Книга за операта

Опера в три действия (четири картини)

Либрето Алла Герова34

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Мащехата — мецосопран

Живота, Хортензия, нейни дъщери — сопрани

Пепеляшка, заварена дъщеря на Мащехата — сопран

Леля Мелюзина (Феята) — сопран

Девойка в розово — сопран

Принца — тенор

Шута — тенор

Стар придворен — бас

Млад придворен — тенор

Глашатай — баритон

Кочияш — без пеене

Придворни, гости на бала, писари, джуджета.

Действието се развива в приказно време.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Когато Найден Геров пристъпва към създаването на „Пепеляшка“, той вече е автор на три опери, от които само първата „Паисий Хилендарски“ е поставена. Като човек, свързан отблизо с театъра, той разбира голямата нужда от български оперен репертоар, предназначен специално за деца. Откликвайки на тази потребност, Геров започва да търси подходящ сюжет. Действително преди това композиторът е работил вече в тази насока — „В една новогодишна нощ“, но това негово произведение, макар и да е на приказен сюжет, не е адресирано специално към малките слушатели. Сега композиторът се спира на популярната, приказка „Пепеляшка“. Либретото написва Алла Герова, която използува драматизацията на „Пепеляшка“ на съветската писателка Тамара Габе и я допълва с някои моменти от приказката на Перо. Сюжетът на „Пепеляшка“ е привличал вниманието на много композитори. Върху него са създадени редица музикално-сценични произведения — опери, оперети, балети. Опери са писали Росини (1817), Изуар (1810), Даниел Шайбелт (1814), Жул Масне (1899) и др. От балетите върху същия сюжет трябва да се отбележат произведенията на Дерланжер (1938) и преди всичко на Сергей Прокофиев (1945). Всички тези композитори са използували популярната приказка в различни нейни преработки и имат съществени различия в трактовката. В някои от творбите е премахнат фантастичният елемент, както например в операта на Росини, а другаде е засилен и т.н.

Найден Геров работи с увлечение върху „Пепеляшка“ и я завършва през 1964 г. за няколко месеца. Премиерата е на 7 февруари 1965 г. на сцената на Варненската народна опера под диригентството на Борис Черпански в сценична реализация на Любен Гройс.

СЪДЪРЖАНИЕ

Стая в къщата на Мащехата. Тя е превърнала заварената си дъщеря в слугиня и я нарекла Пепеляшка, тъй като мястото й било при пепелта. Мащехата и двете й дъщери Живота и Хортензия са все недоволни от Пепеляшка. Девойката трябва да се грижи за всичко: да пере, да чисти, да готви. Мащехата иска кафе, Живота — гребена, Хортензия — чехлите; за една хлябът е прегорял, за друга — баничките са студени. Всички се карат на нещастната девойка. На вратата се потропва. Пристигналият придворен съобщава, че по нареждане на кралицата тази вечер в двореца ще се състои бал. На него трябва да присъствуват всички, защото принцът ще избере бъдещата си жена. Мащехата и дъщерите посрещат с радост поканата. Започва трескава подготовка за бала. Пепеляшка едва насмогва да им помага при обличането. На Живота и Хортензия много им се иска Принца да се спре тъкмо на тях. Те дори започват да се гледат като съпернички. А за Пепеляшка балът е като някакъв приказен сън и тя се унася в мечти. „Само за минутка да можех да надзърна там“ — прошепва тя. Чули това, двете и доведени сестри започват да й се подиграват. Мащехата изпъжда от стаята Пепеляшка и подканва дъщерите си да побързат. Двете „съпернички“ все по-силно се страхуват една от друга. Те си разменят обиди. Внезапно се вмъква една бабичка. Тя разказва на Мащехата своята история. Някога тази къща била нейна и тя я подарила на племенницата си. Когато племенницата й умряла, къщата останала на нейния мъж, който се оженил за жена с две дъщери. После и мъжът умрял, а в къщата продължили да живеят вдовицата и двете й деца. Сега бабичката пита какво е станало с дъщеричката на нейната племенница. Мащехата не отговаря. Старицата моли да я оставят да живее при тях, но Мащехата грубо я изпъжда. След това тя нарежда на Пепеляшка да почисти добре къщата и заедно с дъщерите си отива на бала в двореца. Пепеляшка най-после остава сама. Тя се замечтава — колко ли е хубаво на бала! В този момент идва бабичката. Пепеляшка я познава — това е нейната стара леля Мелюзина. Девойката й се оплаква от своя тежък живот. Но, леля Мелюзина прекъсва разказа й, като казва, че и Пепеляшка трябва да отиде на бала. Слисаната девойка не й вярва, но Мелюзина прави някакво заклинание, с което превръща една тиква в колесница, две мишки в коне и един плъх в кочияш. С друго заклинание тя повиква от горите джуджетата, които носят рокля и пантофи на Пепеляшка. Джуджетата помагат на девойката да се приготви и я изпращат на бала. Но преди това Мелюзина предупреждава Пепеляшка: тя трябва да се върне в къщи преди полунощ, защото до тогава е силата на магията и конете и кочияшът отново ще станат мишки, а колесницата — тиква.

