с Железничаря и се е убедил, че е честен човек, готов да помогне за изпълнението на опасната задача. Дочува се шумът на пристигащ влак. Железничаря помолва Камен и Мира да си отидат. От влака слизат много пътници. Железничаря отново е принуден да ги спира.

Квартирата на Мира и Лена. Състоянието на Мира се е влошило. Камен, Любен и техните другари са дошли при нея, за да обмислят нов план за изпълнение на задачата. Със затварянето на моста нещата са се усложнили и са станали много опасни. След уточняването на действията си по взривяването на моста младите хора полагат клетва: в случай на неупех всеки от тях е длъжен да умре, но да не проговори. Всички тръгват за изпълнение на възложените им задачи. Камен остава да се сбогува с Мира, която поради болестта си не може да вземе участие в акцията. Девойката се страхува за съдбата на Камен: тя не е вече в състояние да прикрива потисканите си чувства и му признава горещата си любов. Камен е трогнат, но нито може да забравя загиналата си годеница, нито пък смята, че сега е време за подобни мисли. Той нежно утешава болната и нещастна девойка и бързо отива да догони другарите си. Скоро след това в къщи се прибира Лена, обхваната от пълно отчаяние. Горещо обичаният от нея комендант е отказал да се среща повече с нея. Оплаквайки се от неверния си любим, Лена между другото съобщава, че било заповядано на часовоите да стрелят без предупреждение по всеки, който се опитва да мине по моста. Тази вест предизвиква у Мира ужас: дали не е разкрито намерението на приятелите й да вдигнат моста във въздуха? Въпреки състоянието си, Мира бързо се облича и тръгва да предупреди другарите си. Лена се мъчи да я спре, но Мира решително излиза. Лена не може да се примири с мисълта, че подло е изоставена от коменданта и решава, че трябва да си отмъсти.

Край гарата. Всичко е готово за изпълнение на саботажната акция. Железничаря се е постарал да улесни изпълнението на задачата. Камен се прощава с него и се отправя смело към моста. Миг след това пристига задъханата Мира и щом разбира; че Камен е тръгнал, изпада в отчаяние. Но Железничаря е знаел за заповедта да се стреля без предупреждение и е съобщил това на Камен. Той съобщава още, че тази заповед няма нищо общо с тяхната задача. Скоро идва Лена, която е решила, че веднага трябва да отмъсти на неверния си любовник. Нищо не е в състояние да я спре, дори и молбите на Мира. Лена се спуска решително към моста. Прокънтява изстрел. Пред разтревожената Мира другарите донасят простреляната Лена. Всички са разстроени от смъртта на тази лекомислена, но със силни чувства девойка. Дошло е време за изпълнение на задачата. Започва се престрелка. Бойците от групата на Камен превземат моста и го взривяват. Акцията е минала успешно. С победата над врага ще се извоюва светлото бъдеще …

МУЗИКА

Първата опера на Александър Райчев донася много нови неща в този жанр на българската музика. По музикален език „Мост“ стои на извънредно високо равнище и се родее в известна степен с третата симфония на Райчев „Устреми“, писана почти по същото време. И тук, както навсякъде, личи неизтощимата мелодическа фантазия на композитора, остроумните решения, неочакваните смени на настроенията. В значителна част от партитурата е вложен искрен патос и възторжена приповдигнатост, особено в сцените и епизодите на народната борба, музиката съдържа и други чувства и настроения — страст и болка, ненавист, сарказъм, ирония. В многоплановата постройка на операта си Райчев с психологическо вглъбяване намира най-подходящите изразни средства, за да изгради убедително и завладяващо както цялостното развитие на действието, така и образите на своите главни герои. В написания преди повече от десет години балет „Хайдушка песен“, използувайки богатия си арсенал от изразни композицион-но-технически средства, за да постигне търсената звукова атмосфера, изискваща се от сюжета, композиторът се е облегнал преди всичко на българския песенен и танцов фолклор. В „Мост“ Райчев подбира музикален материал от много по-широк спектър. За всеки план на операта си Райчев избира най-добре характеризиращите го теми — например с победно призивен характер при съпротивителната борба, теми или мотиви от градски песни или шлагери от онова време, когато става въпрос за създаване на определена атмосфера, епизоди, наситени с дълбок драматизъм — при обрисуването на тежките моменти от живота на героите и пр. Общият характер на музиката обаче е победно-призивен. Музиката е пропита от вярата в победния край на борбата на народа за свобода и щастие.

