Книга за операта

Опера в четири действия с пролог и епилог (седем картини)

Либрето Сергей М. Городецки

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Иван Сусанин, селянин от Домнино — бас

Антонида, негова дъщеря — сопран

Ваня, 12-годишно момче, осиновено от Сусанин — алт

Богдан Собинин, опълченец, годеник на Антонида — тенор

Руски войн — бас

Полски пратеник — тенор

Сигизмунд III, полски крал — бас

Селяни, селянки, опълченци, придворни — мъже и жени, полски рицари, войници и др.

Действието се развива през есента на 1612 г. и зимата на 1613 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Още в началото на творческия си път Глинка замисля да напише опера, обаче чувствувайки се неподготвен за голямата и отговорна задача, той дълго отлага реализирането на това си намерение. След като завършва учението си в Берлин и се завръща в Петербург, веднага се залавя за осъществяването на своя замисъл. Идеята за създаването на опера за саможертвата на селянина Иван Сусанин му дава големият руски поет В. А. Жуковски. Върху тоя сюжет вече е била писана операта от Кавос, но несполучлива. Жуковски дори изказва желание да напише либретото, но ръководството на Мариинския оперен театър препоръчва на Глинка приближения на двореца поет барон Г. Ф. Розен (18001860). Посредственият поет влага в либретото своите верноподанически чувства, но все пак на пръв план изпъква подвигът на селянина герой. Глинка работи с въодушевление над операта си и я завършва в клавир през пролетта на 1836 г. Преди да започнат репетициите, ръководството на театъра поисква от Глинка да измени названието на операта. Така оригиналното заглавие на творбата „Иван Сусанин“ е заменено с „Живот за царя“. Премиерата е на 9 декември същата година. Операта прави изключително силно впечатление на прогресивната интелигенция в Петербург. Дворянството обаче не може да прости дързостта на благородника Глинка, който изкарва на сцената като герои мужици. Затова наричат музиката му „файтонджийска“. Независимо обаче от тяхното мнение операта намира широк отзвук сред народа и завоюва трайно място в оперния репертоар на руските театри. Напредничавата общественост оценява истинските заслуги на композитора, а също така и мястото на операта в музикалния живот на Русия. Още тогава видният критик Одоевски отбелязва с пророческо прозрение, че с тази опера на Глинка започна „нов период в руската музика“.

До Октомврийската революция „Иван Сусанин“ се играе като „Живот за царя“. По-късно съветският поет Сергей Городецки преработва основно либретото и в тази си редакция операта се изпълнява за пръв път в Болшой театър в Москва през 1939 г.

За пръв път в България „Иван Сусанин“ е играна в първоначалния й вариант през 1940 г. от Софийската народна опера под диригентството на Асен Найденов. Режисьор е Драган Кърджиев. Девет години по-късно тя е поставена в новата редакция от съветския режисьор Евгений Соковнин под диригентството на Асен Найденов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Наемните войски на полския крал Сигизмунд III са нахлули в Русия. Настава тежко време за руския народ, но той не скланя глава пред завоевателите. Минин и Пожарски призовават народа Да се вдигне на борба срещу покорителите.

Ранна есен. Селяните на Домнино са чули, че руските опълченци са спечелили битката с нашествениците. Те очакват с вълнение връщането на руските войни. Сърцето на Антонида — дъщерята на Иван Сусанин, е изпълнено с тревога: ще се върне ли годеникът й Собинин. Той също е отишъл да се сражава с врага. Отдалеч се дочува песен. Идва Собинин със своя отряд. Антонида радостно посреща годеника си. Момъкът разказва на Сусанин как Минин и Пожарски са вдигнали народа и скоро нашествениците ще бъдат прогонени. Безкрайна е радостта на селяните. Тревогата обаче не напуща Сусанин — предстоят още битки до пълната победа. Антонида иска от баща си да определи деня на сватбата й със Собинин. Баща й отговаря, че докато враговете се намират на руска земя, не е време за сватби. Настоятелните молби на младите накрая успяват да го склонят.

Зала в двореца на крал Сигизмунд. Полските шляхтичи весело празнуват своите победи. Те са убедени, че скоро Русия ще бъде изцяло покорена. Веселбата им е спряна от пристигналия пратеник, който съобщава, че въстаналият руски народ, предвождан от Минин, е обградил поляците и сега ги заплашва гибел. Крал Сигизмунд заповядва веднага да тръгнат нови войски срещу Минин, за да го ударят в гърба. Дръзкият предводител на въстаниците трябва да бъде доведен в Полша жив или мъртъв.