Зала в двореца. Танците отдавна са започнали. Само Принцът стои тъжен и гледа — танцуващите девойки. Шутът му пее закачлива песен: имало един принц, който не можел да си намери жена и останал стар ерген. Принцът го моли да престане с шегите си. Двамата започват да оглеждат девойките, но младият наследник на трона не харесва нито девойката в розово, нито Хортензия, нито Живота. Мащехата и двете й дъщери са отчаяни. Те забелязват, че Принца е поканил на танц прекрасна девойка. Това е Пепеляшка, която никой не може да познае. Принца, очарован от хубостта й, пита коя е, но Пепеляшка не отговаря. В разгара на танците се чува биенето на часовника. Неусетно е станало полунощ. Развълнуваната Пепеляшка веднага избягва. Тя дори не се спира да си вземе падналата от крака й пантофка. Принцът е огорчен — той не е успял да разбере коя е непознатата хубавица. Шута го успокоява и му предлага да намерят изчезналата девойка по пантофката й. Принца веднага заповядва на писарите да подготвят заповед за търсенето на Пепеляшка из цялата страна.

Царските пратеници търсят навсякъде непознатата девойка. Глашатаят обикаля страната и чете строгата заповед на Принца: всички девойки от царството да премерят кристалната пантофка. Изпълнени с надежда много момичета се мъчат да обуят пантофката, но тя не става на нито една.

Двор до къщата на Мащехата. Пепеляшка унесено си спомня за чудно прекарания бал. От тази вечер са й останали само спомените и едната пантофка. Дочува се гласът на глашатая, който чете царската заповед. Заповедта отново събужда надежда у Живота и Хортензия и те започват да се готвят за посрещането на царските пратеници. Двете момичета изпъждат Пепеляшка и любезно приемат придворните. За голямо огорчение на Живота и Хортензия пантофката не приляга нито на едната, нито на Другата. В този момент пристига самият Принц. Придворните му съобщават, че това е последната къща в царството, а те така и не са могли да намерят изчезналата пантофка. Принцът е обхванат от дълбока скръб — щом я няма тази, която е обикнал, той няма да се ожени. На излизане обаче Шута забелязва край вратата една малка дървена обувка и пита на кого е. Мащехата случайно отговаря, че е на слугинчето й. Принца се скарва на Шута — сега не му е до шеги. Обаче дворцовият смешник настоява да види девойката. Идва Пепеляшка и премерва пантофката. За голямо изумление на всички тя й приляга точно. Тогава Пепеляшка изважда и втората пантофка. Вече никой не се съмнява, че Пепеляшка е търсената красавица. Пред объркания Принц се появява Мелюзина и му разказва истината. Принцът щастлив прегръща намерената годеница.

МУЗИКА

Операта „Пепеляшка“ е произведение със значителни художествени качества. И тъкмо те, а не единствено липсата на български детски оперни творби, й отвориха вратите на оперните театри. Доброто познаване на театъра е помогнало на Найден Геров да създаде увличащо произведение. „Пепеляшка“ е написана на достъпен и разбираем музикален език, на добро професионално ниво и съвременен дух. Музиката изобилствува от интересни моменти, оригинални хрумвания, които не затъмняват мелодическото й богатство. Композиторът е създал ярки музикални образи. Най-завършен е този на главната героиня Пепеляшка. Той е даден преди всичко в лиричен аспект — арията в първо действие, в която Пепеляшка мечтае само да надзърне в балната зала, разкрива някои от най-важните й черти: поетичност и малко игрива наивност. Дуетът й с Принца във второ действие, а така също и арията й в трето действие, обогатяват нейния музикален образ. Втората лирична партия е на Принца. Тя също е една от най-песенните и е наситена с богата емоционалност.

С находчивост са изградени трите отрицателни женски образа — Мащехата, Живота и Хортензия. Още с началната сцена от първо действие се нахвърлят характеристиките им. В партиите на Мащехата и двете й дъщери Геров е вложил техните отличителни черти — злоба, припряност. Злобата не е само към хубавата Пепеляшка; след поканата за бал тя избухва и между сестрите. Това именно е предадено от Геров задълбочено и с умение. Особено интересна е гротесковата ария на Живота във второ действие. В началото на трето действие отрицателните женски образи отново се допълват. Репликите на Мащехата, с които кара дъщерите си да се измият, са като че ли без голямо значение, но те допринасят за охарактеризирането на героините, подканването да натиснат повече при меренето на пантофката е изпълнено с шеговитост и язвителност, предадена майсторски от композитора.