Музикалните образи на главните действуващи лица са изградени вярно и с голямо умение; те притежават чертите на живи и действени хора. Внушителен и ярък е образът на главния герой Камен. Той излъчва сила, сдържаност и вдъхва доверие. Неговата вокална партия е предимно речитативна; нейната декламационност наподобява мелодически разгърната човешка реч. В тази, както и в другите вокални партии обаче се крие огромно ме-, лодическо богатство. Музикалната обрисовка на Мира притежава значителна емоционална приповдигнатост, въпреки че по общия си характер образът е повече лиричен, отколкото героичен. Тук трябва да се подчертае дълбокото и многообразно разкриване на нейните чувства — предопределената й трагедия и дълбоката й вяра. Много интересна и сочна е музикалната характеристика на Лена. Това е може би най-завършеният и най-богато нюансиран образ. Райчев оригинално използува за лайттема на Лена извънредно популярната и твърде банална шлагерна песен „Аз си имам две съседки“, която, разбира се, в операта е прекомпонирана и преосмислена. В партията й преобладават и някои сантиментални елементи, с което композиторът е искал да подчертае безпътната страна в нейния живот. Трябва да се изтъкне обаче, че от цялостната музикална обрисовка на Лена струи искреност, сърдечност, а в края се долавят и явни белези на героичност. Образът на Железничаря е интересен и впечатлителен. При всяка негова поява и всяка реплика се чувствува спокойствие и сигурност. Чрез ярката си музикална характеристика този образ се превръща в един от централните в операта.

Докато партиите на главните действуващи лица са написани в декламационно-речитативен стил, хоровете са създадени в традициите на нашите масови и революционни песни. В повечето от тях е вложена оптимистична призивност, достигаща на места до патетичност. С това Александър Райчев е искал да подчертае дълбоката вяра на народа в крайната победа на справедливото му дело. Музиката на масовите сцени силно контрастира на епизодите, рисуващи картини от тогавашната действителност, и охарактеризирани с шлагерни песни. Всъщност Райчев не използува цели шлагери от времето на Втората световна война, а само мотиви от тях: от „Самотна къщичка“, „Към стръмний скалистий бряг“, „Аз съм редник, не съм капитан“ и др. Картините на народната борба, обрисуването на душевните драми на героите, осмиването на някои страни от тогавашната действителност е направено майсторски и правдиво. Независимо от разнообразието от теми и краски, навсякъде в музиката се чувствува националният й дух.

Александър Райчев пише във всички жанрове, но преди всичко е симфоник. Именно затова и оркестровата партия на операта „Мост“ играе най-важна роля в музикално-драматургическото развитие. Това е рядко бляскава оркестрова партия — ярка, пищна и многоцветна.

Опера в три действия (четири картини)

Либрето Орлин Орлинов

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Витан Лазаров, запасен полковник — бас

Райна, негова жена — мецосопран

Лили, тяхна дъщеря — сопран

Борис, техен син — поручик — тенор

Сава, съпруг на Лили — архитект — баритон

Ангел, художник — войник — тенор

Славка, майка на Сава и Ангел — мецосопран

Цанка, прислужница у Лазарови — мецосопран

Марин, мъж на Цанка — градинар у Лазарови — бас

Гости на Лазарови, немски офицери.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

С оперетата „Славеят на Орхидея“ и операта „Мост“ творческото сътрудничество между Александър Райчев и Владимир Башев не спира. Дори след внезапната и нелепа смърт на поета през 1967 г. композиторът завършва още едно крупно произведение по негов текст: радиооперата „Вашето присъствие“, с която Александър Райчев поставя началото на още един жанр в българската музика. „Вашето присъствие“ се излъчва по радиото през 1969 г. След повече от десет години бе направена сценична адаптация на произведението и „Вашето присъствие“ бе поставена на сцената на Благоевградската камерна опера (1980), под диригентството на Михаил Ангелов.