Къщата на Иван Сусанин. Скоро ще започне сватбата на Антонида и Собинин. Идва Сусанин с радостната вест, че Минин е нанесъл ново поражение на поляците и войниците му са наблизо. Запален от подвизите на въстаниците, малкият Ваня мечтае да отиде в руската войска. Сусанин благославя годениците. Дочува се конски тропот. В къщата нахлуват въоръжени поляци. Те искат от Сусанин да ги заведе в лагера на Минин, но той твърдо отказва. Иван Сусанин никога няма да предаде родината си! Поляците го заплашват със смърт, после искат да го подкупят. Сусанин разбира, че или трябва да предаде своите, или да умре. Той решава да измами нашествениците. Докато се преструва, че приема златото, той прошепва на Ваня да отиде до лагера на Минин и да го предупреди за опасността. Сусанин се прощава с Антонида и повежда поляците, но не към лагера на русите, а към непроходимите горски гъсталаци. Там ги очаква сигурна гибел …

Манастир в гората. Ваня е успял да изпълни поръчението на баща си. Той е преминал без страх тъмната заснежена гора и нетърпеливо тропа на желязната врата. На излезлите от манастира руски бойци Ваня разказва, че враговете са наблизо. Минин събира войските си, взима Ваня за водач и тръгва срещу поляците.

Сред непроходимата руска гора Иван Сусанин е довел враговете на своя народ. Изморените и премръзнали поляци се мъчат да разберат дали водачът им не ги е измамил. Или може би е сбъркал пътя? Сусанин смело им отговаря, че нарочно ги е довел тук, където ще намерят смъртта си. Разярени, поляците насила искат да го накарат да ги изведе от гората, но той отказва. Тогава те се нахвърлят върху него и го убиват. Иван Сусанин умира горд, че е изпълнил своя дълг пред родината.

Червеният площад в Москва. Народът се е събрал тук, за да ознаменува победата си над враговете. С възторжени възгласи той посреща своите доблестни войни, които след борби са избавили родината от нашествениците. Възпяват се и храбреците, загинали за свобода.

МУЗИКА

„Иван Сусанин“ е първата национална опера, в която е отразен величественият дух на руския народ. Музиката й е изградена върху здравата основа на руската народна песенност. Тънкото познаване на руската душа е дало възможност на Глинка да обрисува в операта си със средствата на музиката дълбоките психологически състояния на обикновения руски човек. И всички мисли и чувства на народа са изказани с мелодии, близки до народната песен, но по-съвършени, по-дълбоки, и по-изразителни.

Още от самата увертюра музиката на „Иван Сусанин“ разказва за великите събития, за героизма на народа, за твърдостта на руския характер, както и за основната идея — прослава на беззаветната любов към родината. Във вложените в операта множество масови сцени композиторът е направил народа главен герой на произведението си. Съдбите на героите са свързани с цялостната съдба на изстрадала Русия. Всичко това определя забележителното произведение на руския музикален гений наистина като „отечествена героико-трагична опера“, както я нарича сам Глинка.

В „Иван Сусанин“ картините от живота и борбата на народа са изградени на фона на руската природа. В много моменти особено в първо действие широките мелодии на хоровете дават възможност да се почувствува нейната величественост. Масовите сцени са разнообразни по характер. Така сцената между Сусанин и поляците е наситена с драматизъм, а сватбеният хор носи белезите на жизнерадостен момент от живота на народа. Една от въздействуващите масови сцени в операта е финалният хор „Слава“. Съветският музиковед М. Друскин нарича този хор „светъл химн на руския народ“.

В операта си наред с народностните сцени Глинка е обрисувал и най-интимните преживявания на своите герои. Музикалните характеристики на главните действуващи лица са забележителни по своята психологическа вглъбеност. Само чрез каватината и рондото на Антонида композиторът е успял да изгради един пълен с поетичност образ на влюбената и изпълнена с тревога девойка. Не по-малко ярък е и музикалният образ на Ваня, който се разкрива в първата му песен и голямата ария „Моят кон падна веч“.

Централният образ в операта е Иван Сусанин. Обикновеният руски човек жертвува всичко за щастието на родината, без да се колебае. Всички щрихи в обрисовката на музикалния му образ са нахвърлени още в първото действие и в трогателното прощаване на Сусанин с Антонида, но най-цялостно това става в сцената в гората. В голямата ария на Иван Сусанин са разкрити както страданието му, така и неговото себеотрицание и оптимизъм. Тази ария е основен момент в характеристиката на главния герой, кулминация в развитието на оперното произведение.

Интересен момент в музиката на „Иван Сусанин“ са пищните полски танци от второ действие — полонез, краковяк, мазурка. В обрисуването на поляците Глинка е взел елементи от полската Народна музика, използувал е характерни полски ритми.

Оркестърът в операта има бляскава звучност. В „Иван Сусанин“ композиторът показва изтънчен вкус по отношение на музикалните багри особено в увертюрата, танците във второто действие, встъплението към третото и на редица други места.