В интересната сцена между Принца и Шута в началото на втора картина е направена някаква съпоставка между двамата. Написването и на двете партии за тенор не е случайно и създава впечатление за интелектуално превъзходство на Шута; той е по-умен, по-практичен. Тази положителна характеристика на дворцовия смешник личи в музиката и е необходима на композитора за развръзката: именно Шута става причина за щастливия край. Това е показателно, тъй като Геров не използува в случая, (което би станало твърде лесно), вълшебните сили на феята Мелюзина. Операта изобилствува от танцови номера и справедливо може да бъде наречена опера-балет. Интересни са и танците от втора картина — бала, особено тези в ритъма на полонез и валс. Създадената трета картина при втората редакция на операта търсенето на Пепеляшка, всъщност представлява поредица от четири колоритни и темпераментни танца: испански, холандски, източен и италиански — тарантела. Те се разделят от вокалните интермедии на Глашатая, който чете заповедта на Принца.

Композиторът е използувал в операта си намален оркестър и въпреки това звучността е добра. Липсата на хор не създава впечатление на празнота и е в духа на приказния характер на творбата.

Опера в четири действия

Либрето Алла Герова

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Ян Бибиян — сопран

Враната — мецосопран

Лиана — сопран

Бабата — алт

Воденичаря — бас

Царя на дяволите — баритон

Фют — говорна роля

Фюфюнко — тенор

Желязната жена — сопран

Златната жена — мецосопран

Церемониалмайстор — тенор

Мирилайлай — тенор

Началник на ленивците, началник на крадците, началник на лъжците, началник на убийците, майката на Ян Бибиян и др.

Действието се развива в приказно време.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Първите си две детски опери Найден Геров написва по сюжета на едни от най-популярните приказки от световната класика — „Снежната царкиня“ и „Пепеляшка“. За третата си опера от този вид обаче композиторът се насочва към българската литература. Българските народни приказки и нашата детска литература са неизчерпаем източник на сюжети за детски музикално-сценични произведения. Редица народни приказки са били използувани от първото поколение български композитори, като Панайот Пипков, Маестро Георги Атанасов и др. предимно за детски оперети — един жанр, твърде популярен в миналото. След много търсения изборът на Найден Геров пада върху известната и любима за децата книга на Елин Пелин „Ян Бибиян“. Нейният сюжет действително разкрива добри възможности за създаване на детска фантастична опера. Невероятните приключения и патила на пакостника Ян Бибиян и превръщането му в добро и послушно дете могат да послужат за поука на всички малки немирници.

Постоянната либретистка на композитора Алла Герова използува само няколко от най-важните епизоди от първата част на книгата. В либретото не е спазена последователността на действието на Елинпелиновата творба, но от това не е пострадала основната идея. В стремежа си да повиши сценичната привлекателност на либретото, Алла Герова акцентира повече на фантастичните елементи, което става за сметка на битовите. В литературния първообраз съотношението между фантастичното и битовото начало е по-добре дозирано. Доминирането на фантастиката в либретото е дошло преди всичко от разработването на краткия епизод от книгата — разговора на дяволите върху дървото, в цяло действие, което е преместено в „долната земя“. У Елин Пелин това е описано в типичния дух на народните приказки, който в либретото до голяма степен липсва. Три от четирите действия стават в „дяволското царство“, което създава известно еднообразие. Въпреки това Алла Герова е успяла да напише интересно и привлекателно либрето.

Найден Геров работи вдъхновено върху музиката и за няколко месеца я завършва. Първото изпълнение на „Ян Бибиян“ е осъществено от Русенската народна опера на 14 май 1969 г. под диригентството на Тодор Стоев в постановка на П. Александров.

СЪДЪРЖАНИЕ

В подземното царство. Царят на дяволите е събрал своите подчинени, за да му разкажат за злините, които са сторили на хората. Той е доволен. Дяволът Фюфюнко моли царя да го освободи от „работа“, тъй като вече е много стар. За свой заместник той предлага сина си Фют. Царя се съгласява и прикачва на Фют дяволска опашка. Тя има магическа сила и ще помага на Фют навсякъде. Но ако той не я пази, и някой му я отнеме, дяволът ще загуби силата си. Първата задача на Фют е да отиде на „горната“ земя, да се сприятели с пакостника Ян Бибиян и да го накара да бъде още по-лош с хората.