Като автор на голям брой музикални произведения с текст и литературен сюжет — опери, балети, оратории, кантати, поеми, песни и др. — Райчев е работил съвместно с различни изтъкнати български поети. Един от тях е Орлин Орлинов, с когото композиторът е и в близки приятелски връзки. Райчев споделя с него замисъла си да напише опера върху съвременен сюжет, в която да потърси музикален език, отговарящ на новата душевност и чувствителност на днешния човек. Двамата обсъждат много сюжети — не само на драматични, а и на белетристични творби и се спират на драмата „Тревога“ от Орлин Василев, която след премиерата си през 1948 г. стана една от най-много играните български пиеси, а беше и филмирана. Райчев и Орлинов поискват съгласието на автора на драмата и Орлин Василев не само одобрява идеята, но и предлага услугите си при изготвянето на плана за либретото. Тримата заминават за няколко дни в село Кунино, Врачанско, където разработват подробна схема на бъдещата опера. Те успяват да направят сбит, изчистен от всякакви подробности план, като запазват най-същественото от драмата, но без да отпадне нито един важен елемент от личната участ на героите и от обществената и идейната значимост на пиесата. Орлин Орлинов написва превъзходните стихове на либретото.

Александър Райчев работи с увлечение върху музиката на новата си опера, като от време на време предлага на Орлинов някои поправки и изменения, които поетът прави с готовност. Премиерата на „Тревога“ на сцената на Софийската народна опера е през 1974 г. по време на фестивала „Софийски музикални седмици“. Диригент е Иван Маринов, а режисьор — Никола Николов. След това „Тревога“ се играе в почти всички български оперни театри.

СЪДЪРЖАНИЕ

Гостна стая във вилата „Земен рай“, 22 юни 1941 г., неделя. Днес собственикът на вилата, полковникът от запаса Витан Лазаров и жена му Райна ще отпразнуват своята „Сребърна сватба“. Те са отишли на черква. Тук е само Сава, а прислужничката Цанка подрежда масата за празничния обяд. Идват Славка и Ангел. При гостите влиза и Лили. Тя пита младия художник какво носи. Ангел шеговито отговаря, че това е подарък за „сребърната двойка“ и показва една картина. Тя представлява вила „Земен рай“, но обградена с китайска стена. С картината си Ангел иронизира Витан Лазаров, който смята, че във вилата си може да се изолира от световните събития. Лили закачливо предупреждава жизнерадостното войниче да не се закача с о.з. полковника, защото ще пострада. Витан и Райна пристигат тържествено. Всички ги приветствуват с „Многая лета“. Отначало картината на Ангел предизвиква смях, но после между Витан и Ангел възниква роднински спор на политическа тема. Витан обвинява Славка, че е направила синовете си Сава и Ангел комунисти, какъвто е бил и загиналият й мъж, негов приятел. Лили прекъсва спора с вдигане на тост в чест на „сребърните младоженци“. В този момент влиза Борис. Поручикът набързо честити на родителите си празника и възкликва патетично: „Война!“. Борис добавя още, че „железните синеоки рицари“ след седмица или месец ще дефилират в Москва. Всички изтръпват от страшната вест. Ангел се овладява и подхвърля на Борис, че ще трябва да почака много, преди да стане това. Вбесен, Борис нагрубява Ангел, но Витан приканва всички да се подготвят за тържествения обяд. Когато двамата братя остават сами, Сава предупреждава Ангел да се прибере веднага в казармата. Отсега нататък, казва той, започва голямата битка, голямото изпитание за всеки комунист. Скоро Борис се връща и започва да се подиграва на Ангел. Ангел подхвърля дръзко, че както Москва е видяла петите на Наполеон, така ще ги види и на Хитлер. Борис, разярен от думите му и от това, че войник си позволява да говори така на офицер, отправя закана, че ще го унищожи. Намесва се Витан Лазаров и предотвратява скандала. Ангел си отива, а другите сядат на празничната трапеза. Витан Лазаров е обзет от вълнение: нима наистина събитията няма да отминат неговия дом.

Пералнята на Славка. За комунистическите си убеждения Славка е била уволнена като учителка и сега, за да изкарва прехраната си, е отворила пералня. Двамата и синове, Сава и Ангел, са станали нелегални — Сава е останал в града на ръководна партийна работа, а Ангел е в балкана, партизанин. Славка се безпокои за синовете си. Внезапно в пералнята се промъква Сава. С радост той съобщава на майка си, че акцията, която е ръководил, е минала успешно — завзет е от войската цял камион с оръжие за партизаните… Идва Лили да търси мъжа си. Сава е радостен да се срещне с любимата си жена. Тя го моли да се върне в къщи, но той отказва — дългът го зове към борба. Ненадейно се втурва Витан Лазаров. Той е силно развълнуван — правили са обиск във вилата му. Това го тревожи за съдбата на сина му. Той обвинява за всичко Сава, но зет му отговаря, че когато народът загива той не може да стои настрана и ще воюва за неговото освобождение. Витан нарежда на Лили да си тръгне веднага с него. Лили отговаря, че ще остане с мъжа си — неговата съдба ще бъде и нейна съдба. Но Сава смята, че тя не бива да остава тук. Витан Лазаров е обхванат от дълбока тревога.

Хол във вила „Земен рай“. Борис е поканил гости, сред които и немски офицери. Лили свири на пианото, а гостите танцуват и се веселят. Само Борис се е оттеглил настрани — измъчват го угризения на съвестта, не може да се освободи от мисълта за жестоките убийства, които е извършил. Особено силно го терзае убийството на млад партизанин, който дори и мъртъв му се усмихвал. Немски полковник забелязва лошото настроение на Борис и се опитва да го развесели. Лили предлага на гостите да вдигнат чаши за Сталинград. Тя засвирва и всички запяват „Глория! Виктория!“ На стълбата на хола се появява Витан Лазаров, обръща се строго към Лили да не скверни пианото с такива песни и помолва гостите да си отидат, защото жена му е болна. Гостите се разотиват. Витан Лазаров остава сам. Дълбоко смущение е обхванало душата му. Накъде отива България? Това ли са синовете на Гьоте? …

Хол във вила „Земен рай“. Славка е дошла на гости и чака в хола. Идва Лили и радостно възбудена й съобщава новинатаз германците са разгромени при Сталинград! Но тя забелязва, че Славка е разстроена и я пита какво й е. Славка отговаря сдържано, че й няма нищо и казва, че не е сама тук. Лили я помолва да покани госта, защото в къщи няма никой. Появява се Сава. Лили посреща мъжа си с безкрайна радост. Тя го моли да се пази и пита как е Ангел. Сава й съобщава тъжната вест: Ангел е убит. Лили е потресена. Влиза Славка и съобщава, че Лазарови се връщат. Сава веднага се скрива. Идват Лазарови. Райна сърдечно посреща старата си приятелка, упреква я, че не идва вече към тях и я пита за Ангел. Славка отговаря, че сега вече е добре. Витан започва да упреква Славка, че синът й е непрокопсаник.

Славка вече не може да се сдържа и казва, че Ангел е убит от един озверен офицер, който след това със злоба е издълбал с щика си червена петолъчка на гърдите на убития. Всички са поразени. Райна пита кой е бил този звяр, а Славка вече не е в състояние да се овладява и извиква: „Твоят син!“ В този момент влиза Борис. Славка едва успява да се скрие. Под напора на силното си възмущение Лили се спуска към брат си, но още преди да е казала нещо, Витан я спира. Бащата иска да излезе навън със сина си, но Райна се намесва и помолва Борис да остане. Нещастната майка не може да повярва, че нейното момче е станало убиец. Тя се надява, че това е някаква грешка, гальовно разпитва Борис за работата му. Борис отговаря нервно. Той чувствува напрегнатата атмосфера и се обръща дръзко към близките си: ако това е разпит, той ще напусне завинаги този дом! Баща му го пита направо той ли е убил Ангел. Борис нагло отрича. Лили не може да сдържи негодуванието си и го нарича убиец, който дори не се срамува да облече мушамата на своята жертва. В това време Витан извежда Славка, за да я накара да потвърди своето страшно обвинение. Като я вижда, разяреният Борис се нахвърля върху нея и иска да я отведе в полицията. От прикритието си изскача Сава с пистолет в ръка и спира Борис. Сега Витан Лазаров запитва Сава чия е мушамата, с която е облечен Борис. Сава познава дрехата на брат си. Изобличен, Борис се опитва да избяга, но баща му изважда стария си пистолет и го застрелва. За стария полковник това е единственият начин да спаси честта си …