На горната земя Ян Бибиян е непослушно момче и децата не искат да играят с него. Сега той стои край кладенеца и се чуди каква нова пакост да направи. Неочаквано се появява Фют. Двамата веднага се сприятеляват. Ян Бибиян е радостен, защото вече има другар и така по-лесно ще може да дразни хората. Намислят да откраднат кокошките на Воденичаря. Без да се колебае, Ян Бибиян се вмъква в кокошарника и подава удушените кокошки на Фют, за да ги слага в чувала. Но в това време Фют тайно повиква Воденичаря, който най-после успява да залови пакостника. На Воденичаря отдавна е дошло до гуша от белите на Ян Бибиян и сега решава да се отърве завинаги от малкия злосторник. Той го затваря в едно буре и го хвърля в реката. Нека водата го отнесе надалече. Реката подема бурето и го понася към подземното царство.

На долната земя. Тук е царството на магьосника Мирилайлай. Фют е изпълнил първата поръка: накарал е Ян Бибиян да направи нова злина и го е докарал при магьосника Мирилайлай. Дръзкият немирник разбира, че Фют е виновен той да попадне на страшната долна земя и ядосан набива Фют, като му откъсва опашката. Уплашеният Фют избягва. Останал сам, Ян Бибиян се оглежда неспокойно. Страхът му се усилва, когато влиза Враната. Добрата Врана обаче успокоява Ян Бибиян и му разкрива тайната на дяволската опашка — докато той я държи в ръцете си, няма защо да се страхува. С опашката Ян Бибиян прогонва магьосника Мирилайлай и му взема книгата, която носи. Това е книгата на мъдростта. От нея момчето научава, че всяко зло може да бъде победено.

В желязната гора. Преживените неволи и страхове, а така също и истините, които е научил от книгата на мъдростта, са променили Ян Бибиян. Той е решил вече да не прави пакости на хората. С помощта на добрата Врана момчето се спасява от Желязната жена и Златната жена и успява да възвърне паметта на омагьосаната Лиана. Враната и Лиана са сестри, които магьосникът Мирилайлай е довел в своето подземно царство. Лиана си спомня за чудодейното изворче на правдата и го показва на Ян Бибиян. Той взема вода от изворчето, поръсва омагьосаните и разваля магията. Всички са радостни и щастливи.

МУЗИКА

Музиката на „Ян Бибиян“ отговаря на едно от най-важните изисквания за детска опера. Тя е лека и разбираема. Достъпността й се дължи най-вече на нейната мелодичност — близка до детската песенност. Явно композиторът познава добре психиката на малките и е успял да напише музика, подходяща за тази слушателска аудитория. Докато неопределеният национален облик на сюжета на „Пепеляшка“ понася някакъв „неутрален“ музикален език, то българското съдържание на „Ян Бибиян“ изисква национално звучене. В това отношение Геров е бил задължен да създаде музика, която да отговаря по дух на българския характер на Елинпелиновата творба. Наистина музиката в известна степен притежава български облик, но на места, особено във фантастичните сцени, композиторът се е отклонил от народната песенност.

Операта „Ян Бибиян“ е изградена върху отделни музикални номера — арии, дуети, ансамбли, танци, масови сцени, свързани помежду си. Единството между тези номера се осъществява от няколко основни теми. Най-ярката от тях е на „подземното царство“. Тя прозвучава в почти всички сцени с дяволчето Фют и подчертава фантастичната същност на музикалния му образ. Открояват се сцените между Ян Бибиян и Фют, в които твърде оригинално е съчетано пеенето с ритмизирания говор (партията на дяволчето е написана в строго ритмична декламация). Това от своя страна придава някаква раздвижена динамичност. От другите музикални номера трябва да бъдат изтъкнати встъпителната ария на Ян Бибиян, която прави впечатление със свежата си и игрива мелодия, написана върху оригиналния текст на Елин Пелин. Весела и изразителна, тя характеризира добре пакостника, но в нея липсва българската интонация. По дух е по-близка до немската детска песен.

В първите две действия преобладава веселото и жизнерадостно настроение, примесено с безобидна шеговитост. Повече напрегнатост и безпокойство има в трето и четвърто. В операта, с изключение на Фют, фантастичните герои са изгубили отчасти онова типично за Елин Пелин качество да не вдъхват страх. В книгата си това писателят постига винаги с удивително майсторство.

Достъпността на музиката Найден Геров постига, без да примитивизира изразните средства. Дори в известни случаи те са доста сложни и с резки звучности. С такъв характер са предимно фантастичните сцени, а при обрисуване на музикалните образи на дяволи, магьосници и т.н. композиторът си служи с пародията и гротеската. Оркестърът, макар с неголям състав, звучи колоритно.