МУЗИКА

Операта „Тревога“ е едно от връхните постижения в цялото творчество на Александър Райчев. При създаването на музиката композиторът си поставя ясна и определена цел: да намери най-подходящ за творба на съвременна тема музикален език. Авторът е успял, музиката е силно въздействуваща. Очевидно Александър Райчев е съпреживял дълбоко чувствата, душевните състояния на своите герои и затова е успял да им изгради забележителни музикални характеристики. Не само главните герои, а всички персонажи са обрисувани с превъзходни теми, чрез които техните образи са станали ярки, релефни и реалистични, вдъхват доверие у слушателя. Така например музикалният образ на Ангел — един герой, който се явява само в първа картина — е толкова отчетлив, внушителен и въздействуващ, че се превръща в двигател на цялостното драматично действие. Превъзходен е музикалният образ на главния герой, запасния полковник Витан Лазаров. Това е образ в развитие; всички промени в него са ясни, обосновани и убедителни. Колко драматизъм има в неговата партия, когато героят се запитва за съдбата на България! Лазаров постоянно изменя своето мислене, без всъщност да проумява това изцяло. Един от най-близките до слушателя музикални образи е на пианистката Лили. Нейната тема е нежна, чиста, изпълнена с обич. На композитора като че ли най-много са му допаднали артистичните образи — на художника Ангел и на пианистката Лили. Разбира се, определен музикален облик имат и образите на Сава и Славка. Комунистите сякаш са обединени от близки интонационни сфери. Отрицателният образ на Борис също е ярък, но не доминира над другите, както това много често се случва й художественото творчество.

Музикалният език, както във всички произведения на композитора, разкрива ярката индивидуалност и най-ценните качества на неговия стил: съвременно звучене, висок професионализъм, достъпност. Музикално-драматургическото развитие в операта е изградено върху няколко лайттеми. В музиката личи нейната българска принадлежност. В услуга на развитието на действието са използувани някои мотиви от песни, популярни по времето, през което се развива действието, но това е направено много внимателно, със силно чувство за мярка. Това проличава най-силно в третата картина, когато се веселят гостите на Борис, между които са и немските офицери. Там звучи една популярна по това време песничка, редом със загатнатата мелодия на немския шлагер от войната „Лили Марлен“.

В операта ясно се очертават строго оформени арии и ансамбли, но без масови епизоди, е изключение на началото на трета картина — ансамбъл с малък смесен хор. Оркестровите епизоди са твърде малко — встъпление, интродукция към четвърта картина (и двете липсват в печатното клавирно извлечение) и няколко кратки оркестрови интермедии. Независимо от това обаче оркестровата партия в „Тревога“ играе равнозначна роля с вокалните партии. Всъщност драматургичното развитие се провежда именно в оркестъра — звучен, колоритен, бляскав.

Опера в три действия (пет картини)

Либрето Никола Гунов

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Хан Аспарух — бас

Сева, славянска жрица, после Ахинора, жена на Аспарух — сопран

Исбул, първи боил след хана — баритон

Зурая, жена на Исбул — мецосопран

Ютар, дъщеря на Исбул и Зурая — без пеене

Радослав, първи славянски княз — бас

Батбай, жрец на българите — баритон

Токту, боил — тенор

Андроник, пратеник на византийския император — тенор

Адон, кумански вожд — баритон

Кубрат, баща на Аспарух, като видение — бас

Вестител — баритон

Началник на охраната — баритон

Страж — бас

Боили, български войни, българи — мъже, жени, деца, славянски първенци, славянски войници, мъже, жени, народ, кумани, жреци, жрици, славянски девойки — приятелки на Ахинора, стражи, византийски велможи и др.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

В творчеството на Райчев резонират най-важни събития в нашия съвременен обществен живот, както и паметни годишнини на големи исторически събития. Композиторът откликва на социалната проблематика с крупни по форма и значимост творби: ораториите „Дружба“, „България — бяла, зелена, червена“, оперите „Мост“ и „Тревога“ и др. Такава творба е и третата опера на Райчев, „Хан Аспарух“ — посветена на 1300-годишнината от основаването на българската държава. „Написах операта «Хан Аспарух» — казва композиторът — като възхвала на основателя на нашата родина. Образът на Аспарух е обвит с ореола на много романтика, на истински героизъм и величие.“ Идеята за сюжета на операта се поражда при препрочитането на легендата за Ахинора (жената на Аспарух) от Николай Райнов в книгата му „Видения от Древна България“. По тази легенда е написано либретото на Никола Гунов.

По време на работата си над операта Райчев изгражда в съзнанието си все по-величествен и по-обаятелен образ на Аспарух. По този повод той подчертава: „Аспарух успява да осъществи великата си идея — сплотяването на българи и славяни в една държава. Той прави това, без да се огъне нито пред ударите на множество нашествия, нито пред противопоставянето на великата по това време Византийска империя, нито пред натиска на предразсъдъците и религиозния фанатизъм. Той успява да победи и себе си — да пожертвува личното си щастие в името на великата си идея …“ За да създаде именно този сценичен и музикален образ на главния герой на своята опера, Райчев поставя нови изисквания пред либретиста Никола Гунов за редица изменения и допълнения на оперния текст. Операта е завършена през 1980 г. Нейната премиера е осъществена от диригента Ромео Райчев и режисьора Аврам Георгиев в Русенската народна опера на 9 март 1981 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

Аулът на Аспарух на северния бряг на Дунава. Българският вожд се готви да премине голямата река, но преди това е изпратил с тайна мисия при славяните отвъд Дунава своя първи боил Исбул с отред войни. Сега Аспарух очаква завръщането му. При хана идва жената на Исбул, Зурая, с дъщеря си Ютар. Двете се безпокоят, че Исбул още не се е завърнал. В това време идва великият боил и съобщава, че е изпълнил мисията си с успех. Той е довел със себе си славянския княз Радослав и жрицата на бога Перун Сева. Аспарух нарежда да извикат славянските гости и съвета на боилите. Радослав изказва — готовността на славяните да се съюзят с българите. Някои от боилите са за съюза със славяните, други се противопоставят. Аспарух поставя въпроса на гласуване — спечелват тези, които са за съюз. Радослав е доволен от това решение и предлага Сева да приветствува българския хан. Аспарух е очарован от прекрасната славянска жрица. В това време пристигат пратеници на византийския император Константин IV Погонат, водени от велможата Андроник. Пратениците предлагат мир и поднасят на хана скъпи дарове и роби. Аспарух приема даровете и освобождава робите. Андроник предлага на Аспарух да брани византийската империя от набезите на племената от север. Ако българският хан приеме това, императорът ще му даде за жена най-красивата византийка от своя дворец. Това предложение смущава Исбул, тъй като той се надява, че Аспарух ще се ожени за дъщеря му Ютар. Аспарух отговаря на Андроник, че той вече си е избрал жена и посочва Сева. Исбул е обхванат от гняв и разочарование.

Пред аула на Аспарух. Започнало е сватбеното тържество. Пратеници от съседни племена поднасят дарове на Аспарух и Сева. Аспарух е нарекъл Сева Ахинора. Смут в тържеството внася Зурая: тя заплашва с гнева на Тангра, ако Аспарух се ожени за Ахинора. Аспарух успокоява Исбул и жена му: Ютар е още малка и като порасне ще вземе за свой съпруг, когото обича. Приятелките на Сева-Ахинора танцуват брачен ритуален танц. Тържеството завършва. Аспарух и Ахинора са щастливи.

Пред капището на българите. Исбул и Зурая не са се успокоили. Те смятат, че Аспарух не е устоял на думата си, горят от желание за мъст и искат съвет от върховния жрец. Върховният жрец Батбай се моли на Тангра да спаси българите от решението на Аспарух, което ще им донесе гибел. При Батбай идва Исбул, който води група боили, настроени срещу хана. Тук е и Андроник, който подбужда боилите към бунт — за Византия всеки бунт у българите ще бъде добре дошъл и затова той им обещава помощта на императора. След като Андроник си отива, съзаклятниците обсъждат как да постъпят. Едни са за убийството на Ахинора, а другите — на Аспарух. Но жрецът Батбай има друг план. Неочаквано на капището идва Ахинора. Тя моли новия си бог Тангра да помогне на хана за по-бързото обединение на българите и славяните. Към нея се спускат боилите-съзаклятници и искат да я убият. Ахинора успява да ги усмири. Тя им казва, че убийството й ще доведе само до размирици. Сега към нея се спуска скритата Зурая с нож в ръка. Но верните на Ахинора боили я убиват. Шумът е привлякъл хана. Посреща го жрецът Батбай и съобщава на Аспарух волята на Тангра: за да осъществи намерението си, ханът трябва да пожертвува това, което му е най-скъпо. В покоите на Аспарух. Ханът и жена му са неспокойни. Те на са очаквали съпротива срещу техния брачен съюз, който е и съюз между българи и славяни. Ахинора иска сама да се принесе в жертва. Аспарух с дълбока тревога се пита какво трябва да направи. Той се унася в неспокоен сън. Явява му се Кубрат — баща му, който го съветва: когато си винаги с хората си, няма да сгрешиш. Ханът се събужда, вече взел решението си.

Пред аула на Аспарух. Ханът тържествено съобщава своето решение: ще преминат реката и ще се установят в славянските земи. Боилите обаче искат преди това да се изпълни волята на Тангра. Аспарух трябва да жертвува онова, което му е най-скъпо. Ахинора разбира какво се иска от нея. Тя се хвърля сама в горящата клада. Войните на Аспарух започват преминаването на Дунава … Започва летоброенето на България.

МУЗИКА

В музиката на своята трета опера Александър Райчев, както и в другите си музикално-сценични произведения — оперите „Мост“ и „Тревога“ и балетите си „Хайдушка песен“ и „Изворът на белоногата“ — показва отново огромното си дарование, неизтощимата си творческа фантазия, блестящото си професионално майсторство, неизчерпаемата си мелодическа изобретателност, както и неизменното и последователно провеждане на линията за създаване на демократично и с висока художествена стойност музикално изкуство. В музиката на операта „Хан Аспарух“ се съдържат най-ценните страни на творческото виждане и стилистичните особености на композитора.

„Хан Аспарух“ е опера с цялостно музикално-драматургическо изграждане. Композиторът е изваял великолепни, ярки и убедителни музикални образи на главните действуващи лица — Аспарух и Ахинора. Аспарух е охарактеризиран с една превъзходна тема, излъчваща сила, волевост и благородство, която се възприема от слушателите като тема и на българския дух. Темата пък на Ахинора е наситена с жизнена сила, а заедно с това и с нежна лирика. Райчев е предал на темата на Ахинора и смисъл на тема на любовта. С умелото разработване на тези теми композиторът придава различни нюанси в развитието на музикално-драматургичното действие.

Независимо от единното музикално-драматургическо развитие, в операта са оформени музикални номера — арии, ансамбли и масови сцени. Именно тези сцени и епизоди се отличават с ярката си и достъпна мелодичност и придават на музиката песенен характер. Тази песенност е постигната без да страдат професионалното съвършенство и съвременното звучене. От масовите сцени трябва да се посочат великолепният хор на стареите и вълнуващата песен на жените от първа картина. Песента на жените приковава вниманието на слушателя както с дълбоката си поетичност в първия дял, така и с драматизма си във втория си дял. Могат още да се посочат финалната сцена на първа картина, наситена с голямо емоционално напрежение, хоровата сцена на назряващия бунт, излъчваща вътрешно неспокойствие, както и забележителният заключителен хор. Момент на отдих представляват танците, наситени с много настроение: буйният мъжки танц от втора картина и прекрасният женски танц, обагрен с лека екзотичност. Цялата музика е наситена с дълбок национален елемент. Той не е само колорит, не се е получил от използуването на народни мотиви, а представлява истинска същност на музикалния език. Българското начало личи както в оркестровата партия, така и във вокалните. Ариите са разгърнати в широка кантилена. Сред тях се открояват началната ария на Аспарух, чрез която се нахвърлят щрихите на силната и ярка личност на главния герой, арията-предсказание на Ахинора, драматичната ария на Зурая и др. Някои от кратките вокални епизоди също очертават характерни белези на действуващите лица. Чудесни са характеристиката на Андроник, от която лъха някаква неискреност, молитвата на върховния жрец, която сякаш издава неговото вероломство и др. И все пак най-силната страна на музиката в „Хан Аспарух“ е оркестърът: пълен с блясък, колоритност, богата звучност и превъзходно симфонично развитие.